Право на корабен мениджър да получи застрахователно обезщетение по морска застраховка

Текстът на акта

Ключови фрази

Задължения на застрахователя * корабособственик * давностен срок

4

14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

гр. София, 05.11.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1493 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ответника по делото ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв.А.М. срещу решение №226/09.04.2024г., постановено в.т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение №1622/28.12.2023г., постановено по т.д. №20211100901309/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/ иск от „Булком“ ООД срещу ЗАД „Алианц България" АД за застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010/ 10.09.2016г. в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к. „Тиона", както и сумата 29 156 евро, от които 26 000 евро разходи за влачене на м.к. „Тиона“ от пристанището Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания, 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан и на главния двигател и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, както и сумата 26 400 лева, представляваща направените по делото разноски.

Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо /липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца/, евентуално неправилно- постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон /чл.161 ГПК/. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за основателност на претенцията, като поддържа, че „Булком“ ООД няма застрахователен интерес, респ. няма право да получи застрахователното обезщетение по процесната морска застраховка, тъй като е корабен мениджър, който няма право на собственост или ограничено вещно право върху застрахования кораб, нито облигационно право, произтичащо от договор. Счита, че съгласно чл.225а, т.6 КТК корабният мениджър следва да организира застраховките на кораба от името и за сметка на корабния собственик, като излага и съображения, че по отношение на отношенията между тях е приложима разпоредбата на чл.43 КМЧП и английското право, тъй като в случая става въпрос за договорна отговорност между чуждестранни дружества. Поддържа тезата, че право да получи застрахователното обезщетение има собственикът на застрахованото имущество, а не ищеца, който е застраховал чуждо имущество от свое име; че „Булком“ ООД не е претърпял щети от настъпване на застрахователното събитие, като не е ясно дали това дружество е заплатило ремонта на чуждия кораб от свое име. Касаторът намира за неправилни и изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че като застраховател е разполагал с необходимите документи за установяване и доказване на претенцията на 17.05.2018г. и е следвало или да откаже плащане, или да плати обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.7.1. от Общите условия в срок до 15 дни, а именно до 01.06.2018г. Двегодишният давностен срок е изтекъл на 08.08.2020г. – повече от година преди подаване на исковата молба, поради което и възражението му е основателно. Моли да бъде обезсилено, евентуално отменено решението, като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените разходи във връзка с първоинстанционното и въззивното производство, включително и адвокатски хонорар за всички инстанции.

Ответникът по жалбата и ищец по делото „Булком“ ООД, чрез адв.М.Р. поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационна жалба. Претендира сторените разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Софийски градски съд е приел, че предмет на спора е осъдителен иск с правно основание на основание чл.271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване /КТК/, предявен от „Булком“, дружество регистрирано в Република Кипър против ЗАД „Алианц България“. Исковата претенция е уважена, като на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2016г. -авария на главния двигател на застрахования моторен кораб „Тиона“, в размер на 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к.„Тиона“ /след приспадане на дължимото самоучастие/ и сумата от 29 156 евро, от които разходи за влачене на м.к.“Тиона“ от пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания- 26 000 евро, за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан на главния двигател- 2722 евро и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /08.07.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав е приел, че то е валидно и допустимо. Намерил е за неоснователно възражението за недопустимост на обжалвания акт, като постановен по недопустим иск - при отсъствието на активна процесуална легитимация на ищеца. Съдът е счел изложените от ответника доводи, че ищецът нямал качеството на застраховано лице - собственик на застрахованото имущество, а бил трето за спора лице, нито имал застрахователен интерес по застрахователната полица, за относими към основателността на иска. Подчертал е, че ищецът излага твърдения, че е носител на материалното право, засегнато от процесния спор, поради което е надлежно процесуално легитимиран да упражни правото си на иск.

Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за морска застраховка, сключен със застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на 10.09.2016г. от ЗАД „Алианц България“, със страни- застраховател ЗАД“Алианц България“АД и застраховащ/застрахован две дружества - собственика „Дрийм Ленд Маритайм Компани“ ООД, Маршалови острови и оператора и представител на собственика - „Булком“ ООД, при приложими ОУ на застрахователя за застраховане на плавателни съдове и институтски тайм клаузи - корпус. Съгласно чл.1 от тези общи условия се застрахова плавателния съд срещу рисковете „корпус“ /какъвто е процесният застрахователен договор/ и „отговорност за сблъскване“ и уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на застраховащия. Апелативният състав е приел, че между „Дрийм Ленд Маритайм Компани“, в качеството на собственик и „Булком“ ООД, в качеството на мениджър е сключено валидно стандартно споразумение за менажиране на кораб от 31.10.2014г., като с анекс от 27.11.2014г. страните са приели, че споразумението се отнася за процесния кораб. Съдът е намерил за установено по категоричен начин и реализирането на 30.10.2016г. на застрахователно събитие- авария/повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател на кораба, настъпила при маневриране пред пристанището на [населено място], Алжир за влизане за разтоварване, за която застрахователят е бил уведомен от „Булком“ ООД съгласно условията на процесния договор за застраховка и приложимите към него общи условия и институтски тайм клаузи - корпус и е била образувана преписка по щета. След анализ на доказателствата решаващият състав е стигнал до извод, че за въвеждането на кораба в годно експлоатационно /мореходно/ състояние е било необходимо да бъде ремонтиран чрез смяна на съответните повредени елементи от двигателя му, което е наложило и придвижването му до Картагена, Испания /най-близко място, където е можело технически да се извърши ремонта/. Ремонтните работи са включвали: 1/ възстановяване на повредените зони от блок-картера и корпуса на разпределителния вал с подмяна на съответните уплътняващи гарнитури; 2/ възстановяване на мотовилкова шийка на движение с всички необходими за целта операции по измерване и контрол на размери и повърхнини, полиране на шийката и балансиране на колянов вал; 3/ подмяна на мотовилка; 4/ подмяна лагери на долна глава на мотовилката на пети цилиндър; 5/ подмяна комплект бутало и бутални пръстени; 6/ подмяна цилиндрова глава на пети цилиндър с комплект гарнитури; 7/ проверка на системата за принудително пълнене и ремонт при необходимост, като са издадени 8 фактури за суми в размер на общо 183 000 британски лири, 4 831,56 евро и 10 476,98 щатски долара, платени от ищеца „Булком“ ООД.

С оглед изложеното и след анализ на кореспонденцията между страните, включително ел.писмо от 17.05.2018г., с което „Булком“ ООД е отправил пред ЗАД “Алианц България“ застрахователната си претенция /“фискален иск“/, като в прикачен файл са посочени всички претендирани разходи във връзка с процесното застрахователно събитие на обща стойност от 1 166 521.17 щатски долара и отговор от 11.04.2019г., с който ЗАД“Алианц България“ е одобрил част от претенциите и е благодарил за предоставените доказателства, които помогнали на застрахователя да потвърди непосредствената причина за инцидента и да продължи с финализирането на иска, както и последващо писмо от 16.07.2019г., с което застрахователят, като е благодарил за писмото с дата 05.07.2019г. от „Булком“ООД, е отказал по-нататъшно обсъждане на претенцията за покриване на разноските за ремонт на процесния кораб поради изтичане на погасителна давност, въззивният състав е стигнал до извод, че исковите претенции за одобрените от застрахователя с писмото от 11.04.2019г. суми - застрахователно обезщетение в размер на 183 000 британски лири, 29 146 евро и 10 477 щатски долара, са основателни.

Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца. Съдът след обсъждане на клаузите на застрахователния договор и споразумението за менажиране на кораба, сключено между собственика „Дрийм Ленд Маритайм Компани“, Маршалови острови и ищеца „Булком“ ООД, като се позовава и на цитирана съдебна практика, стига до извод, че ищцовото дружеството, което е сключило договора за застраховка в изпълнение на споразумението за управление и което е страна по договора /застраховащ и застрахован/ наред със собственика, е надлежно материално легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за морска застраховка. Направена е и аналогия с правилото на чл.262, ал.2 КТК, предвиждащ, че когато застраховката е сключена в полза на трето лице, застраховащият има право да упражни правата по нея без допълнителни условия.

Решаващият състав е отхвърлил като неоснователни и останалите възражения на ответника относно настъпването на застрахователното събитие и изпълнението на задълженията на ищеца, като е приел, както наличието на събитие с покрит застрахователен риск по смисъла на т.6.2.1. от „Институтски клаузи за застраховка „Каско“ на плавателни съдове за определен срок“ 1/11/95, приложими към случая, така и изпълнение на задълженията на застраховащия- своевременно и добросъвестно уведомяване на застрахователя съгласно чл.6.1. от ОУ на договора за застраховка на плавателни съдове, предприемане на всички препоръчителни мерки с оглед намаляването на щетите /работата на двигателя е била спряна своевременно, организирано е тегленето на кораба първоначално до най-близкото пристанище, а в последствие - до едно от малкото, където ремонтът на двигателя е бил възможен/, оказано е пълно съдействие на сървейърската компания, наета от застрахователя да извърши независимо проучване и разследване на причините за настъпването на щетите и тяхното естество и ниво, съгласно чл.6.2. от тези условия. За да стигне до окончателен извод за основателност на претенцията за плащане на застрахователно обезщетение, апелативният състав е приел, че „Булком“ ООД е заплатило своевременно разходите за отстраняване последиците от настъпилото застрахователно събитие, представило е доказателства за плащане на застрахователя, който с писмото от 11.04.2019г. изрично и недвусмислено е признал и одобрил същите до исковия размер. Това признание изцяло отговаря на установеното от съвкупния анализ на останалите обсъдени по делото писмени доказателства и изслушани експертизи.

Апелативният състав е отхвърлил като неоснователно възражението, че искът за плащане на застрахователно обезщетение е погасен по давност. Приел е, че съгласно чл.357, ал.1, б. "а" КТК правото на иск за вземанията, произтичащи от договор за застраховка, се погасяват с двегодишна давност, считано от деня, в който е възникнало правото на иск- в конкретния случай от деня, в който длъжникът е изпаднал в забава да плати съгласно т.7.1 - т.8 от ОУ за застраховане на плавателните съдове на застрахователя. С оглед договореното между страните и приложимите ОУ съдът е достигнал до извод, че началото на давностния срок е крайният срок, определен за изплащане на застрахователното обезщетение, т.е. 16-я ден след установяването на основанието и размера на дължимото обезщетение или уведомяването от страна на застрахователя за отказ за плащане. Съдът е стигнал до извод, че в процесния случай писмото от 11.04.2019г. няма съдържанието, изискуемо от чл.7.1. от ОУ, доколкото страните продължават да уточняват размера на претенциите, поради което не може да се приеме, че от получаването на това писмо е започнал да тече срок за плащане, респ. след изтичането му - двугодишният давностен срок по чл.357, ал.1, б.“а“ КТК. Обстоятелството, че страните са продължили уточняването на вида и размера на вредите се доказва и от писмото от 16.07.2019г., в което се цитира предходно писмо от 05.07.2019г. Решаващият състав е изложил и допълните доводи, че въпреки многократните указания на първоинстанционния съд с последиците по чл.161 ГПК ответникът не е представил цялата електронна кореспонденция между страните, представляваща част от преписката по щетата, поради което следва да се приеме, че в периода между двете писма от 11.04.2019г. и 16.07.2019г. е продължило уточняването на основанието и размера на застрахователните претенции. Този извод се потвърждава и от самото съдържание на писмата. С оглед факта, че писмото от 16.07.2019г. съдържа изрично изявление на застрахователя, че отказва да предприеме по-нататъшни стъпки по установяване на обезщетението по основание и размер, поради приложимостта на давността по реда на КТК, съдът е приел, че е налице отказ по смисъла на чл.7, т.4 от ОУ, от който момент е започнал да тече давностният срок и който срок не е изтекъл към 08.07.2021г., когато е подадена исковата молба.

С определение №828/13.03.2025г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Относно възможността лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, без цесия на права от собственика на застрахованото имущество“.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл.399 Кодексът за застраховането/. Имуществените вреди, съгласно легалната дефиниция в §1, т.5 ДР на КЗ, представляват неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на имуществено благо, т.е. намаляването на актива или увеличаването на пасива на едно имущество. Законодателят е регламентирал и хипотези на застраховане на чужди вещи, като договорът се смята за сключен за чужда сметка /чл.401, ал.2, изр.2 КЗ/. В хипотезата на сключване на застрахователен договор за застраховане на чуждо имущество без пълномощие, съгласно чл.402, ал.2 КЗ договорът е действителен, ако е налице одобрение от собственика на застрахованото имущество.

По въпроса при застраховане на чуждо имущество кой има право да получи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС. При сключване на договор за застраховка на чуждо имущество без пълномощие, собственикът има право да одобри договора и да претендира плащане на застрахователно обезщетение в качеството си на застраховано лице /решение №64 от 15.06.2010г. по т.д. №667/2009г., І т.о./. Независимо кой е сключил застрахователния договор, правото да получи обезщетение при настъпване на събитието принадлежи на собственика на имуществото, освен ако договорът е сключен в полза на трето лице или ако собственикът изрично изрази воля обезщетението да бъде платено на трето лице /решение №136 от 30.08.2013г. по т.д. №1015/2010г., ІІ т.о./ или цедира вземането си /решение №34 от 27.04.2017г. по т.д. №2385/2015г., І т.о. и др./.

Независимо, че цитираната по-горе съдебна практика е постановена по спорове по КЗ /отм./, дадените принципни разрешения са относими и към имуществените застраховки по КЗ /ДВ, бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./.

За да се даде отговор дали горното разрешение е относимо и към морската застраховка и преди всичко към имуществената застраховка на кораб, следва да се анализират особеностите на този договор. Кодексът на търговското корабоплаване /КТК/ урежда обществените отношения в Република България, които възникват във връзка с търговското корабоплаване и контрола върху него, вкл. договорите за застраховка на кораби и товари /чл.1, ал.1/, като за правоотношенията по ал.1, неуредени с този кодекс, се прилагат нормите на действащото българско законодателство /ал.2/. Застрахователните правоотношения, за които е приложимо българското право, се регламентират от разпоредбите на чл.245-чл.289 КТК, а за неуредените случаи следва да се прилагат Кодексът за застраховането /КЗ/ и общите правила на Търговския закон /ТЗ/ и Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Законодателят е предвидил широка договорна свобода на страните, като правилата на КТК относно морските застраховки се прилагат, доколкото страните не са уговорили друго, като само в случаите, посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, няма сила /чл.245, ал.2/.

Съгласно чл.245, ал.1 КТК с договора за морска застраховка застрахователят се задължава да покрива уговорени морски рискове, на които е изложен застрахованият интерес, и да заплати в границите на застрахованата сума обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от настъпването на такива рискове, а застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия. Предмет на морската застраховка може да бъде всеки имуществен интерес, свързан с корабоплаването, оценим в пари, вкл. кораб в експлоатация, като застраховката на кораб срещу морски рискове покрива корпуса, неговите машини, принадлежности, стъкмяване, горивото, храната за екипажа и др. /чл.247, ал.1 КТК/. Ако изрично е предвидено в договора, застраховката покрива и отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени на трети лица с кораба. Корабопритежател е не само корабособственикът, но и лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно основание /чл.9, ал.3 КТК/.

Договорът се сключва между застраховател и застраховащ, но видно от разпоредбите на чл.273, чл.279, чл.281, чл.282, ал.2-ал.7, чл.288 и чл.289 КТК, законодателят допуска, аналогично на разпоредбите относно общия застрахователен договор, уреден в КЗ, наличието както на застраховащ, така и на застрахован в качеството на насрещната страна по договора. По отношение на разграничението на тези две понятия при сключването на застрахователния договор, следва да се приложат допълнителните разпоредби на КЗ – съгласно §1, т.1, "Застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор, а съгласно §1, т.2 "Застраховащ" е лицето, което е страна по застрахователния договор. Застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице. При морската застраховка на кораб застраховащ може да бъде както притежателя на застрахования интерес, в която хипотеза застраховащ и застрахован съвпадат, така и лице, на което е възложено да сключи застрахователния договор - корабен агент /чл.222 КТК/, корабен мениджър /чл.225а КТК/ и др.

Разпоредбите в КТК по отношение предмета и страните; необходимостта от наличие на застрахователен интерес като условие за действителност на договора; задължението на застраховащия за уведомяване на застрахователя за обстоятелствата, свързани с риска; възможността за сключване на застраховката в полза на трето лице са израз на основни принципи в застраховането, намерили своето отражение и в разпоредбите относно имуществените застраховки, като подвид на застраховките срещу вреди, регламентирани в КЗ. Налице са обаче специфики в морското застраховане, обусловени от естеството на правоотношенията между различните субекти, участващи в търговското корабоплаването- дейностите, свързани с използването на кораби за превоз на стоки, наемане на кораби, превоз на пътници и багажи, влачене на кораби и товари, извършване на морски услуги и други свързани стопански дейности. КТК предвижда както възможност договорът за морска застраховка да породи действие и когато при сключването й вредата от покрития риск е вече настъпила /чл.250, ал.1/, така и ограничения в задълженията на застраховащия за уведомяване за обстоятелства със съществено значение за риска /чл.256, ал.2/; доказване на договора с различни видове полици, представляващи ценни книги /чл.258, чл.259 и чл.261/; възможност при договор в полза на трето лице, ако е издадена полица /застрахователно свидетелство/, застраховащият да упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата /застрахователното свидетелство/; възможност морската застраховка да бъде сключена „за сметка на когото се касае“, без поименно да се определи третото лице /чл.263/; хипотези на застрахователно обезщетение, надхвърлящо по размер застрахованата сума /чл.278/; възможност застраховащият да изостави застрахования предмет в полза на застрахователя /чл.284/ и т.н.

За разлика от договора за застраховка по КЗ, морската застраховка е неформален договор. Съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка обаче се доказва само с писмени доказателства, застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ. Най-често застрахователният договор се доказва със застрахователна полица /застрахователно свидетелство/, като в чл.259, ал.1 КТК е уредено задължителното съдържание на този документ- предмет на застраховката, застрахователна сума, покрити рискове, времетраене, пътуването и пристанищата, на които корабът ще спира, мястото и деня на издаване на полицата, застраховащ, застраховател и подпис на застрахователя. За разлика от застрахователната полица по КЗ, законодателят, с оглед нуждите на търговския оборот и спецификите на търговското корабоплаване, е регламентирал полицата за морска застраховка като ценна книга, която се издава от застрахователя според искането на застраховащия като поименна, на заповед или на приносител /чл.261, ал.1 КТК/. Застрахователната полица /свидетелство/ служи за доказване съществуването и съдържанието на застрахователния договор, а като ценна книга материализира и правото да се иска плащане на застрахователното обезщетение от издалия я застраховател. Когато полицата е поименна, правото да иска плащане на застрахователното обезщетение при настъпване на покрит риск е на посоченото в нея лице /застраховащ, застрахован, трето ползващо се лице/ или на цесионера /когато вземането е цедирано/, когато е на приносител- правото е на приносителя, а когато е на заповед- правото е на лицето, на чиято заповед е издадена или на джиратаря /когато е джиросана/. Когато морската застраховка е сключена в полза на трето лице, полицата се издава на застраховащия, който може да упражни правата по застраховката и без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата /застрахователното свидетелство/. Когато съгласно чл.263, ал.1 КТК морската застраховка е сключена за сметка на когото се касае, без поименно да се определи третото лице, полицата е винаги на приносител, независимо дали е означена като поименна или на заповед.

С издаването на полицата, независимо дали е поименна, на приносител или на заповед, застрахователят се съгласява да плати на лицето, което е носител на правото по ценната книга и я предявява за плащане по съответния ред, без значение дали е собственик на застрахованото имущество. Не следва да се смесват необходимостта от застрахователен интерес като условие за сключване на действителен застрахователен договор с правото на получаване на застрахователно обезщетение при настъпил покрит риск, което при морската застраховка е обусловено от придаденото качество ценна книга на застрахователната полица. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при валиден договор за морска застраховка и настъпил покрит риск правото на застрахователното обезщетение е на лицето, което е легитимирано да получи плащане по застрахователната полица /застрахователно свидетелство/, в зависимост от това дали е издадена като поименна, на приносител или на заповед.

В хипотезата, когато сключването на договора е доказано с други писмени доказателства, но застрахователят не е издал застрахователна полица /застрахователно свидетелство/, следва да се приеме, че право на обезщетение има застрахования, т.е. лицето чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита. Когато застраховащият по договора за морска застраховка на кораб по чл.245 и чл.247 КТК е бил овластен да сключи договора от чуждо име и за чужда сметка или го е сключил от свое име за чужда сметка или без представителна власт, правото на застрахователното обезщетение е на застрахования /корабособственик или корабопритежател/. Застраховащият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е трето ползващо се лице по договора за морска застраховка или застрахованият му е прехвърлил своето вземане.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост/ не са налице. Правилно въззивният съд приема, че по отношение на процесното застрахователно правоотношение е приложимо българското материално право. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че договорът за застраховка на моторен кораб „Тиона“ е валидно сключен и действителен, че на 10.09.2016г. /в рамките на действие на договора/ е настъпило застрахователно събитие, като за застрахователя е възникнало договорно задължение да изплати застрахователно обезщетение за установените имуществени вреди. Констатацията на първоинстанционния съд, че договорът е подписан за застрахован/ застраховащ от ищеца „Булком“ ООД и подпечатан с печат на същото дружество, не е оспорена във въззивното производство. Установява, че в полицата като застраховащ/ застрахован са вписани и корабособственика, и ищцовото дружество- оператор на кораба и представител на собственика. Настоящият съдебен състав счита, че независимо кой е подписал договора, „Булком“ ООД няма качеството на застраховано лице, тъй като е управител на застрахованото имущество на основание договор за управление /стандартно споразумение за менажиране на кораб Ш. 2009/, действащ от името и за сметка на корабособственика. Дори да се приеме твърдението на ищеца, че той е сключил договора за застраховка от свое име, това не променя крайният извод, че застрахован е корабособственикът „Дрийм Ленд Маритайм Компани“ООД, Маршалови острови. Като управител/ мениджър на кораба ищцовото дружество действа за сметка на корабособственика, включително като сключва и процесния договор за морска застраховка с покритие „корпус, материали, оборудване за машини и т.н., както и всички свързано с това“. С оглед изложеното, като отчита и факта, че „Булком“ ООД е длъжен по силата на сключения с корабособственика договор за управление да застрахова процесния кораб, настоящият състав намира, че и в хипотезата на сключен от управителя на кораба договор за морска застраховка, е налице застрахователен интерес и договорът е валиден. Основателно е възражението на касатора, че по отношение на договора за управление, сключен между ищцовото дружество и корабособственика, е приложимо правото на Великобритания, като въззивният съд неправилно е приложил българското материално право, но това нарушение не е съществено за крайния изход на делото, доколкото исковата претенция е за заплащане на застрахователно обезщетение на основание застрахователното правоотношение, по отношение на което е приложимо българското материално право. Изводите относно правата и задълженията на страните по договора за управление на процесния кораб са направени въз основа на конкретните договорни клаузи.

При имуществена застраховка за чужда сметка застраховащият е страна по договора и дължи изпълнение на всички задължения, регламентирани в договора и закона, но по принцип правото да получи застрахователно обезщетение е на застрахования.

Независимо от горното, правилен е крайният извод на решаващия състав, че ищецът, независимо че не е корабособственик или корабопритежател, е материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно обезщетение по сключения с ответника договор за морска застраховка по реда на чл.245 и сл. КТК. За процесния договор е издадена от застрахователя застрахователна полица със съдържанието по чл.259, ал.1 КТК, вкл. мястото и деня на издаване на полицата, застраховащ, застраховател и подпис на застрахователя, представляваща поименна ценна книга съгласно чл.261, ал.1 КТК. Застрахователната полица служи не само за доказване съществуването и съдържанието на застрахователния договор, но като ценна книга материализира и правото да се иска плащане на застрахователното обезщетение от издалия я застраховател. Когато полицата е поименна, правото да иска плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит риск е на посоченото в нея лице, като безспорно в конкретния случай в издадената от ответното дружество застрахователна полица като застраховащ/ застрахован са вписани както корабособственика, така и ищцовото дружество- управител на застрахования кораб. С издаването на полицата застрахователят се е съгласил и е поел задължение да плати на лицето, което е носител на правото по ценната книга и я предявява за плащане по съответния ред, без значение дали е собственик на застрахованото имущество. Предвид отговора на правния въпрос, че правото на получаване на застрахователно обезщетение при настъпил покрит риск при морската застраховка е обусловено от придаденото качество ценна книга на застрахователната полица, настоящият съдебен състав счита, че ищецът е легитимиран да получи плащане по процесната поименна застрахователна полица.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно определен от въззивния съд момент, от който е започнала да тече погасителната давност за процесното вземане. Съгласно чл.357, т.1, б.“а“ КТК вземането за застрахователно обезщетение се погасява в двегодишна давност, която тече от деня, в който е възникнало правото на иск, освен ако между страните е договорено нещо различно. В конкретния случай вземането за застрахователно обезщетение става изискуемо с изтичането на 15-дневен срок от установяване основанието на претенцията и размера на вредите, доказани със съответните документи /чл.7.1. от Общите условия, приложими за процесното застрахователно правоотношение/. Правилни и обосновани са изводите на решаващия състав, че с оглед договореното между страните и приложимите ОУ /чл.8, вр. чл.7.1.-чл.7.4./ началото на давностния срок е крайният срок, определен за изплащане на застрахователното обезщетение, т.е. деня, следващ изтичането на 15-дневния срок след установяването на основанието и размера на дължимото обезщетение или уведомяването от страна на застрахователя за отказ за плащане. Съдът е стигнал до обоснован извод, че с получаването на писмото от 11.04.2019г. не започва да тече 15-дневния срок за плащане съгласно ОУ, тъй като спорът между страните относно вида и размера на щетите не е окончателно разрешен. Към този момент не се доказва установяване по основание и размер на дължимото обезщетение, респ. не е започнал да тече и двугодишният давностен срок по чл.357, ал.1, б.“а“ КТК.

Основателно е твърдението на касатора за допуснато процесуално нарушение при приложението на чл.161 ГПК, но това нарушение не е определящо за крайния извод на съда относно наличието на спор между страните и след 11.04.2019г. относно размера на вредите. Обстоятелството, че страните са продължили уточняването на вида и размера на вредите се доказва от писмото от 16.07.2019г., изпратено в отговор на предходно писмо от 05.07.2019г., и което съдържа изрично изявление на застрахователя, че отказва да предприеме по-нататъшни стъпки по установяване на обезщетението по основание и размер, поради приложимостта на давността по реда на КТК. С оглед изложеното, следва да бъде споделен крайният извод на въззивния съд, че в писмото от 16.07.2019г. е обективиран отказ на застрахователя по смисъла на чл.7, т.4 от ОУ, от който момент е започнал да тече давностният срок и който срок не е изтекъл към 08.07.2021г., когато е подадена исковата молба.

Като е приел, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира плащане на застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица за морска застраховка и че вземането не е погасено по давност, и е уважил предявения иск на основание чл.271, ал. 2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК за сумата 117 878.93 британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к. „Тиона", за сумата 29 156 евро, от които 26 000 евро разходи за влачене на м.к. „Тиона“ от пристанището Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания, 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата на стартовия въздушен клапан и на главния двигател и 434 евро за резервни части, необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените суми, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по касация /ищец по иска/ има право на разноски за касационното производство в размер на 13 300 лева- договорено и платено адв.възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №226/09.04.2024г., постановено в.т.д. №144/2024г. по описа на Апелативен съд-София.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място] да плати на „Булком" ООД, идент. №CY10055992Z, Република Кипър, [населено място] сумата 13 300 лева разноски за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.