Искане за предаване на целия съсобствен имот от трето лице

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 392
гр. София, 21.06.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1259 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на И. И. С. и К. Н. С. срещу решение № 273 от 17.11.2022г. по гр.д. № 50/2022г. на Ямболски окръжен съд в частта, с която е отхвърлена осъдителната част на иска по чл.108 ЗС срещу Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от спорната реална част от поземлен имот, а именно: реална част с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], заключена между зелената и червената линия, между точки т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 7 на комбинирана скица на вещото лице инж.В. Д. към заключението му пред Ямболски окръжен съд, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението.

Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б., че И. И. С. и К. Н. С. са собственици на 1/2 идеална част от горепосочената реална част и са осъдени Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. да предадат на И. И. С. и К. Н. владението върху тази 1/2 идеална част.

Жалбоподателите И. и К. С. намират решението за неправилно в обжалваната част. Считат, че с мотивите на съда изцяло са отречени правата на ответниците върху спорната част, както и че ищците като съсобственици имат право съгласно чл. 31, ал.1 ЗС за претендират предаване на цялата вещ.

Ответниците по жалбата Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. я оспорват.

Касационното обжалване е допуснато по жалбата на ищците на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: може ли да бъде уважен ревандикационен иск за предаване владението върху целия имот когато ищецът притежава идеална част от правото на собственост, а ответникът е трето за съсобствеността лице.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по ревандикационен иск за реална част с площ 29 кв.м., която се намира на границата между два поземлени имота. Ищците И. С. и К. С. притежават 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], а ответниците са собственици на съседния имот - ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че ответниците са навлезли в имота на ищците и са завзели спорната площ, заключена между материализираната ограда на изток и действителната кадастрална и регулационна граница на запад, като същата реална част неправилно е заснета в имота на ответниците. Установено е, че другата 1/2 ид.ч. от имота с идентификатор ***, извън притежаваната от ищците, е придобита през 2013г. от неучастващите в спора лица П. Л. Р. и Н. В. В., които са собственици и на първия етаж от жилищната сграда.

С влязлата в сила част на въззивното решение е признато за установено по отношение на Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б., че И. И. С. и К. Н. С. са собственици на 1/2 идеална част от горепосочената реална част и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху тази 1/2 идеална част.

Спорът за собственост е разрешен след проследяване кадастралните и регулационни промени на границата между двата имота и съответствието на имотната граница с нанесената в кадастралната карта. Прието е, че вярната имотна граница е тази по регулационния план от 1965г., която е и имотна такава. Изместването на кадастралната граница по плана от 1975г. е извършено без основание. Кадастралната карта не е съобразена с регулационната граница по регулационния план от 1965г. и спорната част от 29 кв.м. неправилно е заснета и приобщена към имота на ответниците, т.е. при заснемането на имотите в кадастралната карта е допусната грешка. С оглед на това е счетено, че осъществяваната от ответниците фактическа власт върху спорната част е без основание.

Въззивният съд е приел, че доколкото ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от имота, част от който е спорната площ от 29 кв.м., заснета неправилно като част от имота на ответниците, искът по чл. 108 ЗС, включително в осъдителната му част следва да се уважи до размер на притежаваната от ищците идеална част от имота. Посочил е, че ищците не са процесуални субституенти на другите двама собственици за притежаваната от тях 1/2 ид. част от имота, част от който е спорната част от 29 кв.м. и не могат да предявят иск в защита на техни права (чл.26, ал. 2 ГПК), поради което искът за ревандикация на цялата спорна част е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предмет на обжалване е именно отхвърлянето на осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС за останалата 1/2 ид.ч., извън притежаваната от ищците.

По основанието за касационно обжалване .

В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 119 от 08.10.2018г. по гр.д. № 4819/2017г. на І г.о., Решение № 28 от 09.03.2021г. по гр.д. № 2623/2020г. на І г.о., Решение № 174 от 19.02.2018г. по гр.д. № 4982/2016г. на І г.о., Решение № 179 от 08.06.2013г. по гр.д. № 1241/2011г. на ІІ г.о. се приема, че съсобственик на недвижим имот може да ревандикира целия имот от всяко трето за съсобствеността лице, което го владее без правно основание; касае се за действие на обикновено управление, което може да бъде предприето от всеки съсобственик за защита на общата вещ. Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ /чл. 31 ЗС/, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици. Това означава, че ограничаването на правомощието владение е в рамките на вътрешните отношения между съсобствениците. Когато ревандикационната претенция е насочена към трето за съсобствеността лице, то съсобственикът може да отстрани напълно от общата вещ такова лице, което владее без правно основание.

При разрешаване на такъв спор следва да се вземат предвид и разясненията в Решение № 19 от 08.10.2018г. по гр.д. № 4819/2017г. на I г.о. Според тях когато третото лице е владелец на имота и се позовава на придобивна давност, то придобивната давност е прекъсната на основание чл. 84 ЗС вр. чл. 116, б.“б“ ЗЗД само за правата на предявилия иск съсобственик. Затова, ако давностният срок относно правата на ищеца не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което правата му не са придобити по давност от ответника, то правото на собственост на ищеца върху съответната идеална част следва да бъде признато с установителния диспозитив на съдебното решение по чл. 108 ЗС. При преценката дали може да уважи иска в осъдителната част за целия имот, съдът следва да съобрази дали ответникът има противопоставимо на ищеца право да ползва идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска, т.е. дали давностният срок за правата на тези съсобственици, които не са ищци, е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене, като относно тези права отчете и настъпилите в хода на процеса факти съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок за правата на съсобствениците, които не са предявили иска, не е изтекъл, съдът следва да уважи ревандикацията в осъдителната част за целия имот, а ако е изтекъл - само за правата на ищеца

По касационните основания.

При съобразяване на горепосочената практика обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато нарушение на закона.

Ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от ПИ *** по КК на [населено място], вкл. на толкова идеални части от спорната реална част и ревандикационната претенция е насочена към собствениците на съседния имот, т.е. към трети за съсобствеността лица.

При преценка дали може да се уважи осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС за пълния обем на спорната реална част настоящата инстанция взема предвид следното: В процеса е заявено от ответниците по иска възражение за придобиване на процесната реална част по давност. Това възражение съдът е намерил на първо място за преклудирано, тъй като е направено след приключване на съдебното дирене (чл.133 и чл.147, ал.1 ГПК). Посочил е наред с това, че възражението е и недоказано, тъй като не е установен по несъмнен начин периодът на осъществявано от ответниците владение - не е ясно кога точно е поставена съществуващата на място ограда (по червената линия на комбинираната скица на вещото лице инж.Д.). Отделно съдът е посочил, че спорната реална част не може да бъде обект на придобиване по давност, тъй като не са налице изискванията на чл.200, ал.1 ЗУТ владяната реална част да отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по чл.19 ЗУТ.

При горните решаващи съображения, свързани с приложението на чл. 200 ЗУТ, както и изобщо с оглед предмета на спора - реална част от урегулиран поземлен имот, за която е установено, че неправилно е заснета в кадастралната карта като част от съседния УПИ, то следва да се приеме, че ищците могат да претендират предаване на владението върху цялата тази реална част. Това е реална част от съсобствения между ищците и неучастващи лица имот, която неправилно е приобщена по КККР към имота на ответниците и която не може да бъде придобита от тях по давност.

На основание изложеното следва да се отмени обжалваното решение в допуснатата до касационно обжалване част, с която е отхвърлена осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС за останалата 1/2 ид.ч., надвишаваща правата на ищците, и да се уважи иска и за тази част.

По разноските. При този изход на спора касаторите С. имат право на разноски поради уважаването на жалбата им. Те имат право на разноски и като ответници по касационната жалба на Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б., по която не е допуснато касационно обжалване. Следователно, те имат право да получат всички разноски, които са направили в касационното производство. Те възлизат на 1055лв. - за адвокатско възнаграждение и за държавни такси.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 273 от 17.11.2022г. по гр.д. № 50/2022г. на Ямболски окръжен съд в частта , с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителната част на иска по чл.108 ЗС за останалата 1/2 идеална част от спорния имот, над притежаваната от ищците 1/2 ид.ч. и вместо него постановява :

ОСЪЖДА Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. да предадат на И. И. С. и К. Н. С. владението и върху останалата 1/2 ид.ч. от спорната реална част от поземлен имот, а именно: реална част с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], заключена между зелената и червената линия, между точки т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 7 на комбинирана скица на вещото лице инж.В. Д. към заключението му пред Ямболски окръжен съд, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението. ОСЪЖДА Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. да заплатят на И. И. С. и К. Н. С. сумата 1055/хиляда петдесет и пет/лева разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: