Дължимост на сметки за ток при софтуерна намеса в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60173

гр.София, 22.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3659 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 260422 от 21.08.2020 г. по в. гр. дело № 1002/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 919 от 25.02.2020 г. по гр. дело № 19501/2019 г. на Варненския районен съд за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Г. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 8 486,39 лв., представляваща служебно начислена стойност на електроенергия за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. по фактура № 0287515328/20.11.2019 г. за клиентски № 1100152158.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба Д. Н. Г. я оспорва и моли

обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Варненския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 8 486,39 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 208 от 12.3.2021 г. по два въпроса. Първият от тях е длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства. Вторият е налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, установени при извършени проверки в периода от 23.11.2018 г. до 03.05.2019 г. при констатирано реално количество доставена и незаплатена енергия.

По първия въпрос е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2014 г., I Г.О., № 3 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 534/2012 г., IV Г.О., № 149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2011 г., III Г.О., № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV Г.О., № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I Г.О., № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I Г.О. на ВКС и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Съдът трябва да изложи също причините, поради които не кредитира някои от доказателствата по делото. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.

Формираната практика на ВКС по втория въпрос се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Въздействието върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.

В обобщение следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на въздействие върху средството за търговско измерване, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

При този отговор на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Д. Г. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата 8 486,39 лв., представляваща допълнително начислено количество потребена, но неплатена електрическа енергия за периода 23.02.2018 г. – 22.02.2019 г. в размер на 43 836 кв. ч., отчетена при извършена с констативен протокол № 1105508 от 02.12.2019 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа /Т3/ – 043836,5 кв. ч. Ищцата е уведомена за извършената в тази връзка едностранна корекция на сметката, като ѝ е предоставен срок за погасяване на задължението.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза метрологичната годност на процесния електромер не е изтекла към датата на извършване на корекцията. Констатира се неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, в резултат на което част от действително потребената енергия в размер на 43 836 кв. ч., не е отчетена в регистрите за нощно и дневно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3. Нарушаването на тази функция на процесора на електромера означава, че е осъществено вмешателство в програмата му за тарифиране, като според вещото лице при нулеви показания на нощна и дневни тарифи, показанията на скрития регистър 1.8.3. не могат да бъдат различни от нулеви, а електромерът може да отчете енергия само когато такава е преминала през него.

Варненският районен съд е приел, че ответното дружество няма основание да претендира исковата сума, позовавайки се на отмяната на разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, уреждащи коригирането на сметките в случай на неточно отчитане на потребената електроенергия и липсата на действащи други такива правила към датата на извършване на проверката – 25.02.2019 г. Освен това е посочил, че в случая не може да се установи кога и какви количества електрическа енергия са потребени, а разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ позволява извършването на корекция на сметката за времето от допускане на грешката до установяването ѝ , но за период не по-дълъг от една година.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. След анализ на действащата към процесния период /23.02.2018 г. – 22.02.2019 г./ нормативна уредба и съобразяване на настъпилите промени в ПИКЕЕ вследствие на отменителните решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., този съд е заключил, че няма регламентиран ред за извършване на проверка за метрологична, функционална и техническа изправност на средствата за търговско измерване. Поставил е под съмнение изводите на експертизата, тъй като не е осъществяван контрол за метрологична и техническа изправност на електромера за един дълъг период от време. Изложил е съображения, че електромерът не е SMART и не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества електроенергия, поради което не може да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания, нито кога и колко електрическа енергия е преминала през електромера. Затова е счел, че начисляването на допълнително количество електрическа енергия съобразно фактическия състав на приложения чл. 50 от ПИКЕЕ е правно необосновано.

Въззивният съд не е изложил мотиви по довода на дружеството, че ако не са приложими правилата на ПИКЕЕ, следва да се съобрази общото правило на чл. 183 от ЗЗД. Този пропуск по съображенията, изложени в отговора на първия въпрос, представлява процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на решението. Вместо да разгледа претенцията на електроразпределителното дружество на основание задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия, въззивният съд е приел, че липсата на специални разпоредби за корекция води до нейната неоснователност. Този извод противоречи на материалния закон, както е посочено в отговора на втория въпрос на касатора. Допълнителните доводи за неоснователност на претенцията на дружеството представляват немотивиран отказ на съда да се съобрази с изводите на приетата по делото и неоспорена от страните техническата експертиза. Правомощието на съда да не възприеме заключението на вещото лице трябва да бъде обосновано и съпроводено с анализ на другите доказателства по делото съгласно чл.202 от ГПК. В нарушение на тази разпоредба въззивният съд не е обсъдил заключението заедно с другите доказателства по делото/например-метрологичната експертиза на Българския институт по метрология/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде касирано поради противоречие с материалния закон и допуснатите съществени процесуални нарушения. Тъй като липсват данни кога е извършено софтуерното вмешателство/тоест-началото на погрешното отчитане/, съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК и да се съобрази с указанията на т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това означава, че трябва да назначи допълнителна експертиза, възложена на вещо лице с подходяща специалност в областта на програмирането, което би могло да отговори на въпроса кога и как е извършена софтуерната манипулация. Когато този момент не може точно да се установи, отправна точка би могла да бъде датата на монтаж на електромера, след което допълнителната техническа експертиза би могла да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260422 от 21.08.2020 г. по в. гр. дело № 1002/2020 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, четвърти състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: