Определяне на режим на лични отношения с родител при съобразяване интереса на детето

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
Гр.София, 10.03.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1956 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. срещу решение №.108/5.02.25 по г.д.№.2079/24 на ОС Пловдив, с което е потвърдено решение №.2008/7.05.24 по г.д.№.9600/23 на РС Пловдив за изменение на постановените с решение №.265/10.06.19 по г.д.№.796/19 на РС Асеновград мерки относно режима на лични отношения на детето А. Х. Б. с бащата Х. С. Б. както следва: без присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване при бащата в събота вечер; една седмица през лятото с преспиване, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката /ако друго не бъде уговорено от първи до седми август/; за Коледните празници през четните години /през нечетните детето ще е при майката/; за Великденските празници през нечетните години /през четните детето ще е при майката/; детето да бъде с всеки от родителите на техните личните празници. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответната страна Х. С. Б. оспорва жалбата.

Дирекция „Социално подпомагане“ Х. не взема становище.

С определение №.4904/29.10.25 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето, и има ли задължение съдът при искане за изменение на мерките служебно да следи за интереса на детето“.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и по § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД се осъществява изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Той трябва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето. В разпоредбите на чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД като критерии за извършване на дължимата преценка са посочени най-съществените от тези обстоятелства - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности - без те да са изброени изчерпателно или да са степенувани в строго определен ред. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето - за който съдът следи служебно /реш.№.59/4.05.18 по г.д.№.2396/17, ІІІ ГО, реш.№.110/22.05.18 по г.д.№.327/18, ІV ГО, и др./.

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства - писмени и свидетелски показания, че: съгласно одобреното при развода на страните споразумение родителските права по отношение на малолетната им дъщеря А. Х. Б. /родена на ... ... .../ са предоставени за упражняване на майката при установен режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 13ч. в присъствието на майката /с възможност след навършване на шестгодишна възраст на детето режимът да бъде преразгледан и евентуално разширен/; отношенията между бившите съпрузи са изключително обтегнатите; бащата има хазартна зависимост и посещава психолог два пъти седмично; от 25.08.23 по реда на ЗЗДН му е наложена забрана да приближава дъщеря си за срок от 18м. /с реш.№.3229/29.08.24 по г.д.№.12483/23 на РС Пловдив е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на бившата си съпруга и дъщеря си и му е забранено да ги приближава - вкл. жилището, детската градина и учебното заведение, местоработата и местата за социални контакти/ и от 13.08.23 не я е виждал; видно от мотивите на решението актът на домашно насилие се изразява в обиди и заплахи към майката, но няма доказателства и не се твърди бащата да е извършвал действия, пряко насочени към детето, които да се квалифицират като акт на домашно насилие-единствено присъствието му по време на психическото насилие спрямо майката по силата на чл.2 ал.2 ЗЗДН квалифицира действията, насочени към бившата съпруга, като акт на домашно насилие и спрямо детето; след описания в решението инцидент -при който, след обидни думи към майката в присъствието на детето, то се е опитало да изгони баща си, било е разстроено, притеснено, напрегнато - с него е работил клиничен психолог - св.Г.; в резултат на така оказаната професионална помощ състоянието на А. се подобрило, започнала да спи по-спокойно, не се чувствала заплашена, тъй като баща й е „наказан от съда“, като по мнение на свидетелката детето няма емоционална връзка с бащата и смята, че няма нужда от контакти с него, тъй като не го счита за важен човек.

При така установените обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че не се установява лошо отношение от страна на Х.Б. към дъщеря му /извън отправените в нейно присъствие действия спрямо майката, квалифицирани като домашно насилие/, както и че изострените отношенията между родителите неизбежно дават отражение и върху психиката й - особено когато е очевидец на случващото се помежду им. Безспорно е и, че детето е в уязвима възраст /понастоящем на 8г. и 8м./, в която от една страна няма нужда от такива интензивни грижи от страна на майката, от каквито се е нуждаело когато е било на 2г. /при определяне на първоначалния режим на контакти/, но от друга не е достатъчно самостоятелно, тепърва се формира мирогледа му и е лесно податливо на влияния. Същевременно като всяко дете то има право и необходимост в живота му да присъстват и двамата родители, да изгради доверителна връзка и с двамата и да може да разчита по-нататък в житейския си път на разбиране, опора и подкрепа и от двамата. От друга страна, предвид наличните данни за: хазартна зависимост на бащата, липса на емоционална близост и на каквато и да е връзка на същия с детето в период от поне година и половина /с оглед решението по ЗЗДН/, изменения в психическото и физическото състояние на А. след преживения стрес, е необходимо извършване на внимателна преценка в какви граници и как да бъде определен режима на контакти с неупражняващия родителските права родител-така че от една страна да не се накърнят интересите на детето с оглед евентуални дефицити в родителския капацитет на Х.Б., а от друга страна да се даде възможност за адекватно присъствие на бащата, за пълноценно общуване и изграждане и развитие на емоционална връзка и с него. В случая режимът на контакти е определен без да са събрани достатъчно доказателства, позволяващи задълбочено изследване и съобразяване на горните обстоятелства-като се има предвид и, че съдът има задължение и служебно да следи за най-добрия интерес на детето. По делото не е допусната както исканата от ищеца още пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза с въпроси относно родителския капацитет на родителите, степента на привързаност на детето към бащата, евентуалното наличие на родителско отчуждение и т.н., така и сочената от ответницата във въззивната жалба съдебно-психиатрична такава на бащата във връзка с хазартната му зависимост. Последният не е бил и изслушван - нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд - което само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. При това положение, предвид липсата на достатъчно данни и доказателства, които да позволят определяне на режим на контакти на детето с бащата при съобразяване на всички относими към случая обстоятелства и при стриктно съблюдаване на най-добия интерес на детето, в това число и с оглед неизслушването на бащата, дължимата преценка не може да бъде извършена и от касационната инстанция. Въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. При новото гледане следва: 1/ да се изслуша задължително бащата по реда на чл.59 ал.8 СК; 2/ да се изготви нов социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане“ Пловдив с цел осигуряване на данни относно актуалните условия за пребиваване на детето в жилището на бащата /доколкото той живее в различен град от този, в който е домът на майката и детето, и при изготвяне на предходния доклад е заявил, че би сменил жилището си с по-голямо, ако има контакти с дъщеря си и тя му гостува в Пловдив/; 3/ да се допусне психологическа експертиза със задача, подробно формулирана в исковата молба /т.2 от доказателствените искания/, както и такава да даде заключение за актуалния психологически и здравен статус на детето и евентуално наличие на родителско отчуждение, като се предостави възможност и на майката да конкретизира задача към тази експертиза предвид първоначалното й искане във въззивната жалба; 4/ да се допусне психиатрична експертиза на бащата със задача във връзка с хазартната зависимост, формулирана във въззивната жалба, при съобразяване и на евентуалното й уточняване от майката предвид искането й в жалбата; 5/ да се извърши цялостна преценка на събраните доказателства, в това число на заключенията от горепосочените експертизи, и да се определи режима на контакти на детето с бащата при отчитане на: родителския му капацитет, вкл. актуалното му състояние във връзка с твърдяната хазартна зависимост; наличието или липсата на емоционална връзка на същия с детето, респективно на синдром на родителско отчуждение; необходимостта от евентуален преходен период за осъществяване на контакти с детето в присъствието на психолог или служител от Дирекция „Социално подпомагане“ на неутрална територия, с постепенното му разширяване – при съобразяване на обстоятелството, че е в интерес на детето да създаде и поддържа емоционална връзка не само с майка си, но и с баща си, като се даде възможност за пълноценен контакт, ненатоварен от конфликтни ситуации и личности.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.108/5.02.25 по г.д.№.2079/24 на ОС Пловдив.

ВРЪЩА делото на ОС Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: