Доказване на престъпления при документно менте и газово оръжие със сачми

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60130

гр. София, 09 юли 2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Калин Софиянски, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 381 по описа за 2021г.

Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на осъден подсъдим –Н. Г. В., срещу нова и частична въззивна присъда № 260001/11.01.2021г. по ВНОХД № 3515/2020г. на СГС,4-ти въззивен състав.

С жалбата се ангажира на първо място твърдение за неправилна и незаконосъобразна присъда поради липса на обсъждане и на правилно анализиране на доказателствата.

Моли да се отмени присъдата и деецът да бъде оправдан.

В допълнение към жалбата се посочва, че датата на съставяне на документа,предмет на престъпление по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК като обективен признак от състава на престъплението не е установена, съдът от първата инстанция си е послужил с предположение, като се вменява подобно поведение и на въззивната инстанция. Твърди се, че с посочването на разширен период за първи път в присъдата е ограничено правото на защита, деецът се е лишил от една инстанция, като поради това било правилно да бъде оправдан. Оспорва обвинението и по чл.339, ал.1 от НК, като твърди, че звуковосигналното оръжие не е било преработено и да е възможно да се изстрелва с него куршум или снаряд. При изземването не били установени проектили в цевта на оръжието, а едва при изготвяне на експертизата,също така се твърди, че оръжието било иззето не в присъствието на дееца, който бил от 4 дни задържан.

В заключение се иска оправдаване на дееца, алтернативно се посочва възможност за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като трета алтернатива - намаляване на наказанието и приложение на чл.66, ал.1 от НК.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че счита подадената жалба за неоснователна, като моли да се остави в сила въззивният съдебен акт.

Твърди, че съдът е осмислил единствените фактически данни, имащи отношение към въпроса за датата на съставяне на документа- а именно посочената в самия документ. Били отчетени и показанията на бившата съпруга на подсъдимия, неправилно игнорирани от предходната и първа по ред съдебна инстанция. По отношение на обвинението по чл.339, ал.1 от НК твърди, че били съобразени фактите, че деецът е бил единствения обитател на жилището, достъп до касата е имал само той. Посочва, че начина на снаряжаване на газово-сигналното оръжие го превръщало в огнестрелно и съдът правилно бил поставил в основата на своите изводи заключението по балистичната експертиза. Прокурорът се спира и на липсата на преработка и признава, че такава няма, но начинът на поставяне на сачмите от метал пред звуково-сигналните боеприпаси според съда , а и според него, превръщал оръжието в еквивалент на огнестрелно. Предлага да се остави в сила новата присъда.

Подсъдимият Н.В., редовно призован, се явява лично,представлява се от защитник, който поддържа жалбата с допълнението. Посочва, че датата на документа е поставена върху щемпел, за който се установило, че не е на нотариус Ч.. Поради това не можело да се възприеме, че това е датата на съставяне на документа и правилно деецът бил оправдан от първостепенния съд.

По отношение на второто обвинение пледира, че не е установено оръжието да е преправяно по такъв начин, че да може да изстреля куршум или снаряд. Това противоречало на извода на съда,че се касаело за огнестрелно оръжие, че пистолетът е преработен и може да произведе изстрел с куршум и снаряд, поради което присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

Поради това моли да се отмени изменителния съдебен акт и с касационното решение да се постанови, че подсъдимият не е извършил престъпленията, за които е осъден. Алтернативно моли да се отмени новата присъда и делото да се върне за ново разглеждане.

Подсъдимият по същество поддържа тезата на защитата си. При упражняване на правото си да се изказва последен заявява, че газово-сигналния револвер е държан в каса и не е употребяван, като така наречените „сачми“ представлявали метални чашки.

При последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан и да се потвърди първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 305148/17.12.2019г. по НОХД № 14343/2017г. на Софийски районен съд,наказателно отделение, 129-ти състав, подсъдимият Н. Г. В. е признат за невинен да е извършил престъпления по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, като съответно е оправдан.

Първоинстанционната присъда е атакувана с протест на прокурор от СРП, с който се иска осъждане на дееца по трите обвинения.

С атакуваната присъда на Софийски градски съд подс.В. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.339, ал.1 от НК, за което по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, на престъпление по чл.308, ал.2, вр.ал.1, пр.1-во от НК, за което по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода.

Приложен е чл.23, ал.1 от НК, като е определено за изтърпяване най-тежкото наказание от 2 години лишаване от свобода, като изпълнението е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

В останалата оправдателна част и относно обвинението по чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро, вр.чл.194, ал.1 от НК въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционната присъда.

Настоящето касационно производство е първо по ред.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице- защитника на подсъдимия.

Предмет на разглеждане са само обвиненията и съответно осъждането за деяния по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.

В останалата част за деяние по чл.195 от НК първоинстанционната присъда е влязла в сила и не подлежи на разглеждане, по аргумент от чл.346, ал.2 от НПК.

След като разгледа по същество подадената жалба, касационният състав намери, че тя е частично основателна.

По отношение на обвинението по чл.308, ал.2 вр.ал.1 от НК не възниква никакъв правен спор относно съставянето на неистински официален документ- нотариалната заверка върху пълномощно , удостоверяващо права на ползване и разпореждане с лек автомобил, с упълномощител Д. Й. С. и упълномощен Н. Г. В.. Спор е възникнал само по отношение на датата, като в тази връзка се развиват доводи за изграждане на обвинителната теза, съответно на присъдата въз основа на предположения, което би съставлявало съществено процесуално нарушение.

Съдът от втората инстанция е изложил убедителни аргументи защо е възприел датата, отбелязана на нотариалната заверка, извършена от подсъдимия, за дата на съставяне н документа. Касационната инстанция напълно се съгласява с изтъкнатите доводи, доколкото това се явява единствената достоверна дата за съставяне на документа. Тъй като този документ е предназначен за използване, логично е отбелязаната на него дата да не предшества друга, хипотетично избрана дата. Това е пълномощно, което има своето фактическо и правно значение само приживе на упълномощителя, което допълнително подсилва поддържаната аргументация за достоверната дата. Съдът от втората инстанция детайлно е обсъдил този въпрос, включително влошеното здравословно състояние на упълномощителката и настъпването на смъртта й по-малко от три месеца след отбелязаната дата. Тъй като целта на придаването на частния документ на действително заверен от нотариус е била ползването на пълномощното, единствено възможната теза за достоверна дата е тази за отбелязаната на заверката.

Съдът не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата и не е нарушил материалния закон, още повече, че в случая е установено по безспорен начин авторството на деянието. В тази част постановената нова присъда съответства напълно на закона и следва да бъде потвърдена.

По отношение на обвинението за деяние по чл.339, ал.1 от НК въззивната инстанция не е изложила споделима и пълна аргументация за съответствие на установените факти с приложимото материално право.

На първо място в съобразителната част на присъдата въззивната инстанция е приела, че от протокола за изземване и приложениа фотоалбум се установявало, че оръжието е било снаряжено (наречено от съда в един случай пистолет, макар то очевидно да представлява револвер,т.е. с барабан) с 6 броя патрона, като три от тях били с поставени пред тях сачми за пневматично оръжие тип „Диабло“, кал.5.5мм. Съдът посочва, че в протокола за изземване било отбелязано, че револвера(във втория случай наречено оръжието вече така) е намерен с 6 броя патрона, които са били „заредени“ видно и от приложените снимки, като пред тях са се намирали и трите броя сачми/патрони.“ От друга страна посочва, че последното обстоятелство- относно сачмите, било безспорно установено при разоръжаването на револвера и запечатването на веществените доказателства, както и при последващото експертно изследване на запечатаните вещи.

Внимателното запознаване с протокола за претърсване и изземване на л.34,35 от т.1 на дос.п-во може да установи, че отбелязването за три неизстреляни патрона и три капсули пред тях следва намирането на касов апарат и носи белезите на дописване. Това не е недопустимо, но следва да се даде отговор дали има такова дописване и отговаря ли на изискванията на НПК в този аспект. Позоваването на фотоалбума също не дава визуална представа за „снаряжаването“ на револвера по описания в експертизата и възприет от въззивната инстанция начин. Не може да бъде предпоставен начина на снаряжаване, без да бъде описано закрепването на сачмите за пневматично оръжие към барабанното тяло и как е възможно използването им, в статично състояние-каквато представлява направената при експертното изследване експериментална стрелба, или пък е възможно да се произведе изстрел и в динамично положение, без тези пневматични сачми да изпаднат от тялото на барабана.

Съдилищата не разполагат експертни познания в тази насока, за да могат да отговорят на тези въпроси. По-важното обстоятелство е обаче, тъй като сачмите са предназначени за пневматично оръжие, каква е разликата и има ли такава при регулярна употреба- с пневматично оръжие под въздействието на сгъстен въздух, и при конкретната употреба, чрез използване енергията на звуково-сигналния (халосен) патрон. Дулната енергия се измерва в джаули и за да се даде отговор дали има разлика, точно това обстоятелство следва да бъде изяснено, като проведената експериментална стрелба не е достатъчна, тъй като съдилищата не знаят дали при изстрел с тази сачма от пневматично оръжие се получава същия или друг резултат. А това е важно обстоятелство за преценка на опасността от използване на звуковосигналното оръжие по описания от обвинението начин и като цяло за степента на обществена опасност на деянието.

Съдът от втората инстанция на последно място не е дал отговор за правилното приложение на материалния закон и съответствието на предмета на престъплението с легалната дефиниция, дадена в специалния закон- чл.4, ал.4 ЗОБВВПТИ. Декларативното посочване на съответствие не е достатъчно, тъй като е очевидно , че при намереното при претърсването звуковосигнално оръжие не е оказвано механично въздействие върху неговите детайли. Специалния закон изрично посочва, че предметът следва да има такава конструкция и да е изработен от материал, който позволява да бъде така преработен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд и тогава се смята за огнестрелно оръжие.

Съдът е следвало да отговори дали пневматичната сачма на първо място дали отговаря на определението за куршум или снаряд, като на второ място се дължи отговор дали поставянето на тази сачма пред звуковосигналния патрон представлява преработване по смисъла на закона или пък простото поставяне на сачмата пред патрона е еквивалентно на преработване като смислово и правно понятие. Като въззивната инстанция следва да отчита, че това е преди всичко правен, а не експертен въпрос

Отговорите по тези значими според касационната инстанция обстоятелства се отнасят пряко до съставомерността на деянието и съответно наказателната отговорност на дееца. Липсата им ограничава правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да изложи насрещни аргументи както относно приложението на специалния закон, така и от чисто фактическа страна, а не дава възможност и на касационната инстанция да прецени правилността на доводите на въззивната инстанция.

По силата на изложените съображения касационната инстанция намери че следва да се отмени решението на въззивната инстанция в частта относно обвинението за деяние по чл.339, ал.1 от НК, както и относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, а също така и в частта относно разноските (тъй като те не са детайлизирани съобразно обвинението, за което са направени), като в тази част делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от въззивната инстанция.

В останалата част новата въззивна присъда- по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК, следва да се потвърди.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2-ра, вр.ал.1, т.1-ва и т.5-та от НПК, Върховният касационен съд, състав на първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ новата и частична въззивна присъда № 260001/11.01.2021г. по ВНОХД № 3515/2020г. на СГС,4-ти въззивен състав, в частта, с която подс.В. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, в частта относно приложение на чл.23, ал.1 от НК ,както и в частта относно разноските, като в тези части връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

В останалата част – относно осъждането за деяние по чл.308, ал.2, вр.ал.1 от НК присъдата се потвърждава изцяло.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове:

1.

2.