Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи по делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
София, 04.08.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3733 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на И. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“, чрез адв. Е., против въззивно решение № 106 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 43/2024г. на Окръжен съд –Перник в частта му, с която е потвърдено решение № 260005/14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5356/2017 г. на Районен съд – Перник за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“, че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община], представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта и на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 871 кв. м. съгласно кадастралния план на [населено място], представляващ поземлен имот №*** по кадастралната карта и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 55, том II, рег. № 2063, дело № 225 от 2013г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

В срок е постъпил отговор от Българска академия на науките, чрез юрисконсулти С. и М., с който се оспорва основателността на касационната жалба.

Постъпил е отговор на касационната жалба от Е. В. Б. и И. Г. Б., чрез адв. П., в който е изразено становище за основателност на касационната жалба.

В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Е. В. Б., чрез адв. Х. и от И. Г. Б., чрез адв. П., против решение № 106 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 43/2024г. на Окръжен съд –Перник в частта му, с която е потвърдено решение № 260005/14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5356/2017 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено спрямо Е. В. Б. и И. Г. Б., че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община] и представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта, като Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да предадат владението върху имота на Българска академия на науките, както и в частта му, с която на основание чл. 109 от ЗС Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на Българска академия на науките да упражнява правото си на собственост върху ПИ с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място] и представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта, като премахнат построените в него гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в процес на изграждане/.

Срещу въззивното решение в посочените части е постъпила и касационна жалба от адв. П. М. като процесуален представител на Е. В. Б. и И. Г. Б..

Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Българска академия на науките, чрез юрисконсулти С. и М., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители, поддържат становищата си. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Третите лица помагачи – Институт по биология и имунология на размножаването и Н. Л. З. не са изразили становище по постъпилите касационни жалби.

С определението по чл. 288 ГПК № 2909 от 05.06.2025 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване :

Според трайната практика на ВКС / т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44 от 10.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1963/2019 г., II г. о; решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 15 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/2014 г., IV г. о./, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС, задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

По съществото на жалбата :

В обжалваното решение въззивният съд, след като е посочил от кого и против кои части на първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби и какви са наведените в тях доводи и е пресъздал съдържанието на постъпилите отговори на въззивните жалби, е направил извод за допустимост на въззивните жалби.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е посочил исковете, с които е сезиран съдът и е възпроизвел постановения по тях диспозитив от районния съд, след което е направил извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд е посочил, че намира за установено от правна страна, че по делото е изготвен надлежен доклад, като на страните е разпределена доказателствената тежест от районния съдия. Не се констатират процесуални нарушения на първоинстанционния съд, съобразно изложеното във въззивната жалба на ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“. На следващо място въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на правото си на собственост, като съобразява заключенията на вещите лица и събраните гласни доказателства, ведно с приложените по делото документи и намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях.

Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК като постановено в нарушение на процесуалните правила, което е довело до необоснованост на крайния извод за неоснователност на постъпилите въззивни жалби. При постановяване на решението е допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, защото събраните доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и въззивният съд не се е произнесъл по доводите и възраженията на страните в рамките на спора, въведен с въззивните жалби. При ясни и конкретни доводи във въззивните жалби, въззивният съд не се е произнесъл по нито един от тях, освен бланкетно посочвайки, че не констатира да са били допуснати процесуални нарушения и че при съобразяване на събраните доказателства, намира за правилни изводите на първоинстанционния съд. С това въззивният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото трябва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички твърдения, възражения, фактически и правни доводи, въведени с въззивните жалби и отговорите.

Независимо от изводите, които въззивният съд ще формира по доводите във въззивните жалби, то за да бъде разрешен спорът по същество, следва да бъде допусната съдебно- техническа експертиза. Твърденията на ищеца са, че собствеността върху спорните два имота е придобита на основание чл.10, ал.2 ЗБАН, като в условията на евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност.

В случай, че въззивният съд приеме, че ищецът не се легитимира като собственик на основание чл. 10, ал.2 ЗБАН, ще следва да се произнесе по въведения довод за изтекла придобивна давност. Произнасянето по този довод предпоставя установяване статута на имота, включен в двата спорни сега поземлени имота от 1986г. до предявяване на иска, за да се прецени дали е съществувала законова пречка за придобиването им по давност. Касае се за приложението на императивни материалноправни норми и предвид разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да обезпечи приложението им, вкл. и като назначи експертиза.

Ако въззивният съд приеме, че ищецът се легитимира като собственик на основание чл. 10, ал.2 ЗБАН, исковете на това основание могат да бъдат уважени само за частта от имота, предмет на решение КЗ -6/21.04.1986г. на Комисията за земята при МС, попадаща в спорните имоти, защото от заключенията на съдебно- техническите експертизи се установява, че спорните имоти с пл. № *** и *** включват и площ, която не е била предоставена на ищеца с решението от 1986г. - западната граница на предоставения през 1986г. имот не съвпада с границата на имот пл. № ***, а източната граница на предоставения имот не съвпада с източната граница на имот пл. № ***. Следователно за частите от имоти с пл. № *** и ***, които са извън предоставения през 1986г. имот, ще се дължи произнасяне по евентуално въведения довод за изтекла придобивна давност, при съобразяване статута на тези части от имоти, за да може да се прецени дали през очертания от ищеца период на владение, е могло да бъдат придобити по давност.

При изясняване статута на посочените части от процесните имоти, следва да се вземе предвид, че в Акт за държавна собственост № 10751/04.06.1987г. са описани границите на имота, предоставен с решение КЗ -6/21.04.1986г. на Комисията за земята при МС. Като западна и северна граници на имота са посочени блок на АПК и нива, а като източна граница - улица и махала „О.“, предвид на което и вещото лице следва да извърши проверки в ОСЗ – Перник и община Перник и след запознаване с наличните данни за имотите, съседни на предоставения с решението от 1986г. имот, вкл. и след проверка на генералния план, данни за който се съдържат в писмо изх. № 90/26.07.1993г. /л.22 от първоинстанционното дело/, следва да даде заключение за статута на тези имоти от 1986г. до предявяването на иска.

Вещото лице следва да даде заключение и за площта на всеки един от имоти с пл. № *** и ***, попадаща в имота, предоставен с решението на Комисията на земята към МС № КЗ-6/21.04.1986г. и съответно каква е площта на частите от имоти с пл. № *** и ***, които не са били предмет на предоставяне с решението от 1986 г. Освен това вещото лице следва да даде заключение за площта на частите от всеки един от двата имота – имот пл. № *** и имот пл. № ***, които фактически са заградени, както и да посочи площта на заградената част от имот пл. № ***, попадаща извън имота, предоставен с решението от 21.04.1986г. Към заключението следва да се изготви и скица, на която да се отразят констатациите на вещото лице, като се поставят и буквени означения.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 43/2024г. на Окръжен съд –Перник в обжалваните му части, с които е потвърдено решение № 260005/14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5356/2017 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която :

- е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“, че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община], представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта и на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 871 кв. м. съгласно кадастралния план на [населено място], представляващ поземлен имот №*** по кадастралната карта и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 55, том II, рег. № 2063, дело № 225 от 2013г. ;

- е признато за установено спрямо Е. В. Б. и И. Г. Б., че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община] и представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта, като Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да предадат владението върху имота на Българска академия на науките, както и в частта му, с която на основание чл. 109 от ЗС Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на Българска академия на науките да упражнява правото си на собственост върху ПИ с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място] и представляващ поземлен имот № *** по кадастралната карта, като премахнат построените в него гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в процес на изграждане/.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Перник за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: