Отговорност при смърт на пешеходец, бягство от местопроизшествието и недоказано пиянство

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * употреба на алкохол * бягство от местопроизшествие * особено тежък случай * опасна зона на движение и спиране * опасна зона на спиране * място на удар при ПТП * свидетелски показания * отказ да се назначи експертиза * отказ за кредитиране на свидетелски показания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 355

Гр. София, 16 юни 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора ТОМА КОМОВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 300 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Велико Търново и по касационни жалби от защитника на подсъдимия М. Р. Я. и от повереника на частните обвинители М. Б. М., А. Б. М., Р. С. О., Д. М. К., Е. М. М., К. М. А., М. М. М. и М. М. Б. срещу решение № 4 от 09.01.2024 г. на АС – Велико Търново по внохд № 53/2023 г.

С касационния протест се атакува постановеното от въззивния съд оправдаване на подсъдимия относно извършването на инкриминираното деяние в пияно състояние, както и за това същото да представлява особено тежък случай, с оглед на което е преквалифицирано като престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и е намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от седем на пет години. Изложени са доводи за всички касационни основания, като се твърди, че същественото процесуално нарушение, свързано с неизпълнение на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК е обусловило и неспазване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Конкретно се счита, че по делото обективната истина не е разкрита, като едни доказателства са били неглижирани /протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от 15.02.2019 г./, а други не са подложени на внимателна проверка /противоречиви обяснения на подсъдимия в различните фази на производството и показания на свидетеля Ю. К./. Освен това ползваното експертно становище по съдебномедицинската експертиза относно концентрацията на алкохол в кръвта на водача по време на произшествието било неубедително и е налагало назначаването на повторна токсикологична експертиза, което искане на прокуратурата не е било уважено от въззивния съд. В резултат на тези пропуски неправилно бил приложен и материалният закон с преквалифициране на деянието по основания състав. Относно наказанието са изложени доводи за омаловажаване на иначе отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства, които е следвало да се оценят като значително надвишаващи необходимото за квалифициране на деянието. От друга страна било надценено съпричиняването на противоправния резултат, без да се държи сметка за общественоопасния отзвук и постигане на генералната превенция по чл.36 от НК.

В жалбата от името на частните обвинители са изложени идентични доводи за допуснато процесуално нарушение, свързано с неизясненото в пълнота обстоятелство за употребения алкохол от подсъдимия преди деянието, като е акцентирано на неконстатираното противоречие между показанията на свид. К. и обясненията на подсъдимия, на отразеното в протокола за медицинско изследване и на неуваженото искане за назначаване на токсикологична експертиза. Неправилната квалификация на деянието е обвързана именно с този процесуален пропуск, както и с неправилния според повереника отказ същото да се оцени като особено тежък случай с оглед въведените критерии в т.4, б. „к“ от Постановление на ПВС № 1/1983 г. и цитирана съдебна практика, според която е възможно да се приеме за налично посоченото квалифициращо обстоятелство и при причиняване смъртта само на едно лице. На следващо място се твърди, че тежестта на случая се обоснова и с реализирането на два квалифициращи признака, както и с поведението след деянието, надхвърлящо многократно квалификацията „избягал от местопроизшествието“. Отделно от това обществената опасност на дееца се счита за завишена и с оглед на обстоятелството, че е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол. Относно оспорената справедливост на наказанието са изложени подробни аргументи, касаещи различна от съдебната преценка на значимите за отговорността обстоятелства, като се иска да се отчете, че подсъдимият не е изразил искрено съжаление, а само формално такова, че е проявил особена жестокост спрямо пострадалия, че е реализирал особено тежко нарушение на правилата за движение, както и предвид личността на пострадалия/ 50 годишен в отлично здраве, ползващ се с уважението на близките си/ и преживения шок от загубата му. От друга страна необосновано било прието оказването на помощ от страна на подсъдимия за обезщетяване на наследниците на пострадалия, а също не би могло да се приеме за изяснено в достатъчна степен по делото приетото съпричиняване от страна на пострадалия. Подчертана е генералната функция на наказанието в подкрепа на тезата за неговата несправедливост. Въз основа но това е направено искане за отмяна на атакуваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата от защитника на подсъдимия също се сочат всички касационни основания, но касаещи потвърдената осъдителна част на присъдата с оглед неизяснена в пълнота фактическа обстановка. Конкретно се твърди, че в основата й неправилно били поставени показанията на свид. М. от досъдебното производство, а са пренебрегнати тези от съдебното следствие, в което е направено доуточнението за възприетото внезапно предприето пресичане на пострадалия. Неправилно не била отчетена и заинтересованост на свидетелите М. и А. Б., както и на Я. Р., намиращи се в близки отношения с пострадалия, и въз основа на казаното от тях е възприето по-голямо от действителното отстояние на паркиран пред заведението автомобил, позволяващо видимост според вещите лица на водача към пострадалия в по-ранен момент. Оспорени са изводите на експертите за отстоянието на автомобил Опел до мястото на удара към момента на налична видимост на водача към пешеходеца и възможността за предотвратяване на удара с оглед опасната му за спиране зона. Счита се, че е следвало да се отговори на тези въпроси при съобразяване на обстоятелството, че пешеходецът е излязъл от невидима за водача зона с необходимо за последния време за реакция, както и че изчисленията са направени при съобразеното неправилно местоположение на паркирания автомобил на по-далечно отстояние от стълбите на заведението. Не било коментираното и възражението на защитата за липсващо осветление в близост до мястото на произшествието, а въпросите, касаещи напускането на произшествието следвало да се обсъдят едва след установена възможност за неговото предотвратяване. Поради това при условията на алтернативност се иска оправдаването на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура заявява становище, че не поддържа депозирания протест, тъй като с атакувания съдебен акт правилно било постановено оправдаването на подсъдимия за извършване на деянието в пияно състояние и то да представлява особено тежък случай, при което и същото е преквалифицирано и е приложен закон за по-леконаказуемо престъпление. Вярно според прокурора е била приета за недоказана употребата на алкохол преди произшествието, а по отношение тежестта на случая е била съобразена задължителната тълкувателна практика. Счита също, че липсват процесуални нарушения, тъй като въззивният съд е изложил изключително детайлни мотиви и е изразил становище по доводите на страните. Наложените наказания били справедливо отмерени в хипотезата на чл.54 от НК. По същите аргументи се изразява мнение за неоснователност на жалбата от частните обвинители, а по тази на подсъдимия се акцентира на несъмнено установената по експертен път възможност за предотвратяване на удара при своевременно предприето намаляване на скоростта и спиране, което изключва претендираното случайно деяние.

Подсъдимият М. Я. и защитникът му поддържат касационната жалба с доводите в нея, като твърдят, че основният порок при изясняване на значимите факти се състои в неправилното провеждане на следствен експеримент, резултатите от който са поставени в основата на експертните изводи за възможността на подсъдимия да възприеме пострадалия. За последното от страна на вещите лица е изразено по-скоро предположение /че е „трябвало да го види“/, а не е установено безспорно, че пострадалият е бил възприет, поради което не можело да се счете, че има и напускане на произшествието. Следвало е да се назначи повторно експертно изследване за обективно и всестранно изясняване на посочения въпрос, в която връзка на първо място се иска връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно на това да се постанови оправдаване на подсъдимия относно напускането на произшествието и да му се наложи по –леко наказание.

Частните обвинители, редовно уведомени, не вземат участие в съдебното заседание, а от общия им повереник е постъпило писмено становище, с което се заявява, че се поддържа депозираната жалба и се иска връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, като се остави без уважение жалбата от защитника на подсъдимия.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда от 01.12.2022 г. на ОС – Плевен по нохд № 821/2021 г. подсъдимият М. Р. Я. е признат за виновен в това, че на 14.02.2019 г. около 19.30 ч. в [населено място], Плевенска област, по [улица]пред № 81 – пред таверна „А.“, при управление на МПС – т.а. „Опел М.“ с немски рег. № H. 258, нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], като деянието представлява особено тежък случай, извършено е в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта между 1,49 промила и 1,42 промила/ и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“ вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на седем години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е определен първоначален общ режим. На основание чл.59 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия от 15.02.2019 г. до 15.04.2019 г.Наложено е и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил деянието в нарушение на чл.5, ал.1, 2 и 3, на чл.20, ал.2, изр.1 и чл.123, ал.1 от ЗДвП. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски, както и по тези на частните обвинители.

Въззивен съдебен контрол е упражнен върху постановената присъда по повод жалба от защитника на подсъдимия, както и от повереника на частните обвинители. С атакуваното понастоящем решение № 4 от 09.01.2024 г. по внохд № 53/23 г. на АС – Велико Търново присъдата е изменена, като:

1. подсъдимият е оправдан да е извършил деянието в пияно състояние и деянието да представлява особено тежък случай, като същото е преквалифицирано в престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1 вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и

2. намален е размерът на наказанието лишаване от свобода от седем на пет години.

В останалата й част присъдата е потвърдена, като са присъдени и допълнителни разноски на частните обвинители, направени във въззивното производство.

Подлежащите на разглеждане на първо място доводи за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК както в протеста и депозираната жалба от името на частните обвинители /идентични по същността си/, така и в жалбата от защитата, позволяват общото им обсъждане. Те не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за проявената усърдност от страна на АС в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. Действително не са уважени направените доказателствени искания за назначаване на повторни експертни изследвания, но в съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда и с оглед необходимостта от преценка основателността на отправените възражения срещу вече приетите заключения, въззивният съдебен състав е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е изслушал обяснения на подсъдимия, приобщавайки на основание чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК дадените такива в досъдебното производство; постановил е допълнителен разпит на експертите, изготвили съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи /основна и допълнителна такава/ и е приобщил счетено за значимо с оглед предмета на делото писмено доказателство – справка за метеорологичната обстановка на 14.02.2019 г. между 19.30 – 20 ч. за района на [населено място]. Използваният процесуален подход за проверка и попълване на доказателствената съвкупност не търпи упрек, а е допустим за преценката на съда дали е постигната изясненост на делото в достатъчна за предмета му степен. Именно поради това е прието, че липсва необходимост от повторен разпит на свидетеля С. М. и провеждане на нов следствен експеримент с негово участие, от назначаване на биохимическа експертиза и повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /по искане на защитата/, както и за изслушване на токсикологична експертиза /желана от държавното и частно обвинение/.

Последвалото задълбочено обсъждане и съпоставяне на доказателствените материали в съдебния акт с отговор на направените от страните доводи е ясно изводимо и е в съответствие с изискването на чл.339, ал.2 от НПК, поради което и възраженията /макар и с различна насоченост в сезиращите касационния съд документи/, че липсва пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства са неоснователни, като се държи сметка и за това, че не всякога е обективно възможно изясняването по изискуемия несъмнен начин на съставомерните елементи на престъплението, въпреки положените процесуални усилия в тази насока.

При обсъждането на противоречивите гласни доказателства изрично е посочено защо не се кредитират показанията на свидетеля – очевидец С. М. в частта им, установяваща местонахождението на пострадалия между два паркирани автомобила вдясно за посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил и внезапното му излизане от невидима за водача зона от платното за движение. Отказът на съда да основе изводите си на така съобщените факти не е произволен, а резултат от подробно и задълбочено обсъждане с проследяване на показанията в различните етапи на производството, довело до констатацията за липсата на такива твърдения в изначално съобщената от лицето информация, в която категорично е заявено отсъствието на впечатления за възприето движение на пострадалия. След приобщаване чрез приложимата процесуална техника на показанията на свид. М. от досъдебното производство, дадени на 15.02.19 г. и на 06.08.19 г., е депозирано противоречиво разяснение на свидетеля, че първоначално не е съобщил всичко възприето в деня на инцидента, тъй като имал свои проблеми, изплашил се и оттогава ходи на психиатър, а и не е искал „да го дърпат напред – назад“, но е бил и заплашван след тези показания да внимава какво ще каже пред съда. Това формира логически извод, че оказано спрямо него въздействие впоследствие и то от близки на пострадалия лица, обективно не е могло да резултира в депозирани вече към този момент негови недостоверни показания. Основанията на съда да счете за недостоверни депозираните в съдебното следствие показания за спирането на пострадалия за запалване на цигара и за внезапно излизане пред паркирания автомобил, са убедително изложени и сочат за правилно формиране на вътрешното му убеждение по този въпрос, поради което не е допуснато твърдяното нарушение. Единствено следва да се допълни, че внимателният прочит на казаното от М. сочи, че твърдението му за възприемане на удара се основава на слуховото му възприятие за това към момент, в който автомобилът на подсъдимия се е изравнил с този на свид. Я. Р., т.е. преди това е възприел единствено приближаването на превозното средство, а не появата на пострадалия между паркираните автомобили, а още по-малко действията на последния на това място. Впоследствие също е посочил, че не е видял пострадалия, но е чул да казват, че се спрял да запали цигара. Едва на следващ разпит в досъдебното производство – на 21.04.21 г. за пръв път сочи да си спомня, че е видял пострадалия да пали цигара между автомобилите, както и че в този момент бусът вече бил до средата на автомобила на свид. Р.. Посочените несъответствия и очевидно нелогично надградените първоначални показания на свид. М. несъмнено са налагали внимателна преценка и съпоставянето им не само с казаното от останалите очевидци /като свид. М. Б. и свид. А. Б./, но и с експертните изводи за процесните отстояния и необходимото време за изминаването им от всеки от участниците в произшествието до мястото на удара, така както процесуално издържано е подходил и съдът. Поради това и крайният извод за недостоверност в твърденията за внезапната поява на пострадалия не може да се счете за неправилно формиран и търпящ критиката, сочена от защитника.

Направените изводи са относими и за обясненията на подсъдимия, които вярно са счетени за доказателствено средство в една част и са оценени като опровергана защитна теза относно съобщеното невъзприето съприкосновение на автомобила с пострадалия към момента на удара. По този въпрос съдът е изложил в пълнота съображенията си /на л.12 от решението/, като изводите в тази насока не са формирани само въз основа на последващото поведение на водача, а на редица обективни фактори, което е в пълно съответствие с принципното положение, че е без значение субективната невъзможност за вярно възприемане на пътната обстановка. Конкретното мястото на съприкосновение на тялото с автомобила /по капака на същия/, промяната в скоростта му и очевидно променената механика на движение след закачане на падналото тяло, както и последвалия от удара шум, изводими от експертните разяснения /отг. в.л. И., на л.112 от внохд 53/23/ без съмнение установяват обективно наличната възможност за възприемане на случилото се именно в този момент, а не в съобщения по-късен такъв от подсъдимия.

По въпросите относно механизма на настъпване на произшествието съдът също правилно се е позовал на експертните изводи, направени въз основа на годни доказателствени източници, сред които са не само свидетелските показания, но и изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие и за проведен следствен експеримент. Приетите заключения са счетени за компетентно дадени и способстващи за изясняване на значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства относно мястото на удара, отстоянието на автомобила до него от момента на видимост към появилия се на платното за движение пешеходец и направения на тази основа извод за възможността за предотвратяване на удара при предприето аварийно спиране при конкретната скорост на управление от 40.5 км/ч. и съответстващата й опасна зона от 30, 3 м. С решаващо значение за изхода на делото е направеният извод за мястото на удара, установено въз основа на данните от следствения експеримент и свидетелските показания за възприето влачене на тялото, а именно – напречно на пътя на 4-5 м. или на 5,4- 5,9 м. от десния тротоар по посоката на движение на превозното средство. Според също кредитираната допълнителна автотехническа експертиза отстоянието, на което се е намирал автомобилът от 46,8 – 34,2 м. до мястото на удара и пешеходецът е попадал в осветената от късите светлини на фаровете му зона от 45-50 м., е по-голямо от 30,3 м. /равняващо се на опасната зона за спиране/. Освен това според вещите лица пешеходецът е отстоял от мястото на удара на около 2,4 м. към момента на наличната възможност за възприемането му /а не на около един метър, както е сочел в невъзприетите му показания свид. М. / , което също обосновава извода им за възможното предотвратяване на удара /отг. на в.л. И., л.113, внохд № 53/23/.

Приетата от съдилищата годност на съставените по делото протоколи да удостоверят вярно отразените в тях процесуално следствени действия и същите да послужат за извеждането на посочените експертни изводи е направено след преценката за спазването на процесуалните изисквания и при съпоставянето им с показанията на свидетелите – поемни лица, присъствали на извършените действия. Неоснователно на първо място от страна на защитата се оспорва достоверното отразяване на пътна обстановка в огледния протокол в частта относно наличието на улични лампи с позоваване на скица от кмета на [населено място] за липсваща такава. Така направеното възражение не държи сметка за обратната информация, извличаща се от намираща се по делото справка от общината /л.85-86, т.3 от досъд. пр-во/ и албум към огледния протокол, в които е отразено наличието на улични лампи и автоматичното им включване, като само на един от стълбовете е посочена липсваща лампа. Наред с конкретните взети предвид характеристики на пътната обстановка като намалена видимост поради валеж, неоснователно в жалбата се настоява и за неотчетени с експертните изводи обстоятелства от субективен характер, нямащи отношение към обективната възможност за възприемане на пострадалия, от каквото естество е твърдяната умора от пътуване и намаленото зрение на подсъдимия поради диабетна болест.

На следващо място не е оставено без внимание от въззивния съд и основното възражение, на което се настоява и пред настоящата инстанция, за неправилно прието според защитника местоположение на паркирания от дясната страна на пътя л.а. „Фолксваген Транспортер“ на свид. Я. Р.. За него се твърди, че непрецизно вещите лица са взели предвид резултатите от проведения следствен експеримент /протокол на л.99-104, т.3 от досъд. пр-во/ и са отчели позиционирането му на много по-голямо разстояние от входа на таверна „А.“ – 12.06 м. от посочения ориентир, вместо съобщеното разстояние от 5 м. в показанията на неговия водач -свидетеля Р.. Провеждането на следствения експеримент е извършено за изясняване точното местоположение на паркираните автомобили от свид. А. М. и свид. Я. Р. и проверка на възможността на първия да наблюдава местопроизшествието. При констатацията на съда за провеждане на действието по правилата на НПК и годността на изготвения за целта протокол да удостовери отразените в него факти, свързани с констатираното местоположение на паркирания пред таверната автомобил и този от другата страна на пътя, в който се е намирал друг очевидец на произшествието, не може да се счете за основателно защитното възражение срещу ползването на това писмено доказателство. Оспорването му е основано на също считаните от защитника за недостоверни свидетелски показания на близки до пострадалия лица, но само въз основа на това не би могло да се твърди недобросъвестно заявени от тях обстоятелства при провеждането на експеримента, които да са опровергани впоследствие въз основа на експертна техническа проверка. Точно обратното, възможността за достоверно посочване мястото на което са се намирали превозните им средства е експертно потвърдена, като обяснимо точните отстояния са установени чрез замервания, а не по първоначалната субективна преценка на лицата, чийто показания несъмнено съдържат такава, поради което и обяснимо експертните изчисления са извършени на база отразените в протокола обстоятелства. Именно по тази причина и в дадените разяснения от вещите лица е подчертана значимостта на проведения експеримент, с която и съдът впоследствие е обосновал решаващите си съображения /на л.188 от решението/. В отговор на наведен довод в жалбата следва да се посочи, че в проведеното процесуално действие са взели участие две от вещите лица - А. и Д., разполагащи с идентична компетентност, което е напълно достатъчна гаранция за точността в извършените замервания и коректното им отчитане впоследствие при изготвяне на заключенията, без да е било необходимо включването на пълния експертен състав, както се настоява от защитата. Относно също оспореното отсъствие на свид. М. в проведеното действие, дало основание на искане за повторно извършване на експеримента, е достатъчно да се отчете, че към момента на провеждане на експеримента не е имало повод да се счита, че лицето е могло да посочи значими за провеждането му обстоятелства, доколкото не е описал възприето от него поведение на пострадалия, а за точното разположение на паркираните пред входа на заведението автомобили в най-голяма степен сведения са могли да предоставят техните водачи, чийто показания в тази насока са били и предмет на проверка. Поради това оспорените на посоченото основание резултати от проведения следствен експеримент не е следвало да се игнорират и не се е налагало повторното му извършване съобразно искането на защитата, останало в крайна сметка с основание неуважено от съда.

Тук е мястото да се отбележи и че неоснователно се прави оспорване на възприетите от съда експертни изводи с оглед показанията на свидетеля М., но не само поради вече изяснена недостоверност на последните в частта им относно внезапната поява на пешеходеца, но и с оглед все пак извършената преценка на очертания от тях механизъм на настъпване на произшествието. От една страна това е сторено чрез назначената допълнителна автотехническа експертиза, изясняваща отстоянията на двама участници в произшествието до мястото на удара към значимия момент на наличната обективно възможна за възприемане опасност от водача на превозното средство. Отделно от това по същите въпроси в съдебното следствие и пред първата инстанция са били изслушани подробни разяснения на вещите лица /отг. в.л. И., л.334 от нохд № 821/21 на ОС - Плевен/ за точното местоположение на пострадалия между двата паркирани автомобила, от които само първият в посоката на движение на подсъдимия е от значение за видимостта към пострадалия. Решаващите съображения за предотвратимост на удара са основани именно на категоричните и останали непроменени експертни изводи за по-голямото отстояние на автомобила до мястото на удара /46.8 -34,2 според ъгъла на тръгване на пешеходеца/ от опасната зона за спиране /30.3 м./ към момента на възникване на опасността, дефиниран в процесния случай не от появата на пешеходеца на платното за движение, а от момента на излизането му пред паркиралия автомобил и попадане в осветената зона от фаровете на движещото се превозно средство – изчислена на около 45-50 м с оглед конкретната пътна ситуация.

Въз основа на изложените съображения касационната инстанция счете, че изводът за изяснен механизъм на произшествието на база двете приети по делото комплексни медико автотехнически експертизи е направен при надлежно извършена от въззивния съд преценка на изводите им за компетентно дадени и убедително защитени като основаващи се на установените с годни доказателствени средства факти по делото. Поради това не е била налице необходимост да се изследват повторно същите въпроси с участието на нови специалисти. Приетото като убедително защитено заключение и поставянето му в основата на решаващите изводи относно възможностите на подсъдимия като водач на превозно средство да възприеме и предотврати възникналата за движението опасност е в съответствие с вътрешното убеждение на съда, а то е формирано без да са допуснати твърдените нарушения при оценката му, поради което за касационната инстанция не е налице правомощие да се намесва в нея.

На следващо място основното спорно по делото обстоятелство, за чието ненадлежно установяване се настоява в депозирания протест и жалбата от частното обвинение касае вмененото на подсъдимия реализиране на деянието в пияно състояние. Несъмнено в тази връзка от значение е изясняването на въпроса кога е бил употребен алкохолът, чиято концентрация в кръвта на водача е изследвана и установена да възлиза на 0.72 промила към 00.34 ч. на 15.02.19 г. С основание съдът е възприел като доказателствено средство обясненията му за прием след 20 ч., т.е. след реализираното произшествие, в каквато насока са и подкрепящите показания на свидетеля Ю. К.. Действително налице е противоречие по същия въпрос в твърденията на подсъдимия в различните фази на процеса, но то касае само конкретните вид и количество употребен алкохол /в досъдебното производство – три чаши по 200 мл., а в съдебното – три чаши по 300-350 мл./, а само въз основа на роднинските отношения със свидетеля не се внася съмнение в добросъвестно съобщените от него факти в потвърждение на обсъдените обяснения. Отразеното в протокол за медицинско изследване различно изявление на подс. Я. не би могло да се противопостави на посочените доказателства, доколкото същото е извънпроцесуално и без нужната доказателствена стойност. От друга страна не е пренебрегната житейски логичната възможност да е била налице употреба на алкохол и преди произшествието, усилията за установяването на което обстоятелство са обективирани чрез назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза. Предоставеният в нея отговор е основан на категорично изяснената концентрация на алкохол в кръвта на лицето към 00.34 ч., като изцяло хипотетично, при условие, че се отчете употреба на алкохол преди 20 ч., според експерта би могло да се приеме за съответна стойността на концентрацията в посочените различни времеви интервали на база принципното положение за намаляване на алкохолната концентрация с около 0,15 промила на час /отг. на в.л. Д. на л.109 – 110 от внохд 53/23/. В дадените разяснения изрично вещото лице е уточнило, че при евентуален двукратен прием на алкохол – преди и след 20 ч., то не би могло по експертен път да се установи концентрацията преди втория прием, поради започнала фаза на елиминация, като не е възможна и преценка дали към 19.30 – 20 ч. въобще е употребен алкохол. Обективните данни за преустановяване на употребата към 23 ч. и концентрацията след този момент от 0.72 промила, също не позволява извод в тази насока, тъй като не е изследвана проба от урина, което да установи в коя от двете фази на приема – резорбция или елиминация, се е намирал подсъдимият. Единствено въз основа на експертната преценка би могло да се приеме за недостоверно първоначалното твърдение на подс. Я. за изпито количество от 3 чаши по 200 мл. бяло вино само след 20 ч., тъй като според вещото лице, така съобщената информация не е в съответствие с получения резултат от кръвна проба към 00.34 ч., който би следвало да сочи на по-висока стойност. Този извод, обаче не позволява несъмнен такъв както за наличието на приет алкохол преди деянието, така и за конкретната алкохолна концентрация. Посочените въпроси са били добре изяснени в съдебното следствие пред апелативния съд, обсъдени са от него впоследствие и са послужили за верен извод относно невъзможността да се приеме за доказано наличието на твърдяното в обвинението квалифициращо обстоятелство. Експертните изводи са лесно проследими и убедително защитени, като не възниква съмнение в компетентното им формиране, с оглед на което е било безпредметно допускането на ново изследване с участието на токсиколог, съобразно искането на прокурора, подкрепено от частните обвинители.

Предвид тези съображения касационната инстанция счете за неоснователни всички доводи в протеста на прокурора и жалбите от останалите страни, касаещи липсата на пълноценно проведено съдебно следствие от апелативната инстанция или на задълбочен анализ на ценените доказателствени източници по всички значими за решаване на делото обстоятелства. Не са допуснати нарушения, накърняващи правата на страните, свързани и с игнориране на сочените от тях доводи, като несъгласието с дадения от съда отговор не обоснова подобен пропуск. Това не поражда необходимост от исканата отмяна на възззивното решение и връщане на делото за допълнително събиране на доказателства от въззивния съд чрез разпит на посочения свидетел и провеждане на следствен експеримент с него, както и за назначаването на повторни експертни изследвания.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията за неспазване на материалния закон, следващо от неизясняване на значимите за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Процесуално издържаното установяване на последните без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда е обусловило и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно при частично разграничаване от правните изводи на първата инстанция.

На първо място правилно е прието, че подсъдимият е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Настъпването на произшествието с причинения от него съставомерен резултат е можело да се предотврати като при управлението на автомобила в конкретните градски условия и появата на пешеходец, макар и неправилно пресичащ платното за движение на необозначено за целта място, се осигури безопасното му преминаване чрез спазване предписанието на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП за намаляване на скоростта и спиране. Вярно последващото му поведение, свързано с напускане на мястото на произшествието е оценено като бягство от същото. Изложените в тази насока съображения от съдилищата са в съответствие с установената съдебна практика и с оглед изчерпателността им не е необходимо преповтарянето им. Единствено в отговор на възражението от защитника за липсата на възприет удар следва да се посочи, че установените фактически положения не позволяват подобен извод. Точно обратното се извежда от предприетите веднага след произшествието действия на подсъдимия /изхвърляне на закаченото за автомобила тяло, измиване на превозното средство и гостуване в дома на свид. К./, изразяващи очевидното му намерение не да сигнализира за инцидента в съответствие със задълженията си като водач на МПС, а да се разграничи от случилото се и да укрие следите от него, проявявайки пълно безразличие към пострадалия и разтревожените му близки. Нещо повече, предприел е и следващи укорими действия в нарушение на правилото по чл.123, т.2, б. „е“ от ЗДвП да не консумира алкохолни напитки, с което практически е осуетил възможността за коректно изясняване от контролните органи наличието или не на пияно състояние към момента на деянието. Такова би могло да се предполага, но не и да се счете за несъмнено установено, както правилно е приел и въззивният съд, разграничавайки се от неправилната преценка в тази насока на първата инстанция. Тя е била формирана в резултат на неправилен прочит на наличното по делото заключение, чийто изводи относно значимия момент за преценка на алкохолната концентрация на водача са направени само хипотетично и не позволяват самостоятелен извод за момента на употреба на алкохол и конкретната му концентрация към значимия за това момент. При добре изяснената невъзможност за изследване на този въпрос по делото, апелативният съд правилно е приел за недоказано наличие на това квалифициращо обстоятелство и е постановил оправдаването на подсъдимия за същото.

Относно тежестта на случая с атакуваното въззивно решение е счетена за неправилна преценката на първата инстанция, основана на различно приетия брой квалифициращи обстоятелства и поведението на подсъдимия след деянието. Вярно в основата на направените изводи е поставена задължителната съдебна практика, свеждаща се до незагубилото сила Постановление № 1/83 г. на ПВС /но не и на посоченото също в решението Постановление № 1/77 г., обявено за изгубило сила с първото/ и конкретно на разрешението в т.4, б. „к“, според които за преценката на случая като особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 от НК се изисква съвкупно обсъждане на всички обстоятелства от значение за обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, както и на други обстоятелства, сочещи на тежка укоримост на поведението и надхвърлящи обичайния случай на същото престъпление. В този смисъл е и утвърдената практика на касационната инстанция, вкл. и цитираната в жалбата на частните обвинители, което налага съгласие с аргумента им, че не винаги за приемане на посоченото квалифициращо обстоятелство е необходимо причиняването на смърт или телесна повреда на две или повече лица, както непрецизно е приел апелативният съд. Посоченото в решението му е по-скоро примерно и е акцентирано на него за обосноваване на крайния направен извод, че процесният случай е различен. Именно с тази преценка касационната инстанция се съгласява, тъй като с конкретното нарушено правило за движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП не е демонстрирано изключително рисково поведение, а по-скоро недостатъчно добра преценка на пътната ситуация и своевременна реакция за спиране при възникнала внезапна опасност. От друга страна личността на подсъдимия не позволява извод за завишена степен на обществена опасност. Той е неосъждан, трудово ангажиран и не е имал актуални тежки нарушения, обусловили санкционирането му по административен път за 15-годишен времеви период /последно е наказван за невключени светлини на превозното средство през деня, за неизползване на предпазен колан и за неносене на контролен талон през 2015 г./. Нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП за управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, на което се акцентира в жалбата от частните обвинители, е реализирано през 2001 г. и по никакъв начин не би могло да се отчете като значимо при индивидуализиране на отговорността понастоящем.

На следващо място без основание е оспорено заявеното от него разкаяние и съжаление за случилото се, доколкото техен израз са единствено изричните изявления на лицето, имащи строго субективен характер и не могат да се поставят под съмнение и то не само зарази принципната невъзможност за преценката им, както се настоява в жалбата, а поради липсата на каквато и да е фактическа обоснованост на подобен извод в конкретния случай. Изяснената и възприета по делото фактология не разкрива никакви обстоятелства, позволяващи изразеното съмнение в истинността на заявеното разкаяние, настъпило логично след деянието. В крайна сметка единственото особено укоримо поведение на подсъдимия, извън съставомерното такова, включващо и начина на оттегляне от мястото на произшествието, се свежда до изключително неадекватното и безчувствено отношение към пострадалия. В действителност то е било насочено към укриване и опит за заличаване на следите от престъплението, но самостоятелно не би могло да се оцени като придаващо изключителна тежест на случая и правилно е счетено, че в процесната хипотеза следва да се преценява единствено като сериозно отегчаващ отговорността фактор.

Оспореното по тежест наказание „лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия М. Я. за извършеното престъпление по чл.343, ал.3, б. „б, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, чл.342 ал.1, пр.3 НК е намалено от апелативния съд от седем на пет години при приложение разпоредбата на чл.54 от НК, като в този размер е прието за съответно на комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализирането му и едновременно с това не е внесена промяна в наложеното кумулативно предвидено наказание „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от седем години. Апелативният съд е счел за справедлива така индивидуализираната комплексна санкция, като в отговор на направените идентични на настоящите оплаквания в съответните въззивни жалби е приел за правилна преценката на първата инстанция относно значимите за отговорността фактори, коригирайки единствено отчетените квалифициращи обстоятелства до едно на брой с оглед постановеното оправдаване на лицето за другите две такива. Именно това е било решаващо съображение за намаляване срока за изолиране на лицето от обществото, независимо от изразеното съгласие за наличието на особено укоримо поведение, извън самото напускане на местопроизшествието. Извода за преимущественото наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства е правилен и може да бъде споделен. За такива съдът е посочил чисто съдебно минало, семейното положение /грижата за тежко болна съпруга/, трудовата ангажираност на дееца, оказано съдействие за изплащане на обезщетения на наследниците и изразеното съжаление за стореното, оценени в крайна сметка не като многобройни или някое от тях с изключителен характер, което да налага приложението на чл.55 НК. Основание да се приеме, че е оказано съдействие за изплащане на обезщетения са дали самите обяснения на подсъдимия, но същите не са опровергани и могат да послужат като годна доказателствена основа на направения фактически извод в тази насока. Отделен е въпросът, че това е преценявано в съвкупност останалите посочени обстоятелства без да му е придадена особена значимост. Такава се открива по-скоро в отчетеното съпричиняване на съставомерния резултат с оглед констатираното неправомерно пресичане на пострадалия, стоящо също в основата на пътния инцидент. Изложените в тази насока съображения се споделят напълно от касационния състав, но те не дават основание за по-сериозно смекчаване на отговорността, каквото е искането от защитата. От друга страна наред с вече обсъдената тежест на конкретното нарушение на правилата за движение, стоящо в причинна връзка с причинената смърт, в отговор на доводите на частното обвинение следва да се посочи, че личността на пострадалия /50 годишен мъж в отлично здраве и полагащ грижи за семейството си/ не е от преимуществено значение и не може да се цени в желаната посока за увеличаване размера на наказанието. В тази връзка, без да се поставя под съмнение огромната загуба на частните обвинители, от значение е утвърденото в съдебната практика разбиране, че се касае за непредпазливо престъпление, при което съставомерните общественоопасни последици или отсъстват в представите на лицето /при небрежност/ или настъпват против волята му /самонадеяност/, като не се целят или допускат от дееца.

При извършения верен анализ на значимите за отговорността обстоятелства, макар количествено смекчаващите да са с превес, апелативният съд с основание е счел за правилна преценката, че те не са многобройни и сред тях липсва изключително такова, което да обуславя прекомерност на предвиденото най-леко наказание в чл.343, ал.3, б. „б, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 НК /в приложимата му на основание чл.2, ал.1 НК по-благоприятна редакция преди изм. ДВ, бр.67/2023 г./, предвиждащ лишаване от свобода от три до петнадесет години. Поради това не са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне на наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед констатирания превес на смекчаващите отговорността фактори правилно е прието, че целите на наказанието в най-пълна степен биха били изпълнени с лишаване от свобода в размер от пет години, което е под средния законов такъв /както и минимално предвиден понастоящем за престъплението/, а правомерното бъдещо поведение на подсъдимия като водач на МПС би се постигнало и с по- високия размер на кумулативно предвидената и наложена санкция - лишаването му от право на управление за по-продължителния период от седем години. Поради това определеното наказание е справедливо, гарантира постигането на индивидуалната и генерална превенция, като е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, без да са игнорирани и констатираните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства.

В обобщение на казаното, настоящият съдебен състав счете, че наложеното наказание, чиято промяна се иска, макар и в различни посоки с две от касационните жалби, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5 от НПК и не са налице предпоставките за упражняване правомощията му по чл.354, ал.1, т.2-4 или по ал.3, т.1 от НПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 4/09.01.2024 г. по внохд № 53/2023 г. по описа на АС – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.