Връщане на платен аванс при отказ от договор за консултантски услуги

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. София, 31.03. 2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 406 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. Я. К. против решение № 260047/28.08.2020г. по в.гр.д.№ 1065/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 855/12.03.2018 г. по гр.д. № 11994/2017 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне на исковете на касатора срещу „В.-консулт“ЕООД за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата от 18 000 лв. – платен аванс по договор за консултантски услуги, подлежащ на връщане поради отказ на ищеца от договора и сумата от 435,87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 02.05.2017г. до 27.07.2017г.

Касаторът Я. Я. К. поддържа, че въззивното решение е неправилно. В нарушение на указанията в отменителното решение на предходния състав на ВКС въззивният съд не е съобразил, че е налице основателна причина - пълен отказ за финансиране на Я. К. от ДФ „Земеделие“, възложителят да се откаже от изпълнение на договора, така както това е било уговорено от страните в него. При тълкуване на договора ПОС не е изходил от посочените в решението на ВКС критерии по чл.20 ЗЗД – не е взел предвид, че предмет на договора е извършването на консултантски услуги за подаване на заявление за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финанасова помощ по Плана за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. Неизпълнението на това задължение представлява основателна причина възложителят да се откаже от договора и да получи платеното от него авансово възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за уважаване на исковете с присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба „В.-консулт“ЕООД в писмения си отговор и в становище, депозирано в открито съдебно заседание оспорва основателността на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор от 23.03.2015г. за периодично изпълнение за предоставяне на консултантски услуги за кандидатстване в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по плана за развитие на селските райони 2014-2020г. по определена мярка. С последващо споразумение страните са изменили уговорките, като е предвидено връщане на аванса от консултанта при отказ на възложителя в случай на неодобрение на проекта, което неодобрение следва да е по вина на консултанта. В случая въззивната инстанция е намерила, предвид съпоставката между мотивите на заповедта за отказ и задължението на консултанта по договора, че постановеният отказ е именно поради пороци на предложения бизнес-план, а задължение на „В.-консулт“ЕООД е било да подготви по такъв начин документацията за кандидатстване за съответната мярка за подпомагане, че тя да съответства на приложимите нормативни изисквания. Поради което е направила извод, че отказът е по вина на консултанта. ПОС е преценил, че възстановяване на внесения аванс може да се дължи само при реално упражнен отказ от договора от страна на възложителя. Той е счел, че в процесния случай не е била налице «основателна причина» за отказ, тъй като ищецът се е отказал от договора повече от година след отговора на ДФ «Земеделие» и до този момент е продължил да ползва консултантските услуги на касатора, т.е. сам е приел към момента на издаване на заповедта за отказ, че не е налице причина да се преустанови действието на договора. Поради което и са били отхвърлени предявените искове.

С определение № 60644/24.11.2021г. по т.д. № 406/2021г. на ВКС, ТК, I т.о. за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: Длъжен ли е съдът при повторно разглеждане на спора след отменително решение на касационната инстанция да обсъди поотделно и съвкупно всички релевантни доказателства и защитни доводи на страните, като се съобрази със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона в отменителното решение?

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване:

В цитираната от касатора съдебна практика и в служебно известната на съда: Решение № 750 / 04.11.2010 г. по гр. д. № 579/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 217/ 03.07.2012 г. по гр.д. № 579/11 на ВКС,ІV г.о., Решение № 128/ 29.04.2011 г. по гр.д.№ 1356/2009 г. на ВКС, ІV г.о.,Решение № 88/09.05.2011 г. по гр.д.№ 1062/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 387/17.05.2010 г. по гр.д.№ 3956/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 193/04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и на страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Задължението, вменено с чл.294, ал.1, пр.2 ГПК означава още, че въззивният съд не може да приеме по съответния материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на конкретна материалноправна норма, различно от даденото от касационната инстанция разрешение, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото. Обобщено е, че задължителността на указанията на касационния съд обхващат не само материалния, но и процесуалния закон, извод произтичащ от граматическото и логическо тълкуване на нормата, в която е използвано родовото понятие "закон". Указанията по прилагането и тълкуването на закона имат за цел да насочат въззивния съд към съдопроизводствени действия, необходими за правилното решаване на спора. Отклоненията от тях биха рефлектирали върху правилността на съдебния акт. Затова и законодателят изрично определя задължителността им за съда, на който е върнато делото.

Настоящият състав приема, че тази практика е правилна и следва да намери приложение по настоящото дело.

По същество на касационната жалба:

Обжалваното въззивно решение е било постановено в производство по чл.294, ал.1 вр. чл.293, ал.3 ГПК след връщане на въззивната инстанция от ВКС с указания относно доказателствата и доводите, които следва да се преценят, за да се приеме, че са обсъдени критериите по чл.20 ЗЗД за тълкуване на действителната обща воля на страните по договорите – цел на договора, поведение на страните при сключване на договора и следващото го споразумение, входиране на документация към датата на допълнителното споразумение, липса на заплатено възнаграждение относно допълнителното споразумение. Същите указания са били във връзка с необходимостта от изследване на въпроса дали се касае до две самостоятелни договорни правоотношения или само на едно. Дадени са били и указания за правилна квалификация на исковата претенция с оглед наведеното основание за възникване на процесното вземане – уговорката в т.VI, 1 от договора за консултантски услуги от 23.03.2015г., която предвижда, че при съответни предпоставки възложителят може да се откаже от изпълнение на договора и да си иска обратно платения аванс.

Предвид отговора на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, в нарушение на същия се явява обсъждането във въззивното решение на условията в посочената по-горе клауза за отказ, в отклонение от нейното съдържание. Процесната т.VI, 1 от договора за консултантски услуги от 23.03.2015г. предвижда, че възложителят има право да се откаже от договора във всеки един момент по време на изпълнението му, стига да има основателна причина за това, като сумата по раздел V т.2.1 и т.2.1.1 /авансово внесеното възнаграждение/ се възстановява от консултанта само при неодобрение на проекта. В случая възззивният съд е преценявал налице ли е „основателна причина“ за отказ от страна на възложителя и дали е реализирано това право през призмата на поведението на възложителя, като е поставил акцент върху времето на отказа – година след отказа на ДФ „Земеделие“, и върху продължаващия контакт с консултанта. Според уговорените между страните предпоставки в процесния договор тези факти не са релевантни за преценката налице ли е основание за възникването на право на отказ от изпълнение на договора и упраженно ли е това право. От една страна според посочената клауза отказът може да бъде реализиран „във всеки един момент от изпълнение на договора“, липсва условие това право да се упражни в някакъв срок от сбъдване на „основателната причина“. Ответникът по иска в срока за отговор на исковата молба не е направил възражение за погасяване по давност на претенцията, за да се коментира евентуално в тази връзка момента на упражняване на правото от ищеца. От друга страна – дали е налице „основателната причина“ за отказ от изпълнение на договора при отказ от разплащателния орган за финансиране не подлежи на преценка, тъй като последната хипотеза изрично е дефинирана по съвпадащата воля на страните в клаузата по т.VI, 1 от договора като „основателна причина“, при това скрепена и със санкция – за връщане от консултанта на дадения аванс от възложителя. Страните не спорят по констатацията на апелативния съд, че с допълнителното споразумение от 06.05.2015г. за възникване на задължение за изпълнителя да върне получения аванс следва неодобрението на проекта да е по вина на консултанта, както и на извода на решаващия състав, че се доказва в процеса това неизпълнение. Следователно след като е безспорно, че е налице отказ от страна на ДФ“Земеделие“ по вина на консултанта и че касаторът е упражнил правото си да се откаже от изпълнение на договора чрез нотариална покана, връчена на ответника на 26.04.2017г., то на осн. т.VI, 1 от договора възложителят има право да получи даденото авансово възнаграждение.

Предявените искове са основателни. Представени са доказателства за заплащане на възнаграждение в размер на 18 000лв., а мораторната лихва върху посочената главница за периода 02.05.2017г.-27.07.2017г. е в размер на 435,87лв. /изчислена чрез програмен продукт Апис-Финанси/. Обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за уважаване на исковете.

В полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за всички инстанции в размер на 5 351лв. В тях се включват разноски:1/ за първа инстанция в общ размер на 2960лв. , от които адвокатско възнаграждение в размер на 2140лв. – двоен размер на дължимото минимално адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на спора и предвид уважено възражение на ответника за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение от 4000лв.; 2/за обезпечителното производство – 1176лв. , от които адвокатско възнаграждение от 1070лв. / половината от възнаграждението за исковото производство и уважено възражение за прекомерност/ и такси в размер общо на 106лв.; 3/ за въззивна инстанция – 385лв. ; 4/ за предходната касационна инстанция - 415лв. и 5/ за настоящата касационна инстанция- 415лв. , на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260047/28.08.2020г. по в.гр.д.№ 1065/2020 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърдено с него решение № 855/12.03.2018 г. по гр.д. № 11994/2017 г. на Пловдивски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „В.-консулт“ЕООД да заплати на Я. Я. К. ЕГН [ЕГН] сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, дължима поради отказ от възложителя от изпълнение на договор от 23.03.2015г. за консултантски услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 435,87лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 02.05.2017г.-27.07.2017г., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „В.-консулт“ЕООД да заплати на Я. Я. К. ЕГН [ЕГН] сумата от 5 351лв., представляваща сторените от последния разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: -