Допустимост на делбата след оттегляне на иска във втората фаза

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50103/2022 г.

гр. София, 20.04.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Николова гр. дело № 4560 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 243 от 6.06.2022 год. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 896 от 14.05.2021год. по в. гр. д. № 2079/2020 год. на ОС – Варна при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, с оглед проверка на извода за недопустимост на произнасянето по извършване на делбата след прекратяване на производството във втората фаза поради оттегляне на иска в контекста на особеностите на делбеното исково производство.

Касаторката Т. В. Ж., чрез пълномощника й адв. Г. Г., поддържа становище за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 34 ЗС, както и същото е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и вместо това бъде постановено друго, с което да се впише в диспозитива по извършване на делбата и приобретателя по разпоредителната сделка И. Д. М., да се извърши исканата поправка на очевидна фактическа грешка и се присъдят направените от касаторката разноски за въззивната и касационната инстанция.

Ответникът по касация Д. И. М., чрез адв. Т., в представения писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба с искане въззивното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски.

Настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна, и като взе предвид становищата на страните и съгласно правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение са обезсилени първоинстанционните решения № 1 от 20.01.2020 год. и допълнителното с № 2 от 18.05.2020 год., и двете по гр. д. № 896/2002 год. на Варненския районен съд. С първото е постановено да бъде изнесен на публична продан съсобствения между страните апартамент в [населено място] при посочената пазарна стойност в размер на 146 000 лв., като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 ГПК. С допълнителното решение същият съд е оставил без уважение молбата на настоящата касаторка за допълване на горното решение с отбелязване, че съделителят Д. М. участва като процесуален субституент на И. М., с оглед разпоредените между тях притежавани от първия идеални части в процесния имот, както и молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в посочения съсед на избеното помещение на делбения имот.

Позовавайки се на служебното си задължение по чл. 269 ГПК за проверка на валидността и допустимостта на обжалваното пред него решение, въззивният съд приел, че постановените след прекратяване на производството решения на първоинстанционния съд са недопустими и като такива ги е обезсилил. Изводът е обоснован с направеното оттегляне на иска за делба от двамата съделители и изразеното им съгласие за прекратяване на делото, определението за което, постановено на 7.05.2008 год. по гр. д. № 896/2002 год. на Варненския районен съд не е обжалвано. С влизането му в сила е преустановена възможността делбеният съд да осъществява процесуални действия по движението на делото във връзка със спорното материално право. Въззивният съд се е позовал на последователната съдебна практика, съгласно която прекратяване на делото при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата е недопустимо, на основание оттегляне на иска или при липса на искане за възобновяване на делото, спряно по общо съгласие на страните, защото правото на съделителите да се делят остава нереализирано. Съдът е посочил, че определението по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК е формален акт, обусловен от общата вола на страните да бъде преустановено разглеждането на делото. Подлежи на обжалване пред въззивната инстанция, която е компетентна да преценява допустимостта и законосъобразността му. Такова правомощие първоинстационният съд няма. Нито страните, нито съдът, имат право да го игнорират с оглед продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и възобновяването на производството, както и постановяването на съдебен акт е процесуално недопустимо.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за проверка на направения извод. Настоящият състав счита, че е налице противоречие в мотивите на въззивното решение, изразяващо се в позоваване на съдебната практика относно недопустимост на прекратяване на делбеното производство при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата на основание оттегляне на иска, и съображението, поради което е прието от въззивния съд, че възобновяването на производството след направеното оттегляне и постановяването на съдебен акт са недопустими процесуални действия на първоинстанционния съд, поради което и е обезсилено постановеното от него решение по извършване на делбата, както и допълнителното такова. Като процесуална пречка за постановяване на допустимо решение по извършване на делбата е прието наличието на определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на производството по общата воля на страните, постановено в съдебното заседание на 7.05.2008 год. пред първоинстанционния съд, въз основа на представени писмени доказателства за разпоредителни действия с делбените имоти и споразумение между съделителите.

Настоящият състав на касационната инстанция намира извода на въззивния съд за неправилен поради следните съображения:

Делбеното производство е особено исково производство, подчинено на целта да се прекрати съсобствеността между съделителите върху общата вещ, респ. имот, по предвидените в закона ред, процедура и способи. При приключила първа фаза на производството с влязло в сила решение по допускане на делбата, съгласно чл. 344 ГПК, отказ от иска за делба е недопустим, тъй като всеки от съделителите има правото да иска прекратяване на съсобствеността върху общата вещ, признато му от закона – чл. 34 ЗС, чл. 69 ЗН. В тази хипотеза е недопустимо и оттеглянето на иска за делба, тъй като повторното му предявяване ще бъде недопустимо при наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата. Същата следва да продължи по образуваното делбено производство, по което е постановено влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което е приключила неговата първа фаза, но не е реализирано правото на съделителите на прекратяване на съсобствеността с извършване на делбата, предмет на втората фаза на това производство.

С оглед тази особеност на делбеното производство във втората му фаза, заявената обща воля на страните за прекратяването му поради оттегляне на иска за делба не обосновава прекратяване на делбеното производство. Постановеното определение на първоинстанционния съд от 7.05.2008 год., макар и влязло в сила поради необжалването му от страните, не погасява правото им да получат търсената с иска защита. Както е посочено в ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, т. 6 по повод приложението на отмяната като извънреден способ за съдебен контрол, преграждащите определения, включващи и определенията за прекратяване на производството, с изключение тези за прекратяване поради отказ от иска, не се включват в предмета на влезли в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Посочено е, че същите се характеризират със стабилитет на правните последици, а именно неоттегляемост по смисъла на чл. 253 ГПК - актовете след влизането им в сила не могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. По прекратителните определения, след влизането им в сила, спорът за процесуалната недопустимост на съдебното производство не може да бъде пререшаван. Разяснено е още, че прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат и друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. При прекратителните определения последният отново може да заяви с иск същото спорното право, поради която особеност същите нямат за правна последица непререшаемост на спора, за разлика от определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска - арг. от чл. 233, изр. 2 ГПК.

Поради тези съображения, изводът на въззивния съд за наличието на процесуална пречка за продължаване на производството по извършване на делбата, обосноваваща недопустимост на постановените съдебни решения, е неправилен. Определението за прекратяване на производството поради оттегляне на иска за делба, макар и влязло в сила като необжалвано, не поражда сила на пресъдено нещо като правна последица на волеизявлението на страните, поради което и възобновеното производство по молба на един от съделителите възстановява висящността на делбата във фазата по извършването й, респ. произнасянето със съдебен акт с предмет предвидените в закона способи за това.

С оглед на тези съображения въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и тъй като се налага извършване на съдопроизводствени действия по произнасяне по същество на спора, предмет на въззивното обжалване, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе и по разноските за настоящата инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 896 от 14.05.2021год. по в. гр. д. № 2079/2020 год. на ОС – Варна, с което са обезсилени първоинстанционните решения № 1 от 20.01.2020 год. и допълнителното с № 2 от 18.05.2020 год., и двете по гр. д. № 896/2002 год. на Варненския районен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане и постановяване на решение по същество на спора от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: