Законосъобразност на уволнение при въвеждане на нови изисквания за квалификация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 223
гр. София, 16.04.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 2796 по описа за 2024г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Е. Е. срещу решение № 6129/30.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, поправено с определение № 6942/07.05.2024г.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 9338/19.08.2022г. постановено по гр.д. № 21032/2022г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Р. В. Х. с ЕГН [ЕГН], извършено със Заповед № 30/21.03.2022г. на управителя на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация и Р. В. Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в дружеството, а след ревизия на първоинстанционното решение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД е осъдено да заплати на Р. В. Х. сумата от 35655.23 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.03.2022г. до 21.09.2022г., след прихващане на изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на сумата от 7080.07 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по материалноправния въпрос: изискването за притежаване на съвкупност от специфични знания и практически умения в една област, необходими за изпълняването на определена трудова функция в рамките на една или част от професия е изискване за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ или е изискване за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, както и в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос: обусловено ли е законосъобразното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовият договор на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради въведена промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация и от промяна в основните задължения на служителя.

Обжалването е допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за проверка допустимостта на решението в частта относно началния момент, от който е присъдена законна лихва върху паричното вземане.

По въпроса дали изискването за притежаване на съвкупност от задълбочени знания и практически умения в една област, необходими за изпълняването на определена трудова функция в рамките на една или част от професия е изискване за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ или е изискване за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г. по тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, които не се дублират. Уреденото в закона ново в исторически аспект основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие – по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ е приложимо при промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за образование или професионална квалификация в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, т.е. разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува специалното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, изискване на владеене на чужд език; компютърна грамотност; придобита правоспособност за управление на МПС и др., но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. всички останали общи изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция, които не са свързани с професията и специалността на служителя.

За да се отговори на въпроса дали изискването за притежаване на знания и умения в обособена област в рамките на една или част от професия спада към изискването за професионална квалификация или се отнася към другите изисквания по смисъла на т. 11 на чл. 328, ал. 1 от КТ, следва да се изясни значението на понятието професионална квалификация. Уредбата на професионалната квалификация в обективното ни право се съдържа в гл. XI от КТ. Такава уредба се съдържа и в гл. VII от ЗНЗ и в Правилника за приложението му, както и в специални закони /ЗПОПО, ЗВО, ЗППК, ЗЗ и др./ и в множество подзаконови нормативни актове.

Професионалната квалификация, като въпрос непосредствено свързан с трудовите отношения, изразява съвкупността от знания и умения в необходима степен, чрез които е възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда. Тя изразява равнището на подготвеност на работника или служителя за изпълнението на трудовата му функция, степента на неговата годност и възможност за изпълнение на определен вид работа по конкретното индивидуално трудово правоотношение. Професионалната квалификация на даден работник или служител се изгражда вследствие придобиването на три различни степени на знания и умения /по обхват и дълбочина/ за изпълнение на възложената работа: професия, специалност и квалификация.

Професията е широка сфера на приложение на човешкия труд и очертава отрасловото разделение на труда. Представлява съвкупност от определен обем знания и умения за изпълнение на определен вид работа, предметно обособена част в общественото разделение на труда /лекар, физик, биолог, инженер, юрист и т.н./, усвоявани след обучение в учебно заведение, съобразно действащото законодателство.

Специалността отразява видовото разделение на труда в рамките на професията и очертава знанията и уменията, необходими за изпълнение на определени трудови функции в по-тясна сфера на трудовата дейност, част от професията /лекар – кардиолог; физик – атомна физика; биолог – молекулярен; инженер – проектант; юрист – помощник-нотариус и т.н./. Тя показва по-големите способности за осъществяване на определена относително обособена дейност в границите на професията. Професията и специалността посочват областта на приложение на труда, съответно на областта на знания и умения, които работникът трябва да притежава, за да може да извършва дадена трудова дейност.

Професионалната квалификация е характеристика на сложността на трудовата дейност, изразява равнището и мярката за степента на владеене на знанията и уменията на конкретно физическо лице в рамките дадена професия или специалност. Тя се дефинира като степен на знания и умения по дадена професия или специалност. Професионалната квалификация е правно регламентирана характеристика на работника или служителя. За да може да осъществява трудовата си функция, той трябва да е достигнал определена в нормативен акт или във вътрешен акт на работодателя степен на знания и умения и това да е удостоверено със съответен документ – диплома, сертификат и др. Професионалната квалификация съдържа два необходими компонента, от които се изгражда: знанията и уменията, притежавани от работника/служителя по дадена професия или специалност. Знанията са осъзнатите представи относно съдържанието, вида, последователността на операциите и резултатите от тях, в които дадена работа се състои, а уменията се свеждат до личната способност на работника или служителя да върши нещо, основано на знание и опит. Съответствието на уменията със знанията образува професионалната квалификация, която определя възможностите за изпълнение на конкретната работа в нейната дълбочина. Допълнителни признаци, определящи степента на знанията и уменията са навиците и сръчността, както и опитността в широк смисъл. Човешките способности за извършване на определена работа се определят именно от това, какво той знае относно изпълнението на тази работа и какво от познатото може да върши. Професионалната квалификация определя възможностите за високопроизводителен и ефективен труд и по този начин служи за повишаване на производителността и ефективността на труда.

Или, отговорът на поставения въпрос, който настоящият състав на ВКС дава, е в следния смисъл: изискването за притежаване на съвкупност от специфични и задълбочени знания и практически умения в една област, в рамките на една или част от професия или специалност, необходими за изпълняването на определена трудова функция спада към изискването за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ, а не към другите изисквания за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ.

По вторият материалноправен въпрос – дали законосъобразното упражняване на правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е обусловено и от успоредна промяна в основните задължения на служителя – настоящият състав на съда се придържа към утвърдената съдебна практика, изразена в постановените от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 730 от 29.11.2010г. по гр.д. № 28/2010г., III ГО; Решение № 350/17.01.2013г. по гр.д. № 75/2012г., III ГО; Решение № 137 от 23.06.2016г. по гр.д. № 5734/2015г., III ГО; Решение № 243 от 16.07.2012г. по гр.д. № 745/2011г., IV ГО; Решение № 148 от 05.06.2013г. по гр.д. № 515/2012г., IV ГО. Съгласно дадените в нея разяснения, основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното разписание да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на съдебен контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна.

При въведени нови изисквания за образование и професионална квалификация за заеманата от работника или служителя длъжност и при положение, че работникът или служителят не отговаря на предвидените нови изисквания за образователен ценз и/или професионална квалификация работодателят може да прекрати по своя инициатива трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност /трудовата функция за длъжността/. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Т.е., приема се, че при такава хипотеза основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор не е изпълнено. Когато изменението на изискванията за заемане на длъжността е резултат от въведени нови трудови задължения, следва да се прецени доколко новите задължения променят длъжността, и ако изменението е съществено дали не се създава нова трудова функция, при което основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ би било неприложимо.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното тълкуване на закона и на поставения материалноправен въпрос дава следния отговор:

Законосъобразното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовият договор на служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради въведена промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация не е обусловено и от промяна в основните задължения на служителя, а обратно – изменението на изискванията за образование и/или квалификация при това основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя следва да е предвидено при запазване на заеманата от работника трудова функция за длъжността.

По касационните основания:

Касаторът „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД поддържа доводи за частична недопустимост и касационни основания за частична неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което отправя искане същото да бъде отменено, а предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касация Р. В. Х., чрез процесуален представител адв. М. М. оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 003/01.08.2020г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника. В периода 26.01.2021г. – 12.03.2022г. ползвала законоустановен отпуск поради бременност и раждане по реда на чл. 163, ал. 1 от КТ. В длъжностна характеристика за заемане на длъжността „юрисконсулт“ от 16.03.2022г. работодателят разширил необходимите изисквания за заемане на длъжността с въведено изискване за притежаване на сертификат на специалист по борба с изпирането на пари /CAMS/, както и на сертификат на специалист по сигурност на информацията /CIPP/Е/. Със заповед от 21.03.2022г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на професионална квалификация необходима за изпълняваната работа, считано от 22.03.2022г.

В исковата молба законността на уволнението е оспорена с доводи за неосъществен фактически състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор, доколкото въведеното изискване за притежание на сертификати за специалист по борба с изпирането на пари и за специалист по сигурността на информацията /в областта на защитата на личните данни в Европа/ не кореспондира с разписаните трудови задължения и отговорности на юрисконсулта в дружеството; нови такива не са включени в длъжностната характеристика за длъжността и не е приложима към дейността изпълнявана от него; че изискването за притежание на описаните сертификати не е относимо към професионалната квалификация, а към допълнителния опит и по-задълбочените знания в специална област на правото, поради което попадат в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ; че прилагайки не последното, а основанието по т. 6 на чл. 328, ал. 1 от КТ работодателят е целял да заобиколи предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ /с оглед качеството на ищцата на майка на дете до 3 годишна възраст/; с оглед на което, че потестативното си право работодателят упражнил формално, при заобикаляне на закона и с единствена цел да се прекрати правоотношението на конкретния служител при злоупотреба с работодателска власт и дискриминационен подход по признак „семейно положение“ и „пол“.

Няма спор по делото, че ищцата не притежава въведените от работодателя сертификати, нито специфичните за всяка от областите знания и умения.

Няма спор по делото също, че дейността на работодателя включва обслужване на платформи за онлайн разплащания, което включва проверка и идентификация на клиентите на тези платформи, както и на извършваните от тях операции с крипто и дигитални валути в съответствие с изискванията на ЗМИП.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че променените с новата длъжностна характеристика изисквания по отношение на притежаваните от служителя допълнителни квалификации, не попадат в обхвата на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а на това по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяна на изискванията за изпълнение на длъжността. Споделил като правилни правните изводи на първата инстанция, че въведеното от работодателя изискване за притежаване на знанията, за които се изискват допълнителни сертификати, не се отнася към нивото на професионалната квалификация за заеманата от ищцата длъжност "юрисконсулт" с оглед характерните за нея трудови функции, задължения, знания и умения и следователно не може да бъде отнесено към хипотезата на чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ. Приел, че въведените от работодателя нови компетентности за длъжността не са съществени за нея – касаят материята с крипто и виртуални валути, сделките с тях, придобиването, търгуването и разплащането с такива валути, регистрацията и лицензирането им; материята, свързана с изпирането на пари и защитата на личните данни, все изискващи знания в областта на националното и международното законодателство. Съобразил, че характерът на заеманата от ищцата длъжност и изискуемите за придобиването й образование, а именно юридическо такова, предполага изпълняваните от нея функции да са свързани изцяло с работа със законодателството, независимо дали е национално или международно и без значение от материята, до която се отнася. Изтъкнал, че единствените изисквания за заемане на длъжността „юрисконсулт“ са притежаването на професионална квалификация „юрист“, която се придобива след проведен пълен курс на обучение по специалност „право“ във висше учебно заведение и успешно положени държавни изпити и практико-теоретичен изпит, в резултат на което се придобива образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация "юрист". Отбелязал, че всички допълнително въведени изисквания за допълнителни квалификации касаят професионалния опит и натрупаните знания, умения и специализации в определен клон на правото, дори и да са право на работодателя, не се обхващат от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Отчел в същото време, че по делото не е установена настъпила промяна в основните задължения на ищцата, в качеството й на юрисконсулт, които да изискват въведените завишени изисквания, допълнителни квалификации и притежавани сертификати. Минималният набор от знания, получавани от един дипломиран и квалифициран юрист посочил, че имплицитно включват и познаването на европейското и националното законодателство без значение от областта, предмет на регулация. Заключил, че цитираните в заповедта от 21.03.2022г. изисквания за сертификати не могат да се определят като отговарящи на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, но дори да отговаряха, изтъкнал, че задължение на работодателя е било да осигури възможност на служителя да придобие изискуемите сертификати и едва при отказ или неизпълнение да пристъпи към уволнение на посоченото основание. Въз основа на тези изводи въззивният съд приел за доказан довода за злоупотреба с право от страна на работодателя. Обосновал решаващ извод за незаконност на оспореното уволнение, съответно за основателност и на обусловените искове. По осъдителния иск приел, че ищцата е останала без работа на 21.03.2022г. и има право на обезщетение за 6 месеца, а размерът на претенцията приел за доказан от 42735.30 лева. Намалил същия със сумата по своевременно направеното възражение за прихващане от ответника – 7080.07 лева, или до сумата от 35655.23 лева, в който смисъл постановил и крайния си акт. Сумата присъдил, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022г. до окончателното плащане.

Обжалваното решение е валидно, частично недопустимо, а в останалата част – неправилно.

Въззивното решение е постановено в противоречие с дадените по-горе разяснения по реда на чл. 290 от ГПК, с което е нарушен материалният закон – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Основателни са оплакванията в касационната жалба в този смисъл, както и за необоснованост на изводите.

Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора като произтичащи от съществувало и прекратено трудово правоотношение.

Неправилно въззивният съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на работника е упражнено в нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Тази неправилност е обусловена от неправилно отнасяне на въведеното от работодателя изискване в утвърдена от него нова длъжностна характеристика за длъжността „юрисконсулт“ за притежаване на сертификати за специалист по борба срещу изпирането на пари /CAMS/ и по сигурност на информацията /CIPP/E/, удостоверяващи придобита професионална квалификация в областта на мерките срещу изпирането на пари и в сферата на защитата и обработването на лични данни и законодателството в тези области, с оглед предмета на дейност на дружеството, включващ сделките с крипто и виртуални валути, не към изискванията за професионална квалификация, а към другите общи изисквания по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Сертификатът CAMS /Certified Anti-Money Laundering Specialist/ е международно признат стандарт за професионалисти, които работят в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той се издава от Асоциацията на сертифицираните специалисти по борба с изпирането на пари /ACAMS/. Програмата предоставя знания и умения, необходими за идентифициране и предотвратяване на финансови престъпления. В България се предлагат обучения и сертификационни програми, които са съобразени с международните стандарти на ACAMS. Сертификатът CIPP/E /Certified Information Privacy Professional/Europe/ е международно призната квалификация, който се издава от Международната асоциация на професионалистите по защита на личните данни – International Association of Privacy Professionals /IAPP/. Той е насочен към специалисти, които работят в областта на защитата на личните данни и съответствието с Регламент /ЕС/ 2016/679 /Общ регламент за защита на данните /GDPR/ в Европа. Тази сертификация включва придобиване на знания и умения за историята и развитието на европейските закони за защита на данните; основни принципи на GDPR; международни трансфери на данни; ролята на институциите на ЕС в регулацията на личните данни и утвърждава експертността на сертифицираните специалисти в областта на защитата на данните. Изискването за притежание на описаните сертификати безспорно е изискване за притежаване на съвкупност от специфични и задълбочени знания и практически умения от работника или служителя в две различни области от професията на юриста, необходими за изпълняването на трудовата функция „юрисконсулт“ в ответното предприятие. Тези изисквания доколкото касаят равнището и мярката за степента на владеене на набор от специфични знания и уменията в тясна област в рамките на неговата професия и специалност, се отнасят именно към изискването за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ и неправилно са отнесени от въззивния съд към изискванията за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, извън образованието и професионалната квалификация. Необоснован и в противоречие с правилата на формалната логика, гарантиращи правилността и валидността на умозаключенията е изводът във въззивното решение, че удостоверената със сертификат, свидетелство или друг документ специализация на всеки юрист в даден клон, област или отрасъл на правото, не спада към професионалната му квалификация. Не всеки дипломиран юрист е специалист по борба срещу изпирането на пари и специалист по сигурност на информацията и обратно – не всеки такъв специалист е юрист. Обучението и сертифицирането в тези направления не е насочено единствено към юристи, а е достъпно по отношение на неограничен кръг професии и специалности. Придобитата професионална квалификация „юрист“ от друга страна не изключва възможностите за придобиване на нови, специфични и по-задълбочени знания и умения от всеки юрист в рамките и в различни направления на професията или част от професията му, с оглед усъвършенстване на професионалната му квалификация, нито лишава работодателя от дискреция да въвежда нови и допълнителни изисквания за професионална квалификация към юрисконсулта в предприятието с оглед нуждите на работата. Обратното означава да се приеме, че по отношение на всички юристи основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е никога неприложимо, каквото изключение в закона не е уредено изрично, нито следва по тълкувателен път.

Неправилен е също изводът на въззивния съд, че задължение на работодателя е било преди прекратяване на трудовия договор в разглежданата хипотеза, да осигури възможност на служителя да придобие изискуемите сертификати и едва при отказ или неизпълнение да пристъпи към уволнение на посоченото основание. Такова задължение на работодателя в закона не е уредено, нито следва от характера на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. А разширителното тълкуване с добавяне на условие /материално-правна предпоставка/ към фактическия състав по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, което от прочита на закона не произтича, неоправдано би ограничило приложното му поле до степен на неприложимост. В Решение № 65/30.06.2023г. по гр.д. № 3701/2022г. на ВКС, IV ГО е прието, че фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не изисква работодателят да уведоми работника/служителя за настъпилата промяна и в частност, да му връчи длъжностната характеристика, с която въвежда промяната. А в Решение № 192 от 14.06.2013г. по гр.д. № 680/2012г., IV ГО е прието, че работодателят може да променя изискванията за заемане на определена длъжност и в хода на висящ съдебен процес за законосъобразност на първото уволнение. Следователно, работодателят не е длъжен и да даде възможност на работника/служителя да отговори на новите изисквания преди да прекрати трудовия му договор. Да се приеме обратното означава при въведена с длъжностната характеристика промяна на изискването за образование например от средно на висше, работодателят, а с него и нуждите на предприятието, да съобразят и изчакат пълния курс на обучение на работника/служителя до придобиване на изискуемото образование от същия и едва след изтичане на необходимия срок на обучение работодателят да упражни потестативното си право по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, и то само ако работникът/служителят не представи документ удостоверяващ промененото образование, а ако представи такъв правото на работодателя да се приеме за погасено. Такова разрешение би било очевидно неправилно.

Неправилен и в противоречие с дадения отговор на втория правен въпрос е изводът в обжалваното решение, че прекратяването на трудовия договор е незаконосъобразно извършено, доколкото не е налице въведена промяна в основните задължения на ищцата, която да обуславя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация. Съобразно трайната практика на ВКС и дадения в настоящето решение отговор на втори въпрос, фактът, че трудовата функция на ищцата при изменените изисквания за професионална квалификация е запазена, а не е променена, е аргумент в полза, а не против законосъобразността на уволнението в хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

Основателно е на следващо оплакването в касационната жалба за необоснованост на изводите на въззивния съд за злоупотреба с право от страна на работодателя. След като е дефинирал правилно злоупотребата с право по смисъла на КТ въз основа на цитирана практика на ВКС, в противоречие с нея, както и с правилата на формалната логика и опитните правила, въззивният съд е обосновал извод за доказана по делото злоупотреба с право на работодателя не въз основа на анализ и преценка на установени по делото факти, а въз основа на собствените си правни изводи, че изискването за притежаване на сертификати CAMS и CIPP/E в случая не попада в обхвата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и работодателят не е имал това право, но е злоупотребил с него; не е установена промяна в основните задължения на юрисконсулта в предприятието; достатъчност и изчерпателност на минималния набор от знания, получени от всеки дипломиран юрист и неосигурена възможност на служителя да придобие изискуемите сертификати и едва при неизпълнение /откаже или не успее/ да пристъпи към уволнение на посоченото основание. Изводите са в противоречие на материалния закон – чл. 8, ал. 2 от КТ и са необосновани, както и противоречат на даденото в настоящото решение разрешение по чл. 290 от ГПК.

Последователна е практиката на ВКС, че волята на работодателя е подчинена на суверенната му преценка и съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация изисква нуждата на работата за дадената длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. При наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да извърши проверка – дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния служител. Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата или когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно установените за всеки отделен случай обстоятелства. Във всички случаи обаче, работникът или служителят е този, който следва да обоснове иска си, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за допусната злоупотреба. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна на изискванията за заемане на определена длъжност, а дали наведените от ищеца факти и обстоятелства обосновават наличие на злоупотреба. Това е така, защото добросъвестността по чл. 8, ал. 2 от КТ се предполага до установяване на противното. Наличието на оборима презумпция налага тежестта на доказване да е за страната, която се позовава на нея /решения по гр.д. № 1659/2018г., III ГО; по гр.д. № 846/2016г., ІV ГО; по гр.д. № 13/2011г., ІІІ ГО; по гр.д. № 870/2012г., ІІІ ГО; по гр.д. № 284/2012г., ІV ГО; по гр.д. № 2600/2014г. и гр.д. № 4531/2016г., двете на ІV ГО и др./.

В конкретния случай доводът за злоупотреба с право е обоснован от ищцата с твърдения, че потестативното си право работодателят е упражнил формално, с цел заобикаляне на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ /с оглед качеството й на майка на дете до 3 годишна възраст/ и с единствена цел да се прекрати правоотношението на конкретния служител при дискриминационен подход по признак „семейно положение“ и „пол“.

В подкрепа на тези доводи по инициатива на ищцата по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля В. В. /бивш служител в дружеството, HR експерт/. В показанията си свидетелката установява, че не е запозната с прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, както и че няма информация дали има промяна във фирмата и в предмета й на дейност.

По искане на ответника са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Н. Е. /управител на дружество, което предоставя IT секюрити услуги на дружеството работодател/ и С. Б. /зам. управител в дружеството/. В показанията си свидетелите установяват, че ответното дружество се занимава с предоставяне на софтуерни разрешения и поддръжка на финансови платформи към бизнес клиенти, занимаващи се с търговия и дигитални и реални валути. Работи с множество компании, централни банкови системи и финансови институции. Те изискват служителите в дружеството да притежават сертификати в сферата на защитата на личните данни и защитата от „пране на пари“, а ищцата е била единственият юрисконсулт в дружеството.

Тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност и взаимна връзка с всички останали писмени доказателства по делото, не установяват твърденията за злоупотреба с работодателска власт, презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ не е успешно оборена, а доводът в този смисъл – недоказан по делото.

При тези факти, решаващият извод на въззивния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед, с която е прекратен трудовият договор на ищцата е неправилен, постановен в противоречие на материалния закон – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и необоснован като непочиващ на опитните правила и правилата на формалната логика, гарантиращи правилното мислене при установяване на фактите и последователността на разсъжденията при установяване на връзките между тях.

С оглед приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор на служителя по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ е неприложима по отношение на ищцата. Съгласно изричният текст на закона, тази закрила се прилага в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 от КТ. Тези основания не са намерили приложение в случая при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Ето защо доводът за злоупотреба с право на работодателя, обоснован с твърдения, че работодателят е приложил прекратително основание необхванато от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ, вместо приложимото в случая по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, за да преодолее закрилата при уволнение, е неоснователен.

По приложеното основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата, както съдът посочи, промяната на изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, е подчинена на суверенната преценка на работодателя – съдът не е компетентен да се произнася от каква квалификация се нуждае работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност по чл. 328, т. 6 от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право /въз основа на конкретни твърдения/, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, което обуславя преценката за законност на уволнението. От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Е. и С. Б. е установено, че въведените от работодателя изисквания за професионална квалификация на единствения юрисконсулт в дружеството не са самоцелни, а произтичат от конкретна обективна необходимост и обоснована производствена нужда; въведени са във връзка с характера на работата – разширяване на дейността по предоставяне на софтуерни разрешения и поддръжка на финансови платформи към бизнес клиенти, занимаващи се с търговия с дигитални и реални валути; работа с множество компании, централни банкови системи и финансови институции, изискващи сертифицирана работна ръка в сферата на защитата на личните данни и защитата от „пране на пари“. При така установеното не е налице основание да се приеме, че трудовият договор на ищцата е прекратен поради изменени в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ изисквания за заемане на длъжността.

Необоснован на следващо място е доводът за проявен дискриминационен подход от работодателя към ищцата по признак пол и семейно положение. В практиката си ВКС приема, че когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, ответникът-работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация Решение № 115 от 2.08.2013г. по гр.д. № 626/2012г., IV ГО. Доводът в случая не е обоснован с конкретни твърдения за неравноправно третиране на ищцата в сравнение с други работници и служители в предприятието, чийто трудови договори не са прекратени поради въведени изисквания за професионална квалификация. Установено е по делото, че ищцата е единствен юрисконсулт в дружеството, а по делото липсват твърдени, съответно установени конкретни факти от значение за съставомерността на релевираното дискриминационно нарушение от работодателя, съответно не са събрани доказателства установяващи такъв подход. Съгласно легалната дефиниция, пряка дискриминация е различно третиране на лица при сходни обстоятелства въз основа на дискриминационен признак /чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр./, а непряка е дискриминацията, при която има еднакво третиране на лица въз основа на неутрално правило, което поставя група от тях в неблагоприятно положение /чл. 4, ал. 3 от ЗЗдискр./. Конкретни действия на ответника при упражняване на потестативното му право по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ сочещи различно третиране на ищцата спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или по-малко благоприятно третиране на ищцата в случая не се твърдят, нито се установяват по делото. Ето защо доводът за проявен дискриминационен подход при уволнение като недоказан е неоснователен.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а спорът – разрешен по същество по арг. от чл. 293, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК.

По делото е установено, а и еднопосочни са твърденията на страните, че след възникване на трудовото правоотношение между страните, по силата на което ищцата е заемала длъжността „юрисконсулт“ при ответника, работодателят в утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността въвел изискване за притежаване на сертификати за специалист по борба срещу изпирането на пари /CAMS/ и по сигурност на информацията /CIPP/E/, удостоверяващи придобита професионална квалификация в областта на мерките срещу изпирането на пари и в сферата на защитата и обработването на лични данни и законодателството в тези области, с оглед предмета на дейност на дружеството, включващ сделките с крипто и виртуални валути. Тези изисквания се отнасят към професионалната квалификация на юриста. Новите изисквания към професионалната квалификация на юрисконсулта в дружеството са въведени при запазване на трудовата функция на длъжността. Ищцата е заявила пред работодателя, че не притежава изискуемите сертификати, като със заповед № 030/21.03.2022г. на управителя на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД трудовото правоотношение на Р. Х. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

Това право е упражнено законосъобразно от работодателя, а доводите за злоупотреба с право и проява на дискриминационен подход са недоказани. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е недоказан по основание и следва да се отхвърли. Неоснователни съответно са и обусловените искове по т. 2 и т. 3 на чл. 344, ал. 1 от КТ. Осъдителният иск е неоснователен и поради това, че не е доказан по основание.

Въззивното решение е недопустимо в частта, в която обезщетението за оставане без работа за срок от 6 месеца, считано от 22.03.2022г. е присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022г. до окончателното плащане, като постановено извън обема на поисканото /чл. 6, ал. 2 от ГПК/. Заявеното в исковата молба искане е било обезщетението да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на всяко едно от дължимите месечни обезщетения до датата на пълното погасяване на задълженията. Присъдената законна лихва върху месечните обезщетения, възникнали след датата на исковата молба е в нарушение на диспозитивното начало в процеса, недопустимо е, поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното решение в допустимата му част като неправилно следва се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят, а в недопустимата част – да бъде обезсилено.

Постъпила е и частна жалба от „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. В. против определение № 6942/07.05.2024г. постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на постановеното по това дело решение в частта за разноските, посредством присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Частната жалба е предмет на образувано ч.гр.д. № 3037/2024г. по описа на ВКС, присъединено към настоящото дело.

С оглед изхода на материалноправния спор пред настоящата инстанция частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да се отмени.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на касатора и ответник по делото следва да се присъдят поискани разноски. Предмет на претенцията са разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат с ДДС за всички инстанции в общ размер от 22531.17 лева /по 7510.39 лева за всяка инстанция/, както и платени държавни такси в общ размер от 1226.27 лева. За да се произнесе по релевираното в съдебно заседание от насрещната страна възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат, настоящият съдебен състав съобрази вида на материалноправния спор, материалния интерес по него /35655.23 лева по осъдителния иск/, вида и количеството на извършената работа, в светлината на действителната фактическа и правна сложност на делото. Въз основа на така отчетените критерии, съдът определя възнаграждението за адвокат в полза на работодателя за всяка инстанция в размер на по 1100 лева с ДДС. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на ищцата.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 6129/30.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, поправено с определение № 6942/07.05.2024г., в частта, с която законната лихва върху обезщетението за оставане без работа по отношение на месечните вземания по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, възникнали след подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022г., е присъдена от тази дата, а не в пределите на поисканото – от датата на възникване на всяко едно от дължимите месечни обезщетения в периода 21.03.2022г. до 21.09.2022г., до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 6129/30.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, поправено с определение № 6942/07.05.2024г. в останалата част и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД предявените от Р. В. Х. с ЕГН [ЕГН] срещу „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Р. В. Х., извършено със Заповед № 30/21.03.2022г. на управителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради липса на необходимата професионална квалификация; за възстановяване на Р. В. Х. на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в дружеството, както и за осъждане на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД да заплати на Р. В. Х. сумата от 35655.23 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.03.2022г. до 21.09.2022г., след прихващане на изплатено от работодателя обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на сумата от 7080.07 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на възникване на всяко едно от дължимите месечни обезщетения до датата на пълното погасяване на задълженията.

ОТМЕНЯ по частна жалба на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], предмет на образувано ч.гр.д. № 3037/2024г. по описа на ВКС, присъединено към настоящото дело, определение № 6942/07.05.2024г. постановено по в.гр.д. № 12939/2022г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молба на дружеството за изменение на постановеното по това дело решение в частта за разноските, посредством присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р. В. Х. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „СМ Диджитал Холдинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 1226.27 лева, представляваща платени държавни такси и сумата от 3300 лева – адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.