Условия за валидно отчуждаване на имот по ЗПИНМ в полза на държавата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 178

гр.София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 1053/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от името на М. М. Н. чрез адвокат Н. К. касационна жалба с вх.№ 12136 от 07.12.2023 г. срещу решение № 570/ 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 511/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която е потвърдено решение № 286 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 880/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица за отхвърляне на предявения от М. Н. срещу Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск относно правото на собственост на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място].

Касаторът счита, че въззивният съд е дал неправилен отговор на спорния по делото въпрос дали ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] е бил надлежно отчужден от държавата.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация изразява чрез юк.Х. А. становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 5427 от 25.11.2024 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 570/ 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 511/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново по въпроса: При какви условия държавата придобива право на собственост върху отчуждени имоти по ЗПИНМ?

Отговорът на този въпрос следва от постановените от ВКС решения по гр.д. № 1717/2009 г. на І г.о.; гр.д. № 1970/2016 г. на ІІ г.о.; гр.д. № 1225/2010 г. на ІІ г.о., по гр. д. № 2780/2002 г. на IV г. о.

При действието на ЗПИНМ отм. отчуждаването на имоти на граждани за обществени мероприятия се е осъществявало на различни основания. По първоначалната редакция на чл.39, ал.1 ЗПИНМ отм. (ДВ бр.227/1.10.1949 г.) недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, се считат отчуждени по силата на самата регулация - с влизане в сила на плана се поражда отчуждителното действие. След изменението на чл.39 ЗПИНМ (ДВ бр.54/6.07.1956 г.) недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ. По този начин се извършват и отчуждаванията за благоустройствени мероприятия – чл.60 и сл. ЗПИНМ.

При отчуждаване на имоти за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации, съгласно чл.55а ЗПИНМ отчуждителното действие да настъпва по решение на изпълнителния комитет на градския или окръжния народен съвет в зависимост от населеното място. Идентична е уредбата на отчуждаването на основание Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство (УНПКИЖС), отм., съгласно който имотите се отчуждават с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет – чл.5б и чл.6 от указа.

Във всички случаи, за да настъпи отчуждителното действие по отношение на имота, е необходимо да е налице отреждането му с влязъл в сила уличнорегулационен план за уличното регулиране на населеното място /§ 35 ППЗПИНМ, отм./ или за мероприятие на общините, държавните и обществените учреждения /§ 36 ППЗПИНМ, отм./, а в хипотезите на чл.55а ЗПИНМ; чл.5б и чл.6 УНПКИЖС, отм. е необходимо в съответствие с предвижданията на плана да е взето решение за отчуждаване от компетентния орган (ИК на ОНС или ГНС), тъй като задължителен елемент от фактическия състав на отчуждаването е наличие на индивидуален административен акт за това. В зависимост от различните основания за отчуждаване, заплащането на обезщетение също е условие за настъпване ефекта на отчуждаването и преминаване правото на собственост на имота към държавата, освен в случаите на чл.55а ЗПИНМ, респ. чл.5б и чл.6 УНПКИЖС, отм.

Настоящият състав споделя цитираната практика, в която по разгледаните случаи на отчуждаване по чл.55а ЗПИНМ е прието, че за настъпване прехвърлителния ефект на отчуждаването е необходимо да е взето решение на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

По касационната жалба: Въззивният съд е разрешил спор за собственост по предявен от М. Н. против Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск за установяване, че общината не е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Г.О., с площ от 537 кв.м. За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от М. Н. срещу Община Горна Оряховица отрицателен установителен иск е отхвърлен, съставът на Окръжен съд Велико Търново приел, че от писменото доказателство Решение №140, т.16 от Протокол №10 от заседание на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Г.Оряховица, проведено на 25.09.1969 г., се установявало по безспорен и категоричен начин извършено отчуждаване на притежаваната от Е. Д. П. 1/2 идеална част от парцел * – * от около 536 кв.м. в кв.111 по плана на ЦГЧ на гр.Г.О., отреден за жилищно строителство.

С цитираното решение на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Горна Оряховица от 25.09.1969 г. на съсобствениците на парцел * от кв.111 - М. Б. А., К. Б. А., А. Б. Й. и наследодателя на ищцата Е. Д. П. е отстъпено възмездно право на строеж за застрояване на западната проектирана четворка в парцела, като на същите е разрешено да ползват заем за строеж. Посочено е, че лицата се обезщетяват с апартаменти в групата, която ще бъде построена. Възприето е заключението на вещото лице, че парцел *-* в кв.111 по регулационния план от 1957 г. никога не е бил с отреждане „За групово кооперативно строителство“, а е отреден „За жилищно строителство“.

Въззивният съд приел, че парцелът е отчужден за жилищно строителство, тъй като на основание чл.1 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство на собствениците на парцела е отстъпено възмездно право на строеж. От този факт направил извод, че за парцела е било извършено отчуждаване, което се потвърждавало и от съставения нотариален акт за собственост на жилище, построено по стопански начин върху държавна земя № 9, том II, н.д.№409/1972 г., с който Е. Д. П. и М. Н. П. са признати за собственици на втория етаж от построената по стопански начин по силата на отстъпено в тяхна полза, заедно с още трима граждани, право на строеж върху държавна земя - парцел * от кв.111 по плана на гр.Г.О. четириетажна жилищна сграда.

Въз основа на посочените доказателства въззивният съд е приел, че имотът е бил надлежно отчужден от Е. П. и правото на собственост върху него е преминало към държавата, а впоследствие към ответната община.

Решението е неправилно. То е постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с постановената съдебна практика по въпроса, по който е допусната касационното обжалване. По делото липсват доказателства да е било взето решение за отчуждаване на притежавания от наследодателката на ищцата парцел. В случая такова решение не само не е представено от ответника, липсват каквито и да е данни да е било взето. Видно от писмо РД-9400-2790-1/01.12.2019 г. на Община Горна Оряховица, отчуждителна преписка за имота липсва. Отстъпването на право на строеж върху притежавания от наследодателката парцел не доказва извършено по реда на ЗПИНМ отм. отчуждаване, а в чл.36 от закона е посочено, че отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон. В противоречие с процесуалния закон въззивният съд е изградил правните си изводи на предположение, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна /не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия/, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. следва да се произнесе по съществото на спора за собственост.

По делото не се спори, че ищцата М. М. Н. e наследник по закон на Е. Д. П., починала на 29.12.2013 г., която е призната за собственик на 1/2 идеална част от дворно място в [населено място], цялото от един декар, представляващо парцел *- * от кв.111 по регулационния план на града. Същото е идентично с процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място]. С решение № 140, т.16 от Протокол № 10 от заседание на Изпълнителния комитет на ГОНС гр.Г.Оряховица, проведено на 25.09.1969 г., на съсобствениците на парцел * от кв.111 - М. Б. А., К. Б. А., А. Б. Й. и наследодателя на ищцата Е. Д. П. е отстъпено възмездно право на строеж за застрояване на западната проектирана четворка в парцела, като на същите е разрешено да ползват заем за строеж. Посочено е, че лицата се обезщетяват с апартаменти в групата, която ще бъде построена. Липсват доказателства за взето решение за отчуждаване на имота. Без да е установено, че компетентният орган е взел решение въз основа на плановата основа за отчуждаване имота на наследодателката, не може да се направи извод, че имотът е преминал в патримониума на държавата, а впоследствие – на ответната община (§ 42 от ПЗР на ЗИД ЗС, ДВ, бр.96/1999 г.) При тези данни и предвид отговора на правния въпрос следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за проведена отчуждителна процедура е незаконосъобразен. Този извод е основан единствено на решението за отстъпване право на строеж и на издадения въз основа на него нотариален акт № 9, том II, н.д.№409/1972 г. за собственост на жилище, построено по стопански начин върху държавна земя. Посочените доказателства не установяват настъпване на отчуждително действие по отношение на имота. Ответната община не установява фактите, на които основава твърдяното си право на собственост – отчуждаване на имота в полза на държавата. Следователно предявеният срещу нея отрицателен установителен иск е основателен. Изложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение от настоящата инстанция по съществото на спора за собственост, с което отрицателният установителен иск да бъде уважен.

Ответникът следва да понесе всички направени от ищцата разноски в общ размер 1097,80 лева съобразно представени списъци, срещу които не е направено възражение.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 570/ 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 511/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и потвърденото с него решение № 286 от 16.05.2022 г. по гр.д. № 880/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. М. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Община Горна Оряховица не притежава право на собственост върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място].

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на М. М. Н. сторените за трите инстанции разноски в размер на 1097,80 лева /хиляда деветдесет и седем 0,80/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.