Недопустимост на решение, постановено на незаявено придобивно основание

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
София, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 905/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 354/30.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 427 от 17.10.2019 г. по гр. д. № 231/2019 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 40/21.01.2019 г. по гр. д. № 582/2019 г. на Районен съд – Червен бряг и вместо него е постановено ново по същество за признаване за установено по предявените от ПК „Единство-93“ - гр. Койнаре срещу А. К. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Червен Бряг положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: магазин и клуб на партерен етаж, записан като „търговски обект – кафе“ - вх.В, находящ се в четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място], [община] бряг, парцел * в кв.70 по плана на населеното място, със застроена площ на търговския обект от 169 кв. м., по жалбите на А. К. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/.

Жалбоподателите - ответници по исковете, твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, респективно - да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация ПК „Единство-93“ - гр. Койнаре - ищец по делото, изразява становище, че въззивното решение е допустимо и касационните жалби следва да се оставят без уважение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на допуснатото до касационно обжалване въззивно решение, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от ищцовата кооперация срещу А. Р. и „БЕТА“ АД /в несъстоятелност/ искове за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба е изложил твърдения, че от 2001 г. е започнал да го владее, като в периода 1987 г.-2001 г. фактическа власт върху него е била упражнявана от РПК „Койнаре“, чийто правоприемник е кооперацията. Въведеното придобивно основание е придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в продължение на повече от 30 години.

Ответникът – дружество е оспорвал исковете с твърдението, че обектът е бил предоставен за оперативно управление на МК „9-ти май – Червен бряг – ММЗ М. Симеонов“ и на фирма с държавно имущество „БЕТА“ – Червен бряг, регистрирана през 1989 г., чийто правоприемник е дружеството. При преобразуването на държавното предприятие имотът е бил включен в капитала на „БЕТА“ ЕООД, поради което дружеството се легитимира като собственик на основание чл.17а ЗППДОП /отм./.

Ответницата – физическо лице също е оспорвала исковете с твърдението, че процесния имот /като включен в масата по несъстоятелността/ й е възложен с влязло в сила на 22.06.2017 г. постановление № 9/13.06.2017 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 1/2012 г., издадено в производство по чл.717з от ТЗ.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците положителни установителни искове за собственост. В мотивите са изложени съображения, че ищецът не е доказал правото си на собственост на въведеното придобивно основание.

Във въззивната жалба срещу постановеното решение жалбоподателят – ищец е изложил доводи, че е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от 2001 г., когато е било прекратено правото на ползване на РПК „Койнаре". С оглед на тези доводи е посочил, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като в него е прието, че не се е осъществило придобивното основание.

По делото е установено, че със заповед от 02.03.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС – Червен бряг е отстъпено възмездно право на ползване на РПК „Койнаре“ върху държавен имот, съставляващ магазинно помещение с площ 494 кв. м., описан в акт за държавна собственост № 1193/01.11.1989 г., на основание чл.15д ЗС /отм./.

С постановление № 9/13.06.2017 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 1/2012 г. в собственост на А. К. Р. е възложена следната обособена част от масата на несъстоятелността на „БЕТА“ АД, представляваща магазин и клуб на партерен етаж във вход „В“ и вход „Г“, находящ се в [населено място], [община] бряг, със застроена площ 169 кв. м., записан като „търговски обект-кафе-вх.“В“, на партерния етаж на четириетажна жилищна сграда на [улица] [населено място].

Във въззивното производство са събрани гласни доказателства /показанията на свидетелите Б., Н. и Т./, допуснати на основание чл.266, ал.3 ГПК, предвид процесуално нарушение на първоинстанционния съд.

За да отмени решението на районния съд, с което исковете са били отхвърлени и да постанови ново по същество за тяхното уважаване, въззивният съд е приел, че въз основа на събраните пред него гласни доказателства е доказано правоприемството между РПК „Койнаре“ и ищцовата кооперация. Позовал се е на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че може да бъде приложена императивна материално-правна норма, дори ако нейното нарушение не е било въведено като основание за обжалване. В исковата молба ищецът – въззивник е изложил твърдения, че упражнява фактическа власт върху имота от 1987 г. в продължение на повече от 30 години. В периода до 1990 г. е действала забраната на чл.86 ЗС /отм./ за придобиване по давност, но на 01.06.1996 г. е влязла в сила разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОбС, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. Цитираната разпоредба урежда самостоятелно основание за придобиване на право на собственост. Единственият юридически факт, на който е придадено правно значение, е построяването на обектите да е станало със средства на кооперацията. Горната предпоставка в случая е налице – сградата е построена през 1985 г. със средства на кооперацията, което също се установява със събраните гласни доказателства. Направил е извод, че на основание чл.2, ал.3 ЗобС кооперацията се легитимира като собственик. Изложил е допълнителни съображения, че по отношение на ответното дружество не са били налице предпоставките на чл.17а ЗППДОП /отм./ за придобиване на собствеността.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл.14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Това становище е застъпено в задължителната съдебна практика, формирана в решения по чл.290 ГПК: решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл.270, ал.3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявени искове. Съображенията за това са следните:

Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в рамките на заявените факти и искане. В настоящата хипотеза въведеното придобивно основание е придобивна давност и спорът е следвало да бъде разрешен именно на това заявено от ищеца основание. Произнасянето по друго придобивно основание, каквото представлява възстановяването на собствеността по силата на закона, възникнало с построяване на сградата със собствени средства и отреждане на терена за нуждите на кооперацията, съставлява произнасяне по непредявен иск.

При касационното отменително основание по чл.281, т.2 ГПК и съгласно чл.293, ал.4, предл.2 вр. чл.270, ал.3, изр.3 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по предявените искове на заявеното придобивно основание.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 427 от 17.10.2019 г., постановено по гр. д. № 231/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: