Оправдаване за катастрофа при ляв завой поради случайно деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * случайно деяние * автотехническа експертиза * касационно следствие * оправдаване от касационната инстанция * внезапно възникване на опасност за движението

П Р И С Ъ Д А

№ 1

гр. София, 19 февруари 2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕТЯ КОЛЕВА

2. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА, в присъствието на прокурора СИЙКА МИЛЕВА, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 471 по описа за 2023 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, на основание чл. 354, ал. 5, изр. 2, вр. чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 40 от 2 февруари 2023 г. по в.н.о.х.д № 310 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, Наказателно отделение, 8. състав и изменената с него Присъда (без номер) от 5 април 2017 г., постановена по н.о.х.д. № 3103 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15. състав и вместо това:

ПРИЗНАВА подсъдимия П. С. Л., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с адрес в [населено място], [улица], ет. *, ап. *, с ЕГН [ЕГН] за НЕВИНЕН в това, че на 11 април 2015 г., около 13:10 ч., в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], на кръстовището с [улица], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, с което по непредпазливост причинил смъртта на насрещно движещия се с мотоциклет Хонда с рег. [рег.номер на МПС] водач А. Г. Г. и средна телесна повреда на пътника М. В. И, поради което и на основание чл. 304 НПК, вр. чл. 15 НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ и б. „б“, предл. 2., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК.

Присъдата не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

МОТИВИ на Присъда № 1 от 19 февруари 2024 г. по н.д. № 471/23 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение

Производството се разглежда за трети пореден път в касационната инстанция.

Образувано е по касационни жалби на защитника на подсъдимия П. С. Л. и на повереника на частните обвинители Р. П. Б. и Г. А. Г.. Сега се обжалва Решение № 40 от 2 февруари 2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 310/22 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС), наказателно отделение, 8. състав, с което е изменена присъда (без номер) от 5 април 2017 г., постановена по н.о.х.д. № 3103/16 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 15. състав.

С присъдата подсъдимият П. Л. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ и б. „б“, предл. 2., вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3. НК – за това, че на 11 април 2015 г., около 13:10 ч., в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], на кръстовището с [улица], при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото за движение по чл. 37, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗдвП), с което по непредпазливост причинил смъртта на насрещно движещия с мотоциклет Хонда с рег. [рег.номер на МПС] водач А. Г. Г. и средна телесна повреда на пътника, возен на мотора, М. В. И. - и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски по делото.

С обжалваното решение на въззивния съд присъдата е изменена в санкционната й част чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода на една година и три месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.

С касационните жалби на частните обвинители, депозирани чрез повереника им адвокат Я. С., се поддържа явно несправедливост на наказанието, изразяваща се в заявеното неправилно отлагане на изтърпяването му. Съгласно застъпената позиция същото следвало да се изтърпи ефективно заради приетия от съда превес на отегчаващи обстоятелства. В тази насока е и отправеното искане.

С касационната жалба на адвокат Я. Н. – защитник на подсъдимия, са заявени касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че при вярно установените факти съдът е нарушил материалния закон, защото ги е субсумирал под престъпен състав вместо да приложи разпоредбата на чл. 15 НК и да признае подсъдимия за невинен и го оправдае. Паралелно с това в подкрепа на тезата са развити обаче и съображения за това, че съдът е подменил експертните изводи със свои собствени и така е приел за установени факти в противоречие със събрания доказателствен материал. По същината си тези оплаквания следва да бъдат отнесени към касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения. За такова в касационната жалба изрично е възведено приетото в решението на апелативния съд за видимостта на мотоциклета и това, че подсъдимият нямало как да не чуе и различи шума от него. Изтъкнато е, че въпросът с видимостта не е обсъден изобщо, а и изводът противоречи на експертните. Що се отнася до възможността подсъдимият да възприеме слухово приближаването на мотоциклета, е подчертано, че защитата е в положение на процесуална изненада, доколкото това обстоятелство не е било изследвано изобщо, а и не е било предявено като значимо за дължимото от подсъдимия поведение.

В подробно допълнение към касационната жалба е развито виждане за потребността касационната инстанция да встъпи в правомощията на въззивна по реда на чл. 354, ал. 5, изр. 2. НПК и да проведе повторен разпит на експертите, изслушани в апелативния съд. Искането е уважено и в хода на настоящото производство е допуснат повторен разпит на експертите, след което и назначаването и приемането на повторна автотехническа експертиза (АТЕ) и разширена комплексна автотехническа-и-медицинска експертиза с поставена към нея допълнителна задача (оттук нататък –„разширената експертиза“). Проведен е и допълнителен разпит на подсъдимия.

В хода на съдебните прения прокурорът от Върховната прокуратура пледира за уважаване на касационната жалба на защитника на подсъдимия и отхвърляне на тази на частните обвинители. Така изразената позиция аргументира с установеното в хода на проведеното от касационната инстанция съдебно следствие. Позовавайки се на заключението на разширената експертиза, съобразно което ударът е бил непредотвратим, представителят на държавното обвинение намира, че е налице хипотезата на чл. 15 НК и деянието не съставлява престъпление. Затова отправя искане за оправдаване на подсъдимия.

Повереникът на частните обвинители претендира за потвърждаване на обжалвания акт. Смята, че подсъдимият е осъществил престъпно деяние, защото е бил под въздействие на упойващи вещества, което пък му попречило да възприеме движещия се моторист. Същевременно адвокат С. моли и за уважаване на касационните жалби на доверителите му.

Защитникът на подсъдимия, позоваващ се на становището на експертите, заключава, че към момента на произшествието подсъдимият не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, с оглед което деянието е несъставомерно от субективна страна. Адвокат Н. пледира за оправдаването на подзащитния му, тъй като иде реч за случайно деяние.

В правото си на лична защита подсъдимият Л. поддържа казаното от неговия адвокат и допълва, че не е обвинен в това да е управлявал превозното средство след употреба на наркотично вещество.

В предоставената му последна дума подсъдимият отправя искане да бъде оправдан. Подчертава, че изключително съжалява за случилото се, което обаче не било по негова вина.

След като прецени заявените касационни основания, изложените доводи и становища на страните и събрания доказателствен материал, Върховният касационен съд прие следното:

Частната жалба на подсъдимия е основателна, а тази на частните обвинители – не.

Поредното разглеждане на делото в тази инстанция налага кратък преглед на процесуалното му развитие дотук.

Срещу първоинстанционната присъда са били подадени въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на частните обвинители, по които се е произнесъл САС с Присъда № 3 от 11 февруари 2019 г. по в.н.о.х.д. № 948/2017 г., с която отменил първоинстанционната, признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото срещу него обвинение. Тази присъда е отменена с Решение № 190 от 10 юли 2020 г. по н.д. № 715/2019 г. на ВКС, трето наказателно отделение по касационни жалби на частните обвинители. С решението са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъдат събрани и проверени всички доказателства, относими към доказателствения предмет и да се проведе задълбочен техен анализ като се изложат ясни мотиви защо се възприема един или друг от множеството варианти, посочени в експертизата.

При новото разглеждане на делото във въззивния съд е била назначена повторна АТЕ поради констатирани вътрешни противоречия в приетата от първата инстанция експертиза, чието отстраняване не било възможно заради настъпилата смърт на едно от вещите лица. С присъда № 2 от 22 януари 2021 г. по в.н.о.х.д. № 759/2020 г. по описа на САС, 3. състав присъдата на СГС е отменена, а подсъдимият – признат за невинен и оправдан. Въззивната присъда е обжалвана от частните обвинители и с Решение № 20 от 25 март 2022 г. по н.д. № 1138/2021 г. на ВКС, първо наказателно отделение – отменена. Делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указание да се изяснят надлежно всички обстоятелства, по които частните обвинители са възразили, но не са получили надлежен отговор. Указано е и назначаването на експертиза, за да се провери каква максимална скорост е могъл да развие мотоциклетът от пресечката, от която е излязъл до мястото на удара, да се проследи и съпостави траекторията на падане на тялото на пътника М. И. като фактор с отношение към скоростта, да се изясни защо експертът е приел взаимна видимост на водачите на по-кратко разстояние отколкото е това на участъка от [улица]до мястото на удара.

В хода на проведеното съдебно следствие при новото разглеждане на делото в САС е прочетено експертното заключение и е проведен разпит на вещото лице проф. д.т.н. инж. С. М. К., изготвил същото при предходното разглеждане на делото в САС. Пропускът на апелативния съд да назначи тази експертиза със съответно поставени й задачи бе коригиран от касационния съд чрез назначаването й с нарочно определение и провеждане на повторен разпит на вещото лице.

По искане на частното обвинение, а и в изпълнение на дадените от ВКС указания, апелативният съд е назначил „повторна арбитражна“ АТЕ за изясняване на обстоятелствата, свързани с настъпване на произшествието, в това число и конкретно посочените в отменителното решение. В състава на експертизата са включени вещите лица инж. С. К. М., инж. И. А. Т. и д-р А. М., чието повторно изслушване бе проведено в тази инстанция. Експертното заключение е подписано с особеното мнение на инж. Т. по въпроса за скоростта на движение на мотоциклета, но не и по отношение на крайните изводи на експертизата. За изясняване на непримиримите за скоростта позиции, заети от мнозинството и останалия в малцинство от експертния състав, както и между последния и вещото лице К., изготвил единично заключение, ВКС прие за абсолютно необходимо назначаването на разширена експертиза, в която да участват всички изслушани в тази инстанция вещи лица, изготвили двете експертизи, обсъждани от въззивния съд, както и допълнителен експерт с компетентност в областта на автотехниката. Основните и допълнително поставената задачи на разширената експертиза са фокусирани на практика върху изследването на всички обстоятелства, свързани с настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП).

За да сподели фактическата обстановка, възприета за установена от първата инстанция, апелативният съд е анализирал събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и заключенията на изготвените експертизи. В рамките на този анализ обаче се е дистанцирал от ангажимента си да посочи защо не кредитира част от експертните заключения, приети в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Основателно е оплакването на защитата, че въпросът с видимостта не е бил обсъден през призмата на противоречията в експертизите (тази от досъдебното производство и назначените във въззивните производства). Изследваните въпроси в експертните заключения в кой момент за първи път подсъдимият е могъл не само да види, но и да оцени скоростта на придвижване на мотоциклета, не са разгледани от съда. Без да съобрази същината на експертния извод съдът е приел, замествайки го със свой, че въпреки разликите между последната експертиза и изготвената в досъдебното производство в отговора на въпроса за минималното разстояние на видимост, то двамата водачи пак имали пряка видимост един към друг. Разстоянието е от значение обаче не само от гледна точка на възможността за реакция в случай на започнала маневра, но и за да се прецени обективната възможност на всеки от водачите да възприеме другия като опасност в случай на незапочнала маневра. Съдът е отхвърлил приетото от експертите (в отговор на задача 17), че видимостта на подсъдимия към мотоциклета е възможно да е била препятствана от таксиметровия автомобил „Фолксваген Кади“, когато е започната маневрата за ляв завой, с единствения аргумент, че така формулираният отговор не бил даден с категоричност. Но по делото е установено, че мотоциклетът се е движил зад този лек автомобил преди да го изпревари. Игнорирани са данните за размерите на това превозно средство – „…тип баничарка – като миниван…..висок“ (показания на свидетеля К. М. – л. 118 от делото на СГС). Основателно е и наведеното възражение за произволност на умозаключението, че подсъдимият няма как да не е чул шума от мотоциклета. Този въпрос не е бил изследван изобщо. Вярно е отбелязаното, че много от свидетелите са съобщили за чут от тях изключително силен шум от мотоциклета, но следва да се държи сметка, че те са били навън. Водачът на задминатия от мотоциклета таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“ – свидетелят М., описвайки собствените си слухови възприятия е заявил: „В мига, в който чух звука на мотора и в следващия миг е ударът.“ От така казаното и уточнението, че чул, но дори нямал време да погледне в огледалото, защото мотоциклетът го застигнал за по-малко от секунда, се налага извод, че той, например, също е възприел слухово наличието на мотоциклета едва при задминаването.

Установената непълнота на мотивите досежно експертните изводи и неаргументираното по същество отхвърляне на някои от тях не могат да обусловят отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като е налице хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2. НПК и касационният съд е длъжен да реши делото без да го връща.

Встъпвайки в правомощията на въззивна инстанция и осъществявайки собствен анализ на събраните от въззивния, първостепенния и касационния съд доказателствени материали, настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за внасяне на няколко, но съществени корекции в приетата за установена от предните инстанции фактическа обстановка. Те се отнасят основно до конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието.

Подсъдимият П. С. Л., с установена самоличност, е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) - притежава свидетелство за управление на МПС за категория В АМ, издадено на 28.2.2008 г.

На 11 април 2015 г., около 13:10 ч., подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] (оттук и нататък - „Фолксвагена“). Движел се в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]. Времето било слънчево и топло, а пътната настилка - суха. Покритото с асфалтова настилка пътно платно на [улица], предназначено за двупосочно движение, било с широчина от 19 метра. Подсъдимият управлявал автомобила си в дясната половина (считано за неговата посока на движение) на пътното платно на булеварда в прав и без неравности и наклони участък от пътя.

Преди кръстовището, образувано от пресичането на [улица]с [улица], ширината на пътната лента на движещите се по [улица]в посока от [улица]към [улица]била 7 метра, а пътната лента, предназначена за насрещно движещите се – 12 метра. Хоризонталната пътна маркировка между двете пътни ленти била М 2 - двойна непрекъсната линия, свършваща на кръстовището.

Подбраната от подсъдимия скорост на движение била около 40 км/ч. На кръстовището на [улица]и [улица]той трябвало да завие наляво, поради което и за да може да реализира успешно завоя, без да загуби странична устойчивост, намалил скоростта преди да започне отклоняването на автомобила вляво до около 34 км/ч. Преди да започне отклонението си вляво подсъдимият се огледал за насрещно движещи се превозни средства и видял таксиметров автомобил. Таксиметровият автомобил - „Фолксваген“, модел „Кади“ бил управляван от свидетеля К. М., който видял автомобила на Л. и възприел намерението на водача му да извърши ляв завой. Подсъдимият, виждайки насрещно движещия се таксиметров автомобил, преценил, че той е на достатъчно голямо разстояние и ще може да извърши завиването наляво безконфликтно. Затова и след като погледнал вляво, за да се увери, че няма пешеходци, започнал маневрата като навлязъл частично в насрещната лента за движение (0,5 м.) В момента, в който погледнал отново надясно, за да оцени повторно скоростта на движещия се там таксиметров автомобил и се увери, че няма да отнеме предимството му, настъпил удар с достигналия междувременно до мястото мотоциклет „Хонда“ СВR 600 с рег. [рег.номер на МПС] , чието приближаване не било възприето от подсъдимия изобщо. Мястото на удара по широчина на платното за движение е на около 0,5 м. северозападно от двойната линия, разделящи средните ленти на платното за движение.

Мотоциклетът бил управляван от неправоспособния водач А. Г. Г., зад когото седял пътникът М. В. И.. И двамата били без защитни каски. Скоростта на движение на мотоциклета била около 182 км/ч. към момента на удара. Мотоциклетът, управляван от водача му, излязъл от [улица]и продължил движението си по [улица], придвижвайки се зад таксиметровия автомобил, управляван от свидетеля К. М.. Водачът Г. ускорявал скоростта му и предприел изпреварване на лекия автомобил „Фолксваген Кади“, при което свидетелят М. възприел както наличието на мотоциклет по платното за движение, така и високата му скорост на движение. При изпреварването мотоциклетът навлязъл в насрещната лента за движение, в която се намирал автомобилът, управляван от подсъдимия, който бил започнал леко отклонението вляво. След това водачът на мотоциклета предприел поведение по връщане в дясната лента като се движел в зоната на двойната непрекъсната линия, когато настъпил ударът между предната част на мотоциклета (предното колело) и предната част на лекия автомобил (десния край на предната регистрационна табела). Сблъсъкът настъпил на [улица]в зоната на двойната непрекъсната разделителна линия. От удара в лекия автомобил мотоциклетът се повдигнал от земята и се превъртял във въздуха, след което паднал разполовен на земята.

Разстоянието от пресечката на [улица]с [улица]до мястото на удара било 210 метра. Максималното ускорение на скоростта на този модел мотоциклет е 6,9 m/s 2 , а за достигането на скорост от 182 км/ч. до мястото на удара средното ускорение е било 6,04 m/s 2 .

Подсъдимият е имал обективна възможност да види мотоциклета за първи път след като водачът му е започнал изпреварването, насочвайки се към лявата лента и преди да пресече двойната непрекъсната линия, разполагайки с 1,18 секунди преди настъпването на удара. Дори подсъдимият да бе видял мотоциклета в този първи възможен момент, той не би могъл да реагира със спиране преди мястото на удара. Починалият мотоциклетист на свой ред не е имал видимост към „Фолксвагена“ преди да започне изпреварването заради движещия се пред него висок таксиметров автомобил, тип „баничарка“ (без задно панорамно стъкло).

В следствие на удара А. Г. и седящият зад него свидетел М. В. И., които били без защитни каски, се отделили от превозното средство, като тялото на пътника преминало над тялото на водача, ударило се в предното стъкло на Фолксвагена в лявата му предна част и в предната лява част на тавана, след което прелетяло известно разстояние зад автомобила. Движението на тялото на М. И. било спряно след като, се ударило в паркиран бус. Пострадалият пресрещнал буса с ръце и последвало плъзгане на тялото надолу до окончателното му установяване при задното ляво колело на превозното средство.

Тялото на А. Г. Г. паднало на разстояние 13,8 метра от мястото, прието за ориентир при извършения оглед на местопроизшествието. Свидетелят М. В. И. бил намерен на разстояние 43,3 метра от мястото на ориентира.

От удара А. Г. получил тежки травматични увреждания, несъвместими със жизнените функции: закрита черепно-мозъчна травма, закрита травма на шията, тежка закрита гръдно-коремна травма, тежка травма на опорно-двигателния апарат. Пристигналата на мястото Бърза помощ констатирала смъртта му.

М. И. получил счупване на десния кондиларен израстък на долната челюст, счупване с изкълчване на костите на дясната предмишница, счупване на пета дланна кост и на проксималната фаланга на пети пръст на дясната ръка, разкъсно-контузни рани по крайниците, мозъчно сътресение без изпадане в комационна кома.

В деня на случилото се, около 15:40 ч., на подсъдимия била взета кръвна проба и урина във ВМА, изследвани впоследствие по експертен път. В кръвта му бил установен единствено метаболит на тетрахидроканабинол. Подсъдимият бил употребил марихуана няколко дни преди разглеждания инцидент.

Така приетата фактология се различава от намерената за установена от предните две инстанции единствено относно няколко, но за сметка на това ключови за решаването на делото обстоятелства. Такива се явяват тези за скоростта на движение на моторните превозни средства, траекторията на движение на мотоциклета и видимостта на подсъдимия към мотоциклета. Затова и доказателственият анализ следва да се фокусира върху тях, доколкото останалите факти се определят като правилно изяснени въз основа на събраните по делото доказателства.

Въззивният съд се е позовал на обясненията на подсъдимия (кредитирани частично), показанията на свидетелите М., Д., А., У., Д., Д., Р., Д., К. и И., Автотехническа експертиза с фотоалбум (л. 44 - 47 ДП), Комплексна медико-автотехническа експертиза със скица (л. 80 - 100 ДП), Допълнителна двойна автотехническа експертиза (л. 102-105), СМЕ, СХЕ (Токсикологична) експертиза, СМЕ на труп, Констативен протокол № К-295, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум на местопроизшествие, два броя епикризи на И., протокол за медицинско изследване за алкохол и друго упойващо вещество, талон за медицинско изследване № 0396517, писмо от Началник-Дирекция „Национална система 112 – София“, Регионален център 112 - София, справка за А. Г. Г. за водач на МПС и извършени нарушения по ЗДвП, справка за П. Л. за същите обстоятелства, Заповед за прилагане на ПАМ № 15-4332-000783, препис-извлечение от Акт за смърт за А. Г. Г., удостоверение за наследници, справка за съдимост за подсъдимия П. Л.. На изброените дотук е основал фактическите си изводи и СГС. Апелативният съд е ползвал и заключенията на повторна АТЕ (от предходното въззивно разглеждане на делото) и Комплексна СМАТЕ, назначена от него в изпълнение на указанията на ВКС, и на дадените пред него показанията на свидетеля Х. Т. К..

Инстанциите са кредитирали частично обясненията на подсъдимия, възприемайки ги като правдиви освен относно твърдението му, че не е видял и чул приближаването на мотоциклета. Като мотив е изтъкнато приетото за установено, че подсъдимият обективно могъл да види мотоциклета. Този съдебен състав отбелязва обаче, че обективната възможност на даден субект за визуално възприятие не обуславя непременно извод за реализирането й. Казано накратко – от това, че някой е могъл да види не следва със сигурност, че е видял. Вниманието на гледащия може да е било отклонено по най-различни причини, поради което и да не е видял. Отделен, но вече с правно значение е въпросът дали задълженият субект е бил длъжен да види. По разисквания тук фактически момент обаче е достатъчно да се посочи, че нито едно доказателство не оборва заявеното от подсъдимия, че не е видял приближаването на мотоциклета. Затова обясненията му се възприемат като правдиви. За такива се приемат и тези, в които твърди, че не е чул приближаването на мотоциклета. Свидетелите са възпроизвели наблюденията си за движението на мотоциклета, добити от тях докато са били навън в квартала. Част от тях - и за време, предшестващо произшествието. За разлика от тях подсъдимият е идвал от друго място, бил е в автомобила си със затворени прозорци и е слушал музика. Освен това, установено е от показанията на свидетеля К. М., че той самият е чул шума от мотора едва при изпреварването, веднага след което е възприел и удара („В мига, в който чух звука на мотора и в следващия миг е ударът“ – л. 118 от делото на СГС). Заключението, че подсъдимият е могъл да възприеме слухово наличието на мотоциклет на пътя (без да е прецизирано в кой точно момент) и бил в състояние да се ориентира по шума за посоката на идващо превозно средство дори да не го вижда, е основано на предположение.

Касационният съд кредитира заключението на разширената експертиза с нейното допълнение като най-пълно и научнообосновано, а и синхронно по решаващите въпроси с това на двете експертизи, назначени при второто и третото разглеждане на делото във въззивния съд, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.

В експертизата, изготвена в досъдебното производство изобщо не са били съобразени като фактор със значение данните за разстоянието от [улица](откъдето е излязъл мотоциклетистът) до мястото на удара. Видно от устните разяснения на вещите лица пред първостепенния съд те не са измервали това разстояние и не са го съобразявали при изчисленията си. Взаимната видимост на водачите също не е била разгледана в аспекта на разстоянието между пряката, от която мотоциклетът се е включил в движението по булеварда и мястото на удара. В тази експертиза не е еднозначно определено и мястото на удара, доколкото в отговора на задачата по т. 2 се приема словесно, че е около двойната разделителна линия, но и на разстояние около 7 – 7,5 метра вляво от десния край на пътното за движение, считано по посоката на огледа (което пък съответства на настъпване на удара в лентата, в която се е движил подсъдимият; посоката на огледа е от [улица]към [улица], т.е. тази на движение на мотоциклета, а лентата, в която се движил е с широчина от 7 метра). В отговора на задачата по т. 6 пък е прието навлизане на „Фолксвагена“ в насрещната му лента за движение (без да се уточнява с колко). Отбелязаната непрецизност не е била отстранена при изслушването на вещите лица в СГС, а впоследствие е била и неотстранима заради смъртта на едно от вещите лица. В това заключение, за разлика от това на разширената експертиза, назначена от ВКС, не е обследвана и връзката от медицинска гледна точка между скоростта и причинените увреждания на загиналия и пострадалия.

Именно тези непълноти и непрецизности мотивират горния извод на касационния съд да се довери на изводите от заключението на разширената експертиза с допълнението й при отчитане на обстоятелството, че около него в крайна сметка са се обединили вещите лица, участвали в експертизите в последните две въззивни производства, плюс още едно вещо в автотехническата област лице.

Въз основа на разширената експертиза съдът приема за установени мястото на удара, скоростта и траекториите на движение на превозните средства, взаимната видимост на водачите и установената техническа невъзможност за всеки един от тях да предотврати настъпването на удара. Важно е да се отбележи, че при изслушването им в съдебното заседание експертите внесоха изрична корекция заради допуснатата техническа грешка в отговора на допълнителната задача, формулирайки как точно следва да се чете, а именно: „Ако водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ реагира със спиране около 1.18 сек. преди удара, когато мотоциклет „Хонда“ се насочва към лявата лента и преди да пресече двойната непрекъсната линия, то тогава „Фолксваген Голф“ няма да може да спре преди мястото на удара, като скоростта на „Фолксваген Голф“ в момента на удара би била 33 км.ч.“

ВКС приема за установено, че скоростта на мотоциклета е била около 182 км/ч., доверявайки се на формираното в експертизата мнозинство. С изключение на вещото лице Т., всички участвали досега автоексперти са обосновали приблизително скорост около този порядък. От особеното мнение на инж. И. Т. става ясно, че приетата от него отправната точка за изчисление на скоростта на мотоциклета е изминатото разстояние от пътника на него – прелитане, падане на терена, преобръщане и плъзгане до мястото му на установяване. Оттам насетне той е ползвал метода на Апел за определяне на скоростта на тялото на пътника. Както сам е посочил обаче, а е и потвърдено при изслушването на останалите вещи лица, този метод (със съответно приложимите формули) е относим към удар между автомобил и пешеходец. В случая ударът е между две превозни средства в движение, поради което съдът се доверява на разясненията на проф. К. и инж. М., подкрепени и от третия автоексперт, съобразно които предложеният от инж. Т. подход на изчисление е неприложим. А и от него не става ясно защо е прието за релевантно изминатото разстояние на падане от пътника, а не това на водача например. Цитираните в заключението изследвания с предмет за връзката между скоростта на превозното средство и причинените увреждания на починалия (разкъсване на гръдната аорта с кореспондиращо счупване на гръбначния стълб, счупване на таза в областта на срамната кост и значително разкъсване на кожата и подлежащите меки тъкани в лявата слабинна гънка) също определят като обосновано становището на мнозинството, че скоростта на мотоциклета е била по-висока, а не 79 км/ч., както счита техният колега. Изследванията констатират, че „разпуквания на кожата в ингвиналната област“ е винаги представено при скорост над 95 км/ч. Тежките поражения върху мотоциклета, който е разполовен на две части, както и тези върху „Фолксвагена“ на подсъдимия, също се възприемат от съда като обстоятелство, поставящо под съмнение правилността на становището на инж. Т.. Установено е също така, че в отсечката от 210 метра мотоциклетът (с оглед техническите му характеристи) обективно е могъл да достигне тази скорост, ускорявайки. Накрая, но не без значение, възприятията на свидетелите, наблюдавали движението на превозното средство, са все в смисъл за изключително висока скорост на придвижването му и силно ускорение по време на движението.

Коментираното разминаване между инж. Т. и останалите вещи лица по отношение на скоростта на мотоциклета не се явява с решаващо значение, защото той е напълно солидарен с крайните изводи на експертизата, доколкото също намира, че от момента, в който подсъдимият е имал за първи път видимост към мотоциклета и да оцени скоростта му, той не е могъл да спре, а към момента, в който е бил започнал маневрата не е имал видимост към мотоциклета.

В отговора на допълнителната задача са онагледени резултатите от проведената компютърна симулация на механизма на произшествието, като взаимната видимост, местоположение и движение на двамата водачи са отразени от гледната точка на всеки от тях. Именно въз основа на този отговор съдът приема за установено, че към момента, в който подсъдимият е започнал маневрата за завиване наляво той е видял таксиметровия автомобил, но не е могъл да види мотоциклета. Видимост към последния е имал 1,18 секунди преди настъпването на удара – когато мотоциклетът се е показал зад таксито, предприемайки изпреварването му. В този момент обаче, дори и да бе видял мотоциклета, подсъдимият не е могъл да спре.

Приемането на различни съществени факти за механизма на произшествието има за своя логическа последица достигането до различни правни изводи. Налице е пълна недоказаност на субективната страна на престъпния състав на обвинението, а това обуславя приложението на последиците на чл. 304 НПК спрямо подсъдимия.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, в чието нарушаване е обвинен Л., постановява, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Установено е, че в момента, в който подсъдимият е предприел маневрата в насрещното платно за движение е имало видимо за него едно движещо се превозно средство на разстояние, което е било достатъчно голямо, за да реализира подсъдимият успешно левия завой без да отнема ничие предимство. Тази субективна преценка на водача е била обоснована, тъй като не се е стигнало до сблъсък с автомобила, управляван от свидетеля К. М.. Именно с движението на таксиметровия автомобил е бил длъжен да се съобрази Л., това е била видимата за него опасност. Разминаването между тези две превозни средства би било напълно безконфликтно.

Произшествието е настъпило заради неочаквано усложнение в пътната обстановка. Такова усложнение представлява рязкото изменение в нея - появата на мотоциклет, изпреварващ първия видим и възприеман като опасност от водача на автомобила обект, и придвижващ се с многократно по-висока от разрешената за градски условия скорост. Подсъдимият не е имал обективна възможност да забележи мотоциклета към момента, в който е започнал маневрата, а в първия възможен момент за видимост по време на извършването й, той не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

Подсъдимият Л. не е могъл да предвиди подобно рязко изменение. В чисто абстрактен план всеки е длъжен да предвиди, че е възможно участник в пътното движение да извърши нарушение. Но за да не се стига до реализиране на обективна отговорност на водачите, винаги е необходимо да се изследва задължението им и възможността им да предвидят настъпването на дадено събитие в зависимост от конкретната пътна обстановка, а не в изцяло хипотетичен принципен план. В разглеждания случай подсъдимият изобщо не е имал възможност да види мотоциклета на платното за движение при започване на маневрата. Единственото, което е следвало да съобрази е било възможно ли е да извърши завоя преди приближаването на видимия в таксиметров автомобил, управляван от свидетеля М.. При извеждане на тази преценка водачът е длъжен да съобрази и скоростта на насрещнодвижещото се превозно средство, включително и че е възможно същото да се движи с превишена такава, тоест да предвиди възможно неправомерно поведение. С този ангажимент подсъдимият очевидно се е справил, тъй като не е настъпил удар между неговия автомобил и този на свидетеля М., който спокойно е спрял преди мястото на удара и чиято скорост на движение правилно е била определена като ниска от страна на подсъдимия. Това означава, че последният е оценил адекватно и в съответствие със законовите изисквания за водачите пътната обстановка. Нищо конкретно в нея не е определяло като възможно предвиждането, че превозно средство може да се движи със скорост от над 180 км/ч. в градски условия.

В обобщение се налага извод, че произшествието е настъпило заради обективната техническа невъзможност на подсъдимия да възприеме движението на мотоциклета и да съобрази поведението си с него, изчаквайки го да премине преди да предприеме маневрата или спирайки преди неговия коридор на движение след започването на маневрата. Касае се за случайно деяние – деецът не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, тъй като не е възприел наличието на пречка за извършване на маневрата ляв завой. Затова деянието му не е виновно, а е случайно по смисъла на чл. 15 НК.

Константна и в съответствие с утвърденото в доктрината и закона е съдебната практика, повеляваща признаването на подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено от него виновно (чл. 304 НПК).

Оправдателният за подсъдимия изход на делото обосновава и отмяна на присъдата в частта за разноските, тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК, същите следва да останат за сметка на държавата.

Наличието на предпоставките за оневиняването на подсъдимия логично определя като неоснователна касационната жалба на частните обвинители. Така е, защото с нея се претендира по-тежкото наказване на Л., по отношение на когото изобщо не са налице основания за реализиране на наказателна отговорност.

Мотивиран от изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 345, ал. 5, изр. 2., вр. чл. 334, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, касационният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.