Отмяна на решение за конфискация на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
София, 16.09. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16.04.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова и прокурора Арнаудова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 115/2025 г.
Производството е по чл.307, ал.2 вр. чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Й. Т. Т., П. С. Б., Ц. И. Т. и В. Т. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 392/14.03.2011 г. по въззивно гражданско дело № 366/2010 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 51/19.02.2010 г. по гр.д. № 677/2008 г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част, с която срещу молителите са уважени искове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество и парични суми.
Молителите твърдят, че с решение от 5.09.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело „Тонови срещу България“ по тяхна жалба № 21039/13 е признато, че по отношение на молителите е било допуснато нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията. Молителите твърдят, че решението на САС и потвърденото с него решение на В..ОС са неправилни, тъй като за тях (молителите) е било непосилно да оборят предвидената в отменения закон от 2005 г. презумпция, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е резултат на престъпление, която (презумпция) поставя върху ответниците значителна тежест при установяване на противното.
Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва основателността на молбата и твърди, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение.
Прокуратурата на Република България не оспорва основателността на молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 875/25.02.2025 г. по делото.
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на Софийския апелативен съд е приел следното:
Неоснователно е твърдението във въззивните жалби за неустановеност на връзка между осъществената престъпна дейност от проверяваното лице Й. Т. и през проверявания период и придобиването от него и свързаните с него лица имущество на значителна стойност.
На първо място ЗОПДИППД не изисква установяването на такава пряка причинна връзка. Установяването на законен източник на придобиването на имущество, изключва основателността на предположението за незаконния /престъпен/ източник на придобитото от проверяваното лице имущество.
Законът не изисква и доказването на факта, че конкретното имущество е придобито именно чрез средствата, извлечени от установената престъпна дейност на лицето.
Твърденията за законен източник на средства не са установени от ответника., за който факт той носи доказателствена тежест при условията на пълно доказване.
С представеното с молителите решение от 5.09.2023 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по тяхна жалба № 21039/13, е прието, че (II.) с постановеното срещу жалбоподателите решение по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (наричан в решението и Законът от 2005 г.), който съгласно решението на ЕСПЧ Т. и други срещу България съдържа потенциални недостатъци, каквито са комбинираният ефект от широкия обхват на приложението му - по отношение на предикатни престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на ответниците и на трудностите за ответниците да докажат това, което съдилищата считат за „законен“ доход през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е резултат на престъпление. Тъй като тези недостатъци поставят значителна тежест върху ответниците в производствата за отнемане, като противотежест е от решаващо значение националните съдилища да предоставят известни данни относно престъпното поведение, от което произхождат активите, за които се иска отнемане и да установяват причинно-следствена връзка между тези активи и всяко такова поведение. (§§ 210-15 в решението Т. и други срещу България). В цитираното решение е прието, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 в решенията на българските съдилища, които не са успели да обосноват съществуването на дефинираната по-горе причинно-следствена връзка и са разпоредили конфискация, позовавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е имущество, придобито от престъпна дейност резултат на престъпление (§§ 217-50 в решението). В случая националните съдилища приемат, че първият жалбоподател не е установил законен произход на придобитите от него и от семейството му активи, по-специално твърденията му за получени заеми, дивиденти и печалби от хазартни игри са останали недоказани. Според съдилищата това означава, че жалбоподателят не е оборил презумпцията от Закона от 2005 г. за престъпния произход на активите си и на тези, прехвърлени на семейството му. По този начин националните (българските) съдилища не са направили необходимия анализ и са възприели същия подход, като критикувания в (решението) Т. и други. Следователно (в решението срещу което е подадена жалба) е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид решението на ЕСПЧ по жалба № 21039/13, намира, че са осъществени предпоставките на чл.303, ал.1, т.7 ГПК: С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато от Софийския апелативен съд нарушение на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), което се състои се в това, че съставът на САС не е изложил достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна връзка между престъпното поведение на Й. Т. и имуществото, подлежащо на конфискация; този съд е следвало да обсъди фактите и обстоятелствата относно престъпното поведение на Й. Т., от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация и да установи причинно-следствена връзка между това имущество и всяко такова поведение. Т.е. ЕСПЧ е приел, че е допуснато нарушение при отнемане на имуществото.
В решението от 5.09.2023 г. ЕСПЧ разглежда посочената причинно-следствена връзка като част от фактическия състав, при който имуществото може да бъде отнето, без да е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради което и отнемането без наличието на такава връзка представлява нарушение на цитираната разпоредба. Т.е. нарушение представлява не самото отнемане, а отнемането без да бъде установена (обоснована) причинно-следствена връзка въз основа на установените по делото факти, като преценката за това не трябва да е произволна или явно необоснована.
Без отмяната на влязло в сила въззивно решение № 392/14.03.2011 г. по въззивно гражданско дело № 366/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 51/19.02.2010 г. по гр.д. № 677/2008 г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част и без възобновяването на производството и преразглеждането на въпросите, по които според ЕСПЧ е допуснато нарушение от въззивния съд на Протокол № 1 към КЗПЧОС, няма как да бъдат отстранени последиците от нарушението – да бъде установено съществуването или не на причинно-следствена връзка между престъпното поведение на Й. Т. и придобиването на имуществото, чието отнемане е поискано от КОНПИ.
Поради това новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, а доводите за обратното са неоснователни – ЕСПЧ е преценил, че мотивите на САС не съдържат достатъчно обосноваване на наличието на връзка между престъпната дейност и отнеманото имущество.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира молбата за отмяна за основателна.
Влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне от разглеждане на въззивната жалба в открито съдебно заседание по делото, като с оглед приетото с т. 4 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по искането за разноски в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение.
Воден от горното и на основание чл.307, ал.2 ГПК съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК по молба на Й. Т. Т., П. С. Б., Ц. И. Т. и В. Т. Т. отменя влязло в сила решение № 392/14.03.2011 г. по въззивно гражданско дело № 366/2010 г. на Софийския апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.