Отмяна на влязло в сила решение при призоваване чрез залепване на уведомление

Текстът на акта

Ключови фрази

- 5 -

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. София 10.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 27.01.2021 (двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2807 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК като е образувано по молба с вх. № 28 734/04.03.2020 година, подадена от Е. К. Б. за влязлото в сила решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година, с което е уважен предявения от В. Р. Б. против молителката иск с правно основание иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

С решението, чиято отмяна се иска съставът на Софийски градски съд е уважил предявения от В. Р. Б. против Е. К. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен сключения между тях на 22.07.2015 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Б., в качеството си на продавач, се е задължила да продаде на Б., в качеството му на купувач, притежаваната от нея 1/2 идеална част от имот с идентификатор № ... за сумата от 50 000.00 лева. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.03.2019 година.

От изложените в молбата на Е. К. Б. твърдения следва, че тя иска отмяна на влязлото в сила решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК и в тази връзка се позовава на приложените към молбата доказателства.

Ответникът по молбата за отмяна В. Р. Б. не е подал писмен отговор на същата, като се е явил в откритото съдебно заседание, в което е изразил становище, с което я е оспорил като неоснователна и е поискал оставянето й без уважение.

С оглед на датата, на която се твърди, че Е. К. Б. е узнала за решението-26.02.2020 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-04.03.2020 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

Както се посочи с решението, чиято отмяна се иска съставът на Софийски градски съд е уважил предявения от В. Р. Б. против Е. К. Б. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен сключения между тях на 22.07.2015 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Б., в качеството си на продавач, се е задължила да продаде на Б., в качеството му на купувач, притежаваната от нея 1/2 идеална част от имот с идентификатор № ... за сумата от 50 000.00 лева. Това решение не е било обжалвано и е влязло в сила на 06.03.2019 година. Исковата молба е била депозирана в Софийски градски съд на 22.11.2016 година, с вх. № 150 268. В същата като адрес за призоваване на Б. е посочен [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Този адрес съвпада с адреса на бившето семейно жилище на страните по делото, което с решение № ІІІ-84-242/22.10.2014 година на Софийския районен съд, трето гражданско отделение, 84-ти състав, постановено по гр. д. № 30 581/2014 година е било предоставено за ползване на Е. К. Б.. Съобщението, с което преписа от исковата молба и доказателствата към нея са били изпратени на молителката е било върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното лице връчител: „Лицето е напуснало този адрес. Местожителството е неизвестно. Дала сведенията Ц. Т.-новата собственица на жилището.“, като посещението на адреса е било направено на 26.05.2017 година. С оглед на това с разпореждане от 07.06.2017 година съдията докладчик по гр. д. № 14 486/2016 година по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав е постановил да се извърши справка за настоящия и постоянния адрес на Е. К. Б.. Такава е направена и е установено, че както настоящият, така и постоянният адрес на молителката съвпадат с адреса посочен за призоваването й в исковата молба. Поради това с разпореждане от 14.06.2017 година съдията докладчик е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на този адрес. Такова е било залепено на 20.06.2017 година, на вратата на апартамента като е бил пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. До изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК Е. К. Б. не се е явила за получаване на книжата. Същевременно длъжностното лице връчител е посочило: „При посещението ми на адреса на 20.06.2017 година разговарях със съседка от ет. 4-И. М., която даде информация, че лицето е напуснало този адрес. Местожителството е неизвестно.“ С оглед на посоченото съдията докладчик по гр. д. № 14 486/2016 година по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав е приел, че преписа от исковата молба и доказателствата към нея са редовно връчени на Е. К. Б. по реда на чл. 47, ал. 5, във връзка с чл. 47, ал. 2 от ГПК, поради което е предприел действия по назначаването на особен представител на същата по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. С определение от 25.10.2017 година съдията докладчик е назначил за особен представител на Б., на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, адвокат П. И. Д. от САК, като е разпоредил на същия да бъдат връчени препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и разпореждане на съда от 12.05.2017 година за отговор в едномесечен срок от получаване на преписите. От този момент до момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска Е. К. Б. е била представлявана в производството от назначения и от съда особен представител, на когото е бил връчен и преписа от постановеното по спора решение. Освен това с определение от 17.01.2018 година съдията докладчик по гр. д. № 14 486/2016 година по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, съобразявайки се извършените изменения в ГПК и обстоятелството, че Б. е била призована чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 47, ал. 3 от ГПК е разпоредил да се извърши служебна справка за местоработата на молителката. След извършване на справка в НАП е установено, че Е. К. Б. има регистрирани трудови договори в „Е.-София“ ЕООД [населено място] и в „Алби Ден“ ЕООД [населено място]. С разпореждане но 15.03.2018 година съдът е постановил Б. да бъде призована по месторабота и от двете посочени търговски дружества, но съобщенията и от двата адреса са върнати в цялост, поради невъзможност за връчване.

Е. К. Б. не е оспорила, че е напуснала адреса посочен в исковата молба за призоваването й, нито пък твърди, че е могла да бъде призована по месторабота, като в молбата за отмяна сочи като адрес по местоживеене Федерална Република Германия, [населено място], Ш. № .... Същевременно към молбата за отмяна е приложена нотариална покана от Б. до В. Р. Б. рег. № 7847/17.10.2016 година на И. И.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, която е била връчена на адресата на 19.10.2016 година и в която като адрес на молителката е посочен Федерална Република България, [населено място], Б. № .... В откритото съдебно заседание В. Р. Б. е представил още искова молба по гр. д. № 19 443/2020 година по описа на Софийския районен съд, с която молителката е предявила против него иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, молба по същото дело с вх. № 5 066 155/04.06.2020 година и нотариална покана рег. № 12 189/09.11.2016 година на Н. Л.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара. В нотариалната покана Е. К. Б. е посочена с адрес [населено място], [улица], докато в исковата молба адресът й е Федерална Република Германия, [населено място], Ш. № ..., а в молбата от 04.06.2020 година е Федерална Република България, [населено място], Б. № .... Последните два документа обаче са съставени след приключването на производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

С оглед на горното по делото не е доказано наличието на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна на влязлото в сила решение може да иска страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или пък не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. За да е налице посоченото основание за отмяна невъзможността на страната да участва в производството трябва да е вследствие от допуснато от съда процесуално нарушение, каквото в случая не се установява. Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в исковата молба адрес за призоваване. Това е станало преди изменението на чл. 47 от ГПК, обнародвано в ДВ бр. 86/17.10.2017 година, когато изискването на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК (редакция след изменението) не е било нормативно установено. Същото обаче е било установено от формираната по приложението на разпоредбата практика (решение № 233/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 7723/2013 година, решение № 26/18.02.2016 година, постановено по гр. д. № 5598/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 642/25.10.2012 година, постановено по ч. т. д. № 520/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.). От това правило е установено изключение, съгласно което ако връчителят установи, че страната е напуснала адреса или не пребивава на него, той трябва да удостовери това обстоятелство като отбележи и източника на сведенията си, при което не се налагат последващи посещения на адреса. Това изключение е въведено в действащата към момента редакция на чл. 47, ал. 1, изр. 4 от ГПК. Именно това изключение е налице в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, поради което обстоятелството, че адресът е посетен само един път не представлява допуснато от съда процесуално нарушение. Съдът съобразно изискванията на чл. 47, ал. 3 от ГПК е изискал данни за настоящия и постоянния адрес на Е. К. Б. и тъй като те са били идентични с адреса по исковата молба е разпоредил залепването на обявлението на него, като се е съобразил и с установената в чл. 93, ал. 5 и ал. 6 от ЗГР функция на постоянния адрес. Поради това не са установени допуснати от съда процесуални нарушения при призоваването на Е. К. Б. за производството по гр. д. № 14 486/2016 година по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав по реда на чл. 47 от ГПК. Нещо повече, след изменението на чл. 47 от ГПК, обнародвано в ДВ бр. 86/27.10.2017 година съдът е изискал данни за местоработата на Б. и е направил опити да я призове по месторабота, които обаче са били неуспешни. Обстоятелството, че Е. К. Б. не е била призовавана на известните на В. Р. Б. адреси не се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение. То е следствие на това, че ответникът по молбата за отмяна не е уведомил съда за тези адреси, което негово поведение не се приравнява на действие на съда. Затова то не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Същото може да бъде основание за това Е. К. Б. да претендира от В. Р. Б. вреди, които евентуално е претърпяла вследствие на влязлото в сила съдебно решение.

Е. К. Б. е посочила като основание за отмяна и разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, но в случая твърдяното от нея поведение на В. Р. Б. не се покрива с това основание за отмяна. Съгласно същото отмяна на влязло в сила съдебно решение се допуска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посочения в разпоредбата надлежен ред изисква действието на страната да е признато за престъпление с влязла в сила присъда или съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК (чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК). Доказателства за това в случая не са представени, поради което и не е доказано твърдяното основание за отмяна.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК за отмяна на решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година, поради което подадената от Е. К. Б. молба с вх. № 28 734/04.03.2020 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото Е. К. Б. ще трябва да заплати на В. Р. Б. сумата от 2000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28 734/04.03.2020 година, подадена от Е. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение № 738/01.02.2019 година на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, постановено по гр. д. № 14 486/2016 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. К. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес], с ЕГН [ЕГН] да заплати на В. Р. Б. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 2000.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.