Допустимост на установителен иск за съществуващо договорно правоотношение

Текстът на акта

Ключови фрази

Нищожност и недопустимост на съдебно решение * правен интерес * Установителен иск * топлинна енергия

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

гр. София,14.01.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2765 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вавилон 2001“ ЕООД, [населено място], срещу решение №4988 от 30.08.2024г. по гр.д.№563/2023г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решение от 04.10.2022г. по гр. д. №5085/2021г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Вавилон 2001“ ЕООД срещу „Топлофикация С.“ ЕАД иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване, че за периода 01.01.2015г. – 28.01.2018г. между страните е съществувало договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място] с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а също и неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на договорно правоотношение през минал период. Излага доводи, че това не е въведеният от него предмет на спора, доколкото той претендира да бъде установено съществуването и към настоящия момент на валидно договорно правоотношение между страните относно доставката на топлинна енергия. Според касатора със своята преценка за предмета на делото въззивният състав е променил заявените в исковата молба обстоятелства и е нарушил принципа на диспозитивното начало.

Ответникът „Топлофикация С.“ ЕАД, не изразява становище по касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – касатор в настоящото производство К. Н. С. изразява становище за основателност на касационната жалба.

Третото лице помагач на страната на ищеца – касатор в настоящото производство С. С. С. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:

Касационният контрол е допуснат с определение №1128/10.04.2025г. в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: относно преценката на правния интерес от водене на иск за установяване на съществуването на правоотношение .

За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на договорно правоотношение през минал период. Изложил е мотиви, че тълкуването на договорите и времето на действието им не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а винаги е само част от правораздавателната дейност на съда при разрешаването на конкретен правен спор.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно задължителните разяснения в т.4 от Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. на ВКС по т. д. №3/2015г., ОСГТК в случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. С Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №8/2012г., ОСГТК, е дадено тълкуване, че по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК , разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 от ГПК /. Съгласно разясненията в ТР №1/7.03.2019г. по тълк. д. №1/2018г. на ОСТК, ВКС, всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта - положителен и отрицателен, е допустим. За наличие на неяснота, създаваща несигурност в правното положение на ищеца, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно той, като титуляр на материално право, да е направил „разумна субективна преценка“.

Практика на ВКС по поставения въпрос е формирана и с решение №230 от 28.06.2012г. по гр.д.№583/11г. на ВКС, ІV г.о., решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №99 от 10.07.2014г. по т.д. №2648/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №141/20.02.2012г. по гр.д. №91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. В решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че съгласно изричната норма на чл. 124, ал.1 от ГПК наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителните искове. Тази предпоставка следва да е налице, както към момента на завеждането им, така и към момента на постановяване на решението по тях. Установителният иск е допустим, само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. С определение №141/20.02.2012г. по гр.д. №91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., съставът на ВКС е дал разрешение, че процесуалният закон осигурява възможност на всяко лице с правен интерес да предяви иск за установяване на едно правоотношение. Фактическият състав, от който това правоотношение възниква, не може да бъде установяван в самостоятелно производство, освен ако законът изрично допуска това. Правнорелевантните факти се установяват в процеса на доказване по делото, по едно вече образувано производство по иск за установяване на правата и задълженията по съответното правоотношение. Когато се претендира установяване на предпоставките, при които за едно лице възникват права, на които кореспондират задължения на друго лице, искът е за установяване на факти и не е допустим.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло дадените в посочената практика разрешения.

По същество на касационната жалба.

С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение, с което е прието, че предявеният от „Вавилон 2001“ ЕООД срещу „Топлофикация С.“ ЕАД иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване, че считано от 01.01.2015г. между страните съществува договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място] с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580 е недопустим, е неправилно.

Неправилно въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване на съществуването на правоотношение между страните през минал период от време. В исковата молба ищецът поддържа, че правоотношението между страните по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди съществува и до момента на предявяване на иска и излага доводи, че отричайки правоотношението ответната страна прави опит неправомерно да го прекрати. От обстоятелствената част и петитума на предявения иск е несъмнено, че е предявен иск за установяване на едно съществуващо правоотношение. Фактическите твърдения на ищеца са, че „Топлофикация С.“ ЕООД му е доставяло без прекъсване топлинна енергия в периода от 01.11.2009г. до 31.03.2018г., в качеството му на титуляр на партиди на топлоснабдени имоти с абонатни номера 354341, 378579, 378581, 378583, 378580, а впоследствие партидите са били закрити без правно основание, което според ищеца не е довело до прекратяване на възникналото правоотношение по доставка на топлинна енергия между двете дружества. В исковата молба и в цялото производство ищецът не въвежда твърдение, че правоотношението е прекратено. В тази връзка следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд е приел в своя доклад, че ищецът претендира да бъде установено съществуването договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място] с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580. за периода от 01.01.2015г. – 28.01.2021г./ датата на исковата молба/. По този начин първоинстанционният съд е подменил искането на ищеца да бъде установено съществуването на правоотношението с искане да бъде установено съществуването му в определен минал момент. Тази подмяна в петитума на предявения иск първоинстанционният съд е отразил и в диспозитива на решението си, което е довело до произнасяне по непредявен иск и съответно до недопустимост на решението. Вместо да съобрази несъответствието между исковата молба и диспозитива на решението и да обезсили същото, като върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и съответно произнасяне по предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване съществуването на договор за продажба на топлинна енергия за минал момент и изцяло е прекратил производството по делото като недопустимо.

С оглед на това, че крайният извод на състава на СГС за недопустимост на първоинстанционното решение се явява правилен, в тази част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. В частта, с която производството по делото е прекратено изцяло като недопустимо, решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск за установяване съществуването на договорно правоотношение между страните по делото по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място], с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4988 от 30.08.2024г. по гр.д.№563/2023г. на Софийски градски съд, в частта, с което е обезсилено решение от 04.10.2022г. по гр. д. №5085/2021г. на Софийски районен съд, 57 състав, за отхвърляне на предявения от „Вавилон 2001“ ЕООД срещу „Топлофикация С.“ ЕАД иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване, че за периода 01.01.2015г. – 28.01.2018г. между страните е съществувало договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място] с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580.

ОТМЕНЯ решение №4988 от 30.08.2024г. по гр.д.№563/2023г. на Софийски градски съд, в частта, с която след обезсилването на решение от 04.10.2022г. по гр. д. №5085/2021г. на Софийски районен съд, 57 състав, производството по делото е прекратено като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.