Отмяна на съдебно решение за трудов стаж поради неучастие на НОИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50190

гр. София 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 28 септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участие на секретаря Диана Аначкова

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр.дело № 2100 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 19616/11.03.2022 г. от Национален осигурителен институт /НОИ/ Териториално поделение Бургас за отмяна на влязло в сила решение № 2386/03.12.2021 г. по гр.дело № 15089/2021 г. на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Б. е.” Е., [населено място], че Л. К. В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор № 018/23.11.2018 г. на длъжност „Машинен оператор, металорежещи машини”, трета категория труд от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г. и е осъден „Б. е.” Е. да заплати на Л. К. В. сумата 10 519.23 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец ноември 2018 г. – месец юни 2020 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане. Поддържа, че съдът е постановил решението, като е приел, че правната квалификация на предявените обективно съединени искове е по чл.124, ал.1 ГПК, чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД и производството е по реда на чл.310 ГПК – бързо производство. Според молителя правната квалификация на предявения иск е за установяване по съдебен ред на трудов стаж. Сочи, че установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се извършва по реда на ЗУТОССР, че искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Поддържа, че нормата на чл.304 ГПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато е подадена от лице, което по силата на закона или от естеството на спорното правоотношение, решението обвързва и неучаствалото лице – чл.216, ал.2 ГПК. Счита, че с оглед естеството на спорното правоотношение решението обвързва и НОИ, който по силата на чл.3,ал.2 от ЗУТОССР е необходим другар в производството по такъв предявен иск. В случая ТП на НОИ Бургас не е било конституирано като страна по делото по спор за установяване на трудов стаж по посоченото гражданско дело, поради което според молителя същият има качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК и атакуваното решение подлежи на отмяна. Молителят поддържа, че искът за установяване на трудов стаж е следвало да бъде предявен и разгледан по изричния ред на ЗУТОССР и обективно съединеният осъдителен иск по чл.128, т.2 КТ не е следвало да бъде разгледан по реда на чл.310 ГПК, че решението следва да се отмени и в частта, с която съдът се е произнесъл и по този иск. Искането е да се постанови отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд Пловдив на основание чл.304 ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна „Б. е.” Е. [населено място], чрез адв. П. Б. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Ответникът по молбата за отмяна Л. К. В., чрез адв.Н. Н. в писмен отговор е мотивирал становище за неоснователност на молбата за отмяна.

С определение № 198/13.06.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С влязло в сила на 23.12.2021 г. решение № 2386/03.12.2021 г. по гр.дело № 15089/2021 г. на Районен съд Пловдив е признато за установено по отношение на „Б. е.” Е., [населено място], че Л. К. В. е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор № 018/23.11.2018 г. на длъжност ”Машинен оператор, металорежещи машини”, трета категория труд от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г. Със същото решение е осъден „Б. е.” Е. да заплати на Л. К. В. сумата 10 519.23 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец ноември 2018 г. – месец юни 2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

С решението съдът е приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД. Прието е, че ищецът иска да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Б. е.” Е., че е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор № 018/23.11.2018 г. на длъжност „Машинен оператор, металорежещи машини”, трета категория труд от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г. и да се осъди ответника да му заплати сумата 10 519.23 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец ноември 2018 г. – месец юни 2020 г. , ведно със законната лихва върху тази сума по изложените в исковата молба съображения. Прието е, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.124,ал.1 ГПК, чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД. Исковете са признати от ответника. В исковата молба ищецът е квалифицирал исковете, като такива по чл.128 КТ и чл.124 ГПК.

Обстоятелствената част на исковата молба и заявеният петитум водят до извод, че ищецът Л. К. В. е предявил обективно съединени искове както следва: 1. иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред с правна квалификация по чл.1,ал.1 ЗУТОССР; 2. иск за заплащане на сумата 10 519.23 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода месец ноември 2018 г. до месец юни 2020 г. с правна квалификация по чл.128,т.2 КТ и по чл.86,ал.1 ЗЗД – присъждане на законна лихва върху посочената главница от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане. Установителният иск районният съд е квалифицирал по общите правила на чл.124,ал.1 ГПК и е признал за установено само по отношение на работодателя „Б. е.” Е. че процесния период от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г. следва да се зачете за трудов стаж. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Ищецът не може да избира срещу кого да предяви иска. По силата на закона – чл.3,ал.2 ЗУТОССР съответното поделение на НОИ е необходим другар на ответника в процеса.

Разпоредбата на чл.304 ГПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е подадена от лице, което по силата на закона или според естеството на спорното правоотношение е обвързано от решението/чл.216,ал.2 ГПК/, независимо, че не е било страна по делото. В настоящият случай териториалното поделение на НОИ не е било конституирано като страна - ответник по спор за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а по силата на закона е необходим другар. Молбата на ТП на НОИ Бургас в качеството му на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК е основателна. Решението на Пловдивския районен съд в частта по предявения установителен иск следва да се отмени и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участие на ТП на НОИ Бургас. Производството по предявения иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред следва да започне с конституиране на надлежните страни, съответно връчване на препис от исковата молба на ТП на НОИ, даване на срок за отговор по чл.131 ГПК, проверка на допустимостта на иска.

Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд по чл.304 ГПК в частта по предявения иск с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД е неоснователна. По тези искове ТП на НОИ не е необходим другар на ответника по смисъла на чл.216,ал.2 ГПК нито по силата на закона, нито с оглед естеството на спорното правоотношение и влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.128,т.2 КТ и по чл.86 ЗЗД не го обвързва. Молителят като трето лице, което няма качеството на необходим другар не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение в частта по иска по чл.128,т.2 КТ и чл.86 ЗЗД. В тази част молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя на основание чл.304 ГПК влязлото в сила решение № 2386/03.12.2021 г. по гр.дело № 15089/2021 г. на Районен съд Пловдив в частта, с която е признато за установено по отношение на „Б. е.” Е., ЕИК, със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № ,ет., ап., със съдебен адрес [населено място], [улица], № , че Л. К. В., ЕГН, [населено място], [улица], № е работил при него по трудово правоотношение по трудов договор № 018/23.11.2018 г. на длъжност ”Машинен оператор, металорежещи машини”, трета категория труд от 23.11.2018 г. до 07.12.2020 г.

Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския районен съд.

Оставя без уважение молба вх. № 19616/11.03.2022 г. от Национален осигурителен институт - Териториално поделение Бургас в частта, с която се иска отмяна на основание чл.304 ГПК на влязло в сила решение № 2386/03.12.2021 г. по гр.дело № 15089/2021 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е осъден „Б. е.” Е., ЕИК, със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], № , ап. съдебен адрес [населено място], [улица], № да заплати на Л. К. В. ЕГН сумата 10 519.23 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода месец ноември 2018 г. – месец юни 2020 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2021 г. до окончателното изплащане, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 470.77 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: