Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 15 Август 2022

Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при образуване на дело и уведомяване на НАП

Върховен касационен съд · 15 Август 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Министърът на правосъдието и частен съдебен изпълнител оспорват решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Спорът е дали ЧСИ е допуснал нарушения, като е образувал изпълнително дело без надлежно изпълнително основание и като не е уведомил навреме НАП за започналото изпълнение. Върховният касационен съд потвърждава, че ЧСИ трябва задължително да уведоми НАП преди да действа, и допълнително му налага глоба от 1 000 лева за образуване на производството без предварителни доказателства за плащане по съдебното решение.

Какво приема съдът

Изискването ЧСИ да уведоми НАП за започналото изпълнение е императивно и неизпълнението му не се оправдава с данни по други дела; наличието на редовно изпълнително основание се преценява стриктно към момента на образуване на делото, а не впоследствие.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

частен съдебен изпълнителдисциплинарно наказаниеуведомяване на НАПобразуване на изпълнително делоглоба

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е

№ 95
София, 15.08.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 719 /2022 г.:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на двете страни по дисциплинарно дело № 5 /2021 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители срещу постановеното на 19.07.2021 г. решение по делото.
Частeн съдебeн изпълнител (ЧСИ) В. А. Л., рег. № .... на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд обжалва решението в частта, с която на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ на ЧСИ и е наложено дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл.458 ГПК във вр. с чл.193, ал.1 ДОПК.
Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която е оставено без уважение неговото искане за налагане на дисциплинарно наказание за извършени от ЧСИ нарушения на чл.426, ал.1 ГПК по изпълнително дело № ..... по описа на ЧСИ.
Страните взаимно оспорват жалбите си. Камарата на частните съдебни изпълнители не е подала писмени отговори по жалбите.
За да постанови обжалваното решение дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приел следното по искането на министъра на правосъдието:
По отношение на първото твърдяно нарушение:
ЧСИ не е допуснала нарушение на чл.426, ал.1 ГПК и не образувала изпълнително производство без приложен към молбата на заинтересованата страна подлежащ на изпълнение акт.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Максима Транс“ ЕООД въз основа на съдебно решение на Корпоративен съд Антверпен, отделение Мехелен. „Максима Транс“ ЕООД не е ищец по делото, а ответник, както и Лев Инс АД.
Допълнително пред състава (на дисциплинарния съд) е представено разпореждане от 15.01.2021 г. по т.д. № 2356 /2020 г. на СГС, т.о. от производство по чл.622б вр. 623 ГПК, от което се установява, че решението на чуждестранния съд подлежи на изпълнение, независимо от обжалването му,
„Максима Транс“ ЕООД е представило допълнително пред ЧСИ фактури, от които е видно, че е заплатило на ищеца сумите, а видно от съдебното решение, в него се съдържа декларация, че „Лев Инс“ АД следва да гарантира на „Максима Транс“ ЕООД главница лихви и разноски, което то следва да заплати на ищеца. Т.е. формирани са мотиви и диспозитив за осъждане на „Лев Инс“ АД да заплати на „Максима Транс“ ЕООД посочените в решението суми, след като „Максима Транс“ ЕООД ги заплати на ищеца , което е доказано да е сторено в дисциплинарното производство и което съответства на разпоредбата на чл.622, ал.2 ГПК.
По отношение на второто твърдяно нарушение:
Към 24.08.2020 г., когато е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Лев Инс“ АД, от страна на ЧСИ не са предприети действия по чл.458 ГПК вр. чл.191, ал.3 ДОПК. Длъжникът е подал възражение по чл.622б вр. чл.623 ГПК, по което е налице висящо търговско дело. Още с налагането на запора по банкова сметка сумата е преведена от банката по сметка на ЧСИ, която не е постановила спиране на изпълнението по своето производство, нито подобен акт е налице (постановен) от съда, поради което ЧСИ е била задължена да приведе в изпълнение съдебното решение, което е и сторила. Поради това искането на удостоверение от НАП няколко месеца по-късно – на 13.01.2021 г. осъществява формално състава на нарушението по чл.458 ГПК вр. чл.191, ал.3 ДОПК, най-малко поради забавянето с няколко месеца и въпреки нулевия резултат. Поради което на ЧСИ следва да се наложи наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1 000 лева.
По основателността на жалбата на ЧСИ В. Л.:
Доводите на ЧСИ В. Л. са следните: към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение на 24.08.2020 г. и е било служебно известно, че ЗК „Лев Инс“ АД няма публични задължения към НАП, поради това, че при нея (ЧСИ В. Л.) имало множество други образувани изпълнителни дела срещу ЗК „Лев Инс“ АД в периода от 29.05.2020 г. до 18.09.2020 г. Представя удостоверения от 29.05.2020 г. и от 18.09.2020 г., с които цели да докаже, че е изпратила уведомления по други изпълнителни дела, но в същия период. На 08.09.2020 г. ЗК „Лев Инс“ АД е подал възражение, което ЧСИ В. Л. е администрирала като жалба срещу действията на ЧСИ, по която има висящо дело. Преведената в резултат на наложения запор сума е разполагаема по изпълнителното дело, като с нея не са извършвани никакви разпоредителни действия от ЧСИ, не са изплащани суми на взискателя „Максима Транс“ ЕООД.
Възраженията на представителя на министъра на правосъдието са: Уведомяването по другите дела е в различни моменти, първото предхожда с три месеца поканата за доброволно изпълнение, поради което от тях не може да се съди за наличието на задължения към този момент. Но по-важното е, че нормата на чл.458 ГПК вр. чл.191, ал.3 ДОПК е императивна и изпълнението на задължението на ЧСИ не е предоставено в негова преценка. ЧСИ няма право да продължава производството преди получаването на удостоверение, а в нормата на чл.191, ал.5 ДОПК се съдържа забрана за ЧСИ да извършва изпълнителни действия до изтичането на 30 дни от изпащането на съобщението. Позовава се на установена съдебна практика на ВКС, с което обосновава довода си, че ЧСИ В. Л. е нарушила императивно законово изискване, приложимо във всяко изпълнително дело – т.е. в ежедневната и работа и без наличие на фактическа сложност при изпълнението му, което обуславя ангажиране на дисциплинарната и отговорност.
Настоящият съдебен състав намира доводите на ЧСИ за неоснователни, а доводите на министъра на правосъдието за основателни.
Както е прието в решение № 118 от 18.07.2019 г. по гр.д. № 706 /2019 г. на ВКС, III г.о., на което представителят на министъра на правосъдието се позовава, нормите на чл.458 ГПК, чл.191, ал.3 и ал.5 ДОПК са императивни. Те предвиждат задължения за ЧСИ да изпрати съобщение до НАП за започналото принудително изпълнение и след това за извършеното разпределение по изпълнителното дело, като няма право да продължава производството преди получаване на удостоверението от НАП за наличие на публични задължения на длъжника - чл.191, ал.5 ДОПК. Тази забрана е в сила до изтичането на 30 дни от изпращане на съобщението за започналото изпълнение и за всяко разпределение. След изтичане на посочения срок няма пречка да се продължи изпълнението, но съдебният изпълнител е длъжен да вземе предвид съобщеното му до този срок публично задължение, както и съобщеното му след това, до датата на разпределението.
Императивните норми са ясни и изрични и са установени в обществен интерес с цел да гарантират правото на държавата да участва в изпълнението като присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания.
Нормите не предвиждат изключения и в случаите, когато ЧСИ е получил удостоверение по друго изпълнително дело. Ако не се възприемат само като защитна теза, защитните доводи следва да се възприемат като неразбиране на ясните, изрични императивни правни норми, с които се установяват основни задължения за ЧСИ по всяко изпълнително дело.
Отделно от това следва да се добави и че от удостоверения за липса на задълженията в предходен и следващ момент не може да се направи еднозначен извод за липса на задължения към момента на започналото от ЧСИ изпълнение.
Изводът е, че допуснатото от ЧСИ В. Л. нарушение на служебните и задължения е тежко и наложеното за него наказание (най-ниския размер на предвидената глоба) не е прекомерно, а законосъобразно.
По основателността на жалбата на министъра на правосъдието:
Доводите са следните: Образуваното от ЧСИ В. Л. изпълнително дело е между две дружества с регистрация на територията на Р. България, двете дружества са ответници по представеното съдебно решение на Корпоративен съд Антверпен, осъдени да заплатят парични суми на ищеца. В представеното съдебно решение на Корпоративен съд Антверпен, отделение Мехелен, не се съдържа осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на „Максима Транс“ ЕООД определена сума, а само е прието, че ЗК „Лев Инс“ АД е длъжно да осигури застрахователно покритие по застрахователната полица за инцидента. Поради което „Максима Транс“ ЕООД не би могло да иска образуване на изпълнително производство срещу ЗК „Лев Инс“ АД по реда на чл.622а ГПК и пряко изпълнение по реда на регламент 1215 /2012 на ЕС. Дори и да се приеме обратното, то неправилен е изводът, че не е допуснато нарушение на чл.426, ал.1 ГПК, тъй като в хода на изпълнителното производство допълнително са представени фактури, които удостоверяват, че „Максима Транс“ ЕООД е заплатило на ищеца сумите по съдебното решение. Изпълнителното дело не е образувано въз основа на тези фактури и допълнителното им представяне не може да санира пропуските.
Настоящият състав намира доводите за основателни, защото намира за основателни фактическите твърдения, на които са основани са обосновани и видно от приложеното в препис изпълнително дело искането на „Максима Транс“ ЕООД за образуване на изпълнително дело не е придружено с доказателства за извършено плащане.
Наличието или липсата на изпълнително основание се преценява към момента на образуване на изпълнителното производство и в този момент „Максима Транс“ ЕООД не е представил доказателства, че е платил сумите, за които е осъден с диспозитива на съдебното решение.
Такива са и доводите в жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД от 29.09.2020 г. срещу действията на ЧСИ.
Позоваването от страна на ЧСИ В. Л. на представеното от нея решение № 697 /12.11.2021 г. по т.д. № 523 /2021 г. на Софийски апелативен съд не води до друг извод. С това решение САС не се е произнасял по това дали ЧСИ В. Л. е извършила нарушение на разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК и дали представеното съдебно решение на Корпоративен съд Антверпен, отделение Мехелен представлява изпълнително основание за образуване на изпълнително дело по молба на „Максима Транс“ ЕООД.
Решението на САС е постановено в производство по чл.622б вр. с чл.623, ал.6 ГПК и се изчерпва с преценка на законосъобразността на разпореждане на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ЗК „Лев Инс“ АД за отказ от изпълнение по чл.46 от Регламент (ЕС) 1215 /2012 г. на съдебно решение на Корпоративен съд Антверпен, отделение Мехелен. Като е приел, че жалбоподателят ЗК „Лев Инс“ АД е навел единствено довод, че решението не му е съобщено надлежно и че е в ход процедура по въззивно обжалване, въззивният съд е приел, че в самото съдебно решение е записано, че то е постановено в присъствието на страните и че подлежи на изпълнение, независимо от обжалването му, от което следва извод за неоснователност на подадената жалба.
Настоящият съдебен състав приема извода за неправилност на изводите на дисциплинарния състав за липса на дисциплинарно нарушение на ЧСИ В. Л. по първото твърдяно нарушение на разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК, че ЧСИ е допуснала това нарушение и че са налице предпоставките за ангажиране на нейната дисциплинарна отговорност и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 от ЗЧСИ следва да отмени обжалваното решение в тази част и вместо това за това нарушение на ЧСИ да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1 000 лева, което съответства на вида и тежестта на нарушението.
С оглед изхода от това производство ЧСИ В. Л. няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от изложеното съдът

Р Е Ш И :

По жалба на министъра на правосъдието на Република България отменя решение на състав на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители от 19.07.2021 г., по дисциплинарно дело № 5 /2021 г.. в частта, с която е оставено без уважение искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частeн съдебeн изпълнител (ЧСИ) В. А. Л., рег. №..... на КЧСИ за извършени от вея нарушение по чл.426, ал.1 ГПК по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ. Вместо това постановява:
Налага на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ на частeн съдебeн изпълнител В. А. Л., рег. №..... на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл.426, ал.1 ГПК по изпълнително дело № ........ по описа на ЧСИ.
Осъжда частeн съдебeн изпълнител В. А. Л., рег. №...... на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, да заплати на Министерство на правосъдието сумата 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.