Обезщетение за неимуществени вреди от смърт на внук при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 500

гр. София, 27.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2554 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца К. Х. М. и по касационна жалба на ответника ЗД „Бул инс“ АД срещу решение № 1541/13.12.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 1061/19.04.2023 г., постановени по възз. гр. дело № 1316/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС).

С определение № 963/05.03.2024 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по жалбата на ответника ЗД „Бул инс“ АД – в частта , с която въззивният съд го е осъдил да заплати на ищцата М. Т. Д. сумата 20 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания от смъртта на И. Х. М. в резултат на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 27.06.2020 г., ведно с мораторна лихва (обезщетение) за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба на ответното застрахователно дружество се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната от него част на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Насрещната страна – ищцата М. Д. не е подала отговор на касационната жалба на ответника; оспорва я в откритото съдебно заседание чрез процесуалния си пълномощник, който излага доводи за неоснователност на жалбата.

С посоченото по-горе определение № 963/05.03.2024 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: при какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт, на други лица – извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, отговор на този въпрос е даден със задължителните указания и разяснения, обективирани в т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с основаната на тях практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, израз на която са решение № 92/17.11.2020 г. по търг. дело № 1275/2019 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 17/16.03.2021 г. по търг. дело № 291/2020 г. на ІІ-ро търг. отд.

В т. 1 от ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното: Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В решение № 92/17.11.2020 г. по търг. дело № 1275/2019 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС е изтъкнато, че от така дадените задължителни разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., се присъжда само по изключение, както и че предпоставките, за да се приложи това изключение, са две: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението; и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Разяснено е още, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства , обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина или дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина.

В същия смисъл е и приетото в решение № 17/16.03.2021 г. по търг. дело № 291/2020 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, в което е изтъкнато, че присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горното разрешение на поставения по делото правен въпрос.

В случая, за да уважи иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ищцата М. Д. за сумата 20 000 лв., въззивният съд е приел следното: Установил е, че тази ищца е баба на починалия при процесното ПТП И. М., както и че е била в много добри отношения със своя внук, което е и традиционно за българското общество. Апелативният съд е счел, че ищца Д. попада в изключенията, посочени в мотивите към ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, респ. – че е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, като е приел, че от гласните доказателства по делото се установило, че между тях имало трайна и дълбока емоционална връзка, като ищцата търпяла продължителни болки и страдания от внезапно настъпилата смърт. За да достигне до този извод, съдът посочил, че от показанията на свидетеля А. И. се установило, че ищцата Д. била като майка за покойния И., тъй като с брат му К. израснали при нея – всяка ваканция са били на село при баба си; дори преди да настъпи процесното ПТП И. е бил при нея и оттам е тръгнал с колата да се срещне с приятел в П.. Съдът е посочил още, че бабата на починалия (ищцата Д.) е разчитала на И., на финансовата му подкрепа и за друга помощ, като след настъпилата смърт ищцата се затворила у себе си и тъгувала за загубата, тъй като приживе били привързани един към друг. С оглед така изложеното, въззивният съд е намерил, че съобразно критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, на ищцата Д. следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на И. М., в размер 20 000 лв.

При извършената служебна проверка, съдът установи, че въззивното решение е валидно постановено, както и че то е процесуално допустимо в допуснатата до касационно обжалване негова част, постановена по иска на М. Д..

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос, касационната жалба на ответното застрахователно дружество е основателна. В противоречие с цитираната по-горе практика (включително задължителна такава) на ВКС, респ. – и неправилно въззивният съд е достигнал до извода, че ищцата М. Д. попада в изключенията, посочени в мотивите към ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, което е довело до неправилност и на решаващия му извод, че тя се явява материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при процесното ПТП неин внук И. М.; този извод е необоснован и в нарушение на материалния закон. Обсъдените от въззивния съд обстоятелства, установени по делото, сочат, че между ищцата М. Д. и И. М. са съществували обичайните за българското общество отношения между баба и внук. Пребиваването на внука „на село при баба“ по време на всяка ваканция, инцидентните посещения на внука при бабата, каквото е било това в деня на процесното ПТП, оказването на финансова подкрепа и на „друга помощ“ от пълнолетния внук на възрастната му баба, без те да живеят в едно домакинство и/или да е била давана трайна издръжка и/или да са били полагани трайни грижи, както и продължителното изпитване на тъга и затварянето в себе си от страна на бабата поради смъртта на внука `и, са все обстоятелства, които са традиционни за българския бит и родови отношения. Тези конкретни житейски обстоятелства, установени по делото, не сочат ищцата Д. да е била „като майка“ за И. М., нито той да е „израснал при нея“ (заедно с брат му К.), каквито оценъчни съждения се съдържат в показанията на свидетеля А. И., поради което въззивният съд необосновано е възприел и ценил същите като правно-релеватни факти относно активната материалноправна легитимация на ищцата Д.. От страна на последната по делото не е проведено пълно главно доказване на критериите, възприети в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС – наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., както и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, чийто интензитет и продължителност да надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баба и внук, морални болки и страдания. Напротив – установените по делото конкретни житейски обстоятелства налагат извод, че не са налице материалноправните предпоставки за основателност на предявения от М. Д. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на внука `и И. М..

В заключение – въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване негова част, като вместо това бъде постановено решение по същество от настоящата касационна инстанция, с което искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.

Предвид този изход на производството по иска на М. Д. срещу ответното ЗД „Бул инс“ АД, съгласно чл. 81 от ГПК въззивното решение (предвид и изменението му с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 1061/19.04.2023 г.) следва да бъде отменено и в частта му относно разноските и държавните такси по делото, с която ответникът е осъден да заплати такива по този иск, а именно: на адв. Т. Г. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв – за горницата над сумата 3 990 лв. за въззивната инстанция и за горницата над сумата 4 979.63 лв. за първата инстанция, както и по сметка на САС – държавни такси – за горницата над сумата 1 600 лв. за въззивната инстанция и за горницата над сумата 3 200 лв. за първата инстанция. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата М. Д. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество, направените и претендирани от последното разноски за въззивното и за касационното производство, в общ размер 4 160 лв., от които: 1 090 лв. за въззивната инстанция (над вече присъдените 1 430 лв. с въззивното решение, предвид и изменението му с определение № 1061/19.04.2023 г.) и 3 070 лв. за касационната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1541/13.12.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 1061/19.04.2023 г., постановени по възз. гр. дело № 1316/2022 г. на Софийския апелативен съд, – в допуснатата до касационно обжалване част, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на М. Т. Д., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата 20 000 лв., ведно с мораторна лихва за забава, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта относно разноските и държавните такси по делото, с която ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати: на адв. Т. Г. – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв – за горницата над сумата 3 990 лв. за въззивната инстанция и за горницата над сумата 4 979.63 лв. за първата инстанция, както и по сметка на Софийския апелативен съд – държавни такси – за горницата над сумата 1 600 лв. за въззивната инстанция и за горницата над сумата 3 200 лв. за първата инстанция; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Т. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 20 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и страдания от смъртта на И. Х. М. в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума (обезщетение за забава), считано от 29.10.2020 г. до окончателното `и изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „Бул инс“ АД с ЕИК 831830482 сумата 4 160 лв. (четири хиляди сто и шестдесет лева), представляваща разноски за въззивното и касационното производство по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: