Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021
ВКС отхвърли молба за отмяна на съдебно решение поради липса на новооткрити доказателства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Дружество иска отмяна на влязло в сила въззивно решение, с което предявените от него искове за собственост са прекратени заради паралелно висящо дело. Като основание за отмяна се представя съдебен протокол за изменение на исковете по другото дело, съставен след приключването на процеса. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като представеният документ е нововъзникнал, а не новооткрит, а прекратителното решение не формира сила на пресъдено нещо.
Какво приема съдът
Отмяна по реда на чл. 303 ГПК се допуска само за решения със сила на пресъдено нещо, а нововъзникнали документи и факти след постановяване на акта не представляват новооткрити доказателства.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеновооткрити доказателствасила на пресъдено нещоревандикационен искпрекратяване на дело
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 60161 София, 23.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2313 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ /ПРО/ ЕАД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, в частта, с която е обезсилено решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от „ПРО“ ЕАД против „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на следните имоти: 1. реална част с площ от 465 кв. м. от ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], целият с площ 492 кв. м., съставляващ УПИ ........ от кв....К, при съседи поземлени имоти с идентификатори ..........., ..........., ..................., ...............и ............., както и 2. ПИ с идентификатор ............. с площ от 543 кв. м., съставляващ УПИ .........., при съседи поземлени имоти с идентификатори ............, ............, ............., .............и ...............и е прекратено производството по тези искове. Молбата за отмяна се основава на твърдения за наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Новото писмено доказателство представлява съдебен протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Ответникът в производството „Делфин Прим“ ЕООД оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, а по същество – неоснователна. Сочи, че в случая не се касае за новооткрити, а за нововъзникнали обстоятелства и доказателства, които не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. С определение № 499 от 05.07.2021 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното: За да обезсили решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от „ПРО“ ЕАД против „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС, Бургаският окръжен съд е приел следното: пред БОС е висящо гр. д. № 1249/2011 г., образувано по искова молба по чл.108 ЗС на „ПРО“ ЕАД срещу И. М. и Р. М. за установяване на собствеността и предаване владението на същите два имота, които са предмет и на настоящото дело. Делото пред Бургаския окръжен съд, макар и образувано преди гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, не е приключило на първа инстанция, тъй като производството по него е било спряно. С молба вх. № 78/03.04.2014 г. „ПРО“ ЕАД е поискало привличане на допълнителен ответник по гр. д. № 1249/2011 г. на БОС – „Делфин Прим“ ЕООД. Този ответник е конституиран с определение № 2115/04.11.2019 г. Като е съобразил разпоредбата на чл.125 ГПК, според която искът е предявен с постъпване на исковата молба в съда, както и чл.228, ал.3 ГПК – че ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът се счита предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда, въззивният съд по настоящото дело е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между гр. д. 1249/2011 на БОС от една страна и гр. д. № 414/2016 г. на ЦРС, предмет на въззивна проверка по в. гр. д. № 1234/2019 г. на БОС от друга, и по правилото на чл.126 ГПК производството по по-късно образуваното дело срещу „Делфин Прим“ ЕООД следва да бъде прекратено. По-късно е образувано гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, съответно - в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, поради което първоинстанционното решение по това дело следва да бъде обезсилено в частта по предявените от „ПРО“ ЕАД срещу „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС и производството по тези искове да се прекрати. Представеното от молителя ново писмено доказателство е протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С него е допуснато поисканото от „ПРО“ ЕАД изменение на вещните искове от осъдителни в установителни. Молителят счита, че при това положение няма обективен идентитет между исковете по двете дела, тъй като по гр. д. № 1249/2011 г. на ОС-Бургас исковете срещу „Делфин Прим“ ЕООД са установителни, а по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас исковете срещу същото дружество са осъдителни – чл.108 ЗС, като това е основание за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас в атакуваната му част. Молбата за отмяна е неоснователна. На първо място – отмяна по чл.303 и чл.304 ГПК може да се иска само по отношение на съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо – т.2 на ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. Атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд няма сила на пресъдено нещо, тъй като с него първоинстанционното решение е обезсилено и производството по иска за собственост е прекратено. На следващо място основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице в случаите, при които влязлото в сила решение е неправилно поради непълнота на доказателствения материал, която не се дължи на процесуално бездействие на страните. Ако при решаване на делото са съществували обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, но са останали неизвестни за съда и това не се дължи на бездействие на страните, те могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Касае се за новооткрити доказателства, които са съществували при решаване на делото, но не са представени на съда и той не е могъл да ги вземе предвид. В настоящия случай представеното от молителя ново писмено доказателство - протокол от 14.01.2021 г. по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд, не е новооткрито, а новосъздадено. Този протокол е съставен на 14.01.2021 г. и отразява извършени към този момент процесуални действия по гр. д. № 1249/2011 г. на Бургаския окръжен съд. Този протокол не е съществувал към момента на постановяване на атакуваното решение III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на Бургаския окръжен съд. Протоколът е новосъздадено, а не новооткрито писмено доказателство, затова той не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. При този изход на делото на ответника „Делфин прим“ ЕООД следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1286,86 лв. - адвокатско възнаграждение в размер на 1072,38 лв. и ДДС 214,48 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.06.2021 г., фактура от 07.06.2021 г. и платежно нареждане от 08.06.2021 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Адвокатското възнаграждение от 1072,38 лв. е в рамките на минимума, определен от чл.7, т.4 и чл.9, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при цена на исковете за собственост в размер на 29994,30 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ /ПРО/ ЕАД [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № III-2 от 28.01.2020 г. по в. гр. д. № 1234/2019 г. на ОС-Бургас, в частта, с която е обезсилено решение № 33/04.04.2019 г. по гр. д. № 414/2016 г. на РС-Царево, в частта, с която са били уважени предявените от „ПРО“ ЕАД против „Делфин Прим“ ЕООД искове по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на следните имоти: 1. реална част с площ от 465 кв. м. от ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], целият с площ 492 кв. м., съставляващ УПИ .......... от кв....К, при съседи поземлени имоти с идентификатори ..............., .............., ................, ...........и .............., както и 2. ПИ с идентификатор ............ с площ от 543 кв. м., съставляващ УПИ ..........., при съседи поземлени имоти с идентификатори ............., .................., ..............., ..............и ....................и е прекратено производството по тези искове. ОСЪЖДА „Профилактика, рехабилитация и отдих“ /ПРО/ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на „Делфин Прим“ ЕООД със седалище и адрес на управление от [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 1286,86 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.