Влошаване на здравето след съдебно решение не е основание за неговата отмяна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. София, 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа гр.д. № 2689 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на М. И. А., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 210 от 19 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 222/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград, с което е потвърдено решение № 117 от 4 април 2019 г., постановено по гр.д. № 152/2018 г. по описа на районния съд в гр. Исперих, в частта, с която П. Н. Н., с адрес в [населено място], е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на А. сумата от 1000 лева обезщетение за виновно противоправно причинените ѝ на 06.07.2017 г. неимуществени вреди и 23,72 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, отменено е същото решение в частта, с която предявените от А. против Н. искове по чл. 45 ЗЗД са уважени за разликата над 1000 лева до 3200 лева неимуществени вреди и за разликата над 23,72 лева до 47,44 лева за имуществени вреди, и в тази част предявените искове са отхвърлени, и е потвърдено първоинстанционното решение в частите му, с които исковете на А. против Н. са отхвърлени за сумата над 3200 лева до претендирания пълен размер от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, и над 47,44 лева до претендирания пълен размер от 80,65 лева обезщетение за имуществени вреди, и в тежест на молителката са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ като трето лице, подпомагащо ответника Н..

В молбата се поддържа наличието на нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са могли да бъдат представени пред въззивния съд и не са отчетени от него при решаване на делото. Твърди се, че след влизане в сила на атакувания съдебен акт болките и страданията на молителката от претърпения пътен инцидент не са се преустановили, като търпяното от нея психическо страдание рецидивирало. На 02.06.2020 г. бил извършен медицински преглед, при който се установило, че посттравматичното стресово разстройство се е възобновило, А. станала по-напрегната и тревожна, страховете ѝ, свързани с шофиране, се възобновили, отново започнали да я спохождат сцени от случилото се при пътния инцидент. При преглед на 13.07.2020 г. ѝ било предписано медикаментозно лечение. Предвид изложеното, молителката счита, че приложените към молбата писмени доказателства (амбулаторен лист № 1774/02.06.2020 г. и амбулаторен лист № 2382/13.07.2020 г., издадени при проведените прегледи) съставляват нови документи по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които не са били отчетени при решаването на делото, поради което не е извършена правилна преценка за периода на развитие на преживяното от нея посттравматично стресово разстройство, в резултат на което било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в силно занижен размер.

Ответникът П. Н. Н., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. К., в отговор на молбата за отмяна излага становището си за липса на поддържаното в нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С атакуваното решение съдът приема, че на 06.07.2017 г., около 14:00 часа, Н., като водач товарен автомобил „Дачия Логан“, е предприел излизане от паркинг на заден ход, без да се увери в безопасността на маневрата, като при движение назад блъснал А., в резултат на което ѝ е причинил контузия на лява раменна става, лява предмишница и лява колянна става, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота; че оздравителният период за получените травми протича в рамките на две седмици; че към момента на удара, за да се придвижи към намиращ се на отсрещния тротоар магазин, ищцата е предприела пресичане на паркинга на необозначено за пешеходци място, при положение че достъпът до въпросния магазин е бил осигурен с маркирана на място пешеходна пътека тип „зебра“, която се намирала на 10 м. от местопроизшествието. Прието е, че съставеният за инцидента и подписан от Н. протокол на пътнотранспортно произшествие съставлява частен свидетелстващ документ, съдържащ признание на неизгодни за ответника факти относно механизма на пътнотранспортното произшествие, установен идентично и в заключение на приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, както и че с поведението си ответникът е нарушил визираните в чл. 37, ал. 3 ЗДвП правила, задължаващи го при излизане от паркинг да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път. При анализа на доказателствата по делото е прието, че процесното пътнотранспортно произшествие е причинено виновно. Според приетото заключение на съдебнопсихиатричната експертиза, при прегледа на А. са констатирани симптоми на посттравматично стресово разстройство - настойчиво, повтарящо се възпроизвеждане на събитието в спомените, представите и сънищата; емоционална отчужденост; притъпяване на чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят спомени от травмата. Тези констатации на вещото лице се подкрепят и от свидетелските показания по делото, според които в поведението на ищцата се наблюдава нежелание за контакт с хора, тревожност и напрегнатост, страхувала се да излиза, да се придвижва сама и да кара колата си. Вещото лице е посочило, че обикновено се наблюдава състояние на вегетативна свръхвъзбуда, повишен старт рефлекс и безсъние, често се добавят тревожност и депресия, като проявлението на това заболяване е в рамките на няколко седмици, в редки случаи - след повече от шест месеца, считано от провокиралото го стресогенно събитие, като към момента на проведеното освидетелстване е установено, че тези признаци са силно редуцирани, с прогноза за пълното им отзвучаване.

При тези данни въззивният съд приема, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД. Отчитайки, че получените травми са причинили временно разстройство на здравето на пострадалата, неопасно за живота, не са довели нито до трайното ѝ увреждане, нито до промяна в обичайния ѝ начин на живот, не са засегнали здравословното ѝ състояние по начин, който да изисква постоянно лечение или полагане на грижи, че възстановителният период е бил кратък (до две седмици), че след приключване на оздравителния процес няма трайни последици за здравето ѝ, въззивният съд приема, за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в случая от 2000 лева, като при определянето му са взети предвид и икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта. Прието е, че тази сума следва да бъде редуцирана с 50 % поради наличие на съпричиняване от страна на А., поради нарушение от нейна страна на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, задължаващи я като пешеходец да предприеме пресичане на обозначеното за това място; че действията на пострадалата са проява на небрежност спрямо собствената ѝ безопасност, като с поведението си обективно е допринесла за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки настъпването му.

Молбата за отмяна е неоснователна.

Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. Нововъзникнали факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, както и доказателствата за тях, не представляват основание за отмяна на влязло в сила решение. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 ГПК.

В случая молителката твърди, че след влизане в сила на атакувания съдебен акт търпяното от нея психическо страдание, вследствие на станалото на 06.07.2017 г. пътнотранспортно произшествие, рецидивирало, като представя документи от медицински прегледи, съдържащи констатации относно засилени състояния на тревожност, във връзка с които ѝ е предписана медикаментозна терапия. Сочените твърдения нямат отношение към обема на неимуществените вреди, които са били предмет на производството по гр.д. № 152/2018 г. по описа на районния съд в гр. Исперих и по в.гр.д. № 222/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград, тъй като касаят периода след влизането в сила на решението по спора. Решението не е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал, която да се е разкрила след като решението е влязло в сила, и да не е основана на процесуално нарушение на съда, при надлежно упражняване на процесуалните права от страна на молителката. Правата си по факти, възникнали след устните състезания пред въззивния съд, молителката следва да защити по друг ред.

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. А., с адрес в [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 210 от 19 ноември 2019 г., постановено по в.гр.д. № 222/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Разград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: