Придобиване по давност на съсобствен наследствен имот от сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

София,06.10.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4654 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 26172/01.08.2024г., на Н. В. Т., чрез процесуалния представител адвокат С. К. от АК-П. срещу решение № 856/26.06.2024г. по в.гр.д. № 1332/2024г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционното решение №1100/12.03.2024г. по гр.д. № 14880/2022г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора против Я. В. Т. искове с правна квалификация чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с ид. [№] по КККР на [населено място] - апартамент с административен адрес: в [населено място], [улица], вх. А, ет. 8, ап. 23, с площ от 67,78 кв.м., ведно с изба №18 от 1,2 кв.м., таван №18 с площ от 7,8 кв.м., както и 1,161% ид.ч. от общите части на сградата, както и на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. Стара З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно мотивите на решението на въззивната инстанция-събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност; не са обсъдени в пълнота показанията на свидетелката Б.. Навежда довод, че допуснатите от въззивния съд нарушения са довели до неправилен извод за осъществяването на фактическия състав на придобивната давност.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде допусната делба на имота. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Я. В. Т., чрез процесуалния представител адвокат П. Т., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание както и в представени писмени бележки.

С определение №1593/01.04.2025г., въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, е отхвърлен предявеният от Н. В. Т. против Я. В. Т. иск за делба на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. С. З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради и са присъдени разноски по делото. Касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК за преценка правилността на извода на въззивния съд, че „ответникът е владял целия имот в [населено място] спокойно, явно и несъмнено без ищцата да му оспорва по някакъв начин собствеността, като е манифестирал действия на своене за себе си по отношение на всички по несъмнен начин и само той е имал ключ от къщата“.

По основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Предявен е от Н. В. Т. против Я. В. Т. иск за делба на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ VІІ-138, кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. Стара З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

Ищцата е изложила твърдения, че с ответника са брат и сестра и че са съсобственици на процесния недвижим имот по наследство от тяхната майка В. А. Т..

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че родителите на страните са починали, както следва: бащата В. Я. Т. - на 11.04.1996г., а майката В. А. Т. - на 08.11.2002г. Взето е предвид, че с нотариален акт №18 от 29.12.1997г. Я. Т. е признат за собственик по наследство и давностно владение на имот в [населено място], а с нотариален акт № 120/1998г. го е дарил на майка си. Съобразено е, че майката на страните В. А. Т. е починала на 08.11.2002г.

От събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите П. П. и М. И. - живущи в [населено място], съседи на имота, въззивният съд е приел за установено, че цялото село знаело, че Я. Т. е собственик на къщата и двора в [населено място]; свидетелите са заявили, че ищцата не е идвала в имота от дете - не знаят тя да е имала претенции за имота; Св.П. е изложил, че около 2000г. Я. възстановил и обновил къщата като извършил основен ремонт на покрива, двора и стаите в имота - сменил дограмата и подовите настилки; свидетелят му помагал в ремонта и лично е виждал Я. да плаща на майсторите; свидетелят И., е заявила, че е работила в кметството на [населено място] и знае, че Я. е плащал данъците на къщата; знае, че тази къща е негова повече от 20 г., когато е започнал да я ремонтира - всяка година правил подобрения - подменил оградата и сменил покрива, направил други пристройки, като и ремонт вътре в къщата, посочила е, че не познава сестра му.

Посочено е, че по делото е разпитана и свидетелят на ищцата А. Б., приятелка на ищцата, която заявила, че познава Н. от 1978г., когато са учили заедно в [населено място]. Бабата и дядото на страните живеели в [населено място]; свидетелката ходила там през 1978-1979г. и знаела, че е обикновена селска къща; Н. пребивавала в къщата 2-3 месеца през лятото на 2020г. по времето на Ковид 19 и по телефона й казала, че е викнала майстор да оправи чешмата в кухнята и външната чешма; Н. нямала ключ за къщата в [населено място] и й казала, че трябвало да вземе ключа от брат си; 10 години, считано от 2010г., свидетелката не била ходила в [населено място], защото отсъствала от страната.

Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Б. по отношение на извършените от ищцата „подобрения“ и времетраенето на престоя й, тъй като същата не е имала непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства, а възпроизвеждала казаното по телефона от ищцата; съдът не е кредитирал показанията й за извършения ремонт на външната и вътрешна чешми, тъй като не е било ясно в какво точно се изразявал той; не е било ясно също с какво съзнание ищцата е пребивала в къщата след като само брат й е имал ключ за имота.

Посочено е, че не е доказано по делото за изтеклите 20 години ищцата да е посещавала имота (освен по времето на Ковид 19) и да е имала собственически претенции. Прието е, че останалите гласни доказателства съответстват на събраните писмени доказателства - фактури от 09.07.2009г. от фирма „Е.“ООД за закупени материали, квитанции за платен данък, поради което е прието за установено, че от 2009г. ответникът е извършвал основен ремонт на имота в [населено място], както и че е плащал данъците на имота.

Посочено е, че намерението на ответника да свои имота е потвърдено и от нотариален акт по обстоятелствена проверка №117 от 07.10.2022г., с който той е признат за собственик по давност на имота в [населено място]. Прието е, че от показанията на свидетелите П. П. и М. И. и с оглед извършените съществени подобрения в имота е установено, че ответникът е владял целият имот в [населено място] спокойно, явно и несъмнено без ищцата да му оспорва по някакъв начин собствеността, като е манифестирал действия на своене за себе си по отношение всички по несъмнен начин и само той е имал ключ от къщата. Прието е, че действията на ответника по своенето на имота са достигнали до знанието на ищцата и няма данни тя да е проявила интерес и да е изразила воля да упражни правата си, поради което процесният имот в [населено място] е станал индивидуална собственост на Я. Т. на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години и не следва да се допуска до съдебна делба предвид липсата на съсобственост.

Постановеното от въззивния съд решение в частта, допусната до касационно обжалване, е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон (чл. 68, 69 и чл. 79 ЗС).

След като по делото е установено, че на 28.05.1998г. съделителят Я. В. Т. е дарил на своята майка В. А. Т. имота в [населено място], неправилно въззивният съд е приел, че установената от него фактическа власт след сключването на сделката представлява владение, както и че е налице манифестиране на действия по своене за себе си по несъмнен начин, тъй като само той е имал ключ от къщата.

След като едно лице е прехвърлило правото на собственост върху недвижим имот другиму, приобретателят придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се разпорежда с прехвърлената му вещ. Прехвърлителят е длъжен да предаде имота, но ако не стори това и остане в имота, той от момента на сключване на сделката упражнява чуждо правомощие, тъй като вече не е собственик. От момента на извършване на разпореждането прехвърлителят има качеството на държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност собственикът да узнае, че неговото владение е отблъснато.

Общият принцип на справедливостта според трайно установената практика на ВКС изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани (решение №115/28.10.2016г. по гр.д.№977/2016г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 145/ 14.06.2011г. по гр.д.№ 627/2010г. на І г.о. на ВКС).

В настоящия случай, след като съделителят Я. В. Т. е прехвърлил правото на собственост върху имота в [населено място] през 1998г. на своята майка, не може да се приеме, че е продължил да упражнява и след сключването на договора за дарение фактическа власт като владелец. Упражняваната от него фактическа власт следва да бъде определена като държане за собственика В. А. Т., а след нейната смърт и като държане за съсобственика Н. В. Т. предвид обстоятелството, че двамата съделители са наследници по закон на своята майка В. А. Т.. В подобна хипотеза според трайно установената практика на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика. По делото не е установено Я. В. Т. да е демонстрирал спрямо Н. В. Т. промяна в намерението си да владее целия имот за себе си и то чрез предприемане на явни действия. Имайки знание за извършената през 1998г. разпоредителна сделка, Н. В. Т. не е възприемала своя брат като владелец. Обстоятелството, че само той е разполагал с ключ за имота не може да бъде определено като демонстриране на намерение за своене на целия имот, доколкото всеки съсобственик има правото да ползва имота и задължението да го охранява от посегателства на трети за съсобствеността лица. Установеното от показанията на св.Б. предоставяне на ключ от имота, което съделителят Я. В. Т. не е оспорил, подкрепя тезата, че правата на Н. В. не са били оспорени и отречени явно и несъмнено. Извършваните от Я. Т. ремонти в имота, както и заплащането на данъци в хипотеза, при която в продължение на години само той е ползвал този имот, също не могат да се възприемат като демонстриране на намерение за своене, след като по делото не е установено този съделител да е възпрепятствал достъпа на Н. В..

Неоснователен е поддържаният от ответника довод, че съделителката Н. В. Т. е била държател на имота и е било необходимо тя да демонстрира намерение за своене, както и за отблъсване владението на ответника.

Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, когато правото на собственост върху един имот се съпритежава от няколко лица, всеки съсобственик, който ползва имота, упражнява фактическата власт като владение по отношение на своята идеална част и като държане по отношение на идеалните части на останалите съсобственици. Дори да не упражнява постоянно и непрекъснато фактическа власт върху имота, съсобственикът не може да изгуби правото си на собственост. Правото на собственост не се губи с факта на неупражняването му, а само когато друго лице го придобие, като в исковия процес при спор за това право е необходимо при условията на пълно и главно доказване да се установи осъществяването на твърдяния от оспорващия придобивен способ. В настоящия случай, както вече беше отбелязано, ответникът е следвало да докаже, че е придобил по давност правото на собственост върху идеалната част на ищцата. Доколкото обаче не е доказано да й е противопоставил намерението си да владее и нейната идеална част, осъществяването на това придобивно основание не може да се приеме за осъществило се.

По тези съображения следва да се приеме, че към настоящия момент имотът в [населено място] е съсобствен между съделителите в качеството им на наследници на починалата на 08.11.2002г. тяхна майка В. А. Т., при равни квоти предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН.

По тези съображения по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това имотът, находящ се в [населено място], бъде допуснат до делба между съделителите при равни квоти.

Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съделителят Я. В. Т. следва да бъде осъден да заплати на Н. В. Т. сумата от 2000 лв., представляваща направените по делото разноски за производството пред първоинстанционния и въззивния съд, както и пред ВКС.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 856 от 26.06.2024г. по в. гр. д. № 1332/2024г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, е отхвърлен предявеният от Н. В. Т. против Я. В. Т. иск за делба на недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. С. З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради и са присъдени разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на дворно място, представляващо УПИ [№], кв. 12 по ПРЗ на [населено място], [община], обл. Стара З. с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ: УПИ [№], УПИ [№], от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради,

между съсобствениците Н. В. Т. и Я. В. Т.,

при квоти: 1/2 идеална част за Н. В. Т. и Ѕ идеална част за Я. В. Т..

ОСЪЖДА Я. В. Т. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н. В. Т. сумата от 658 лв. (шестстотин петдесет и осем лева), представляваща направените по делото разноски в производството пред първоинстанционния, въззивния съд и пред ВКС по иска за делба на дворното място в [населено място].

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: