Отмяна на осъдителна присъда заради непълно посочено престъпление в диспозитива

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * нарушено право на защита * процесуални нарушения * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201

гр. София, 14 януари 2021 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Наталия Такева

и в присъствието на прокурора Мария Михайлова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 843 по описа за 2020 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. М. Х., депозирана чрез защитата, срещу присъда на Софийски апелативен съд № 23 от 21.11.19 г, по ВНОХД № 763/19, с която е отменена оправдателна присъда на Благоевградски окръжен съд № 596 от 6.02.2019 г, по НОХД № 465/17, и е постановена осъдителна присъда, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 30.03.2015 г на път ІІ-84, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от една година, като е оправдан по обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 30.03.2015 г на път ІІ-84, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Я. Х., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Въззивният съд е признал подсъдимия за виновен по обвинение, което не му е предявено по установения ред. Обвинението включва нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП, а осъждането е за нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, каквото обвинение не фигурира в обвинителния акт. Допуснато е нарушение на материалния закон, тъй като деянието не съставлява престъпление, а попада в обсега на „случайното” деяние по чл. 15 НК.

С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната въззивна присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към становището на своя защитник.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, макар и не по изложените в нея съображения. Основанието за уважаване на жалбата произтича от допуснато особено съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на подсъдимия, за което е допустима служебна намеса на касационната инстанция, съгласно чл. 124 от Конституцията на Република България. Процесуалното нарушение се изразява в пропуска на въззивния съд да посочи съществени елементи от състава на транспортното престъпление, предмет на осъждането, каквито са съставомерният резултат от допуснатото нарушение на правилата за движение, посочване самоличността на пострадалото лице и на формата на вината. В диспозитива на обжалваната присъда е отразено дословно, че при управление на моторното превозно средство подсъдимият е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Формулировката на обжалваната присъда не съдържа обстоятелството, че е причинена смърт като съставомерен резултат, че пострадалото лице е М. Я. Х., че формата на вината е непредпазливост. Липсата на съществени елементи от фактическия състав на престъплението всякога води до накърняване правото на защита на подсъдимия и представлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. За отстраняване на допуснатото нарушение обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. При този изход на делото в настоящата инстанция доводите, развити в касационната жалба, не биха могли да бъдат коментирани и да получат съответен отговор.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 23 от 21.11.2019 г, по ВНОХД № 763/19.

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: