Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Отмяна на арбитражно решение поради липса на споразумение и неуведомяване на страна

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Физическо лице оспорва пред съда арбитражно решение, с което е осъдено да заплати неустойка от 600 000 лв. по предварителен договор, за който твърди, че никога не е подписвало. Върховният касационен съд отменя арбитражното решение, тъй като ответното дружество не доказва наличието на валидна арбитражна клауза и е установено, че лицето въобще не е било уведомено за производството, нито то реално е било проведено.

Какво приема съдът

Арбитражно решение подлежи на отмяна, когато между страните липсва валидно арбитражно споразумение и осъдената страна не е била уведомена за арбитражното производство, поради което е била лишена от възможност да участва в него.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на арбитражно решениеарбитражно споразумениенеуведомяване на странанеустойкапредварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- разрешен спор извън арбитражното споразумение или произнасяне извън предмета на спора * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * отмяна на арбитражно решение- ненадлежно уведомяване на страната или невъзможност за участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 339

Гр. София, 05.12. 2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 279 / 2025 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗАрб.

Образувано е по искова молба на И. А. М. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД с ЕИК[ЕИК], за отмяна (прогласяване на нищожност) на решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд с арбитър Данислав Д. А., на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 ЗАрб в редакцията им към момента на предявяване на исковата молба – 23.12.2024 г. (т. е. липса на арбитражно споразумение, страната не е била уведомена и не е участвала в арбитражното производство, предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж) .

В подкрепа на заявения петитум ищецът излага, че арбитражният съд е разгледал спор по чл. 19 ЗЗД, за какъвто няма компетентност, както и че решението е нищожно, защото е постановено въз основа на писмени доказателства с невярно съдържание; че договорът не е подписан от действащия към посочената в документа дата управител на БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД – М. В.; че ищецът никога не е подписвал предварителен договор за покупко-продажба с ответното дружество; никога не е писал или подписвал отговор на искова молба във връзка с такъв договор, както се твърди в атакуваното арбитражно решение, и не е бил уведомяван за воденото срещу него арбитражно дело. Независимо от това, на 26.09.2024 г. е получил покана за доброволно изпълнение (за което се представят съответни доказателства), като на тази дата за първи път е разбрал, че е осъден и за какво; снабдил се е с копия от разписки от Булпост, че му е бил връчен препис от арбитражното решение, за които заявява, че също не са подписани от него.

Ответникът БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не изразява становище в хода на процеса и не ангажира доказателства по предмета на спора.

По редовността и допустимостта на исковата молба, включително с оглед спазването на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб, съдът се е произнесъл с определение № 1582 от 23.05.2025 г.

По съществото на спора настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:

С атакуваното арбитражно решение (находящо се по делото в заверен препис, приложен към молбата за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 1707/2024 г. на Софийския градски съд) ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 000 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 8 от сключен между страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.04.2024 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 18 420 лв.

Арбитражното дело не е приложено в оригинал, нито в заверен препис към настоящото, тъй като Софийският търговски арбитражен съд не е открит на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес.

Предварителният договор не е представен във вида, указан в чл. 183, ал. 1 ГПК, поради което не е приет като доказателство по делото.

При тези данни, предвид липсата на оспорване на исковата молба и с оглед тежестта на доказване, разпределена с доклада по делото, следва да се приемат за доказани обстоятелствата, на които се основава искът, а именно, че не е налице действителна арбитражна клауза, уговорена в сключен между страните договор, както и че ищецът не е бил уведомен за започналото срещу него арбитражно производство или за назначаването на арбитър и не му е предоставена възможност да вземе участие в производството. Горните изводи се подкрепят и от служебно постъпилите данни по ДП № 513 ЗМИП 5162/2025 г., пр. пр. № 48626/2024 г. на СРП за признанията на арбитъра Данислав Д. А., направени при разпита му като свидетел, че такова производство в действителност не е било проведено. Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАрб иск за основателен, респ. атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че видът на материалноправния спор в случая не попада в ограниченията на чл. 19, ал. 1 ГПК, забраняващи разглеждането му от арбитражен съд, поради което решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд не е нищожно на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗАрб в приложимата му редакция (ДВ, бр. 8 от 2017 г.).

При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 6 148 лв., представляваща дължима държавна такса за настоящото производство.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАрб арбитражно решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд.

ОСЪЖДА БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 6 148 лв. - дължима държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.