Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при администриране на жалби срещу разпределение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 439

гр. София 03.07.2024 г.

В И М Е ТО Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 4779 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ, чрез адвокат В. против решение от 27.07.2023 г., постановено по дисц. д. № 2/2023 г. по описа на дисциплинарната комисия на КЧСИ, в частта му, с която на частния съдебен изпълнител е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 436 ГПК и чл. 44 ГПК по изп.д. № 295/2022 г., както и в частта, в която е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушения на разпоредбите на чл. 456 ГПК и чл. 429 ГПК по изп.д № 543/2022 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението, в частта, с която са наложени наказания. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, както и сезиране на КС за установяване несъответствие на разпоредби от ЗЧСИ с Конституцията на РБ- с оглед на предвиденото в чл.68, ал.1, т.5 ЗЧСИ наказание лишаване от правоспособност на ЧСИ завинаги, което смята, че противоречи както на Правото на Съюза, така и на основния закон. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя пълномощник по делото адв. В. поддържа жалбата и оплакванията си. Претендира за определяне на възнаграждение по чл.38, , ал.1,т.3 от ЗА за оказаната безплатна правна защита на колега юрист.

Ответната страна по жалбата Министърът на правосъдието, чрез юрисконсулт Д. в отговор на жалбата излага доводи за нейната неоснователност.

Срещу решението на дисциплинарната комисия в частта му, с която е отхвърлено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П., е подадена жалба от министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт Д.. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушения на закона и необосновано. В съдебно заседание юрисконсулт Д. поддържа подадената от министъра на правосъдието жалба и оспорва подадената жалба от ЧСИ. Претендира за разноски по делото.

Ответникът ЧСИ М. П. излага становище за неоснователност на жалбата.

Камерата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, чрез юрисконсулт Беличанова поддържа становище за неоснователност както на жалбата от ЧСИ П., така и от министъра на правосъдието и смята, че следва да се потвърди решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ.

Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените в жалбите оплаквания, намира следното:

Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане на министъра на правосъдието срещу ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ, поради констатирани нарушения по изп.д. № 295/2022 г. и изп.д. № 543/2022 г. Твърди се, че по изп.д. № 295/2022 г. частният съдебен изпълнител е извършил следните нарушения: 1) в нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК е наложил запори на вземания на длъжниците и е извършил разпределение, въпреки че делото е било спряно; 2) в нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ не се е произнесъл по молба от 30.08.2022 г. от присъединения взискател С. за прекратяване на делото; 3) в нарушение на чл. 436 ГПК не e провел процедура по администриране на жалби, постъпили срещу предявеното разпределение и 4) в нарушение на чл. 44 ГПК не e връчил уведомления до длъжниците Т. и А..

По изп.д. № 543/2022 г. се твърдят следните нарушения на ЧСИ: 1) в нарушение на чл. 429 ГПК е конституирал като взискател Т. Т. като частен правоприемник на „С.Г.Груп“ ЕАД на основание договор за цесия, без да има молба от Т. за конституирането му и прилагане на договора за цесия; 2) в нарушение на чл. 456 ГПК е извършено разпределение по делото, без да има основания за присъединяване на взискател; 3) в нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК е извършено разпределение по делото, в което е включено задължение по спряно изпълнително дело; 4) в нарушение на чл. 495 ГПК вр. с чл. 429, ал. 1 ГПК за купувач от проведената публична продан е обявен Т. Т., от когото няма приложена молба за конституирането му като взискател и доказателства за качеството му на частен правоприемник.

Установява се, че изп.д. № 295/2022 г. на ЧСИ М. П. е образувано на 15.02.2022 г. по молба на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД, след като изп.д. № 1276/2012 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № 850 на КЧСИ, е прехвърлено на ЧСИ М. П.. Изп.дело 1276/2012 г. е било образувано на 09.11.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012 г., с който К. Т. и Р. А. са осъдени солидарно да заплатят на взискателя „Банка Пиреос България“ АД парично задължение в размер на 328 739,47 евро- главница, лихви и неустойки по договор за кредит, обезпечен с ипотека върху недвижими имоти. По делото са изготвени покани за доброволно изпълнение, връчени по реда на чл. 47 ГПК. Изпратени са запорни съобщения до всички банки в страната; на 13.11.2012 г. са вписани възбрани върху ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти. На 22.02.2013 г. на длъжниците са връчени призовки за принудително изпълнение. Извършени са описи на процесните имоти, за които са съставени протоколи от 26.02.2013 г. Държавата е присъединена като взискател по делото поради наличието на публични вземания на длъжниците към нея, впоследствие са присъединявани и други взискатели. Три пъти е насрочвана публична продан за апартамент №201, находящ се в [населено място], обявена за нестанала с протоколи от 25.03.2014 г., от 25.03.2014 г. и от 17.06.2014 г. поради липса на постъпили наддавателни предложения. Впоследствие са насрочени нови публични продани. На 19.09.2014 г. са постъпили молби за спиране на изпълнителното дело и са представени обезпечителни заповеди за това. С разпореждане на ЧСИ изпълнителното производство е спряно. След молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното дело, на 09.02.2018 г. е прекратено, но е отменено с постановление от 23.02.2018 г. На 22.10.2021 г. е постъпила молба, в която е посочено, че е налице прехвърляне вземането към длъжниците на цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД и за конституирането му като взискател по делото. Поискано е и възобновяване на изпълнителното дело поради отмяна на допуснатите обезпечения чрез спиране на изп.дело, като е приложено определение на СГС от 02.07.2021 г. по ч.гр.дело №13336/2014 г. за отмяна на обезпечението с отбелязване, че определението е влязло в сила. На 04.01.2022 г. е поискано прехвърляне на изпълнителното дело към ЧСИ М. П..

При ЧСИ П. изп.д. е преобразувано под № 295/2022 г . На 16.02.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил страните за прехвърляне на делото и за цесията. По отношение на длъжниците по изп.дело са предприети действия по налагане на запори върху техни вземания. На 08.06.2022 г. по делото е постъпила молба от Т. Т. за конституирането му като взискател по делото поради сключен между него и „С.Г.Груп“ ЕАД нов договор за цесия, с който са прехвърлени вземанията, за събирането на които са били образувани изп.дело № 1276/2012 г. и изп.дело 60/2018 г. по описа на ЧСИ Б.. Молбата от Т. Т. е адресирана като подадена както по изп.дело №295/2022 г., така и по изп.дело №543/2022 г./ стр.1042 от приложеното дело/ Длъжникът К. Т. е уведомен за цесията. След като е насрочена нова публична продан, разгласена, проведена и по която е постъпило едно наддавателно предложение от Т. Т. с протокол от 16.08.2022 г. е обявен същия за купувач на имота. Изпратени са съобщения до страните и до всички присъединени взискатели, с които са уведомени за насроченото на 19.08.2022 г. предявяване на изготвено по делото разпределение от 16.08.2022 г. по двете изп.дела и е изготвен протокол за извършеното предявяване на разпределението. Също така на 23.08.2022 г. ЧСИ отменя разпределението си, като изпраща съобщение за нова дата за предявявяване на новото разпределение на 26.08.2022 г. и по двете изп.дело. Приложени са писма от СГС от 05.09.2022 г. и от 12.09.2022 г., в които е посочено, че са постъпили в СГС жалби срещу разпределенията по двете изп.дело, приложени са също така жалбите, включително и жалба от К. С. срещу разпределение от 19.08.2022 г. и са дадени указания същите да се администрират по реда на чл.436 ГПК. В тази връзка са приложени съобщения, изготвени от ЧСИ, едното адресирано до жалбоподателя К. С., както и до жалбоподателя Столична община във връзка с подадените от тях жалби срещу разпределение от 19.08.2022 г., в които е посочено, че разпределението, което те обжалват е отменено, с което жалбите са безпредметни и следва да бъдат върнати и в приложения към съобщението се посочват вх.номера на жалбите. Изпратено е и съобщение до СГС със също съдържание, че жалбата е безпредметна и следва да се върне на подателя. Жалбата на К. С. срещу разпределение от 26.08.2022 г. е администрирана и изпратена за разглеждане в СГС. На 30.08.2022 г. по делото е постъпила молба от присъединения взискател К. С. за прекратяване на изп.д. № 543/2022 г. и изп.д. № 295/2022 г. поради перемпция, настъпила още при ЧСИ Б. и в тази връзка в съобщение по делото е посочено, че е оставено без уважение искането и е администрирана и изпратена жалбата до съда.

Относно изп.д. № 543/2022 г. се установява, че е образувано по молба на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД, с която е поискано изп.д. № 60/2018 г. на ЧСИ А. Б. да се прехвърли и да продължи при ЧСИ М. П.. Изпълнително дело № 60/2018 г. е образувано по молба на „Банка Пиреос България“ АД въз основа на изпълнителен лист, по силата на който К. Т., Р. Т. и „Краси Ауто“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят сумата от 99 600 евро, плюс лихви и разноски, произтичащи от договор за банков кредит. Вземането е обезпечено с ипотека, а ипотекираните имоти са продадени на „Билдинг Б“ ЕООД, който е станал ипотекарен длъжник. До длъжниците по реда на чл. 47 ГПК са изпратени покани за доброволно изпълнение. На 23.04.2018 г. върху имотите е вписана възбрана, а опис е извършен на 09.08.2018 г. Насрочена е публична продан за периода 12.10.2020 г. до 12.11.2020 г., която е спряна поради искане за нова оценка на имотите. След представянето на такава е насрочена публична продан за периода 26.01.2021 г. до 26.02.2021 г., която не е регистрирана в съда поради нередовно разгласяване. Впоследствие са насрочвани нови публични продани за периода от 07.04.2021 г. до 07.05.2021 г., от 23.06.2021 г. до 23.07.2021 г. и от 16.11.2021 г. до 16.12.2021 г., които с протоколи са обявени за нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения. На 22.10.2021 г. по делото е постъпила молба за конституиране на взискател на „С.Г.Груп“ ЕАД като цесионер въз основа на приложен договор за цесия. На 16.03.2022 г. изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ М. П.. По отношение на длъжниците са наложени запори, същите са уведомени за цесията и за прехвърлянето на делото. На 13.06.2022 г. е насрочена публична продан на процесния имот. Присъединени са нови взискатели, включително Т. Т. в качеството му на частен правоприемник на „С.Г.Груп“ ЕАД, с приложена молба за конституирането му и договор за цесия, приложени по изп.дело №295/2022 г. и които са били адресирани и по двете изп.дела, присъединени след като изпълнението е насочено върху един и същ недвижим имот и страни. От Т. е постъпило наддавателно предложение и на 16.08.2022 г. същият е обявен за купувач от публичната продан. Изготвено е разпределение и по двете изпълнителни дело, което е предявено на 19.08.2022 г . На 23.08.2022 г. съдебният изпълнител е отменил изготвеното разпределение, което е предявено, а на 30.08.2022 г. е постъпила жалба срещу него от К. С., която е администрирана.

При така установената фактическа обстановка дисциплинарният състав е приел следното:

Относно изп.д. № 295/2022 г. най-напред е прието, че твърдяното нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съдебният изпълнител не е наложил запори по спряно изпълнително дело, тъй като към датата на налагане на запорите обезпечителните заповеди, въз основа на които делото е било спряно, са били отменени поради отпадане на обезпечителната нужда. В тази връзка са приложени и в производството по д. д.№2/2023 г. заверени преписи от определение от 02.07.2021 г. по ч. гр.дело №13336/2014 г. на СГС и определение от 16.09.2021г. по гр.дело №26607/2014 г. на СРС, с които са отменени определенията, с които е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.дело №1276/2012 г. На следващо място, прието е, че липсва нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ. Постъпилата от К. С. жалба срещу отказа да се прекрати изп.дело е била администрирана от съдебния изпълнител, дадени са указания за отстраняване на нередовностите и са изпратени преписи до страните за становище.

По третото искане дисциплинарният състав е стигнал до извода, че ЧСИ е нарушил чл. 436 ГПК, като не е администрирал постъпилите жалби, приложени с писмо на СГС от 05.09.2022 г. и от 12.09.2022 г. срещу разпределение, предявено на 19.08.2022 г. и такова от 26.08.2022 г. Първото разпределение е отменено от ЧСИ с разпореждане от 23.08.2022 г. (когато срокът за обжалването му вече е бил изтекъл) и е насрочено ново предявяване на ново разпределение. В обжалваното решение е посочено, че ГПК не предвижда възможност съдебният изпълнител сам да отменя действията си. От друга страна, пътят на защита за страните е по чл. 436 ГПК, което налага съдебният изпълнител да прецени дали жалбата е редовна, но не и дали е допустима – дали вече няма подлежащо на обжалване действие поради липсата на разпределение е въпрос, по който се произнася окръжният съд. На последно място, прието е, че има нарушение и на чл. 44 ГПК, тъй като ЧСИ не е връчил уведомление изх. № 7325/16.02.2022 г. и уведомление изх. № 7326/2022 г. за прехвърляне на делото до длъжниците.

Относно изп.д. № 543/2022 г. на първо място е прието, че ЧСИ в нарушение на чл. 429 ГПК е конституирал като взискател по делото Т. Т., без да има молба за конституирането му и на договор за цесия. Договорът за цесия, потвърждаването на цесията и уведомлението до длъжниците са приложени по изп.д. № 295/2022 г. На второ място, в нарушение на чл. 456 ГПК вр. с чл. 460 ГПК е извършено разпределение по делото на 26.08.2022 г., в което е извършено разпределение и по изп.д. № 295/2022 г., без да са налице основания за присъединяване. Няма постъпвали молби от взискателя, с които да е поискано присъединяване по реда на чл. 456 ГПК. По следващото твърдяно нарушение на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 460 ГПК е прието, че такова не е извършено с мотиви, идентични на тези по т. 1 от искането относно изп.д. № 295/2022 г. На последно място, прието е, че е налице нарушение на чл. 495 ГПК вр. с чл. 429, ал. 1 ГПК, тъй като ЧСИ е обявил за купувач от публична продан Т. Т., от когото няма молба за присъединяването му като взискател и доказателства за качеството му на частен правоприемник.

Настоящият състав на ВКС намира следното по жалбата на ЧСИ М. П., която се явява частично основателна:

На първо място, неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване. То касае приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ, в която е предвидено наказание за дисциплинарно нарушение, извършено от ЧСИ – „лишаване от правоспособност завинаги“ и твърдения за противоречието й на основни принципи на правото на Съюза. Поставеният въпрос обаче не е обусловил изхода на делото и няма заявеното от страната значение. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание не е обсъждано от дисциплинарния състав в мотивите на решението, нито наложеното такова е с такъв характер. Ето защо, искането следва да се остави без уважение. По същите съображения следва да се остави без уважение и молбата за спиране на производството и отправяне на искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ.

Оплакванията на жалбоподателя срещу констатираните нарушения по изп.дело №543/22 г на чл. 456 ГПК и чл. 429 ГПК и за които е наложено наказание в обжалваното решение са основателни. Неправилно дисциплинарният състав е приел, че не е постъпвала молба от Т. Т. за конституирането му на мястото на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД. Депозираната на 08.06.2022 г. молба от Т., независимо, че е приложена само по едното изп.дело е за конституирането му и по двете изпълнителни дела с изричното посочване на номерата им и към нея са приложени доказателства за извършената цесия, която се отнася до вземанията и по двете изпълнителни дело. С разпореждане на съдебния изпълнител взискателят е конституиран и по двете изп. дела, които са присъединени, като това не противоречи на цитираните в искането на министъра разпоредби. В качеството му на взискател по всяко едно от изпълнителните дела не е имало пречки за Т. да участва в наддаването по публичната продан, съответно и обявяването му за купувач по нея е законосъобразно.

Оплакванията на жалбоподателя ЧСИ М.П. срещу констатираното нарушение на чл. 436 ГПК по изп.дело № 295/2022 г. и в тази връзка за наложеното наказание обаче са неоснователни. Относно изтъкнатото нарушение следва да се посочи, че при обжалване действията на съдебния изпълнител жалбата се подава чрез него и той е органът, който я администрира и я изпраща на окръжния съд за произнасяне по нея. Съгласно чл. 436, ал. 4 ГПК жалбата подлежи на проверка за редовност, която се извършва от съдебния изпълнител именно в качеството му на администриращ орган. В това производство той няма правомощия да прави преценка по същество на жалбата, тъй като извършването на такава преценка е от компетентността на съда. В тази връзка независимо, че жалбите /изпратени с писмо на СГС от 05.09.2022 г. до ЧСИ за администриране/, са подадени първоначално в СГС, а не чрез съдебния изпълнител след като същите са изпратени на ЧСИ с изрични указания за администрирането им, ЧСИ не е изпълнил разпоредбата на чл.436, ал.4 ГПК и в тази връзка и указанията на съда. В нарушение на чл.462 и чл.463 ГПК ЧСИ след като е изготвил първоначално разпределение от 16.08.2022 г. уведомил е страните за предявяване на разпределението на 19.08.2022 г., предявил го е на същата дата, като е съставил за това протокол и след изтичане на три дневния срок /и при подадени жалби срещу него/ сам е отменил разпределението и е изготвил ново. Изготвеното и предявено разпределение не е сред актовете, които съдебния изпълнител може сам да отмени, още повече, че е след срока за неговото обжалване/ при подадени жалби срещу него/ и при изрично предвиденото в чл.463 ГПК, че разпределението, подлежи на обжалване пред окръжния съд, а решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред апелативния съд. Това нарушение на съдебния изпълнител е довело и до следващо негово отделно нарушение, за което е наложено наказание в дисциплинарното производство- не са администрирани жалбите срещу изготвеното и предявено разпределение и в какъвто смисъл са и дадените изрични указания на съда да се изпълни процедурата по чл.436 ГПК по отношение на изпратените жалби с писмо на СГС от 05.09.2022 г. Стигайки до извода, че жалбите нямат предмет, тъй като са насочени срещу отменен акт, ЧСИ е превишил законовите си правомощия и е извършил нарушение на чл. 436 ГПК. Не се установява по изп.дело да е налице и акт на ЧСИ за връщане на същите жалби, а в приложените съобщения се съдържат констатации, че е направен извод, че жалбата е безпредметна и следва да бъде върната, като в приложение към съобщенията е описано, че се връща екземпляр от жалбата на подателя й. В съобщението обаче, не е указано, че връщането на жалбите, подлежи на обжалване и не е указан срок за обжалването, с което е нарушена разпоредбата на чл.436, ал.4 ГПК вр. с чл.262, ал.3 ГПК и по този начин е нарушено правото на подалата жалба страна при връщането й да обжалва това действие. Поради това е налице соченото нарушение на чл.436 ГПК и в тази част обжалваното решение е правилно, както по отношение на констатираното нарушение, така и по отношение на наложеното наказание, при спазване на принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението.

Доводите в жалбата на ЧСИ П. срещу констатирано нарушение на чл. 44 ГПК по изп.дело №295/22 г. са основателни. По делото е констатирано, че са изпратени уведомление изх. № 7325/16.02.2022 г. до длъжника К. Т. и уведомление изх. № 7326/16.02.2022 г. до длъжника Р. А., като не са върнати с отбелязването, че са връчени на длъжниците. Действително обаче, от приложените доказателства по изп.дело се установява, че длъжниците са били наясно с движението на производството и извършваните по него действия след преобразуването му, с наложени запори и върху трудово възнаграждение по изп.дело на ЧСИ П., както и че някои съобщения до тях са били прилагани по делото по реда на чл. 40 ГПК, тъй като лицата не са намерени на адреса им /вж. л. 935, 939/. Установява се също обаче, че впоследствие длъжникът Т. е открит на адреса за връчване на друго съобщение /вж. л. 1150/ в което изрично са посочени и изпълнителните дела след преобразуването им при ЧСИ П..

Жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна поради следното:

По изп.д. № 295/2022 г. не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК. От представените по преписката доказателства се установява, че към момента на прехвърлянето на изп.д. № 1276/2021 г. по описа на ЧСИ А. Б. към ЧСИ М. П. и преобразуването му под №295/2022 г. издадените обезпечителни заповеди за спиране на изпълнителното дело са били обезсилени, а определенията, с което е допусната обезпечителната мярка „спиране на изпълнителното дело“ са била отменени. Следователно не е имало пречка съдебният изпълнител да извършва изпълнителни действия по делото. Липсва нарушение и на чл. 29, ал. 1 ЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител се е произнесъл по молбата за прекратяване на делото, като е отказал да го прекрати, още повече, че е по искане на присъединен взискател и е администрирана жалбата до съда.

По изп.д. № 543/2022 г. не се констатира ЧСИ П. да е извършил разпределение на 26.08.2022 г., в което да е включено задължение по изп.д. № 294/2022 г., което към момента да е било спряно. Както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение, към датата на извършване на съответното действие обезпечителната мярка „спиране на изпълнителното производство“ е била отменена. Следователно не са налице неправомерни действия от страна на ЧСИ П. във връзка с посочените нарушения.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частите, с които на ЧСИ са наложени наказания за нарушения на чл. 456 ГПК и на чл. 429 ГПК по изп.дело №543/2022 г. и по отношение на прието нарушение и по чл.44 ГПК по изп.дело №295/2022 г. и да се отхвърли искането за налагане на наказание за посочените нарушения, а в останалите части следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото при частичната основателност на жалбата на ЧСИ М. П. се дължат разноски по делото. С оглед на направеното искане и предоставената от адв. В. безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.3 ЗАдв. за изготвяне на жалба, която е частично основателна, за отговор по жалбата на другата страна, която е изцяло неоснователна и за участие по делото в открито съдебно заседание на основание чл. 36, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде определено възнаграждение. Също така в случая следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски, както е в случая по чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да определи възнаграждението при съобразяване конкретно от една страна на правната и фактическа сложност на делото, от друга страна обемът на извършените действия, явяване в открито заседание пред съда и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното следва да се определи възнаграждение с ДДС от 900лв.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.8 ГПК при направено искане от министъра на правосъдието, чрез юрк.Д. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение/ от 160лв. с оглед на чл.23, т.4 от НЗПП/ такова се дължи само за защитата по жалбата на ЧСИ П., която е частично неоснователна и за изготвяне на отговор по нея и с оглед на отхвърлената част следва да се присъди сумата от 40лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЧСИ М. П., peг. № 851 на КЧСИ, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставения въпрос.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането ЧСИ М. П., peг. № 851 на КЧСИ, с правно основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ.

ОТМЕНЯ решение от 27.07.2023 г., постановено по дисц. д. № 2/2023 г. по описа на дисциплинарната комисия на КЧСИ, в частта, с която на ЧСИ М. П., peг. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер на 2000 лв., за нарушения на разпоредбите на чл. 456 ГПК и чл. 429 ГПК по изп.д. № 543/2022 г., както й в частта, с която е прието нарушение на чл.44 ГПК по изп.дело № 295/22 г. като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П., peг. № 851 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за допуснати нарушения на чл. 456 ГПК и чл. 429 ГПК по изп.д. № 543/2022 г. , както й за нарушение на чл.44 ГПК по изп.дело № 295/22 г

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.07.2023 г., постановено по дисц. д. № 2/2023 г. по описа на дисциплинарната комисия на КЧСИ, в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат В. А. В. адвокатско възнаграждение в размер на 900лв.

ОСЪЖДА ЧСИ М. П., рег.№851 и район на действие СГС да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 40лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: