Отговорност на застрахователя при незаконосъобразни действия на ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№.50025

гр. София,19.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение , в открито заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1905 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Кирстин“ ЕООД /н/ и И. Т. Ч. срещу решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС.

С решението в обжалваната от „Кирстин“ ЕООД /н/ част е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД искове: за заплащане на сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г. и за заплащане на сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че след като правилно и последователно е аргументирано наличието на всички елементи от фактическия състав, от който произтича деликтната отговорност на ЧСИ и при установено категорично манифестиране на това му качество спрямо участниците в изпълнителното производство и спрямо третите лица, съставът на САС, в нарушение на чл.25 от ЗЧСИ и Наредба №2/06.02.2006 г., на процесуалните правила и на правилата на формалната логика е освободил от отговорност застрахователното дружество с бланкетни и неаргументирани мотиви – че увреждащите действия не попадали в професионалната дейност на ЧСИ. В съдебно заседание поддържа жалбата по подробни съображения изложени в писмени бележки, като претендира присъждане на разноски.

И. Т. Ч. – ответник по предявения срещу него евентуален иск по чл.74 от ЗЧСИ и трето лице помагач на страната на предпочитания ответник „ДЗИ-Общо застраховане“ АД обжалва решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС изцяло - както в частта му, с която след частична отмяна на решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, е осъден на основание чл.74 от ЗЧСИ да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г., така и в частта му, с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД искове.

Посочва, че решението е недопустимо, тъй като исковете са предявени от синдика на „Кирстин“ ЕООД /н/ в негово лично качество, а не като представител на дружеството, а и спрямо ЧСИ липсва пасивна процесуална легитимация. Евентуално сочи, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е тълкувал разпоредбите на чл.18, ал.4 от ЗЧСИ, чл.35 и чл.38 от ЗОЗ в противоречие със закона и не е взел предвид, че специалните разпоредби на ЗЧСИ не ограничават дейността на ЧСИ, а предвиждат възможност за възлагане при всяко заложено имущество, което може да бъде предмет на договор за особен залог, респективно е имал право да действа като депозитар. Навежда доводи, че не е бил длъжен да проверява качеството на лицето, представило документи /още повече, че въззивният съд неправилно е приел, че договорът за поръчка е нищожен, тъй като всъщност е сключен от мним представител/, въз основа на които следва да се образува изпълнителен процес, нито е могъл да се основава на индиции за мнимо представителство на дружеството длъжник, при надлежно вписан в ТР органен представител на това дружество, а и не отговаря за материалната незаконосъобразност на изпълнението при наличието на редовни от външна страна документи, още повече, че ищецът не е претърпял вреда от изпълнението. Излага съображения, че изпращането на запорно съобщение до банка във форма, характерна за принудително изпълнение, не може да представлява закононарушение, тъй като от значение е същността на акта, а не формата му. При условията на евентуалност сочи, че следва да бъде уважен предявения срещу предпочитания ответник иск, а не срещу ЧСИ. В съдебно заседание поддържа жалбата по подробни съображения изложени в писмени бележки, като претендира присъждане на разноски.

„Кирстин“ ЕООД /н/ навежда доводи за недопустимост на касационната жалба на И. Т. Ч., предвид неотстраняване в срок на нередовностите й, евентуално за неоснователността й.

„ДЗИ-Общо застраховане“ АД – ответник по главния иск и трето лице помагач на И. Т. Ч., излага съображения за неоснователност на жалбата на „Кирстин“ ЕООД /н/ и на жалбата на И. Т. Ч., в частта, с която се обжалва решението на САС, потвърждаващо решението на СГС, с което са отхвърлени исковете срещу застрахователя. Посочва, че вредите, които ищецът е претърпял от реализираното от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, не са обхванати от покритието на задължителната застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ, което следва от тълкуването на разпоредбите на чл.469, ал.3 от КЗ, чл.18, чл.19 и чл.25 от ЗЧСИ и чл.3 и чл.5 от Наредба №2 за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители. Навежда доводи, че липсва писмена претенция към застрахователя, предхождаща предявяване на иска, както изискват разпоредбите на чл.432, ал.1, вр. чл.380, ал.1 от КЗ, а и застрахователят не може да бъде задължен да отговаря над застрахователната сума, за която е сключено застраховката – в случая е уговорен лимит на отговорност в размер на 450 000 лв. Претендира присъждане на разноски.

„Полипро“ ООД - трето лице помагач на страната на ответника „ДЗИ-Общо Застраховане“ АД, не заявява становище.

С определение №50682 от 08.12.2022 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Обхванати ли са от покритието на задължителна застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ вреди, които увреденото лице е претърпяло вследствие на реализирано от ЧСИ процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в извършване от ЧСИ на действия извън рамките на правомощията, предоставени му от закона.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу застрахователното дружество, предпочитан ответник /застраховало професионалната отговорност на ответника ЧСИ И. Ч./, е с правно основание чл.226, вр. чл.156, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, а предявеният иск срещу евентуалния ответник И. Ч. е с правно основание чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД. Счел е, че спорни са въпросите налице ли е противоправно поведение на евентуалния ответник - физическо лице, в резултат на което да са произтекли вреди в претендирания в исковата молба размер и отговаря ли застрахователното дружество-главен ответник за тези вреди. Установил е, че по молба с посочен автор управителят на „Полипро“ ООД Н. Н. от 28.09.2012 г. до ЧСИ И. Ч., е образувано изп.д.№422/2012 г., като към молбата има договор за поръчка с подписи за доверител с посочен същият автор и за довереник И. Ч. и заявление за вписване на пристъпване към изпълнение от 25.09.2012 г. Приел е, че в деня на образуване на изпълнителното дело е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД за 823 112 лв., с което й е наредено на основание чл.508, ал.3 от ГПК да внесе дължимите суми по сметка на ЧСИ и в платежното да посочи номера на изпълнителното дело, като на 02.10.2012 г. банката е превела на ЧСИ сумата от 656 750 лв., а на 03.10.2012 г. до ЦРОЗ е изпратено искане извлечение за вписани обстоятелства, съобщение до „Полипро“ ООД за липсата или наличие на публични задължения и съобщение до „Кирстин“ ЕООД за наложения запор и постъпилата сума.

Установил е също така, че на 04.10.2012 г. е постъпил отговор от ЦРОЗ с опис на заложеното имущество – вземания, представляващи всички постъпления по банковите сметки на „Кирстин“ ЕООД, като на 05.10.2012 г. ЧСИ е изготвил протокол и е превел сумата от 525 400 лв. на „Полипро“ ЕООД и на себе си – 19 872 лв. с посочено основание в платежното нареждане „възнаграждение по чл.18 за разпределение на постъпили суми по ЗОЗ“, а за периода 08.10.2012 г. - 07.11.2012 г., ЧСИ е подписал 23 разходни касови ордери за сумата от 5000 лева всеки в полза на „Полипро“ ООД. Приел е, че на 12.10.2012 г. е получен отговор от ОББ АД по чл.508 от ГПК на запорното съобщение. От вписванията в Търговския регистър по партидата на „Кирстин“ ЕООД е установил, че: 1. На 27.09.2012 г. е наложен запор на дружествени дялове като обезпечение на бъдещия иск по т.д.№127/2012 г. на ОС Търговище, който Кирстин Пехливанис, гражданин на ФР Германия предявява за установяване несъществуването на вписани в търговския регистър по партидата на „Кирстин“ ЕООД обстоятелства – прехвърлянето на 100% от дружествените дялове на стойност 5000 лв., съставляващи капитала на „Кирстин“ ЕООД от Кирстин Пехливанис на Кадри А. З., вписване освобождаването на Кирстни Пехливанис като съдружник и заличаването й като управител и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството, на основание чл.537, ал.2, вр. чл.604 от ГПК, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД, съединен с иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите. 2. С решение от 08.07.2013 г. по т.д.№129/2012 г. по описа на ОС Търговище /обявено в търговския регистър на 21.04.2015 г./ е обявен за нищожен договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 25.07.2012 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на който Кадри А. З. в качеството му на пълномощник на Кирстин Пехливанис е продал лично на себе си дружествените й дялове в „Кирстин“ ЕООД, представляващи 100% от капитала на дружеството, поради липса на представителна власт и съгласие, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД и е признато за установено, по отношение на Кирстин Пехливанис, гражданин на ФР Германия, и „Кирстин“ ЕООД, че вписаните по партидата на „Кирстин“ ЕООД обстоятелства, а именно прехвърляне на 100 % от дружествените дялове, вписване заличаването на Кирстин Пехливанис, като едноличен собственик и управител на дружеството и вписването на Кадри А. З. като едноличен собственик и управител на дружеството са несъществуващи на основание чл.29 от ЗТР вр. чл.124, ал.1 от ГПК.

Изложил е съображения, че съгласно чл.38 от ЗОЗ в приложимата редакция към ДВ бр. 28.09.2012 г., депозитарят трябва да бъде счетоводител, като в ЗЧСИ, чл.18, ал.4, е предвидено, че по възлагане от заложния кредитор, частен съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от ГПК, съответно да го продаде по реда на ЗОЗ или ГПК, като при продажба по реда на ЗОЗ той действа като депозитар и по този начин се предвижда изключение от императивното изискване на чл.38 от ЗОЗ. Посочил е обаче, че намесата на ЧСИ в изпълнението по ЗОЗ е само в определени случаи, а не за всякакъв вид изпълнение, тъй като съгласно чл.35 от ЗОЗ, когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от съдебния изпълнител предаването на заложеното имущество по реда на чл.521 от ГПК, но разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗОЗ се отнася до принудителното предаване само на движими вещи, с оглед изричното и недвусмислено препращане към разпоредбата на чл. 521 ГПК, която без съмнение обхваща само принудителното отнемане на движими вещи като изпълнителен способ /така Определение № 43 от 30.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 729/2012 г., II т. о., ТК/. Приел е, че по делото не се установява нито липса на съдействие на залогодателя, нито особен залог на движима вещ, поради което ЧСИ не може да действа като депозитар, без да са налице законовите предпоставки, които при всички случаи следва да се тълкуват ограничително, доколкото са изключение от правилата за депозитаря, респективно е намерил за основателно оплакването на ищеца, че ЧСИ въобще не е следвало да действа като депозитар в конкретния случай. Наред с това е изразил становище, че извършените от ЧСИ действия са процесуално незаконосъобразни по следните съображения: Законодателят предоставя на заложния кредитор да избере реда за осъществяване на продажбата, но му вменява задължението да полага грижата на добрия търговец и това задължение има и частният изпълнител, комуто с договор е възложено от заложния кредитор да изпълни.

Като не е проверил партидата на „Кирстин“ ЕООД в Търговския регистър, по която е вписан запор на дружествените дялове и е вписана обезпечителна заповед на ОС Търговище или е проверил, но не се е съобразил с индициите за мнимо представителство на дружеството, ответникът не е положил дължимата грижа на добрия търговец. Посочил е, че съгласно чл.32, ал.5 от ЗОЗ до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение, но в случая към момента на образуване на „изпълнителното дело“ няма удостоверение, издадено от ЦРОЗ – то е от 03.10.2012 г. и е постъпило в кантората на ЧСИ на 04.10.2012 г. два дни, след като „ОББ АД“ вече е превело наличната по банковите сметки сума по изпълнителния запор, наложен от ЧСИ. На следващо място е изтъкнал, че ответникът Ч. е бил едновременно и частен съдебен изпълнител с присъщите си публични функции, с които е натоварен от държавата, и довереник според мнимия мандат, даден от управителя на заложния кредитор, като на „ОББ“ АД е изпратено запорно съобщение с реквизитите по ГПК – посочени са съответните норми от ГПК – чл. 507 и чл. 508, ЧСИ е забранил на банката да предава запорираните вещи и е наредил да преведе сумата, като от отговора на „ОББ“ АД от 12.10.2012 г. е видно, че банката е възприела изявлението на ЧСИ именно като направено в качеството му на частен съдебен изпълнител запорно съобщение /в съобщението до длъжника и в запорното съобщение до „ОББ“ АД са включени такси и разноски в размер на 23 112 лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ/. Изразил е становище, че специалният спрямо ЗОЗ и ГПК, ЗЧСИ, който съгласно чл.1 урежда „организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители”, изключва възможността изпълнението да се предприема едновременно и по реда на ЗОЗ, и по този на ГПК - когато изпълнението се извършва по реда на ЗОЗ, както е в конкретния случай, от разпоредбите на ГПК са приложими само чл.462 и чл.463 ГПК, уреждащи предявяването на разпределението и неговото обжалване, а в своите действия, позовавайки се едновременно и на ГПК, и на ЗОЗ, ЧСИ е действал неправомерно.

Приел е, че освен, че е в явно противоречие с установеното в чл.18, ал.4 от ЗЧСИ правило, воденето на изпълнително производство без конкретизация на приложимия ред не позволява да се формулират достатъчно ясно и точно нито кои са необходимите документи, които страните и останалите участници в производството следва да представят, нито кои са действията, които следва да се предприемат /така и решение №231 от 10.01.2020 г. по гр.д.№3024/2019 на ВКС, ГК, Трето отделение/. Изразил е становище, че съгласно чл.37 от ЗОЗ заложният кредитор има право да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение, а в случая ЧСИ, действайки като частно лице - депозитар, е следвало да провери датата на вписване на пристъпване към изпълнение – 27.09.2012 г., преди да преведе получената от банката сума, а на още по-голямо основание той има това задължение, ако действа като лице, натоварено от държавата с публичноправни функции, каквото е твърдението му в рамките на настоящия процес. На следващо място е изтъкнал, че съгласно чл.36 от ЗОЗ в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл.439 от Гражданския процесуален кодекс, а в протокола от 05.10.2012 г., съставен от ЧСИ, е записано, че с оглед разпоредбата на чл.36 от ЗОЗ на залогодателя е дадена възможност да оспори вземането на заложния кредитор, като надлежно е уведомен „Кирстин“ ЕООД чрез процесуалния му представител, но от наличното по изпълнителното дело пълномощно в полза на адвокат С. Р. М. не става ясно за какви действия е упълномощаването и пред какви органи, а и наред с това, в съобщението до „Кирстин“ ЕООД, адвокат М. над дата 05.10.2012 г. е написал „нямам възражение относно процедурата“ и се е подписал, но няма никакво изявление относно вземането или заложното право, като едва на 25.10.2012 г., т.е. 20 дни след банковия превод от 525 400 лв. към „Полипро“ ООД по делото е постъпила декларация, подписана от Кадри А. З., с която потвърждава действията на адвокат М. и заявява, че няма възражения отново само срещу „процедурите, извършени от ЧСИ“, без изявление относно вземането или заложното право.

Намерил е и, че „декларация“ за липса на публични задължения; „молба“ и „договор за поръчка“ между „Полипро“ ООД и И. Ч. не са подписани от Н. Н., като макар и да са основателни възраженията на ответниците, че ЧСИ прави проверка само от външна страна дали актът, подлежащ на изпълнение, е редовен, то в случая обаче договорът за поръчка е основанието, на което ЧСИ се счита овластен да събере вземането от името на заложния кредитор и е съществена разликата със стандартната практика на съдебния изпълнител, при която делото се образува въз основа на изпълнителен лист, на която именно практика се позовава процесуалният представител на ответника - по делото няма доказателства, че към момента на приемането на мандата от ответника са били налице обстоятелства, които недвусмислено да показват, че договорът е подписан от управителя на дружеството. В този смисъл е достигнал до извод, че от доказателствата по делото се установява, че договор за поръчка въобще не е сключван, поради което и поради липсата на съгласие е нищожен, а като не се е уверил, че договорът за поръчка и молбата от 28.09.2012 г. са подписани от законния представител на заложния кредитор, съдебният изпълнител е нарушил служебните си задължения и не е проявил грижата на добрия търговец, каквато се изисква от него като овластен от заложния кредитор.

На следващо място е приел, че независимо дали ответникът е действал като депозитар или като орган, който съдейства на заложния кредитор и съответно се прилага чл.41, ал.2 от ЗОЗ, според който разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от обявяването му в съответния регистър или чл. 462 и чл. 463 от ГПК, сумите е следвало да бъдат предадени на кредитора едва след влизане в сила на разпределението, а в случая сумата по банков път е преведена на 05.10.2012 г., преди да изтече двуседмичният срок от вписването на пристъпване към изпълнение, както и срокът за подаване на възражения. В този смисъл и предвид установеното: поемане на функциите на депозитар, без да има право, изпращане на запорно съобщение до банката във форма, характерна за принудителното изпълнение, неспазване на двуседмичния срок по чл.37 от ЗОЗ, недаване на възможност за възражение, е намерил, че са налице противоправни действия в причинна връзка с настъпилата за дружеството имуществена вреда /с доказан размер/, като вината на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага, а липсата й не е доказана. Счел е за основателно възражението на застрахователното дружество, че тези неправомерни действия не са застрахован риск, тъй като са извън професионалната дейност като ЧСИ – И. Ч. е действал извън рамките на предоставените му от ЗЧСИ правомощия, въз основа на договор за поръчка, без който за него не би възникнала отговорност на друго правно основание, като е налице изключен риск по смисъла на т. 4.9. от Общите условия към застрахователната полица.

По изложените съображения е достигнал до извод, че исковете срещу евентуалния ответник следва да бъдат уважени в заявените размери, както за главница ведно със законната лихва от предявяване на иска до деня на плащането, така и за мораторна лихва за периода 27.09.2014 г. - 26.09.2017 г., а възражението за погасяване по давност, е неоснователно, тъй като предявяването на исковете от синдика като представител на дружеството е само уточнение на исковата молба, която е подадена на 29.09.2017 г., т.е. по-малко от пет години след първия ден, в който е настъпила вредата – 05.10.2012 г. с банковите преводи от ЧСИ, а претенцията за лихва е за три години преди завеждане на иска.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.

Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания, като може да му възложи и събирането на публични вземания, а съгласно чл.18 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да извършва и други, посочени в цитираната разпоредба действия. При изпълнение на възложените му правомощия частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва Конституцията и законите на Република България и да изпълнява честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения /чл.14, ал.1 и чл.13, ал.3 от ЗЧСИ/. За виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата на ЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност по реда на глава IV от ЗЧСИ, а за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на дейността си - имуществена отговорност. Имуществената отговорност е регламентирана в разпоредбата на чл.441 от ГПК, като частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. В съответствие с посочения общ принцип е и нормата на чл.74 от ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, като не съществува спор, че по своя характер отговорността е деликтна и се реализира при наличие на незаконосъобразно процесуално действие или бездействие при изпълнение на дейността му. Независимо дали е извършил действия, които не е имал право да извърши /такива, които са извън предвидените в закона, вкл. и когато за тях се носи наказателна отговорност/ или е имал право да извърши, но предвидените в закона хипотези и предпоставки за извършването им не са били налице, или пък е бездействал, когато законът е повелявал да осъществи съответното действие, релевантно за отговорността на частният съдебен изпълнител е обстоятелството, че действията/бездействията са осъществени в качеството му на частен съдебен изпълнител при или по повод на тази професионална дейност и от тях са настъпили вреди.

От друга страна разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЧСИ вменява в задължение на частния съдебен изпълнител да сключи договор за застраховка за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, като съобразно чл.25, ал.2 от ЗЧСИ министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на посоченото задължително застраховане. Съгласно разпоредбите на чл.2, чл.3, чл.13 и чл.4 от Наредба №2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители /издадена в изпълнение на чл.25, ал.2 от ЗЧСИ/, целта на наредбата е да гарантира реализирането на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Задължителната застраховка на частния съдебен изпълнител покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, като застрахователно събитие при застраховка „Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител“ е извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие. Ограниченията на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка не могат да надхвърлят ограниченията на отговорността на частния съдебен изпълнител и застрахователят отговаря за вредите до размера на застрахователната сума, за която е сключена застраховката, стига да не е налице, някое от ограниченията в отговорността на застрахователя, изчерпателно и императивно уредени в чл.5 от Наредбата. С посочената разпоредба е регламентирано, че застраховката не покрива изплащането на обезщетение за вреди, произтичащи от: 1. косвени загуби; 2. форсмажорни обстоятелства, като земетресение, буря, наводнение, военни действия, бунт, революция, въстание, военен преврат, узурпиране на властта, размирици, стачка, локаут, тероризъм; 3. пряко или косвено действие на йонизираща радиация или радиационно замърсяване; 4. неправомерно използване на запалими или взривни материали; 5. действия на застрахования извън професионалната му дейност като частен съдебен изпълнител; 6. глоби, неустойки и други обезщетения, дължими от частния съдебен изпълнител по силата на договор извън обхвата на отговорността му по ЗЗД; 7. непозволено увреждане на служители и/или работници на частния съдебен изпълнител.

Вредите от осъществяване на действия от частния съдебен изпълнител, извън рамките на правомощията, предоставени му от закона, но извършени в качеството на частен съдебен изпълнител при и/или по повод дейността му, не са вреди настъпили извън професионалната му дейност.

С оглед изложеното задължителната застраховка на частния съдебен изпълнител покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на тези действия, ако не е налице някое от останалите ограничения в отговорността на застрахователя, предвидени в чл.5 от Наредба №2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители.

По същество на касационните жалби:

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от дружеството ищец /още в исковата молба изрично е посочено, че за дружеството е налице правен интерес да предяви процесните искове и е поискано осъждане в полза на дружеството/, чрез наведените фактически твърдения, възражения и отправените до съда искания, предмет на делото /известното противоречие относно лицето, предявяващо исковете, доколкото изобщо е било налично, е своевременно отстранено, респективно е била отстранена нередовността на исковата молба и то считано от деня на подаването й/, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора И. Т. Ч. недопустимост на решението.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба на И. Т. Ч. основания за неправилност на решението.

Действащото в процесния период законодателство /до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр.105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г./, предвижда, че намесата на ЧСИ в изпълнението по ЗОЗ е само в определени случаи – за предаване на заложено имущество - движими вещи и за тяхната продажба по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК, а не за всякакъв вид изпълнение. Предаването на заложено имущество по реда на чл.521, ал.1 от ГПК, което се отнема принудително и се предава на взискателя /чл.35, ал.1 от ЗОЗ и чл.18, ал.4 от ЗЧСИ/, представлява изпълнение на притезание за предаване на движими вещи /в този смисъл разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2015 от 10.07.2018 г. по т.д.№1/2015 г. на ОСГТК на ВКС/. Предаването на движими вещи, може да се осъществи въз основа на извлечението от регистъра, в което е вписано пристъпване към изпълнение спрямо началния залогодател или въз основа на издадена срещу последния заповед за изпълнение по чл.417, т.4 от ГПК и изпълнителен лист за предаване на вещта/те, а ЧСИ може да осъществи продажбата им по реда на ЗОЗ /само в който случай ЧСИ има правата и задълженията на депозитар - чл.18, ал.4 от ЗЧСИ/ или по реда на ГПК. Извън посочените случаи, до изменение на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОЗ /ДВ бр.105/2016 г./, законът не предвижда правомощие на ЧСИ да образува изпълнително дело /и да осъществява действия/ въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение, вкл. и при събиране от заложния кредитор на парично вземане, възложено му за събиране по силата на чл.44а, ал.2 от ЗОЗ с посоченото вписване. При липса на установяване на заложеното вземане със сила на пресъдено нещо и издаден изпълнителен лист, ЧСИ също няма правомощие да образува изпълнително дело, за да осъществи изпълнителни действия по събиране на вземането, възложено за събиране на заложния кредитор „Полипро“ ООД. В този смисъл в случая ЧСИ не е имал право да образува изпълнително производство и да осъществява каквито и да е било действия по събиране на вземането, възложено за събиране на заложния кредитор - нито по реда на ЗОЗ, нито по реда на ГПК. Образувайки изпълнително производство въз основа на заявление за вписване на пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното вземане, поемайки функции на депозитар и изпращайки запорно съобщение до третото задължено лице, във форма, характерна за принудителното изпълнение по реда на ГПК /и изобщо извършвайки действия, които не е имал право да извърши в конкретната хипотеза/, И. Т. Ч. в качеството си на ЧСИ, е осъществил противоправни действия, от които за „Кирстин“ ЕООД са настъпили имуществени вреди. След получаване на запорното съобщение, третото задължено лице /„ОББ“ АД/, е превело от сметката на „Кирстин“ ЕООД по сметка на ЧСИ сумата от 656 750 лв., част от която впоследствие ЧСИ е превел по сметка на третото лице помагач и заложен кредитор „Полипро“ ООД /525 400 лв./, а остатъкът от 19 872 лв. ЧСИ е превел по своя сметка като възнаграждение за осъществените действия.

При наличните по делото данни, че „ОББ“ АД е било уведомено за образуването на производство по иск по чл.29 от ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства – вписване на Кадри З. като едноличен собственик и управител на „Кирстин“ ЕООД и за наложен запор върху дружествените дялове на това дружество, поради и което е отказало на лицето Кадри З. да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружество при неколкократните опити за това, единствената причина за превеждане на средствата от тази сметка по сметка на ЧСИ, е изпратеното запорно съобщение по образуваното от ЧСИ изпълнително дело. От друга страна с оглед направеното от третото лице помагач „Полипро“ ООД, чрез управителя му, извънсъдебно признание /при разпитите на последния по ДП 165/2021 г. на ОД МВР Т., което признание кореспондира с останалите обстоятелства, установени по делото и не изхожда от интересите на третото лице – помагач, тъй като признанието е неизгодно за него/, се установява, че между „Полипро“ ООД и „Кирстин“ ЕООД не са съществували каквито и да е било правоотношения, вкл. такива във връзка със сключен между тях договор, изпълнението на които да е било обезпечено с особен залог върху вземания на „Кирстин“ ЕООД към „ОББ“ АД. В този смисъл намаляването на актива на имуществото на „Кирстин“ ЕООД със сумата от 656 750 лв., не е вследствие погасяването на съществуващ материално правен дълг, а е настъпило поради посочените противоправни действия на И. Т. Ч., осъществени от него в качеството му на ЧСИ при изпълнение на професионалната му дейност. Предвид изложеното, останалите наведени от И. Т. Ч. основания за неправилност на въззивното решение /свързани с твърденията за липса на задължение на ЧСИ да проверява качеството на лицето, представило документи и за значението на вписания в ТР органен представител на „Кирстен“ ЕООД/ са ирелевантни, а ЧСИ дължи на „Кирстин“ ЕООД /н/ заплащане на посочената сума от 656 750 лв., както и сумата от 200 324.71 лв., лихва за забава за период от три години преди подаване на исковата молба.

С оглед отговора на правния въпрос, установените по делото противоправни действия на ответника И. Т. Ч. и наличието на сключена при действието на КЗ /отм./ задължителна застраховка с предпочитания ответник /покриваща отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на действия на ЧСИ през процесния период, вкл. такива, които са извън рамките на правомощията, предоставени му от закона, но извършени в качеството на частен съдебен изпълнител при и/или по повод дейността му/, касационната жалба на „Кирстин“ ЕООД /н/ е частично основателна, а доводите на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, относно покритието на задължителната застраховка на професионалната отговорност на ЧСИ и относно приложението на чл.432, ал.1, вр. чл.380, ал.1 от КЗ, не могат да бъдат споделени. Застрахователното дружество отговаря за причинените от ЧСИ вреди на „Кирстин“ ЕООД /отговорността на ЧСИ към посоченото дружество е деликтна и не произтича от сключен договор, както неправилно е приел въззивния съд/, но отговорността е до размера на застрахователната сума, за която е сключено застраховката – в случая е уговорен лимит на отговорност в размер на 450 000 лв.

Ето защо обжалваното решение се явява частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта отхвърляща иска на „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г., като искът в посочения размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 27.09.2017 г. - датата на исковата молба до окончателното изплащане. В частта, с която е разгледан евентуалният иск срещу И. Т. Ч. за сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, решението на въззивния съд и първоинстанционното решение в съответната част следва да бъдат обезсилени, а евентуалният иск в тази част – оставен без разглеждане. В частта, с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове: за заплащане на разликата от 450 000 лв. до сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г. и за заплащане на сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г., решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. В сила следва да бъде оставено решението и в частта, с която след частична отмяна на решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, И. Т. Ч. е осъден на основание чл.74 от ЗЧСИ да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разликата над сумата от 450 000 лв. до сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, ведно със законната лихва от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г.

С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и в следните части: в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, осъждащо „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за първата инстанция в размер на 10 875.42 лв.; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение осъждащо „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на И. Т. Ч. разноски за първата инстанция над сумата от 4200.33 лв. до сумата от 8000 лв.; в частта, с която И. Т. Ч. е осъден да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разноски за първата инстанция в размер на 6965.26 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 8587.25 лв.; в частта, с която „Кирстин“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за въззивния съд в размер на 10 641.82 лв. и в частта, с която И. Т. Ч. е осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 16 282.98 лв. и по сметка на САС, държавна такса в размер на 8141.49 лв.

Въззивното решение следва да бъде отменено и в следните части: в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, осъждащо „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за първата инстанция над сумата от 10 875.42 лв. до сумата от 22 897.63 лв.; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, осъждащо „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на И. Т. Ч. разноски за първата инстанция в размер на 4200.33 лв.; в частта, с която И. Т. Ч. е осъден да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разноски за първата инстанция над сумата от 6965.26 лв. до сумата от 14 665 лв. и разноски за въззивната инстанция над сумата от 8587.25 лв. до сумата от 18 080 лв.; в частта, с която „Кирстин“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за въззивната инстанция над сумата от 10 641.82 лв. до сумата от 22 405.80 лв. и в частта, с която И. Т. Ч. е осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса над сумата от 16 282.98 лв. до сумата от 26 270 лв. и по сметка на САС, държавна такса над сумата от 8141.49 лв. до сумата от 13 135 лв.

„Кирстин“ ЕООД /н/ следва да бъде осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 13 020.04 лв. разноски пред ВКС, а на И. Т. Ч. сумата от 9012.34 лв., разноски пред ВКС и сумата от 5381.68 лв., разноски пред въззивната инстанция.

„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ сумата от 8822.98 лв., разноски пред ВКС, а по сметка на САС, държавна такса в размер 9000 лв. и по сметка на СГС, държавна такса в размер на 18 000 лв.

И. Т. Ч. следва да бъде осъден да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ сумата от 2660.45 лв., разноски пред ВКС /направеното възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар е неоснователно/.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС, в частта му, с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта отхвърляща иска на „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г., в частта му, потвърждаваща решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, осъждаща „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД разноски за първата инстанция над сумата от 10 875.42 лв. до сумата от 22 897.63 лв.; в частта му , с която е отменено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, осъждаща „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на И. Т. Ч. разноски за първата инстанция в размер на 4200.33 лв.; в частта му , с която И. Т. Ч. е осъден да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разноски за първата инстанция над сумата от 6965.26 лв. до сумата от 14 665 лв. и разноски за въззивната инстанция над сумата от 8587.25 лв. до сумата от 18 080 лв.; в частта му , с която „Кирстин“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД разноски за въззивната инстанция над сумата от 10 641.82 лв. до сумата от 22 405.80 лв. и в частта му , с която И. Т. Ч. е осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса над сумата от 16 282.98 лв. до сумата от 26 270 лв. и по сметка на САС, държавна такса над сумата от 8141.49 лв. до сумата от 13 135 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК] сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г., ведно със законната лихва от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане.

ОБЕЗСИЛВА решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, И. Т. Ч. е осъден на основание чл.74 от ЗЧСИ да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422 и решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу И. Т. Ч. иск по чл.74 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 450 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, като оставя без разглеждане иска по чл.74 от ЗЧСИ в посочената част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №10127 от 04.02.2021 г. по в.гр.д.№1754/2019 г. на САС в частта му , с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Кирстин“ ЕООД /н/ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове: за заплащане на разликата от 450 000 лв. до сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на частен съдебен изпълнител И. Ч. по изп.д.№20127830400422, чиято професионална отговорност е застрахована със застрахователна полица №212512220000002/22-02-2012 г. и за заплащане на сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г., в частта му , с която след частична отмяна на решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, И. Т. Ч. е осъден на основание чл.74 от ЗЧСИ да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разликата над сумата от 450 000 лв. до сумата от 656 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията му по изп.д.№20127830400422, ведно със законната лихва от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане, а на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 200 324.71 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 27.09.2014 г. – 26.09.2017 г., в частта му , с която е потвърдено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, осъждаща „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за първата инстанция в размер на 10 875.42 лв.; в частта му , с която е отменено решение №120 от 07.01.2019 г. по гр.д.№12443/2017 г. на СГС, в частта, осъждаща „Кирстин“ ЕООД /н/ да заплати на И. Т. Ч. разноски за първата инстанция над сумата от 4200.33 лв. до сумата от 8000 лв.; в частта му , с която И. Т. Ч. е осъден да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ разноски за първата инстанция в размер на 6965.26 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 8587.25 лв.; в частта му , с която „Кирстин“ ЕООД /н/ е осъдено да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски за въззивния съд в размер на 10 641.82 лв. и в частта му , с която И. Т. Ч. е осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на 16 282.98 лв. и по сметка на САС, държавна такса в размер на 8141.49 лв.

ОСЪЖДА „Кирстин“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК] да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК[ЕИК] сумата от 13 020.04 лв. разноски пред ВКС.

ОСЪЖДА „Кирстин“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК] да заплати на И. Т. Ч. ЕГН [ЕГН] сумата от 9012.34 лв., разноски пред ВКС и сумата от 5381.68 лв., разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК]/ сумата от 8822.98 лв., разноски пред ВКС.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на САС, държавна такса в размер 9000 лв. и по сметка на СГС, държавна такса в размер на 18 000 лв.

ОСЪЖДА И. Т. Ч. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кирстин“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК] сумата от 2660.45 лв., разноски пред ВКС.

Решението е постановено при участието на „Полипро“ ООД, ЕИК[ЕИК] и И. Т. Ч. като трети лица-помагачи на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД като трето лице- помагач на И. Т. Ч..

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.