Осъждане за държане на наркотици в таксиметров автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * отказ от събиране на доказателства * държане на наркотични вещества

Р Е Ш Е Н И Е

№ 258

София, 16.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Жанина Начева

Членове: 1. Бисер Троянов

2. Петя Шишкова

при секретаря Мира Недева и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1116 по описа за 2019 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. К., чрез защитника адвокат И. К. Ч., против въззивно решение № 298 от 18.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 489/ 2019 г., по описа на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, V състав с доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

Касаторът счита, че по делото е допуснато съществено процесуално нарушение с отказите на първоинстанционния съд да допусне следствен експеримент, а след опожаряването на таксиметровия автомобил, под чиято задна седалка е намерен наркотикът, да допусне допълнителни въпроси към техническата експертиза за извършени конструктивни промени в превозното средство. За неправилно приложен материалeн закон се сочат доводи, свързани с процесуални нарушения като: достоверността на показанията на свид. В., проверката на показанията му от заключението на вещото лице, изводите на физико-химичната експертиза за намерени следи от наркотик по везните в жилището на подсъдимия. Касационната жалба не съдържа доводи за явна несправедливост на наказанието. Развити са алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия, поради липса на извършено от него престъпление.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. Н. К. и неговият защитник адвокат И. К. Ч. не вземат становище по делото.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания, а изложените във въззивното решение фактологични и правни изводи са правилни.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 298 от 18.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 489/ 2019 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V състав потвърдил изцяло присъда № 852 от 20.02.2019 г. по н.о.х.д. № 231/2018 г., по описа на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият С. Н. К. бил признат за виновен в това, че от неустановена дата до 11.20 часа на 24.10.2017 г., в лек автомобил марка „О.-А.“, с peг. [рег.номер на МПС] , паркиран в близост до ГКПП Кулата, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – коноп (марихуана) с тегло от 9,82 грама, на стойност 58,92 лв и хероин с тегло от 11,77 грама, на стойност 588,50 лв, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания от три години лишаване от свобода и 7 000 лева глоба. На основание чл. 66 от НК окръжният съд отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години, отнел в полза на държавата предмета на престъпление, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледана по същество жалбата на подсъдимия С. Н. К. е неоснователна.

Апелативният съд не е допуснал процесуалните нарушения, посочени от касатора в депозираната касационна жалба. С решението си, въззивната инстанция е възприела изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и доказателствения анализ, който е изложен.

В касационна жалба отново е посочено оплакването, релевирано и пред останалите съдебни инстанции, че не е допуснат следствен експеримент или допълнителна експертиза за проверка на възможността намерените под задната седалка на таксиметровия автомобил наркотични вещества да са оставени от превозен от подсъдимия клиент.

Първоинстанционният съд правилно е отказал провеждането на следствен експеримент, защото автомобилът не е бил запазен като веществено доказателство и е бил на разположение на подсъдимия през цялото време, поради което не би могъл да бъде изследван в състоянието, в което се е намирал към инкриминираната дата (24.10.2017 г.), когато е открит наркотикът. Въпреки това, окръжният съд е допуснал допълнителни задачи към вещото лице по така поставените от защитата въпроси. Последващото опожаряване на автомобила обаче препятствало изпълнението на експертните дейности.

Доказателственият отказ от следствен експеримент и провалената допълнителна експертиза не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като събраният по делото доказателствен обем не е останал непопълнен, нито извършеното от подсъдимия деяние – недоказано, за да компрометира правилността на осъдителното съдебно решение за сигурното участие на подсъд. К. в извършеното престъпление. Разясненията на вещото лице-автомобилен инженер представят за невъзможна посочената от подсъдимия версия наркотикът да бъде оставен от друго лице – клиент на таксиметров превоз, защото задната седалка (под която са намерени наркотиците) е на панти и е невъзможно седящият пътник да подпъхне пликчето с дрога по начин, по който е установена свитата на кълбо найлоновата топка (сфера) по време на огледа.

По делото отсъстват други доказателства, представящи чужда престъпна намеса, каквато защитна версия е лансирал подсъдимият. Освен това, с въззивната жалба подсъдимият не е предявил искания за събиране на нови доказателства, включително и за повторното допускане на тези, които му били отказани от окръжния съд. Съдебният протокол на апелативната инстанция от 26.06.2019 г., когато делото е обявено за решаване, съдържа изричното изявление на защитника на подсъд. К., че няма да сочи доказателства, което подкрепя вече направения по-горе извод за липса на процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, накърнило правата на подсъдимия да участва в събирането на доказателства.

Изводите на въззивния съд относно разкритите по делото факти са обосновани, логични и обективни. Съдът не е надценил значението на определени доказателствени средства вместо други. Затова и неоснователен е упрекът на касатора,че апелативната инстанция се е занимавала приоритетно с оспорване на аргументите на защитата, вместо да изследва доказаността на обвинението.

Всъщност, и втората версия на подсъдимия – че наркотичните вещества в автомобила са поставени от лице, което е проникнало през незаключващия се багажник, отново не е намерила логично потвърждение сред събраните доказателства. Нарочни експертни изводи (задача 6 от АТЕ, л. 77-78 от д.п.), както и дадените на 20.09.2018 г. разяснения от вещото лице Ш. (л. 112, н.о.х.д. № 231/2018 г. на БлОС) разкриват, че допълнително монтираната газова бутилка в багажника на автомобила, твърдо закрепена за него, е препятствала достъпа до купето на возилото през багажното отделение, а оставащата плътна преграда от 14-15 см, дори и при свалена задна облегалка, не позволява на човешки индивид за проникне през тясното пространство в купето, за да укрие наркотика.

Касаторът възразява и срещу извода на въззивния съд, позован на експертните физико-химични изследвания (л. 115-119 от д.п.), за наличие на следи от хероин по намерените в жабката на товарен автомобил „Ф.-К.“ електронна везна „ Mini Scale ”, както и по намерените в жилището на подсъдимия К. в [населено място] други две електронни везни „ T. “ и „ L. “. Тези обстоятелства не се намират в пряка връзка с повдигнатото обвинение за държане на коноп и хероин в таксиметров автомобил „О.-А.“, паркиран в близост до ГКПП-Кулата и не са част от предмета на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, за което подсъдимият е признат за виновен, поради което се намират извън предмета на наказателното производство и касационният съд не дължи произнасяне по тези възражения.

Не са допуснати нарушения, свързани с правилната оценка на доказателствата или превратно тълкуване на фактите.

Поведението на подсъдимия К. законосъобразно е подведено под престъпния състав на чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, след убедителни доказателства и обосновани изводи за общественоопасното му поведение по държане на наркотични вещества с цел разпространение. Ето защо настоящият състав, счита че предишните две инстанции са спазили необходимите процесуални и логически правила при извършване на оценката на събрания доказателствен материал и са приложили правилно материалния и процесуалния закон, без да допуснат сочените от подсъдимия нарушения съгласно чл. 348. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Отсъствието в касационната жалба на доводи за явната несправедливост на наказанието от три години лишаване от свобода и 7 000 лева глоба не налагат необходимост от излагането на допълнителни съображения по така наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Атакуваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 298 от 10.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 489/ 2019 г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, V въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.