Определяне на обезщетение за незаконно обвинение при паралелни наказателни дела

Текстът на акта

Ключови фрази

12
Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр.София, 27.09.2022 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3365/2021 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Г. М. от Русенска окръжна прокуратура, срещу въззивно решение № 120/04.06.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 192/2021 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер на 8 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , ведно със законната лихва, считано от 07.04.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Касационното обжалване е допуснато по следните правни въпроси: трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение и как се прилага общественият критерий за справедливост за причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди .

По двата въпроса има формирана трайна и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС, вкл. задължителна. Обобщено, налага се тълкуването, че съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Справедливият размера на паричното обезщетение на неимуществено увреждане, се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди по наказателното производство; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания, следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, възраст, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение. От значение е още дали по едно и също време страната е била привлечена като обвиняем и по отношение на други престъпни деяния - причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Вредите от едно от обвиненията, са само част от общите немуществени увреждания, което дава съответното отражение върху размера на конкретно дължимото парично обезщетение. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за едно от повдигнатите обвинения, се вземат предвид броя на деянията, тяхната тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и интензитета на търпените неимуществени вреди, след което се определя глобално обезщетение. Когато лицето е признато за виновно за част от обвиненията, дължи се обезщетение само за другата част, като се прави съответна съпоставка по горните обстоятелства между всички обвинения, по които се е развивало наказателно производство по същото време. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна В. И. П. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Русенски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. И. П. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски по чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил (самостоятелно и като препратил към мотивите на първата инстанция), че с постановление от 14.10.2011 г. на РП – Русе е образувано досъдебно производство срещу И. Г. А., Г. И. А. и В. И. П. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 , вр. чл. 209, ал. 1 , вр. чл. 20, ал. 2 НК . С постановление от 23.08.2012 г. В. П. е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство. С постановление от 20.09.2012 г. на разследващ орган на П. е взета мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 5000 лв. П. е заплатил гаранция и предоставил доказателства за това. С ново постановление от 28.05.2013 г. лицето е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебното производство, за това, че през периода от 30.10.2010 г. до 10.11.2010 г. в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 120 000 лв., собственост на румънски гражданин, които владеел, като обсебването било в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1 , вр. чл. 206, ал. 1 НК . На 12.09.2013 г. е приключено разследването по досъдебното производство и същото е изпратено от разследващия полицай на Районна прокуратура – Русе с мнение за предаване на съд на П. за престъпление по чл. 206, ал. 3 НК . Районната прокуратура е изготвила обвинителен акт срещу П. на 13.12.2013 г. - за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 вр. чл. 206, ал. 1 НК . Същият е внесен в РС – Русе и е образувано нохд № 2794/2013 г. С присъда по това дело П. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 вр. чл. 206, ал. 1 НК . Наложено му е наказание “лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване. П. е обжалвал. Образувано е въззивно дело и по него присъдата на първоинстанционния съд е отменена, П. е оправдан, отменена е и мярката му за неотклонение. Впоследствие, с решение от 22.05.2015 г. на ВКС въззивната оправдателна присъда е оставена в сила. Съдът приел, че в периода, в който е продължило воденото срещу В. П. наказателно производство и в резултат на същото, последният претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху психо-емоционалното му състояние.

В заключение въззивната инстанция намерила, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ . Определила паричен еквивалент на обезщетението за причинените неимуществени вреди по справедливост.

Съдът посочил още, че паралелно с воденото наказателно производство, предмет и на настоящото дело, срещу П. се водели и други две – приключили с осъдителни присъди и наложено ефективно наказание “лишаване от свобода“. Приел, че настъпилите неимуществени вреди през исковия период имат връзка с всички наказателни производства, водещи се едновременно, без да може конкретно да се направи разделение от кое производство какви са точно вредите, но фактът, че са налице паралелни производства според съда също оказва влияние върху справедливия размер, който следва да се присъди по делото.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение, а още и с разясненията в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Не е обсъдил всички доказателства по делото, не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за установяване на неимущественото увреждане и справедливото му овъзмездяване. Въззивният съд е посочил, че взима предвид само продължителността на наказателното производство, вида и интензитета на негативните преживявания на пострадалия– тревоги, стрес, притеснения, напрежението в отношенията със сина му и търговските му взаимоотношения и неудобствата, свързани с това. Не е ясно и как тези обстоятелства се отразяват върху размера на паричното обезщетение. Изявлението, че по същото време ищецът е търпял вреди и във връзка с други наказателни производства, което „оказва влияние“ върху размера им, на практика не съдържа никакво съждение – по-големи или по-малки са негативните преживявания на П., съответно как точно е определен размерът на присъденото му по делото обезщетение. Не е извършена съпоставката, указана с ТР № 3/20004 г. на ОСГК на ВКС. Както е изяснено принципно в Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11, а и в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК (напр. решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 554/12 по гр.д. № 266/12 г. на ВКС, IV г.о.), в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. В настоящия случай отговорността на Прокуратурата на РБ може да се ангажира само за онази част от търпените неимуществени веди през исковия период, които са в причинна връзка с незаконното обвинение на ищеца за измама, като конкретният размер на обезщетението следва да се определи след съпоставката според т. 11 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС с обвиненията в извършване на престъпления по нохд 1375/2014 г. по описа на РС – Русе.

Мотивите по приложението на чл. 52 ЗЗД са формалистични, не съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; фактическите и правни съображения не са изложени пълно. В резултат, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК. Изчерпателното и ясно мотивиране на съдебното решение е още и гаранция за справедлив съдебен процес по см. чл. 6 КЗПЧОС. Налице е необоснованост в част от фактическите и правни изводи. Материалният закон – чл. 52 ЗЗД, е неточно приложен.

В заключение въззивното решение е неправилно и следва да бъде касирано, а спорът разрешен по същество от настоящия състав.

В. П. е роден през 1971 г. и при образуване на досъдебното производство е бил на 40 години, а към датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 43 години. Упражнявал е дейност като едноличен търговец, но няма други данни за трудова биография по делото.

От приложените документи към наказателното дело се установява, че по време на досъдебното производство, образувано на 14.10.2011 г., с участието на П. са извършени следните процесуални действия – доброволно предаване на предемети, документирано в протокол от 16.10.2011 г., връчване на постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем, съответно на 20.09.2012 г. и 28.05.2013 г. – по измененото обвинение; лично запознаване с материалите по делото – 31.05.2013 г. В производството пред РС – Русе е участвал лично в три открити съдебни заседания и в едно пред ОС – Русе.

Взета е мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 5000 лв.

Постановена е осъдителна присъда за престъпление по чл. 206, ал. 3 пр. 1 вр. чл. 206, ал. 1 НК от първостепенен съд, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване

Видно от справка за съдимост, по отношение на П. има 3 записа, които касаят осъждания за извършени други 4 престъпления, като по две от тях е наложено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като има случай, в който първоначалното изтърпяване е при строг режим. Така, с вляла в сила присъда от 02.07.2001 г. по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НПК, за това, че през месец октомври 1995 г. с цел да набави за себе си имотна облага придобил два броя метални туби на стойност 0,78 лв., за което му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. ,. С влязло в сила решение от 30.03.2005 г. по чл. 206, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т.2, б. „б“, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за това, че през февруари 2003 г. противозаконно присвоил чужда движима вещ на стойност 3900 лв. е наказан с глоба в размер на 300 лв. С присъда № 176/22.10.2014 г. по нохд 1375/2014 г. по описа на РС – Русе, влязла в сила на 20.02.2015 г., е признат за виновен в това, че за времето от 08.06.2012 г., до 30.08.2012 г., в условията на продължавано престъпление, на три пъти, съзнателно се ползва от преправени чуждестранни официални документи за регистрация на превозни средства с цел имотна облага, като на осн. чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го осъжда на пет години лишаване от свобода. Признава го за виновен и по обвинението за това, че в условията на продължавано престъпление – три пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи МПС-та, за които предполагал, че са придобити от другиго чрез кражба, като вещното укривателство е в големи размери, поради което и на осн. чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, т. 54 НК, го осъжда на 6 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 7 500 лв. Групира наложените наказания лишаване от свобода, като налага едно общо – по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок от 6 г. и 6 м. при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. То е приведено в изпълнение на 10.12.2019 г.

От тази справка се установява наличието на предишни осъждания на П., имащи отношение към личността му, а още и че по време на наказателното производство, разглеждано по настоящото дело, спрямо него е имало висящо и друго, по което е бил обвинен в извършване на други две продължавани престъпления, за които е признат за виновен и осъден, което е от значение още и за съпоставката според указанията в ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11.

От тази справка обаче не може да се установи кога е образувано наказателното производство, приключило с ефективни присъди по гр.д. № 1375/2014 г. на РРС. Ответникът по иска – Прокуратурата на РБ в подкрепа на твърдението си, че успоредно с производството, релевантно по иска по ЗОДОВ, спрямо П. е имало и друго висящо дело, нито е изложил твърдения, нито е представил други доказателства за времевия период на последното, за взетата по него мярка за неотклонение, за извършени по вид и брой процесуални действия. Твърдения и доказателства във връзка с това няма заявени и от насрещната страна. При тези данни, съставът на Върховния касационен съд приема, че наказателното производство нохд 1375/2014 г., не би могло да бъде образувано по-късно от 31.12.2014 г. Вероятно е образувано преди това, но съдът не може да гадае и да предполага кога точно и за целите на настоящият гражданскоправен спор, по правилата за последиците от тежестта на доказване в гражданския процес, приема за релевантна дата 31.12.2014 г. Въпросното наказателно производство, предвид данните по делото, е приключило с влязло в сила решение на 20.02.2015 г., приведено в изпълнение на 10.12.2019 г.

Видно от писмените доказателства в приложените три тома на ДП № 544/2011 г. на МВР – Русе, на 19.02.2011 г. е образувано търговско дело № 71/2011 г. на Русенския окръжен съд по иск на Ф. М. Подут като представляващ „О. Строй“ ООД против В. П. като едноличен търговец с фирмено наименование „Валентинн П. - А.“ за заплащане на сумата от 113 258 лв., дължима на договорно основание. Именно във връзка тези отношения между Ф. П. и В. П., е образувано и наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, предмет на иска по ЗОДОВ.

По търговското дело е допуснато обезпечение на 20.04.2011 г., като са възбранени недвижими имоти на едноличния търговец. Производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните в открито съдебно заседание на 14.06.2011 г., с цел ответникът, който признава иска, да се издължи. След възобновяване на производството, в открито съдебно заседание на 04.10.2011 г., е даден ход на делото. С решение от 06.10.2011 г. съдът е осъдил В. П. да заплати 113 258 лв., лихва за забава, считано от датата на исковата молба и 7425,62 лв. разноски. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 25.10.2011 г., изпълнителен лист в полза на взискателя е издаден на 10.11.2011 г. Свидетелят Д. С. сочи, че знае от П., че срещу него е имало водено дело във връзка със закупуване на царевица. Други търговци започнали да го отбягват да търгуват заедно, след като разбрали за делото. То се отразило и на семейството му – имал някаква забрана да напуска държавата и не можеше да ходи да пазарува автомобили, а П. се занимавал и с търговия на коли. Свидетелят уточнява, че говори за периода 2013 – 2015 г., когато му били взели вече 5 000 лв. гаранция. След колегите му се разбрало за „делото“; сам П. им споделил, че го съдят за някакви сделки. П. започнал да си купува хапчета за високо кръвно, ходил на лекар и той му предписал медикаментите. Свидетелят знаел и за други дело по същото време, за автомобили, но пред него П. не е изразявал притеснение за тях.

Р. И. П., брат на ищеца, свидетелства, че брат му е имал „дело за зърно“. По него време ищецът живеел в [населено място], заедно със сина си, който „след това нещо“ се върна да живее при майка си, а бащата се преместил във Варна, където „горе-долу се занимавал със същата дейност“ – транспорт с камион и търговия със зърно. На свидетелят не е известно защо точно брат му се е преместил да живее във Варна. Той започнал да се оплаква от високо кръвно, не му било приятно, че е набеден да е извършил нещо, чувствал се притеснен.

Към 2014 г. съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице са, както следва: общ годишен доход – 4813 лв., средногодишен разход – 4509 лв.

Съдът намира, че П. е изпитвал чувство на несигурност и страх от изхода на производството – наличието на подобни неблагоприятни изживявания са обичаен резултат при обвиняване в извършване на престъпление. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели относно проявите у ищцата на притеснение и несигурност. Тези на свидетеля Р. П. относно „делото за зърното“ не са много конкретни – дали става реч за наказателното дело или за гражданското, съответно – и за двете. Независимо от това, съдът приема, че установените негативни изживявания са резултат и на незаконното обвинение и последвалия наказателен процес, предмет на настоящия спор. Вярно е, че ищецът има предишен криминален опит, но не бива и да се омаловажава силата и интензитета на неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление.

Съдът, в същото време не приема за установено, че по повод незаконното обвинение ищецът е имал и здравословни проблеми - освен свидетелски показания няма никакви други обективни доказателства, напр. медицинска документация, за да се приеме, че е имал заболяване. Няма как да се установи, също така, дали евентуалното заболяване е и резултат на незаконното обвинение – експертиза не е назначена. Липсват каквито и да са доказателства още, че има промяна в отношенията със сина (преместването при майката би могло да се дължи на различни причини), нито, че подобна промяна евентуално се дължи на незаконното обвинение. Съдът не приема, че в резултат на именно това наказателно производство ищецът е прекъснал трудовата си дейност – според брат му продължил „същата“, но в друго населено място – Варна. От друга страна, отливът на съконтрахенти във връзка с изкупуването на зърно би могла да се дължи и на спора с Ф. П. и финансовите затруднения, породени от задължението да върне дълга към него. Основно, според свидетелите, върху търговската дейност на ищеца негативно отражение има забраната да пътува в чужбина и невъзможността на осъществява транспорта дейност и търговия с МПС – все обстоятелства без връзка с незаконното обвинение. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С., че именно въпросното обвинение е причина за невъзможността ищецът да напуска страната и преустановяването на търговията с коли. Следва да се посочи, че в по-голямата си част показанията на този свидетел не биха могли да бъдат отнесени към последиците за ищеца от незаконното обвинение; те по-скоро имат отношение към другото наказателно производство.

Съдебният състав, предвид релевантните факти, официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по аналогични случаи, намира, че причинените глобално вреди на М. в пари се равняват на 3000 лв., определени по справедливост, на осн. чл. 52 ЗЗД.

Съдът има предвид продължителността на наказателното производство, като намира, че тя не е прекомерна; наложената мярка за неотклонение, която не е ограничила правата на за придвижване, но пък е засегнала имуществото му, а това допълнително е усложнило финансовото му състояние, предвид гражданскоправния спор с Ф. П., разноските по гражданското дело, допуснатото обезпечение на търговския иск и, в крайна сметка, уважаването на исковете и възлагане тежестта за съдебноделоводните разноски, а още и издаването на изпълнителен лист за вземането на кредитора. Съдът съобрази и установената интензивност на процесуалните действия по наказателното производство спрямо подсъдимия - техният брой и вид в съдебна и досъдебна фаза, които не са многобройни, нито са затруднили особено страната. Взе предвид личността на пострадалия - криминално проявен, с няколко осъждания, в активна възраст, без установено затруднение на търговската му дейност в резултат именно на обвинението в извършена измама; причинените негативни преживявания в емоционален и психологичен план; интензивността на негативните изживявания – в случая ненадвишаващ обичайното в подобни случаи. Съдът съобрази това, че не е установено именно повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията на П. с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда, делото не е било публично разгласено и незаконното обвинение не е довело до някакви трайни последици и отражение в живота му занапред.

Също така, съдът отчита, като обстоятелства, определящи по-висок размер на обезщетението от средния в подобни случаи, следните: престъплението, за което е повдигнато обвинението е тежко по см. чл. 93, т. 7 НК; провеждане на съдебна фаза в три инстанции; постановяване на осъдителна присъда още в първа инстанция при първото разглеждане на делото от РС и наложените наказания, между които и лишаване от свобода.

Съдът приема, че стресът, неизвестността, страхът от осъждане и налагане на наказание „лишаване от свобода“, финансова нестабилност, са значителни, доколкото през целия период на незаконното обвинение - от 14.10.2011 г. до 22.05.2015 г. (три години и седем месеца), горните негативни преживявания са и от воденото гражданско дело – от началото на исковия период до 25.10.211 г., както и от съдебно присъденото вземане в полза на Ф. Подут, за което последният се е снабдил с изпълнителен лист, като няма данни дългът доброволно да е погасен, вкл. до настоящия момент. За времето 31.12.2014 г. – 20.02.2015 г. висящо със сигурност е било наказателно производство по повдигнати две обвинения, приключило с ефективни присъди.

За престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК (измама с причинени особено големи вреди) се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години. За престъпленията, предмет на наказателното производство, приключили с осъдителни присъди, се предвижда наказание, както следва: по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, т. 2 НК – лишаване от свобода до 10 години; по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК – лишаване от свобода от 3 до 10 години, плюс глоба от 5 до 10 хиляди лв., като и двете повдигнати обвинения става дума да продължавани престъпления. И трите престъпления са тежки, но последните две предвиждат по-сериозни наказания. От анализа на събраните доказателства, съдът приема, че ограниченията в търговията и придвижването за В. П. през релевантния за спора период, са основно последици от наказателното производство, приключило с осъдителна присъда. При липса на други данни, съдът не може да извърши съпоставка по други относими обстоятелства.

Въз основа на така установените данни, съдът приема, че за времето от 31.12.2014 г. – 20.02.2015 г. негативните изживявания от водените две наказателни производства за ищеца са най-многобройни и интензивни, като същественият дял се пада за двете обвинения в извършване на по-тежконаказуемите престъпления, приключили с осъдителна присъда.

Съдът, също така, отчита, че установените неимуществени вреди за целия исков период, са повлияни, както стана ясно, в първия месец и от развилото се гражданско производство, а и след това, до края на целия период, и от финансовата тежест по признатия със съдебното решение дълг. За два месеца – до 20.02.2015 г. макар и значителни, в по-голямата си част нематериалните вреди са резултат от висящото производство по повдигнати други две обвинения в извършване на престъпления. И след тази дата, при влязлото в сила осъждане по тях, стресът и другите негативни изживявания във връзка с него са продължили.

Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

Присъдената лихва има компенсаторен характер.

По изложените съображения, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е уважен в размер над 3 000 лв. следва да бъде отменено, и по реда на чл.293, ал.2 ГПК да бъде постанови ново, с което искът бъде отхвърлен за разликата над посочената сума до присъдената от въззивния съд.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 120/04.06.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 192/2021 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер на 3000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , ведно със законната лихва, считано от 07.04.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

ОТМЕНЯ въззивно решение № 120/04.06.2021 г., постановено от Русенски окръжен съд по в.гр.д. № 192/2021 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. И. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в размер над 3 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , ведно със законната лихва, считано от 07.04.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. И. П. против Прокуратурата на Република България по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 3000 лв. до присъдените 8 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от 07.04.2017 г. върху отхвърлената част до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: