Преценка за унищожаемост на договор поради неспособност за разбиране на действията

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 50028
гр. София 11.09.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 25.01.2023 (двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове : Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3773 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2036/29.07.2021 година, подадена от Ц. Т. Ч., срещу решение № 59/28.06.2021 година на Окръжен съд Пазарджик, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 325/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 020/10.02.2021 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1039/2019 година в частта му, с която по предявен от М. В. В. срещу Ц. Т. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД, е унищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том I, peг. № , дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) е прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] в сграда , построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване.

В подадената от Ц. Т. Ч. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения срещу касаторката от М. В. В. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен.

Ответницата по подадената касационна жалба М. В. В. е подала отговор с вх. № 2802/16.09.2021 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Ц. Т. Ч. е била уведомена за обжалваното решение на 01.07.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 2036/29.07.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 579/08.07.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за задължението на съда да извърши проверка на заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза с оглед неговата обоснованост, достоверност и документираност, както и да прецени същото с оглед на всички събрани по делото доказателства и за доказателствената сила на заключенията на вещите лица относно здравословното и психично състояние на лицето в производствата по чл. 31 от ЗЗД.

По така поставения въпрос трябва да се посочи, че съгласно чл. 202 от ГПК заключението на вещото лице не е абсолютно доказателство по делото, а следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства и в съвкупност с тях. Основните критерии въз основа, на които съдът трябва да преценява доказателствената сила на заключението са посочени в чл. 201 от ГПК (уреждащ допускането на допълнително или повторно заключение) и са неговата пълнота и яснота, а също така и неговата обоснованост. Съгласно първия от тези критерии заключението трябва да дава пълни и ясни отговори на въпросите, за които е допусната експертизата, по начин, че да не се налага извличането на отговора или на липсваща част от него чрез тълкуването на посоченото от вещото лице или чрез правенето на предположение в каква насока и какъв точно е даденият от същото отговор на въпроса. Също така заключението на вещото лице трябва да съдържа отговор на всички поставени от съда и страните въпроси. Вторият критерий е обосноваността на заключението, което означава, че вещото лице не само трябва да даде отговор на поставените му въпроси, но трябва и да мотивира изводите си, като посочи защо дава тези отговори и как е стигнало до тях. Двата критерия са свързани, тъй като обосноваността на заключението на вещото лице е предвидена с оглед на възможността съдът и страните да проверят правилността на заключението, което пък от своя страна изисква те да са наясно с дадените от вещото лице отговори на поставените му въпроси. Проверката на заключението се извършва не само чрез оценка на изложените в него мотиви на вещото лице за даване на приетия от него отговор на поставения му въпрос, но и чрез съпоставката му с останалите писмени и гласни доказателства по делото, а също така и с оглед на неговата документираност-дали същото се потвърждава от останалите по делото доказателства и дали почива на обективни факти, документи и други, които биха могли да бъдат проверени от съда и страните. Във връзка с това съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице (дори то да не е оспорено от страните), като е задължен да мотивира извършената от него оценка на заключението чрез излагане на мотиви защо го възприема или не. Когато съдът не възприема заключението на вещото лице той може вземайки предвид данните от същото сам за формира други крайни изводи, като при това обаче изложи подробно начина, по който е достигнал до тях, като това трябва да бъде направено ясно и разбираемо, за да може да бъде разбрано и оспорвано от страните, съответно проверено по пътя на обжалването. При наличието на противоречиви заключения по един и същи въпрос съдът е задължен да обсъди и оцени същите в съвкупност с останалите събраните по делото доказателства, като с оглед на това възприеме едно от тях, а в мотивите към решението си обоснове тази своя преценка и посочи защо възприема едното заключение, а другото не.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че е унищожаем договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Лицето не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си. Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или краткотрайна, като трябва да е последица на физиологично или психично състояние на лицето, което може да се дължи на различни причини. Във всички или в повечето от случаите установяването на това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се изисква назначаването на вещо лице. Това вещо лице дава заключение за това налице ли е физиологично или психично състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля и каква е степента, в която състоянието може да повлияе в тази насока. Наличието на такова състояние представлява медицинския критерии, наличието на който е една от предпоставките за унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД, като само то обаче не е достатъчно за това. За да бъде унищожаем договорът на посоченото основание е необходимо волята на страната действително да е била опорочена, като физиологичното или психичното й състояние действително да я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на договора. Преценката за това е предоставен на съда, който не може да бъде заместен от заключението на вещото лице. Съдът трябва да изгради извода си в тази насока, чрез преценка на данните по делото относно обстоятелствата, преди и към момента на сключване на договора, изразените от страните по него становища и воля, всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята воля, а също така и от съдържанието на договора-чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства представляват юридическия критерий, въз основа на който трябва да се прави извод за наличието на хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Двата критерия-медицинския и юридическия са взаимосвързани и подлежат на едновременно разглеждане в производството по иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД. Поради това заключението на съдебномедицинската експертиза представлява само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства. Същото не е обвързващо съда и само въз основа на него не може да се прави извод, че към момента на сключването на договора страната не е могла да разбира или да ръководи действията си, ако това противоречи на останалите доказателства.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Пазарджик е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пазарджик е приел, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том , peг. № , дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) бил прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване. След смъртта на Е. П. В. на 11.11.2019 година единствен негов наследник била М. В. В.. Към момента на сключване на договора 17.01.2018 година, Е. П. В. не бил поставен под пълно или ограничено запрещение, като била налице съдебна процедура в тази връзка, но тя била прекратена поради неговата смърт. От правна гледна точка следвало да се приеме, че той напълно дееспособен и по правило правните му действия следвало да породят целения ефект. Следвало да се посочи, че законодателят бил предвидил изключение от тази постановка при доказване във всеки конкретен случай, че дееспособното лице при сключване на договор (или едностранна сделка), не могло да разбира или да ръководи действията си, като двете условия не били поставени в кумулативност-достатъчно било установяването на което и да е от тях, за да бил налице порок във волята и да се квалифицирал договорът като унищожаем. По повод възможността на Е. П. В. да разбира и ръководи действията си към момента, когато бил сключен договорът било установено, че в действителност такава не била налице. Той не бил имал осмислена представа за протичащите събития в дългосрочен план, нито пък капацитета да обхване интелектуално същността и последиците на действията, които извършва-т. е. не ги разбирал по смисъла на чл. 31 от ЗЗД. Тези свои констатации въззивният съд изграждал въз основа на изслушаните и приетите две съдебни експертизи-единична и повторна, от които по несъмнен начин се установявало, че към датата на сключване на договора Е. П. В. не бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, съответно на подкрепящите ги писмени доказателства, както и показания на свидетелите на М. В. В.. Изрично следвало да се подчертае, че съществуването на такава невъзможност не се обективирала непременно във всеки един момент с външни, разпознаваеми от неспециалист, проявни форми на поведение, както и че липсата на такива не променяла субективната невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си, особено, с оглед конкретната диагноза на Е. П. В. дадена в заключенията на вещите лица, когато се изисквало интелектуално и психическо усилие, каквото било необходимо при сключване на конкретния договор. В случая се установявало, че съгласието всъщност било несъзнавано, тъй като когато Е. П. В. го бил изразил, макар и формално да бил дееспособен, не бил могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. По аргументи от чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 5 от ЗЛС тази неспособност се дължала на слабоумие (тежка или дълбока олигофрения или деменция, какъвто е бил случай) или на душевна болест, като посочения дементният процес несъмнено бил съществувал към релевантния момент и впоследствие били предприети и мерки за искане поставянето му под ограничено запрещение. Пред въззивния съд била приета тричленна съдебно-психиатрична експертиза допусната по гр. д. № 54/2018 година по описа на Окръжен съд Пазарджик. Не следвало да има спор, че това заключение било прието пред първоинстанционния съд, но като писмено доказателство, което следвало да се обсъжда в съвкупност с останалите събрани делото доказателства. Изложените в него косвени данни следвало да се приемат в насока за злоупотреба с алкохол от страна на Е. П. В. повлияло на цялостното му състоянието преди, по време и след сключване договора. Същото се установявало и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които давали данни за състоянието на Е. П. В. както към момента на сключване на договора, така и за след това. Нямало как да се игнорират данните от заключението от 04.01.2018 година, в която било посочено, че при изписването на В. на 04.01.2018 година му е била поставена диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии“. Същата давала основание да се приеме, че няколко дни преди сключване на договора, независимо от отразеното в този документ, че състоянието му се било подобрило, а именно: стабилизирано общо състояние, то принципно в състоянието му били установени последиците от този инфаркт изразени в отклоняване на езика наляво, изоставане на ляв устен ъгъл, двигателна дейност-ограничена, мускулен тонус понижен в лява ръка, поради което не можело да се приеме, че В. бил в добра кондиция имайки предвид и злоупотребата от негова страна с консумация на алкохол.

По делото били приети, като писмени доказателства експертизи, касаещи последващото състояние на Е. П. В. след сключването на договора на 17.01.2018 година, но те били относими конкретно към състоянието му след прекарания мозъчен инфаркт. Излаганите в тях изводи за здравословното състояние на Власанов били определяни само от лекари невролози, а не и от психиатри. Поради това въззивният съд не намирал основание да не приеме изцяло заключенията на единичната и впоследствие на допълнителна двойна съдебно-психиатрични експертизи. Твърдените от защитата доводи, че в представените по делото медицински документи липсвала поставена диагноза „деменция“ не можели да бъдат споделени. Това, че не било отразено не било основание да се приеме, че той не страдал от такова заболяване. В двете заключения и по-конкретно във второто, вещите лица били категорични относно заболяването на В. в насока, че той страдал от токсична/алкохолна енцефало - миело полиневропатия с давност поне десет години преди обсъжданите събития от 2017 година-2019 година, което било във връзка и с възприетите като достоверни показания на кредитираните свидетели по делото в насока явна злоупотреба с алкохол и не възприемане на околните около него. Не можело да се приеме, че бил опроверган на база събраната по делото медицинска документация извода на вещите лица, че поради възрастта му и свързващия с това риск, В. бил реализирал нетежък исхемичен инсулт през последното тримесечие на 2017 година, потвърдено от епикризата от 04.01.2018 година и издадените впоследствие медицински документи. Вещите лица били категорични, че характерното при този вид инциденти било, че пациента запазвал функционалността и независимостта си в ежедневието, но имал значителна промяна във възможностите за адаптация и успеваемост при нови, необичайни или по-сложни ситуации, изискващи преценка на обстоятелствата и създаване на модели за реагиране и адекватно поведение в такива условия, което можело да остане „скрито“ за околните дълго време след инцидента. Именно такива прояви били налице. В този смисъл не можели да бъдат кредитирани и свидетелските показания за конкретното поведение на В. в деня на договора, тъй като свидетелката не била специалист за да знаела конкретното заболяване на В. и съответно дали той на практика бил могъл да разбира и ръководи постъпките си на инкриминираната дата на която бил сключен договора. Затова възраженията, че към датата договора. Е. П. В. бил адекватен и разумен не следвало да се споделят. Неотносими се явявали възраженията в насока, че Ц. Т. Ч., подпомагана от свекърва си-В. Д. била изпълнявала договорното си възнаграждение за издръжка и гледане, с оглед на това, че за съществото на спора се изяснявали други обстоятелства касаещи именно психичното състояние на прехвърлителя по време на сключване на договора. Нямало основание да се приемат и възраженията за доказаност на оказван психически и физически тормоз върху прехвърлителя от страна на М. В. В. и нейната майка Е. В.. Във връзка с това следвало да се отбележи, че било отказано да бъде образувано наказателно производство от страна на прокуратурата. От друга страна, издадените протоколи за предупреждение по отношение на тези жени не били достатъчно основание да се приеме, че било доказано такова твърдение. Следвало да се отбележи, че и това възражение не било относимо по съществото на спора. Нямало основание да се приемат, като достоверни твърденията, че Е. П. В. бил съзнавал проблемите си и в тази връзка пиел лекарствата си под непосредствения контрол на свидетелката Д. и Ц. Т. Ч., тъй като показанията на ангажираните от страна на Ч. свидетели не се кредитирали. При тези данни, въззивният съд намирал, че предявения от М. В. В. иск по чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД бил основателен и доказан.

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.01.2018 година, обективиран в нотариален акт № , том , peг. № , дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) е прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване. След смъртта на Е. П. В. на 11.11.2019 година единствен негов наследник е М. В. В..

Към момента на сключването на договора Е. П. В. не е бил поставен под запрещение. Искане за това е било направено от М. В. В., като е било образувано гр. д. № 54/2018 година по описа на Окръжен съд Пазарджик. Това производство е останало без правни последствия, тъй като е било прекратено поради смъртта на Е. П. В..

Съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебнопсихиатрична експертиза с вещо лице Р. Ц. Д. Е. П. В. страдал от синдром на алкохолна зависимост с алкохолна характеропатия и дементни прояви. Вследствие на дългогодишна алкохолна злоупотреба била настъпила органична промяна на личността, чиито основни характеристики били снижение на интелекта и паметта, бедно и повърхностно мислене с нарушени аналитични потребности, нарушение на вниманието, емоциите и волята, неспособност за планиране и предвиждане, повишена внушаемост и пасивност, епизодични слухови и зрителни халюцинации, като с оглед на установеното психично разстройство. Според вещото лице Е. П. В. не бил могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не бил могъл да ги ръководи към 17.01.2018 година. В дадените откритото съдебно заседание обяснения вещото лице посочва, че при изготвяне на своето заключение се било позовало, както на медицинската документация по делото, така и на останалите събрани писмени и гласни доказателства. Посочва, че при Е. П. В. била налице корова атрофия, което представлява увреждане, което предизвиква промени в мозъчните функции. Хората, които нямали познания по медицина и психиатрия не разпознавали симптомите, като вещото лице дава пример за това със свидетелката Н. А. М.-Т., която не била забелязала лицевата пареза, която била налице и забележима. Съгласно заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза с вещи лица д-р Д. А. К. и д-р К. Г. Ш. Е. П. В. страдал от синдром на алкохолната зависимост, токсична/алкохолна енцефело-миело-полиневропатия, органична промяна на личността, с когнитивно мнестично промени в рамките на лакунарна деменция, дементен синдром, който се развива с оглед стратегически мозъчно-съдов инцидент на фона на друга предхождаща увреда на мозъка. Психоорганичният синдром е в резултат на налична соматична и психиатрична комборбидност и е довел до дементен процес, който представлява хронично психично разстройство с прогресивен, необратим, с индивидуална скорост на протичане процес. Това състояние било нарушило психичната годност на Е. П. В. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към 17.01.2018 година. В дадените откритото съдебно заседание обяснения, вещите лица посочват, че при изготвяне на заключението си са взели предвид както медицинските документи по делото, така и останалите събрани писмени и гласни доказателства, като са ги степенували. Вещото лице д-р К. Г. Ш. посочва, че Е. П. В. страдал от корова атрофия. Вещите лица, както в заключението си, така и при изслушването си твърдят, че човек като Е. П. В. може да изглежда в естествената си среда много дълго време адаптивен, но това няма общо със способността му за преценка, като в този смисъл били показанията на Н. А. М.-Т.. Съществуването на посочените от вещите лица невъзможност не се обективирала непременно във всеки един момент с външни, разпознаваеми от неспециалист, проявни форми на поведение, а липсата на такива не променяла субективната невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си, особено, с оглед конкретната диагноза на Е. П. В.. Последният не е имал осмислена представа за протичащите събития в дългосрочен план, нито пък капацитета да обхване интелектуално същността и последиците на действията, които извършва.

Предвид на горното може да бъде направен извод, че е налице медицинския критерий за унищожаемостта на договора по реда на чл. 31 от ЗЗД. Трябва обаче да се прецени доколко посоченото от вещите лица състояние на Е. П. В. му е попречило да разбира или да ръководи действията си към момента на сключването на договора. Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Д. Е. С., който е чичо на прехвърлителя, от преди около петнадесет години Е. П. В. започнал да злоупотребява с алкохол, като преди това му е помагал. В. постоянно злоупотребявал с алкохол и бил неадекватен. Първоначално помагал на свидетеля, но впоследствие дори спрял да го поздравява и като го виждал не го познавал. Малко след като Е. П. В. прехвърлил имота на Ц. Т. Ч., свидетелят се опитал да разговаря с него и го потърсил в дома му, където бил заключен. Тогава разговарял с него през прозореца на салона, който се намирал на първия етаж, като забелязал, че Е. П. В. залитал и говорел неразбираемо. Също така свидетелката М. М. А. твърди, че познавала Е. П. В. от около четиридесет години, тъй като е бил приятел със съпругът й от деца. В последните петнадесет години той започнал да се променя, като им гостувал почти не се хранел, а само пиел, в повечето случаи ракия. В началото на 2018 година свидетелката отишла до дома на Е. П. В., за да види как се чувства, но около 15- 20 минути тропала и викала. Чула, че Е. П. В. е вътре, но не й отворил, поради което тя се обадила на тел. 112, след което дошла полиция. След време Е. П. В. отключил и свидетелката влязла в дома му, като забелязала, че той отмятал единия си крак, като това било последният случай в който го видяла. Е. П. В. не можел да разсъждава без помощта на брат си, като правел каквото си иска и бил като невменяемо дете. В противовес на тези свидетелски показания са показанията на свидетелката Н. К. Ч.-майка на Ц. Т. Ч. която твърди, че познава Е. П. В. от 2003 година, като същият е помагал за къщата на дъщеря й. Свидетелката сочи, че никога не е виждала Е. П. В. пиян, същият пийвал само вечер след работа, както и че никога не е псувал или държал грубо. Също така свидетелката В. С. Д. твърди, че Е. П. В. не е употребявал алкохол, като тя никога не го е виждала пиян. Същата визира, че начинът по който Е. П. В. е взел решение за прехвърляне на имота на жената, която се намира във фактическо съжителство със сина й, като самата тя е дала идеята затова. Свидетелските показания се разминават по отношение на употребата на алкохол от страна на Е. П. В., като от съвкупната им преценка във връзка със събраните по делото доказателства относно медицинското състояние на прехвърлителя трябва да бъде прието, че той е злоупотребявал с алкохол. Именно тази злоупотреба се отразява на възможността му да разбира и/или ръководи действията си, поради което трябва да бъде прието, че невъзможност за това е била налице в случаите когато Е. П. В. е употребил алкохол, доколкото и първата група свидетели сочи за неадекватни негови прояви именно в такъв момент.

С оглед на горното от значение в конкретния случай, при преценка на юридическия критерии по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, е състоянието на Е. П. В., което е станало причина за сключване на оспорвания договор. От данните по делото е видно, че на 04.01.2018 година на Е. П. В. е била поставена диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебралните артерии“. Няколко дни преди сключване на договора, състоянието му се било подобрило, като бил в стабилизирано общо състояние, но принципно в състоянието му били установени последиците от този инфаркт изразяващи се в отклоняване на езика наляво, изоставане на ляв устен ъгъл, двигателна дейност-ограничена, мускулен тонус понижен в лява ръка. При това си състояние Е. П. В. е имал нужда от грижи от трето лице, тъй като очевидно не е могъл да се грижи сам за задоволяване на нуждите си от издръжка, домакинско и друго обслужване. В случая отношенията между него и роднините му били влошени, поради което е малко вероятно той да може да разчита на тяхната помощ в тази насока. Поради това сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с трето лице, което е било познато на Е. П. В. е в негов интерес, още повече че той е запазил и правото си на ползване. Последното е гаранция, че той ще е осигурен с жилище, дори и ако приобретателят не изпълнява задълженията си по договора и прехвърли правото на собственост на трето лице. Т. е. така сключеният договор защитава интересите на Е. П. В., като за действителността му е без значение дали той Е. П. В. правилно е преценил намерението и възможностите на приобретателя да изпълнява този договор, доколкото неизпълнението дава право на разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Също така без значение е това по чия конкретна инициатива е сключен договора. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара е видно, че Е. П. В. сам се бил качил до кантората й, която се намирала на втория етаж на сградата. Същият имал проблеми с лявата част на тялото, които проблеми Е. П. В. обяснил с прекаран инсулт. По нейна преценка е било съзнателно решението му за сключване на процесния договор, като не й е направило впечатление да е в нетрезво състояние. Касае се до показания на свидетел, чиито показания за състоянието на Е. П. В., към момента на сключване на договора, не се опровергават от събраните по делото доказателства. Поради това, макар и същата да е заинтересована от изхода на делото, няма основания показанията й в тази насока да не бъдат възприети. С оглед на това няма данни Е. П. В. да е бил под влияние на алкохол, което както се посочи по-горе води до невъзможността му да разбила и/или ръководи действията си. Всичко това сочи, че към момента на сключването на оспорвания договор Е. П. В., въпреки общото си здравословно състояние, е можел да разбира свойството и/или да ръководи действията си. Поради това не са налице предпоставките за уважаване на така предявения иск по чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД, тъй като от значение е не абстрактната възможност страната да не може да разбира и/или ръководи действията си, а реалната такава, към момента на сключване на оспорвания договор.

С оглед на горното решението на Окръжен съд Пазарджик следва да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго, с което предявеният от М. В. В. срещу Ц. Т. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД бъде отхвърлен. Във връзка с отхвърлянето на този иск на разглеждане подлежи предявения като евентуален иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между Е. П. В.-наследодател на М. В. В. от една страна и Ц. Т. Ч. от друга страна договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Този иск не е разглеждан от съдилищата по съществото на спора, поради което делото следва да бъде върнато на Окръжен съд Пазарджик за разглеждането му.

Предвид изхода на спора в настоящата инстанция и тъй като липсва произнасяне по съществото на спора съдът не следва да се произнася по въпроса за разпределението на разноските, като по тях следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 59/28.06.2021 година на Окръжен съд Пазарджик, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 325/2021 година в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 020/10.02.2021 година на Районен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 1039/2019 година в частта му, с която по предявен от М. В. В. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Т. К. от АК П., срещу Ц. Т. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , чрез адвокат Ч. С. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД, е унищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том , peг. № , дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) е прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] в сграда , построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. В. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Т. К. от АК П. срещу Ц. Т. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, чрез адвокат Ч. С. Ч. иск с правно основание чл. 31, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗЗД, за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том , peг. №, дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) е прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на [населено място] в сграда , построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пазарджик за разглеждане на предявения от М. В. В. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Т. К. от АК П. срещу Ц. Т. Ч. от [населено място], [улица], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. , чрез адвокат Ч. С. Ч. евентуален иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № , том , peг. № , дело № 6/2018 година на Н. А. М.-Т.-нотариус с район на действие района на Районен съд Панагюрище, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара, с който Е. П. В. (наследодател на М. В. В.) е прехвърлил на Ц. Т. Ч. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55302.501.330.1.1 по кадастралната карта на [населено място] в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор: , с предназначение на обекта жилище, апартамент на едно ниво с площ от .00 м 2 , ведно с / идеална част от общите части на сградата, заедно с / идеална част от дворното място, в което е построена сградата срещу задължение за издръжка и гледане докато е жив, като си бил запазил правото на ползване, поради неизпълнение от страна на приобретателката.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.