Недължимост на такса от ЧСИ при липса на принос за събиране на публичен дълг

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60183

гр.София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 1452 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.73, ал.4 ЗЧСИ.

Образувано по жалба на частен съдебен изпълнител С. Х. с рег.№ 863 и район на действие Софийски градски съд срещу решение от 11.12.2020 г. по дисциплинарно дело № 14/2020 г. на ДК на КЧСИ, с което са наложени две наказания: „глоба” в размер на 2000 лева и „порицание“, за допуснати нарушения на чл.79, ГПК, вр. с т.26 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20168630403739. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като действията на съдебния изпълнител не съставляват дисциплинарни нарушения – начислена е такса по т.26, която се дължи съгласно чл.79 ГПК поради доброволно плащане на дълга към държавата, след като е било образувано изпълнителното производство и НАП е конституирана като присъединен взискател, а по отношение на авансово внесените такси за налагане на запори в четири банки, от които не е била реализирана сумата от 15 лева, е явно маловажен случай. Иска се решението на ДК на КЧСИ да бъде отменено, тъй като не са съобразени фактическите обстоятелства по делото и е нарушен закова.

Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители и министъра на правосъдието не са депозирали писмени становища.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20168630403739 е образувано на 01.12.2016г., въз основа на изпълнителен лист на Софийска вода АД срещу ДКЦ Х-София ЕООД – в ликвидация. ЧСИ Х. е поискала от НАП и с удостоверение от 21.02.2017 г. е уведомена за съществуващо задължение на длъжника към държавата, която се смята за присъединен кредитор по образуваното изпълнително дело (чл.458 ГПК). На 16.03.2018 г., частният съдебен изпълнител е удостоверил пред ДКЦ Х-София ЕООД – в ликвидация, че общият дълг включва сумата 156 495,76 лева - публични задължения към държавата и 7738,01 лева такса по т.26 ТТРЗЧСИ. С три броя съобщения от 16.11.2018 г. са били наложени запори върху вземания на длъжника в три банки, които са отговорили, че вече е наложен запор и от страна на НАП. С платежно нареждане от 06.03.2019 г., ДКЦ Х-София ЕООД – в ликвидация, е погасило изцяло публичните си задължения по образуваното по-рано изпълнително дело № 22050005726/2005 г. на ДСИ.

С разпореждане от 08.03.2019 г., Главен публичен изпълнител е прекратил принудителното изпълнение срещу длъжника са му издадени удостоверения от 09.03.2019 г. и 10.05.2019 г. на ТД на НАП, гр.София, за липсата на дължими публични задължения.

Длъжникът е поискал редуциране на дълга, но съгласно издаденото удостоверение от ЧСИ С. Х. на 22.04.2019 г., в него отново е включена сумите за публични задължения към НАП и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Последвали са нови искания за редуциране дълга на длъжника по изпълнителното дело /на 14.05.2019 г. и на 05.11.2019 г../, към които са приложени удостоверения на НАП за липсата на публични задължения и за прекратяване на принудителното изпълнение, съгласно чл.225 ДОПК. С удостоверение на ЧСИ С. Х. от 02.03.2020 г., длъжникът по изпълнителното дело е уведомен, че няма публични задължения, но дължи 8010,40 лева с ДДС по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като погасяването на дълга към НАП е било извършено след образуване на изп.д.№ 20168630403739.

Въз основа на тези обстоятелства, по искане на министъра на правосъдието е образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ С. Х., с рег.№ *** и район на действие СГС, във връзка с допуснати нарушения при начисляване на такси по изпълнително дело № 20168630403739, на основание чл.79 ГПК, вр.т.26 и т.9 ТТР към ЗЧСИ. Състав на ДК към КЧСИ е приел доводите на министъра на правосъдието против съдебния изпълнител за частично основателни и му е наложил дисциплинарно наказание „глоба” в размер на 2000 лева, като е приел, че таксата по т.26 не се дължи тъй като не е проведено реално изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника и липсва принос на ЧСИ Х. за събиране на вземането, а дългът е погасен доброволно към НАП по изпълнително дело на публичен съдебен изпълнител от 2005 г.. По отношение на третото нарушение, в решението на дисциплинарния състав е посочено, че е „малозначително“, тъй като сумата за налагане на запори върху сметки на длъжника е преведена общо за 25 броя дела, от която само авансово внесената сума от 15 лева не е използвана /наложени са три, а не четири запора/, поради което също следва да се наложи дисциплинарно наказание „забележка“.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира доводите в жалбата на ЧСИ Х. за неоснователни поради следното: Искането на министъра на правосъдието до дисциплинарния орган е с ясно очертан предмет и посочени конкретни нарушения на законовите разпоредби – начислена пропорционална такса за публични задължения към НАП по т.26 и авансово предплатена такса по т.9 от ТТРЗЧСИ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че доводите в жалбата на ЧСИ С. Х., във връзка с действията му при начисляване на пропорционална такса по т.26, заб.3 от ТТРЗЧСИ. са неоснователни. Според чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото не бъде прекратено съгласно чл.433 ГПК, изпълнителните действия не бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или са направени от взискателя, но изпълнителните способи не са приложени. При присъединяване на взискател се събира такса върху постъпилите суми само от този съдебен изпълнител, събрал сумата на присъединения взискател (т.26, заб.3 от ТТРЗЧСИ). В случая, от хронологията на извършените изпълнителни действия по изпълнително дело № 20168630403739 се установява, че ЧСИ Х. на 21.02.2017 г. е уведомена за съществуващо задължение на длъжника по изпълнението към държавата, която се смята за присъединен кредитор по образуваното изпълнително дело (чл.458 ГПК). В нарушение на чл.79, ал.1 ГПК, вр. т.26, заб.3 от ТТРЗЧСИ, обаче, след като длъжникът е погасил изцяло публичните си задължения по образуваното по-рано изпълнително дело № 22050005726/2005 г. на ДСИ, независимо от направените искания за редуциране на дълга от март 2019 г., 14.05.2019 г. и 05.11.2019 г., ЧСИ С. Х. е издала удостоверение от 22.03.2020 г., в което отново е включена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху погасените вече публични задължения към НАП. Начисляването на пропорционална такса по т.26, заб.3 ТТРЗЧСИ върху постъпилите суми при присъединяване на взискател се събира само от съдебния изпълнител, събрал сумата на присъединения взискател, т.е. при липсата на принос от частния съдебен изпълнител за погасяване на дълга към присъединен кредитор по образуваното пред него изпълнително дело не се дължи такса по т.26, заб.3 от ТТРЗЧСИ. Ето защо, решението на Дисциплинарния състав на КЧСИ в частта по пункт 1 от искането на министъра на правосъдието е правилно и следва да се потвърди, вкл. по отношение на определения размер от 2000 лева, което е под средния размер на наказанието, предвидено в чл.68,ал.1, т.2 ЗЧСИ.

Неоснователни са доводите в жалбата и против констатираното от дисциплинарната комисия нарушение на чл.79, ал.1 ГПК, че частният съдебен изпълнител е начислил и получил авансово предплатена такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за четири броя запори, от които са наложени само три броя и няма данни неизползваната сума от 15 лева да е била възстановена на взискателя, доколкото същата е недължима и не може да се приспадне от дълга. Налице е умишлено нарушение на чл.79 ГПК, вр. т.9 ТТРЗЧСИ, накърняващо правата на страна по изпълнението, което очевидно не може да се приеме за пропуск, изключващ вината на съдебния изпълнител. В този смисъл, действията по начисляване на авансово предплатена такса по т.9 от ТТРЗЧСИ съставлява дисциплинарно нарушение по чл.67 ЗЧСИ, чиято тежест съответства на най-лекото наказание „порицание”.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че видът на наложените наказания са съобразени изцяло с констатираните от дисциплинарната комисия нарушения от ЧСИ С. Х.. Доводите в подадената жалба се опровергават от приложените писмени доказателства, установяващи виновно неизпълнение на професионалните задължения, всяко от което съставлява дисциплинарно нарушение. Действията на частния съдебен изпълнител не са с формален характер и засягат интересите на страните в изпълнението, поради което следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност, а решението на дисциплинарния състав, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.12.2020 г. по дисциплинарно дело № 14/2020 г. на ДК на КЧСИ, с което са наложени две наказания: „глоба” в размер на 2000 лева и „порицание“, за допуснати нарушения на чл.79, ГПК, вр. с т.26 и т.9 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20168630403739.

ОСЪЖДА ЧСИ С. Х. с рег.№ *** и район на действие Софийски градски съд да заплати на Министерство на правосъдието на Република България юрисконсултстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

ОСЪЖДА ЧСИ С. Х. с рег.№ 863 и район на действие Софийски градски съд да заплати на Камара на частните съдебни изпълнители разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.