Прекратяване на трудов договор на преподавател при липса на преподавателска заетост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 470

гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 3077 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Университет за национално и световно стопанство [населено място] /УНСС/, чрез адв. С. Георгиева от САК, против въззивно решение № 1485/23.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3118/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20196311/11.10.2021 г., по гр.д. № 9392/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Д. И. Т., извършено на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО със Заповед № ЧР-1345/13.05.2020 г. на Ректора на УНСС и е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. И. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в катедра „Икономика на туризма“ към факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Ответникът по жалбата Д. И. Т., оспорва същата като неоснователна.

С определение № 1546/01.04.2024 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса, при наличието на специален закон - чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, който урежда реда за прекратяването на трудовото правоотношение с член на академичния състав при наличие на невъзможност да се осигури преподавателска заетост, допустимо ли е приложението на общия такъв - КТ по аналогия.

Отговорът на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване се съдържа в практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 29 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2474/2020 г., IV г.о. и решение № 172 от 15.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3825/2018 г., III г.о. Приема се, че по отношение освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели във висшите учебни заведения са налице два паралелни режима - единият, уреден в разпоредбите на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият в разпоредбите на чл. 35 ЗРАСРБ /последният, е неотносим към процесния случай/. Трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде прекратено и на някое от предвидените в КТ основания. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл.58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната преподавателска дейност, в т.ч., когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност- чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО. По отношение на преподавателите във висшите учебни заведения кодексът на труда намира субсидиарно приложение - нормите на КТ са приложими само когато липсват специални норми в ЗВО.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В обжалваното въззивно решение правилно е прието за установено, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „доцент“ по „Икономика и управление (туристически ресурси)“ в катедра „Икономика на туризма“ към факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС. Със заповед № ЧР–1345/13.05.2020 г. било прекратено трудово правоотношение с ищцата на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, основана на решение на катедрения съвет от 21.04.2020 г. към катедра „Икономика на туризма“, с което се констатира невъзможността да й се осигури изпълнение на преподавателската дейност.

Спорно между страните било, дали ищцата е упражнила правото си да обжалва уволнението в предвидения двумесечен давностен срок, като и дали са налице материалноправните предпоставки на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО за прекратяване на процесното трудово правоотношение.

За да приеме, че двумесечният срок за предявяването на исковете е спазен, въззивният състав е посочил, че по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ правоотношението между страните се счита за прекратено от момента, в който служителят е получил писмено изявление за прекратяване на договора, а това е станало, след като ищцата получила писменото изявление от работодателя с изходяща дата 28.01.2021 г., и на 11.02.2021 г. е получила нотариалната покана касаеща заповедта за уволнение. Изводът на въззивния съд, за неоснователност на направеното от работодателя възражение, че исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са погасени по давност, поради предявяването им след изтичане на предвидения в чл.358 ал.1 т.2 от КТ двумесечен срок, е правилен. Посочения от ищцата адрес за кореспонденция с работодателя е [населено място], кв. Л., [улица], ет. ., ап. .., като в писмено становище ищцата е признала, че не живее на този адрес, а там пребивават наематели, които редовно получават и предават съобщения адресирани до нея. На същия адрес е направен предходен опит за връчване на заповедта за уволнение, чрез нотариална покана /констативен протокол на 14.07.2020 г./, но връчването е нередовно, като извършено в нарушение на чл. 47 ГПК. От данните по делото е видно, нотариусът е удостоверил, че адресът е посетен на 04.06.2020 г, 19.06.2020 г. и 28.06.2020г., т.е. срок по- кратък от един месец, не са събрани сведения от управителя на етажната собственост или съседи дали ищцата живее на адреса, и липсва отбелязване дали е направен опит да се връчи на трето лице по смисъла на чл. 46 ГПК, което е съгласно да приеме и предаде съобщението на адресата, но въпреки това е залепено уведомление на основание чл. 47 ГПК.

Неоснователно е позоваването от ответника УНСС за извършено връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на Д. Т., чрез куриер „Еконт Експрес" ЕООД. От представените по делото доказателства - писмо изх. №5882/16.03.2021 г. на „Еконт Експрес“ ЕООД, се установява, че служител на куриерската служба е опитал да достави пратката на ищцата три пъти, съответно на датите - 21.05.2020 г., 22.05.2020 г. и 26.05.2020 г., които опити са били неуспешни и пратката е върната с отбелязване „отсъствие на получател”. „Еконт Експрес“ ЕООД е пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети /приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на КРС, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г./ са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса: когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая по делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила. Липсват данни осъществени ли са две известявания и дали служител на куриерската фирма е оставил съобщение до адресата къде да получи пратката. При липса на фактическо връчване, и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, не би могло да се приеме, че пратката се счита за доставена на получателя.

За да уважи иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, въззивния съд е приел, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО касаела единствено пълна и трайна невъзможност да се осигури изпълнение на преподавателската дейност. Посочил е, че по аналогия следва да се прилагат правилата, действащи при съкращаване на щата, което също е обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като за да е реално съкращаването, а в случая за да е налице обективна невъзможност да се възложи преподавателска дейност на ищцата, трябва не само съответните дисциплини да са премахнати от учебния план, но и същите да не са преименувани в сходни такива с еднакъв или подобен предмет на изследване. По новия учебен план приет с решение на Академичния съвет от 10.07.2019 г. в учебната програма на катедра „Икономика на туризма“ присъствала единствено учебната дисциплина „Хотелиерство и ресторантьорство“, която ищцата преподавала преди приетото изменение. Установено е сходство между наименованията на преподавани от ищцата дисциплини и такива включени в последния учебен план: между „Анализ на туристическата дейност“ и „Анализ на туристическия потенциал в дестинациите“ и между „Рекреационен туризъм“ и „Проектиране на рекреационни комплекси“. Прието е от въззивния състав, че дори и с часовете по трите дисциплини, ищцата нямало да може да покрие минималните изисквания за аудиторна заетост съгласно чл. 117, ал. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС от 560 часа годишно. Посочено е също, че обстоятелството, че с преподаването само по дисциплината „Хотелиерство и ресторантьорство“ няма да се покрият необходимия минимален брой часове аудиторна заетост съгласно чл. 117, ал. 2 от ПУДУНСС, не водело до извод, че е налице невъзможност за изпълнение на преподавателската дейност. В този случай, според приетото от съда, ищцата би получава единствено по-ниско възнаграждение за извършената преподавателска дейност, тъй като не можело да й бъде осигурено изпълнение на минималния брой часове аудиторна заетост. Допълнително катедрата имала и възможност да включи ищцата в преподавателската дейност, като възложи на същата извънаудиторна заетост, като участие в изпитни комисии, подготовка на докторанти, създаване на учебници и учебни помагала.

С оглед дадения отговор на въпроса, изложените в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на мотивите на въззивното решение, са основателни. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗВО длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са: за хабилитирани преподаватели - доцент и професор; за нехабилитирани преподаватели - асистент и главен асистент. Въззивният съд правилно е приел, че ищцата е член на академичния състав на УНСС. В чл. 58 от ЗВО са предвидени специални основания, при които със заповед на ректора членовете на академичния състав могат да бъдат освободени от длъжност. Разпоредбата на чл. 59 от ЗВО предвижда, че „за неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда“. Във всеки конкретен случай обаче е необходимо внимателно да се прецени дали става дума за неуредена в специалния закон хипотеза /когато ще се приложи съответното правило от КТ/ или за специално разрешение на ЗВО, изключващо общия ред по КТ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност, когато не може да им се осигури изпълнение на преподавателска дейност. Т.е. ако на член на академичния състав не може да се осигури изпълнението на преподавателска дейност, законът въвежда специален ред за прекратяване на правоотношението, които изключва приложението на КТ. Предвид изложеното приетото от въззивния съд, че в процесния случай по аналогия следва да се прилагат правилата на КТ, действащи при съкращаване на щата, е в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО предвижда едно безвиновно основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, когато е налице обективно и трайно състояние, което не е в причинно-следствена връзка с виновно поведение на някоя от страните в трудовото правоотношение.

Установено е по делото, че Д. Т. заема академичната длъжност доцент от 19.05.2005 г., като е преподавала в УНСС по следните учебни дисциплини към специалността „Туризъм“: 1. Анализ на туристическата дейност; 2. Ресурсна осигуреност на териториалните комплекси; 3. География на туризма; 4. Туристически ресурси; 5. Рекреационен туризъм и 6. Хотелиерство и ресторантьорство. Безспорно между страните е, че в периода от 01.01.2007 г. до 11.09.2015 г. тя е ползвала различни видове отпуск. С уведомления от 16.09.2014 г. и от 17.09.2015 г., Т. е сезирала ректора на УНСС, че желае ефективно да се включи отново към преподавателската дейност във факултета, след разрешен творчески отпуск и е твърдяла, че към 2014 г. и 2015 г. дисциплините по които преподава не са били включени в учебния план и разписанието на катедрата. От представените справки и таблици за аудиторна и извънаудиторна заетост на преподавателите в катедра „Икономика на туризма“ е видно, че ищцата за в периода м. 09.2015 г. до 2019 г. не е водила нито упражнения, нито лекции. За нея не е бил изготвен и приет индивидуален план и индивидуален отчет, които се приемат на годишна база. Тя не е участвала и в провеждане на изпити на студенти и в издаването на учебници и учебни помагала. Въз основа на посоченото въззивният съд е направил обоснован извод, че за този период ищцата не е осъществявала преподавателска дейност по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО вр. чл. 2б, ал. 2, т. 2 от Закона за развитие академичния състав в Република България.

С решение на Академичния съвет от 10.07.2019 г., е приет нов учебен план, според който в учебната програма на катедра „Икономика на туризма“ присъства единствено учебната дисциплина „Хотелиерство и ресторантьорство“, която ищцата е преподавала преди приетото изменение /с предвидени 30 часа лекции, 30 часа упражнения и 90 часа извънаудиторна заетост/. Изменението на учебния план от 2019 г., е било прието на Катедрен съвет на 27.05.2019 г., съответно на Факултетен съвет на 02.07.2019 г. и на Академичен съвет с Решение № 3/10.07.2019 г. Съгласно чл. 45, ал. 6, т. 3, т. 4 от Правилника за дейността на университета за национално и световно стопанство /ПДУНСС/ катедреният съвет разпределя учебно - преподавателската дейност между членовете на катедрата и взема решения във връзка с учебните планове и програми. Факултетният съвет от своя страна обсъжда и приема решенията на катедрения съвет, след което предлага на Академичния съвет да приеме промените в учебните планове /чл. 35, ал. 1, т. 9 ПДУНСС/. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 10 ПДУНСС, Академичният съвет окончателно приема изготвените от катедрения съвет и приети от факултетния съвет квалификационни характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователни степени на висшето образование, професионални направления и специалности в УНСС, както и промените в тях. Процедура по промяната в учебните планове е съобразена с принципа на академичната автономия и академично самоуправление на Университетите в РБ /чл. 53, ал. 4 КРБ вр. чл. 19, ал. 1 ЗВО вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВО/, като израз на последното е и самостоятелното определяне на научно-преподавателския състав и самостоятелното разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти. В случая учебният план е изменен в съответствие със закона и правилника на университета.

Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 11 ПДУНСС Академичният съвет определя нормативите за учебна и друга заетост на членовете на академичния състав на университета. Видно от Правилника за учебната дейност на УНСС /ПУДУНСС/ заетостта на членовете на академичния състав на университета включва учебно- преподавателска дейност /в т.ч. учебна дейност - чл.116 ал.2 т.1 и учебно-методическа дейност - чл.116 ал.2 т.2/ и научноизследователска дейност /чл.116 ал.2 т.3/. Според чл. 117, ал. 2 от ПУДУНСС общата учебна натовареност на преподавателите на основен трудов договор в УНСС е 560 часа годишно и включва аудиторна и извънаудиторна заетост, която се реализира при следното съотношение: 1. аудиторна заетост – 200 часа лекции/400 часа упражнения, и 2. извънаудиторна заетост – 160 часа. Задължителната по норматив аудиторна натовареност се формира от часовете, взети във всички образователни степени и форми на обучение /чл. 117, ал. 7/. В ал. 4 в чл. 117 е посочено, че аудиторната и извънаудиторната нормативна и наднормативна заетост на преподавателя се възлага с решение на катедрения съвет и се счита за задължение, произтичащо от трудовия договор. В настоящия случай, по изменения учебен план от 10.07.2019 г. са премахнати пет от общо шест от преподаваните от Т. дисциплини, с което се е създало една обективна невъзможност на ищцата да се възложат необходимия минимален брой часове аудиторна и извънаудиторна заетост, и по този начин да се осигури изпълнение на преподавателската дейност по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, предвид и обстоятелството, че изменението на учебния план предпоставя и намаляване на учебно- методическа дейност на ищцата /касаеща разработване и написване на учебници и учебни помагала; разработване на презентации, дигитални, мултимедийни и други учебно-методични продукти; разработване на тестове, казуси и други изпитни и учебни материали; разработване на учебни програми и въпросници; подготовка на нови и/или актуализиране на съществуващи учебни курсове; научно-методическо подпомагане на написването на курсови работи и други самостоятелни разработки на студенти – по см. на чл.120 ПУДУНСС, с минимален норматив от 240 часа годишно/ свързана с премахнатите дисциплини, по които е преподавала. Катедреният съвет на катедра „Икономика на туризма“, чието правомощие съгласно чл. 45, ал. 6, т. 3 ПДУНСС е да разпределя учебно-преподавателската работа между членовете на катедрата, е констатирал създалата се невъзможност на свое заседание от 21.04.2020 г. /Протокол №39/, като е предложил на ректора на УНСС, доц. Д. Т. да бъде освободена от академична длъжност. В доклада на ръководителя на катедрата до ректора на УНСС е посочено, че за взетото решение на катедрения съвет, е бил уведомен и факултетният съвет на факултет „Икономика на инфраструктурата“, на заседание на 28.04.2020 г.

Предвид изложеното, извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му е неоснователен. В новата редакция на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО /ДВ бр. 17 от 2020 г./, действала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, е отпаднало изискването, при невъзможност да се осигури изпълнението на преподавателска дейност, да не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация на служителя в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното звено или на филиала.

Неоснователността на иска за отмяна на уволнението обуславя неоснователност и на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

По изложените съображения въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество, като предявените искове бъдат отхвърлени от касационната инстанция.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора – ответник по иска се дължат направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие и фактури за плащане по тях, и доказателства за внесени държавни такси, в общ размер на 2686 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1485/23.03.2023 г., постановено по в.гр.д. № 3118/2022 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Т., с ЕГН [ЕГН] срещу Университет за национално и световно стопанство [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ: за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-1345/13.05.2020 г. на Ректора на УНСС и неговата отмяна, и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в катедра „Икономика на туризма“ към факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС.

ОСЪЖДА Д. И. Т., с ЕГН [ЕГН], да заплати на Университет за национално и световно стопанство [населено място], разноски за трите инстанции в общ размер на 2686 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.