Отмяна на въззивно решение за изнудване поради неизпълнени указания и порочен анализ

Текстът на акта

Ключови фрази

Квалифицирани състави на изнудване * неизпълнени указания на ВКС * необсъждане на доказателства * противоречие в доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 408
гр. София, 10.07.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор М.Колев, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №511/2024 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба на адв.В. – служебен защитник на подсъдимия П. М. С. срещу Решение №90/26.03.2024 год. по ВНОХД№1031/2023 год. по описа на III състав на Софийски апелативен съд(САС), с което е изменена Присъда от 12.11.2021 г., постановена по НОХД№1980/2019г. по описа на СпНС - закрит, в частта, с която подс.П. М. С. е признат за виновен относно обстоятелството, че деянието по т.8, касаещо дата 22.05.2017г. изнудване чрез заплашване – „казал й, че ако не му приведе пари, ще разпространи неин видеоклип, съдържащ позорни обстоятелства“ е придружено със заплаха за убийство – квалификация във вр. чл.213а, ал.2, т.1 НК, като е оправдан за това. Съдът е изменил същата присъда и в частта относно общия размер на причинената имотна вреда от 5 794, 50 лв., като го е намалил със 700 лв. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания, визирани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК или алтернативно на основание чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК да се измени присъдата като се намали наказанието.

Пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба. Твърди, че САС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила – чл. 13, ал. 1; чл. 14; чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като не е подложил на внимателна проверка събраните по делото гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност. Вместо това САС си е позволил да допълва заключението на вещите лица със собствени, очевидно неекспертни съображения и предположения. Така и след повторното въззивно съдебно следствие не е било отстранено противоречието относно най-същественото обстоятелство от предмета по това дело, а именно, каква е била мотивацията на свидетелката Г. да извърши инкриминираните парични преводи. В тази насока САС е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на процесуалните изисквания за анализ и оценка.

Подсъдимият С. в своя защита поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на ВП счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Според него при въззивното разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения нито при оценката на доказателствата, нито при изграждането на вътрешното убеждение на съда. По отношение на размера на присъдата също е отчетено и това, че пострадалата е допринесла за негативното развитие на събитията. Наказанието е справедливо и следа да бъде потвърдено в размера, който е определен от въззивния съд.

В последната си дума подсъдимият моли съдът да го оправдае, тъй като с пострадалата са били в любовна афера, помагали са си и никога не е имало заплашвания.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Първоначално първоинстанционната присъда е била проверена в рамките на ВНОХД№855/2022год., което е разгледано от САС, 10 състав. С Решение №92/06.03.2023 год. въззивният съд е изменил присъда от 12.11.2012 год. на 19-ти състав при Специализиран наказателен съд (закрит) в частта относно причинената имотна вреда и е потвърдил присъдата в останалата й част.

ВКС, Трето наказателно отделение с Решение №298/14.08.2023 год. по НД№434/2023 год. е отменил горецитирания съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и е изпратил делото за ново разглеждане от друг състав на САС със задължителни указания.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

В случая основно значение имат оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като както нееднократно ВКС е отбелязвал, материалната правилност и справедливостта на наложеното наказание предполагат възможност за обсъждане само при констатация за законосъобразно установени факти.

С настоящото решение, САС не е изпълнил в пълна степен указанията, дадени с отменителното такова на ВКС.

При внимателен прочит на атакувания съдебен акт отново се констатира, както и при предишното разглеждане, че анализът на доказателствената съвкупност по делото не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, въпреки немалкия обем на решението.

В хода на въззивното съдебно следствие, САС е изпълнил едно от указанията на ВКС, като е назначил КСППЕ, но същото това заключение е било обсъдено повърхностно, без да е подложено на внимателна преценка при съотнасяне с твърде противоречивите показания на св.Г., от една страна. От друга страна - поставянето в основата на направените изводи на въпросното заключение на показанията на пострадалата, влиза в противоречие с принципното положение в чл.14, ал.1 НПК, като по този начин съдът отново е пренебрегнал задължението си, визирано в чл.144 НПК, тъй като е ползвал експертно заключение, основано върху ограничен източник, без да коментира цялата доказателствена маса. По този начин сам е разколебал разкриването на обективната истина.

Основателни са възраженията на защитника, че въззивният съд не е дал отговор на това, че по делото не е установен моментът на възникване на тревожното депресивно разстройство на Г. и причините за него, поради което остава неустановена твърдяната причинна връзка между емоционално нестабилното поведение и инкриминираното деяние.

В този контекст следва отново да се обърне внимание на контролирания съд, че по делото са събрани твърде противоречиви доказателства, особено гласни такива. Затова САС е следвало да направи една много внимателна преценка, която да е проследима, последователна, съобразена с правилата на формалната логика. Следвало е да се съпоставят разнородните групи от гласни доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, за да може при проследяване на този анализ да се установи защо съдът е предпочел едната група доказателства пред другата. Принципно САС е направил опит да анализира събраната информация, но се е задоволил основно в преразказ на източниците и спорадична, а не цялостна обосновка. Така например апелативният съд е коментирал обясненията на подсъдимия и пострадалата, но при своите изводи е стигнал до решение, което не е базирано на внимателен прочит и съпоставка на крайно противоположните доказателства.

САС много подробно е коментирал и цитирал направените парични преводи от св.Г. – дати, суми, обратни преводи, което не е спорно по делото, без да е дал отговор на най-важното обстоятелство. Основният проблем, който е бил засегнат и в Решението на ВКС при отмяната на съдебния акт при първото разглеждане пред въззивната инстанция, е мотивацията на св.Г. за това да преведе въпросните суми – дали е в резултат на свободна воля или поради принуда от подсъдимия, вследствие на упражнена заплаха. На този основен въпрос, въпреки своя основополагащ контекст, поради наличната квалификация, отново не е получен задоволителен отговор. И при това разглеждане на делото, което се отнася и за първоинстанционното такова, въпреки назначената СППЕ, не става категорично ясно, дали преводите действително са били извършени именно заради вменената деятелност на подсъдимия.

САС, за да приеме тезата на св.М. Г. се е спрял основно на показанията на свидетелите М., М. и С.. Безспорно е, че съдът е в правото си да кредитира едни или други доказателства, но за да осигури разкриването на обективната истина съобразно чл.13 НПК, е длъжен съобразно изискванията на НПК да формира своите изводи въз основа на анализ, който да почива на всестранност, обективност и пълност. В тази връзка, САС неизпълнявайки изцяло указанията на ВКС, не е съпоставил безусловно показанията на св.Г. с всички останали събрани по делото доказателства, особено вещественото доказателство – „бяла тениска със синьо сърце“. Както вече съдът имаше възможност да отбележи, спорният момент в процесния случай не са самите парични преводи, които са установени с необходимите доказателства, а мотивацията за тях. Именно върху това е следвало да акцентира въззивната инстанция и по този начин да даде категоричен, а не повърхностен отговор на въпросите, на които ВКС е обърнал внимание в своето решение на л.6(46) като например отговор за Заповед от 27.12.2016 год. на Началника на затвора – гр. София, където подсъдимият е имал желание за четиричасово свиждане със св.Г. като „партньорка“ и как се съотнася това с твърдените от нея заплахи. САС действително е споменал каква е била мотивацията за въпросното свиждане, но е възприел обаче, изцяло твърденията на Г., без да съобрази и изследва в необходимата дълбочина и останалите събрани по делото доказателства за това събитие, включително и обясненията на подсъдимия, направения подарък - вече отбелязаното веществено доказателство, наличния интимен контакт, което отново не става ясно как се съпоставя със сведенията, дадени от пострадалата за оказано психическо насилие.

На следващо място, в мотивите си САС изцяло кредитира показанията на Г., като ги приема за последователни и логични, а неяснотите счита, че са заради изтеклия период от време и липса на спомен. В отменителното си решение ВКС дава за това обстоятелство подробни указания, на които САС е следвало да отговори - видно от л.11-12 (51-52) от същото. Тук съдът отново е подходил формално, въпреки наличните сериозни противоречия в изявленията на този основен свидетел. Показанията на Г., освен че не са обсъдени помежду си, не са съпоставени с всички останали по делото доказателство по реда, предвиден за това в чл.107, ал.5 НПК, а само с някои от тях. В тази връзка настоящият състав намира за безпредметно да преповтаря отбелязаното за това обстоятелство от ВКС, дадено с Решение №298/14.08.2023 год. Единственото, което следва да се направи при новото разглеждане на делото след отмяна и на настоящото решение, е да се изпълнят обсъжданите указания.

Същото се отнася и до обясненията на подсъдимия. В този смисъл заявеното от защитника за липса на пълноценно и аргументирано отхвърляне на неговите възражения са основателни, тъй като коментираното решение влиза в явно противоречие с чл.107, ал.3 НПК, обстоятелство, отново отбелязано от предишния състав на ВКС. За пълнота следва да се отбележи, че действително е факт, че С. е осъждан многократно, но последното не е основание за пренебрегване на задължението за изследване достоверността на неговите твърдения.

По всички така посочените съображения настоящият състав на ВКС отчете, че САС е допуснал съществено процесуално нарушение визирано като касационно основание в чл.348, ал.1, т.2 НПК, което налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. В този смисъл е и безпредметно обсъждането на възраженията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

При новото разглеждане на делото следва да се изпълнят дадените с първото решение на ВКС указания, допълнени с настоящото такова, като по този начин се направят съобразени с принципните изисквания на НПК оценка и анализ на доказателствената съвкупност, за да се достигне до извод, отговарящ на чл.13 НПК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т.5 вр. ал.3, т.2 от НПК, ВКС, Второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №90/26.03.2024 година по ВНОХД№1031/2023 година по описа на III състав на САС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.