Отмяна на непълно групиране на наказания и недопустимо тълкуване от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * основателност на искане за възобновяване * групиране на наказания * определяне на общо най-тежко наказание * съществени процесуални нарушения * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№438

Гр. София, 23 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 834/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Г. М. за възобновяване на н. ч. д. № 500/2023 год. по описа на Окръжен съд – Варна (ВОС).

В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, се поддържа, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като извършената от първостепенния съд кумулация е непълна. Наред с това са изложени доводи за незаконосъобразност на предшестващо определение за групиране на наказанията на осъдения по предходни присъди, с което е било постановено ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. Направено е искане за възобновяване на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, отмяна на постановеното определение № 449/11. 05. 2023 год. и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа искането по изложените в него съображения като изтъква, че вследствие на пропуска на съда да извърши пълна кумулация на наказанията се е стигнало до неяснота относно това какво наказание следва да търпи М. и каква част от определеното общо най-тежко наказание е изтърпял.

Осъденият Г. М. не участва в производството пред касационната инстанция и не изразява лично становището си по основателността на искането.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и пледира да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото, доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

По отношение на Г. Г. М. са били постановени следните присъди:

1. С определение от 13. 04. 2005 год., постановено по н. о. х. д. № 775/2005 год., в сила на същата дата, Районен съд – Варна е одобрил споразумение, по силата на което М. е признат за виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, 6 и 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 19. 06. 2004 год., за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му е било отложено за изпитателен срок от три години.

2. С определение от 31. 05. 2007 год. по н. о. х. д. № 1864/2004 год., в сила на същата дата, Районен съд – Варна е одобрил споразумение, по силата на което М. е признат за виновен в извършено на 15. 09. 2003 год. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

3. С определение от 08. 10. 2008 год., в сила на същата дата, Районен съд – Провадия е одобрил споразумение по н. о. х. д. № 179/2008 год., с което на М. е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца и обществено порицание за извършено на 17. 03. 2007 год. престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

4. С определение от 27. 10. 2017 год., в сила на същата дата, постановено по н. о. х. д. № 1428/2015 год., Специализираният наказателен съд е одобрил споразумение, с което на М. е наложено наказание една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, извършено от края на месец март 2014 год. до 29. 07. 2014 год, както и една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 29.07.2014 год и една година лишаване от свобода за второ престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, извършено на 29. 07. 2014 год. На основание чл. 23, ал. 1 от НК СНС е наложил най-тежкото от така определените по делото наказания, а именно една година лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.

5. С определение от 27. 10. 2017 год. по н. о. х. д. № 3157/2017 год., в сила на същата дата, Специализираният наказателен съд е одобрил споразумение, с което на М. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване за извършено от началото на месец януари 2004 год. до 21. 01 .2015 год престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

6. С присъда от 01. 12. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 440/2014 год., в сила на 07. 08. 2018 год., Районният съд – Провадия е осъдил М. на две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 28, ал. 2 от НК, извършено на 17. 08. 2013 год., като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.

7. С определение № 260096/16. 02. 2021 год. по н. о. х. д. № 5131/2020 год.. влязло в сила на същата дата Районен съд – Варна е одобрил споразумение, с което на М. са наложени наказания в размер на по една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 6 и 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК, извършени на 22. 11. 2017 год. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения е наложено най-тежкото наказание от така определените – една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

8. С присъда № 260004/14. 06. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 1042/2018 год. по описа на Варненски окръжен съд, в сила на 17. 01. 2023 год. М. е осъден на седемнадесет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 и 12 вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 28. 01. 2018 год.

През годините по отношение на осъдения са били извършени и следните групирания на наказанията по така постановените присъди:

1. С определение от 02. 02. 2009 год. по н. ч. д. № 554/2008 год., в сила на 18. 02. 2009 год. са били групирани наказанията по н. о. х. д. № 1864/2004 год. и н. о. х. д. № 179/2008 год., като на М. е било наложено нйа-тежкото измежду наказанията по двете присъди, а именно осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, като към него е било присъединено наказанието обществено порицание по н. о. х. д. № 179/2008 год.

С определение от 21. 12. 2017 год., постановено по ч. н. д. № 3438/2017 год., в сила на 26. 01. 2018 год., Специализираният наказателен съд на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от осем месеца лишаване от свобода, наложено по реда на чл. 25 вр. чл. 23 от НК с определение по н. ч. д. № 554/2008 год., като е определил първоначален общ режим на изтърпяването му.

2. С определение от 17. 01. 2018 год., постановено по н. ч. д. № 3299/2017 год., в сила на 02. 02. 2018 год., Специализираният наказателен съд е групирал наказанията, наложени по н. о. х. д. № 1428/2015 год. и по н. о. х. д. № 3157/2017 год., като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е увеличил с един месец на основание чл. 24 от НК.

3. С определение № 214/18. 10. 2018 год. по н. ч. д. № 395/2018 год., в сила на 05. 11. 2018 год., Районният съд – Провадия е формирал три групи както следва:

- На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е наложил най-тежкото измежду наказанията по н. о. х. д. № 775/2005 год. и н. о. х. д. № 1864/2004 год. – осем месеца лишаване от свобода, като е постановил ефективното му изтърпяване на основание чл. 25, ал. 4 от НК;

- На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е наложил най-тежкото измежду наказанията по н. о. х. д. № 1428/2015 год., по н. о. х. д. № 3157/2017 год. и по н. о. х. д. № 440/2014 год. – две години лишаване от свобода;

- Постановил наказанието пробация, наложено по н. о. х. д. № 179/2008 год., да бъде изтърпяно отделно.

4. С определение № 449/11. 05. 2023 год. по н. ч. д. № 500/2023 год., в сила на 27. 05. 2023 год., Окръжен съд – Варна е групирал наказанията по н. о. х. д. № 440/2014 год., по н. о. х. д. № 5131/2020 год. и по н. о. х. д. № 1042/2018 год., като на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е наложил най-тежкото измежду тях, а именно седемнадесет години лишаване от свобода.

С определение № 587/26. 06. 2023 год. първостепенният съд е допуснал тълкуване на съдебния акт от 11. 05. 2023 год. в смисъл, че следва да се приспадне търпяното наказание от една година лишаване от свобода по присъдите, постановени по н. о. х. д. № 3157/2017 год. и н. о. х. д. № 1428/2015 год, а остатъкът до размера на наказанието по н. о. х. д. № 440/2014 год. да бъде приспаднат при изпълнение на присъдата, с определеното наказание от седемнадесет години лишаване от свобода.

Именно последното определение за групиране на наказанията е предмет на проверка в настоящото производство и тя показва, че възраженията на защитата за непълнота на извършената кумулация са основателни.

Предвид начина, по който е било формулирано искането на прокурора за групиране на наказанията, следва да се подчертае, че когато последващите кумулацията присъди не налагат да бъде извършена промяна във вече формираните групи по чл. 25 вр. чл. 23 от НК, не е необходимо в присъдата или определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК тези групи да бъдат възпроизвеждани отново. Веднъж направена, кумулацията запазва силата си до момента, в който не се наложи към съответната група да бъде прибавена нова присъда или да бъде извадена присъда, за да бъде формирана нова група с оглед изискването за най-благоприятно съотношение за осъдения. Предвид това принципно положение контролираната инстанция правилно не е групирала отново наказанията по н. о. х. д. № 775/2005 год. и н. о. х. д. № 1864/2004 год., тъй като тази кумулация е извършена от Районния съд – Провадия по н. ч. д. № 395/2018 год. и нито едно от деянията по последващите присъди не се намира в съотношение на съвкупност с тези по посочените две дела. Пак поради изложеното не е било необходимо за пореден път да бъде посочено, че наказанието пробация, наложено по н. о. х. д. № 179/2008 год. следва да бъде изтърпяно отделно.

Недостатъкът на проверяваното определение касае единствено последните пет присъди на Г. М.. Окръжният съд поначало правилно се е ориентирал, че най-благоприятно за дееца е да му бъде наложено най-тежкото измежду наказанията по н. о. х. д. № 440/2014 год., по н. о. х. д. № 5131/2020 год. и по н. о. х. д. № 1042/2018 год. Това, което е останало извън вниманието му, е че наказанието, наложено по н. о. х. д. № 440/2014 год., вече е било групирано с тези, определени по н. о. х. д. № 1428/2015 год. и по н. о. х. д. № 3157/2017 год., като при това е било най-тежкото измежду тях. Посоченото обстоятелство е изисквало изрично да бъдат формирани две групи – първата, включваща наказанията по н. о. х. д. № 1428/2015 год. и по н. о. х. д. № 3157/2017 год., а втората – направената от ВОС. Контролираната инстанция е пропуснала да стори това, след което е направила неудачен опит да отстрани незаконосъобразността на постановеното от нея определение по реда на тълкуването, заобикаляйки задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2009 год. на ОСНК. В тази връзка следва да се припомни, че предназначението на производството по чл. 414 от НПК е да отстрани възникнали съмнения и затруднения при изпълнението на влезли в сила съдебни актове, но е недопустимо използването му за отстраняване на пороци или за допълване на непълноти. Всички тези недостатъци могат да бъдат отстранени единствено по реда на възобновяването на наказателни дела.

Предвид тези съображения наказателното производство по н. ч. д. № 500/2023 год. по описа на Окръжен съд – Варна следва да бъде възобновено, като бъдат отменени постановените по него съдебни актове за групиране на наказанията и за тълкуване, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите в искането, отнасящи се до предходни съдебни актове, с които са извършвани кумулации, няма да бъдат обсъждани, тъй като са направени извън сроковете по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н. ч. д. № 500/2023 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОТМЕНЯ постановените по него определение № 449/11. 05. 2023 год. и определение за тълкуване № 587/26. 06. 2023 год.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.