Убийство с особена жестокост, извършено от непълнолетен

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * особена жестокост * смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402

гр.София , 09 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 180/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.Г., защитник на подсъдимия В. Е. В., срещу решение №430 от 18.12.2023 г., постановено по внохд №1119/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се обосновава с твърдение за липса на квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК, а именно убийството да е извършено с „особена жестокост“ . Посочва се, че установените по делото фактически обстоятелства във връзка с начина на извършване на престъплението не разкриват приетата от съда „особена жестокост“, като в жалбата са изложени собствени аргументи в полза на застъпената теза за неналичие на този квалифициращ деянието признак. На следващо място недоволството от наложеното на подсъдимия наказание се свързва с това, че съдът не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, или че определяйки го при условията на чл.54 от НК, не го е редуцирал към минимума, предвиден в закона. Правят се искания в условията на алтернативност- да се измени въззивното решение, като на основание чл.354 ал.2 т.2 от НПК, престъплението, извършено от подсъдимия се преквалифицира по чл.115 във вр.с чл.63 ал.2 т.2 от НК, за което му се наложи наказание в размер на предвидения в закона минимум, или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода до минималния, посочен в закона за престъплението по чл.116 ал.1 във вр.с чл.63 ал.2 т.1 от НК.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради което счита, че тя не следва да бъде уважавана. Приема за законосъобразен извода на въззивния съд, че е налице квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“ , изводимо не само от броя и интензитета на ударите, нанесени по жертвата, но и от цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Наложеното на подсъдимия В. наказание намира за справедливо. Предлага да се потвърди решението на въззивния съд.

Адв. А., повереник на частните обвинители и граждански ищци В. Г. К. лично и като майка и законен представител на малолетните В. Н. С. и Г. С. Ш., пледира за оставяне в сила на въззивното решение, солидаризирайки се с аргументите, изложени от представителя на Върховната прокуратура.

В последната си дума подсъдимият В. Е. В. заявява, че има желание да се поправи и да продължи обучението си, като моли да му бъде намалено наказанието.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №7 от 12.07.2023 г., постановена по нохд №680/2022 г., Кюстендилски окръжен съд е признал подсъдимия В. Е. В. за виновен в това, че на 07.05.2022 г. в [населено място], пред магазин за хранителни стоки в двора на черква/име/, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г. Д. К., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 във вр.с чл.115 във вр.с чл.63 ал.2 т.1 и чл.54 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия.

С присъдата подсъдимия В. В. е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци В. К. в размер на 80 000 лв. и на В. С. и Г. Ш., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К. в размер на по 10 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите, като исковете са отхвърлени като неоснователни до пълните им предявени размери.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и д.т. върху уважените размери на гр.искове.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия, пред Софийски апелативен съд е образувано внохд №1119/2023 г., приключило с решение №430 от 18.12.2023 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият В. В. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК- да е извършил убийството по особено мъчителен за убития начин. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивната инстанция не е допуснала претендираното от касатора нарушение на материалния закон. Възражение за липса на квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“ при извършване на убийството, е било правено и пред апелативния съд, който подробно и в съответствие със съдебната практика и правна доктрина го е обсъдил и с основание отхвърлил. На л.50 /лице и гръб/ от въззивното дело, контролираната инстанция е изложила аргументите си, чрез които убедително е защитила правния си извод, че в случая е налице т.6 пр.3 на чл.116 ал.1 от НК. Впрочем теоретичните разсъждения, отразени в касационната жалба, касателно признака „особена жестокост“ са верни, но отнесени към конкретните факти по настоящето дело, не убеждават в неговата липса.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че броя на нанесените удари от подсъдимия по жертвата /не по-малко от поне 15-20 удара, съгласно СМЕ-за на труп/ не е единственото основание да се приеме наличието на „особена жестокост“ , както се твърди в жалбата. Към това фактическо обстоятелство следва да се причисли: 1. силата на нанасяне на ударите /съобразно устните разяснения на вещото лице в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, ударите довели до черепно –мозъчната травма и до счупване на ребрата са нанесени със значителна сила/; 2. мястото на тяхното нанасяне- в различни плоскости от тялото на пострадалия и най-вече в областта на главата /жизненоважна/; 3. конкретно получените наранявания- закрита черепно мозъчна травма /множество масивни кръвонасядания по меките черепни покривки и охлузвания по кожата на главата- в областта на свода, двете ушни миди и лицето; разкъсно- контузни рани по лигавицата на двете устни, фрактура на носа, субарахноидален кръвоизлив по цялата повърхност на мозъка; мозъчни контузии в теменния дял на дясна голямомозъчна хемисфера/ и фрактура на четири десни ребра –от трето до шесто. Изброените фактори /сила, място и брой на ударите/, както и травматичните увреди по пострадалия сочат на нанесен не просто побой, а на жесток побой, като без значение е обстоятелството, че причината за смъртта е единствено черепно мозъчната травма. Наред с това, в подкрепа наличието на коментираното квалифициращо обстоятелство, не следва да се подминават и приетите от въззивния съд факти, че подсъдимият освен, че е нанасял с юмруци и ритници удари по пострадалия, е скочил и върху гърдите му, както и, че е продължил да нанася побой, независимо, че Г. К. вече е бил паднал на земята и му е казвал да спре да го бие. Тези факти не само не са оказали каквото и да е било мотивационно въздействие върху подсъдимия да преустанови побоя, но такова въздействие не е оказала и намесата на св.А., който е ударил два шамара и блъснал в гърба подсъдимия. Посочените обстоятелства показват отсъствие на състрадание към жертвата и представляват израз на коравосърдечност и крайна агресия. И на последно място, цялостното поведение на подсъдимия В. процесната вечер- от безпричинната вербалната конфронтацията със свидетеля Д. Ш., през физическото насилие, упражнено спрямо случайно преминаващия покрай тях св.В. Г. и достигайки до своята кулминация- нанасянето на жесток побой над починалия К., характеризира подсъдимия като агресивен и безчовечен, търсил и набелязвал жертви, върху които да демонстрира своето надмощие. Изброените дотук факти не следва да се разглеждат самостоятелно и по единично, а в тяхната логическа свързаност и съвкупност, като комплексната им оценка неизбежно води до извод за това, че убийството на Г. К. е извършено с „особена жестокост“.

По-нататък, ВКС не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Определеното наказание от осем години лишаване от свобода не е явно несправедливо, тъй като липсва явна и очевидна диспропорция между него и обществената опасност на деянието и дееца. Същото е съобразено с конкретната тежест на извършеното престъпление, с обществената опасност на дееца, както и с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице основания за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК за определяне на наказанието под най-ниския предел /в случая пет години, съобразно редукцията по чл.63 ал.2 т.1 от НК/, поради липсата на многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено за конкретното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Ценените от въззивната инстанция обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, съжалението за извършеното и направеното самопризнание още на досъдебното производство не могат да обосноват и налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер от пет години, тъй като на тях се противопоставят отегчаващите отговорността обстоятелства- състоянието на алкохолно повлияване, в което се е намирал подсъдимия, съзнателното търсене на конфликти и проявената процесната вечер безпричинна агресия спрямо още две лица, отнемането на вещи от пострадалия и изоставянето му в безпомощно състояние, последното преценено на базата на обстоятелството, че своевременно оказана медицинска помощ би предотвратила смъртта, както и налаганата възпитателна мярка по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН за извършена противообществена проява от подсъдимия още като малолетен. Изразеното от В. В. желание и протичане на производството по реда на чл.371 т.1 от НПК не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като единствената му последица е ускоряване на делото. Отправената реплика от страна на пострадалия към подсъдимия, макар и обидна, не може да се възприеме като тежка обида, в каквато насока е тезата на защитника на подсъдимия. И това е така, тъй като В. В. се е държал предизвикателно през цялата вечер, както към пострадалия, така и към други присъстващи лица, като експертите, изготвили СПЕ-за са отчели поведението му като реактивно- активно планувано и завършено като решение. Но дори тази реплика да се отчете като смекчаващ фактор, неговата относителна тежест не е достатъчна, че да доведе до преосмисляне размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимия следва да понесе, в посока намаляването му.

Предвид изложените съображения, ВКС намира, че наложеното при условията на чл.63 ал.2 т.1 от НК наказание лишаване от свобода на подсъдимия В. в размер около средния, а именно осем години, е напълно съобразен с визираните в чл.54 ал.1 от НК изисквания, както и с целите на генералната и специална превенция.

Като не намери основания за ревизия на атакувания въззивен съдебен акт, настоящият касационен състав счете, че същият следва да бъде оставен в сила, а касационната жалба - без уважение.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №430 от 18.12.2023 г., постановено по внохд №1119/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/
2/