Обезщетение за неимуществени вреди на окръжен прокурор от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

17
Р Е Ш Е Н И Е № 164

гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1134 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1474/19.12.2023 г. по гр.д. № 1848/2023 г. в частта, с която Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 3946/22.12.2022 г. по гр.д. № 5786/2022 г. на Софийски градски съд, е осъдил държавата чрез Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. В. Р. сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение в продължавано престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3 НК, ведно със законната лихва от 07.08.2019 г., както и в частта по чл. 38, ал. 2 ЗА.

По първите два повдигнати въпроса за онези конкретно проявени обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (чл. 52 ЗЗД) и за необходимите мотиви, с които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да го обоснове , настоящият състав намира следното:

При разясненията с т. 11 (раздел ІІ) ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС трайно установената практика приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които е повдигнато; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали е проведено в рамките разумния срок; видът и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени ограничения в наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – какви са неговите конкретни негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, професия и професионална реализация и т.нат. В решение № 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на ІV-то ГО, решение № 319/17.11.2015 г. по гр.д. № 2829/2015 г. на ІV-то ГО и в много други решения на ВКС наред с горното е прието също, че когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите за професионални изяви и развитието му в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. Разяснено е също, че при определени професии (напр. магистрати, полицаи, военни, митнически служители и т.нат.), ползващи се с респект и уважение в обществото, поради което то има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи тези професии, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет в съответната професионална област. Това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за умишлено престъпление в сферата на тяхната професионална реализация. При всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху неговото лично и професионално достойнство и чест, върху възможностите му за професионални изяви и развитие.

По последния процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по възраженията за справедливия размер на обезщетението, включително по доказателствените, с които е обоснована жалбата на Прокуратурата на Република България, процесуален субституент на държавата, срещу първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно обвинение , настоящият състав намира следното:

Зачитането на задължителното действие на обсъдените с отговора на първите два въпроса актове по извършеното с тях от ВС и ВКС нормативно тълкуване на чл. 52 и чл. 4 ЗОДОВ, което е със задължително действие за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), и трайно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 269, изр. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 271, ал. 1 ГПК, която е съобразена с изходната тълкувателна позиция в т. 1 и т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, извежда задължението на въззивния съд да се произнесе по възраженията на Прокуратурата на Република България, процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – в оспорване размера на този иск, и по доказателствените възражения, с поддържането на които са обосновани оплакванията във въззивната жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение, а именно, че прилагането на обществения критерий за справедливост налага обезщетението да се определи в по-нисък размер, доколкото група обстоятелства, които първостепенният съд е намерил за доказани и в причинна връзка с незаконното обвинение, са различни от установените, други са правилно установени, но налагат по-нисък размер на обезщетението, а трети са без значение, защото са били въведени в исковата молба, но са останали недоказани, или макар да са били доказани, нямат за причинна незаконното обвинение. Въззивният съд като инстанция по същество има задължението да реши спора, след като отговори на всички оплаквания в жалбата (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 271, ал. 1 ГПК). Спестявайки дължимите мотиви в изясняване основателността на оплакванията в жалбата, споделяйки същата фактическа обстановка каквато е била възприета от първоинстанционния съд и уважавайки иска в същия размер, не може да се приеме, че въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди по справедливост в смисъла, разяснен с т. 11 ППлВС № 4/1968 г. и в т. 11 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС и провеждан в трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ .

При дадените отговори е основателна касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу решението, с което е потвърдено първоинстанционното решение и изцяло е уважен искът за сумата 200 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното обвинение на ищеца И. Р. в продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3 НК. Във въззивната жалба Прокуратурата се е оплакала, че първостепенният съд е определил размера на обезщетението в нарушение на чл. 52 ЗЗД, възприемайки продължителност на наказателното производство 5 години, 1 месец и 6 дни, въпреки че общата му продължителност, включваща досъдебното производство и съдебното производство пред всички инстанции, през които е преминало, е 4 години и 3 месеца; че не е съобразена тежестта на обвинението; че взетата мярка за неотклонение „парична гаранция 3 000 лв.“ е с по-нисък интензитет от възможните „задържане под стража“ и „домашен арест“; че наказателното производство е приключило в разумен срок (чл. 6, § 1 КЗПЧОС); че след оправдателната присъда от 13.06.2016 г. до влизането й в сила рефлексът на незаконното обвинение в личната сфера на ищеца е бил незначителен; че ищецът е бил временно отстранен от длъжност „прокурор в ОП-Плевен“ с решение по чл. 230 ЗСВ на ВСС за периода 30.04.2015 г. – 23.11.2016 г., като в останалите 3 години и 2 месеца на висящото наказателно производство с решение на Прокурорската колегия на ВСС е бил възстановен на длъжността; че при неговите възраст – 42 години, и длъжност – „окръжен прокурор на ОП –Плевен“ е бил устойчив на стреса от повдигнатото му обвинение; че наказателното дело е било „с висок обществен интерес“, за които дела Прокуратурата е длъжна и е предоставила информация на медиите с оглед правото на българските граждани да бъдат информирани (чл. 39 – чл. 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС). Във въззивната жалба Прокуратурата се е оплакала също, че обезщетението е определено за вреди, които са останали недоказани – че в периода на временно отстраняване от длъжност ищецът е нямал доходи, и че след влязлата в сила оправдателна присъда той продължава да търпи неимуществени вреди от незаконното обвинение, а за релевантни са преценени обстоятелства, които макар и доказани нямат за причина незаконното обвинение – ищецът сам е преценил да прекрати участието си в управителния съвет на сдружение „Асоциация на прокурорите в България“ и да поиска да бъде преместен от Отдел „Общ надзор“ в Отдел „Административен“ на ОП–Плевен. По всички тези оплаквания въззивният съд не се е произнесъл. Те се поддържат и в касационната жалба, т.е. настоящата инстанция намира, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение - чл. 269, изр. 2, вр. чл. 271, ал. ГПК, довело до неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Решението следва да се касира, като настоящата инстанция е длъжна да реши спора по същество, доколкото установените касационни основания не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

От фактическа страна по делото е установено, че на 26.04.2014 г. С. М. Г.–Б. - прокурор в ОП–Плевен, подава сигнал до председателя на ДАНС за упражнен натиск от ищеца И. Р. - административният ръководител на Окръжната прокуратура, във връзка със служебните й задължения. Образувана е пр.пр. № 9-72/2014 г. по описа на Специализирано звено „Противодействие на престъпления, извършени от магистрати“. На 25.06.2014 г. са снети обяснения от прокурорите в ОП-Плевен С. Г., Г. А., Р. К. и от К. В. Г. – съдия в ОС-Плевен – председател на състава и докладчик по наказателното дело, за което сигналът е подаден.

С писмо от 18.08.2014 г. материалите по преписката са изпратени на ДАНС за проверката по чл. 212, ал. 2 НПК.

На 06.10.2014 г. председателят на ДАНС отправя искане до председателя на СГС за разрешаване използване на специални разузнавателни средства спрямо ищеца чрез оперативните способи в чл. 5– 8 ЗСРС - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване чрез технически средства и документиране, за срок от 60 дни поради постъпилата информация за нередности в работата на ОП – Плевен, свързани с разпределянето на дела, целенасоченото им водене в определена посока и нерегламентирани контакти на прокурори с криминално проявени лица. Искането е уважено. Уважено е и следващо искане за продължаване на срока на използваните СРС със 120 дни, считано от 05.12.2014 г. При четирите използвани оперативни способа за събиране на доказателства чрез СРС през периода от общо шест месеца е изготвено едно веществено доказателствено средство, което впоследствие е приобщено по внохд № П-48/2017 г. на Софийския апелативен съд.

По резултатите от проверката по чл. 212, ал. 2 НПК с постановление от 27.03.2015 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител – прокурор в ОП-Плевен, за това, че на 13.06.2014 г. е склонявал прокурор С. Г. да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването – да оттегли предложението си по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК по чнд № 444/2014 г. на ОС–Плевен за увеличаване на общото най-тежко наказание на осъденото с две влезли в сила споразумения лице И. Я. Я. – престъплението по чл. 289, пр. 2 НК.

На 17.04.2015 г. е изготвено постановление на следовател в СГП–СЗ за привличането на ищеца като обвиняем за извършеното в периода 13.06. – 17.06.2014 г. продължавано престъпление по чл. 289, пр. 2 НК. Взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция 3 000 лв.“ Изготвена е призовка за предявяване на постановлението на ищеца.

В същия ден директорът на полицията в Плевен са обажда на В. Р. - съпругата на ищеца, с молба да се срещнат, за да й връчи по спешност призовката. Тя изпада в шок. Ищецът е командирован в [населено място], Германия за периода 15.04.2015 г. – 21.04.2015 г. Съпругата му се обажда. Той я успокоява, че е станала грешка. При повторния им разговор обаче звучи притеснен, което е нетипично за него. Започва да я разпитва какво точно й е казано и дали децата са разбрали. Бракът на съпрузите Р. е сключен на 12.11.2003 г. Те имат три деца Ц. - [дата на раждане] , И. - [дата на раждане] и Г. - [дата на раждане] В телефонен разговор на следващия ден ищецът съобщава на съпругата си, че при тази кампанийност – колегите му знаят, че е в служебна командировка в чужбина, но са подготвили постановление за привличането му като обвиняем, предполага, че ще бъде задържан. Моли я да го посрещне с децата на летището, за да ги види, и да му донесе дрехи и тоалетни принадлежности за ареста. На 19.04.2015 г. се завръща в България. Изглежда блед като платно и е силно притеснен. Разполага с един ден, за да упълномощи адвокат за свой защитник.

На 20.04.2015 г. посещава лекар с оплаквания за главоболие, гадене и световъртеж. Предписано му е лечение и са му изписани медикаменти.

На 21.04.2015 г. на ищеца е предявено постановлението за привличането му като обвиняем в продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 НК и е разпитан. Към този момент той е 42-годишен. За това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. То е тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК и е в сферата на професионалната реализация на ищеца.

В същия ден той подава молба за отпуск. Чувства се унизен и уплашен, че може да бъде осъден за престъплението, което не е извършил. Изпитва срам и неудобство да осъществява административното управление на ОП-Плевен след като е привлечен за обвиняем.

На 21.04.2015 г. информацията за повдигнатото му обвинение е качена на официалната страница на Прокуратурата на Република България. Нейният говорител я съобщава на медиите. Ищецът е първият административен ръководител на национален съдебен орган, който е привлечен за обвиняем за тежко умишлено престъпление и то срещу правосъдието. До вечерта новината „Прокурор обвинен в престъпление“, придружена със снимка, е разгласена по всички медии и се превръща във водеща. В Плевен започват коментари, които продължават дълго. Ищецът е стресиран, включително поради това, че възрастните му родители-пенсионери понасят новината изключително тежко. До момента те са имали причини единствено да се гордеят със сина си. Новината понася тежко и 11-годишната му дъщеря Ц.. Тя не може да повярва, че баща й, който цял живот се бори с престъпниците, сега всички наричат престъпник. Съучениците й коментират и й се подиграват. Ц. започва да пита баща си, наистина ли е престъпник. Той се чувства безсилен да й обясни случващото се. Пред залите на Съдебната палата в Плевен започва да се шушука, че ОП е от престъпници, след като срещу административния й ръководител е повдигнато обвинение.

На 24.04.2015 г. ищецът внася паричната гаранция със заем от баща си, защото не разполага със свободни средства. Сключил е договор за потребителски кредит от 26.01.2015 г. за 7 000 лв. с 4-годишен срок. Използвал е кредитните средства за ремонт на жилището след раждането на третото дете. Съпругата му не работи. С решение на ТЕЛК от 09.09.2014 г. й е определена 52 % трайно намалена работоспособност за 3-годишен срок. Тя получава пенсия за инвалидност и обезщетение за майчинство. Дъщеричката Г. е 4-месечно кърмаче. От шока от тези събития кърмата на ищцата секва.

С решение от 30.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет по искане на главния прокурор ищецът е временно отстранен от длъжност на основание чл. 230 ЗСВ (в първоначалната редакция).

Целият му професионален стаж е в Прокуратурата. От 25.11.1998 г. той последователно заема длъжностите младши прокурор в ОП–Плевен, прокурор в РП–Плевен, зам. районен прокурор на РП–Плевен, административен ръководител районен прокурор на РП–Плевен – два мандата, административен ръководител окръжен прокурор на ОП–Плевен. На последвана длъжност е назначен с решение на ВСС от 16.11.2011 г. и след решението на ВСС не успява да довърши мандата си. Повдигнатото обвинение осуетява намеренията му за втори мандат. При високите законови изисквания към административните ръководители на органите на съдебната власт неговото участие в такъв конкурс е безсмислено. Няма дисциплинарни наказания. Атестациите му са все с комплексна оценка „много добра“, включително последната от края на 2014 г. Констатациите в нея са, че се отличава с умения за работа в екип, за правилно и целенасочено разпределение на задачите, умее обективно да оценява и мотивира всеки от колегите си, както и че е доказал своя професионализъм по отношение на правилното, своевременно и компетентно вземане на управленски решения и успява да реагира адекватно в тези ситуации. Награждаван е и е поощряван многократно. Получава признание и висока оценка от прокурора на Б.–Германия, за работата им в екип по разследване на международен трафик на хора. Ищецът го ръководи от българска страна и в това качество е имал медийни изяви, т.е. с лекота е разпознаваем в обществото. При приключване на мандата на Б. В. като главен прокурор на Република България през 2012 г. получава благодарствено писмо, в което работата му е високо оценена. Членува в сдружение „Асоциация на прокурорите в Република България“ от основаването й през 1999 г. С решение на ОС на АПРБ от 12.06.2010 г. е избран за член на управителния съвет и за заместник председател. При повдигнатото му обвинение решава, че е неуместно да е част от ръководството й и подава оставка. С решение на ОС от 2015 г. е освободен като заместник председател.

До повдигнатото обвинение ищецът е усмихнат, разговорлив, контактен и с чувство за хумор. Включва се в празниците и тържествата на колегите. Те го оценяват като прокурор с много добри познания в областта на наказателното право. Участва в различни форми за повишаване на професионалната си квалификация. Ползва се с уважението на полицаите, следователите, прокурорите и съдиите, с които работи.

След повдигнатото обвинение на семинари колегите му започват да се интересуват от развоя на наказателното дело и да коментират, че е следствие от лошите отношения в ОП–Плевен. Ищецът се затваря в себе си. Изпитва притеснение и срам. Не желае да се среща с колегите си, опасявайки се да не ги заподозрат, че му симпатизират или че са му приятели, да им навреди и срине и техния авторитет. Сред тях започва да се говори, че е изтекла полицейска информация да е подслушван. Колегите му също започват да странят. След временното отстраняване от длъжност при случайни срещи с тях в града твърди, че е несправедливо обвинен. На свидетеля Й. споделя, че трябва да се прегледа при кардиолог, защото усеща силни болки в гърдите, страда от безсъние, а когато заспи, сънува само кошмари.

С ново постановление от 01.09.2015 г. на следовател при СГП–СЗ ищецът е привлечен като обвиняем за втори път - за това, че в периода 11.06. – 17.06.2014 г. в [населено място], в сградата на Съдебната палата и в условията на продължавано престъпление е склонявал С. Г., прокурор в ОП–Плевен, и К. В. Г. – съдия в ОС–Плевен, да нарушат служебните си задължения във връзка с правораздаването, регламентирани в чл. 10 и чл. 14 НПК, като последователно убеждавал:

- съдия К. Г., председател и докладчик по чнд № 444/2014 г. на ОС – Плевен да вземе решение за неприлагане на чл. 24 НК по отношение на И. Я. Я., осъдено с две присъди лице, и

- прокурор С. Г. да оттегли искането си на наблюдаващ прокурор по същото дело за увеличаване на общото най-тежко наказание по отношение на същото лице - продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3, вр. чл. 26 НК.

На 04.09.2015 г. разследването му е предявено.

На 07.09.2015 г. разследващият следовател дава мнение за предаване на съд.

На 13.12.2015 г. в очакване на произнасянето на Прокуратурата ищецът отново посещава лекар. Оплаква се от постоянно главоболие, гръден дисконфорт с високи стойности на артериално налягане от 160/110 мм през последните месеци. Съобщава за фамилна обремененост – остър миокарден инфаркт, захарен диабет, артериална хипертония, хронично предсърдно мъждене – баща му е преживял два миокардни инфаркта, има дългогодишна артериална хипертония и захарен диабет 2. Изписани са му лекарства.

СГП внася обвинителен акт. Образуваното нохд № С-67/2015 г. на СГС е насрочено за 09.03.2016 г. С участието на ищеца са проведени още две заседания – на 11.04.2016 г. и 23.06.2016 г. С присъда № 3/13.06.2016 г. той е признат за невинен за продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3, вр. чл. 26 НК.

Срещу присъдата е подаден протест и на 13.01.2017 г. е образувано внохд № П-2/2017 г. на САС.

Междувременно с решение от 23.11.2016 г. Прокурорската колегия на ВСС го възстановява на длъжност „прокурор“ в ОП-Плевен. В 19-месечния период на временното отстраняване от длъжност ищецът няма доходи. Здравноосигурителните му права са прекъснати поради невнесени вноски. През този период семейство Р. се издържа от обезщетението за майчинство и инвалидната пенсия на съпругата. Ищецът е крайно притеснен, че не работи, че семейството му разчита на оскъдните доходи на съпругата му и на финансовата помощ на възрастните му родители. Затваря се в къщи и отказва да излиза навън. Поради липсата на средства родителите спират дъщеря си Ц. и сина си И. от всички извънкласни форми на занимания – езикови школи и спорт. Ц. тренира тенис и за постиженията си е считана за надежда на национално ниво. Ищецът не купува изписаните му медикаменти, изпитвайки неудобство да харчи пари за себе си, когато семейството му е в недоимък. Това продължава до решението от 23.11.2016 г., с което ПК на ВСС го възстановява на длъжност „прокурор в ОП–Плевен“.

Той се връща в отдел „Общ надзор“, но влиза под огромно напрежение по разпределените му наказателни дела. Естествени са породените чувства на тревога и дискомфорт у прокурор, който по служба е призван да повдига и поддържа обвинение срещу лица, извършили престъпления, когато самият той е обвиняем. Пред колеги споделя, че е много разстроен, че наказателното преследване срещу него продължава твърде дълго. Така шест месеца по-късно решава да се премести в отдел „Административен“ на ОП–Плевен. При разглеждане на искането общото събрание на прокурорите в ОП–Плевен започва да обсъжда невинността на ищеца. Той изпитва огромно неудобство и срам. Извинява се и напуска събранието. Преместен е в отдела, към който до момента не е работил. Чувството за сринат авторитет и кариерен провал се задълбочава.

По внохд № П-2/2017 г. на САС Прокуратурата отправя искане за отстраняване на ищеца от длъжност, този път на основание чл. 69 НПК. С протоколно определение от 31.01.2017 г. САС искането е отхвърлено.

На 21.02.2017 г. по делото е проведено второ съдебно заседание с участие на ищеца.

С решение от 22.03.2017 г. по внохд № П-2/2017 г. САС потвърждава оправдателната присъда, развивайки собствени мотиви при преценка, че мотивите на първата инстанция за изначална несъставомерност на деянието са недостатъчни, за да обосноват извода, че ищецът не е извършил продължаваното престъпление.

Срещу решението на САС е подаден протест. С решение № 183/17.07.2017 г. по кнохд № 508/2017 г. ВКС го отменя и връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Мотивите са за допуснати съществени процесуални нарушения – участвал е съдия, който към постановяване на решението е назначен за зам. министър на правосъдието. Дадени са указания за събиране на нови гласни доказателства. Решението на ВКС е подписано с особено мнение.

Образувано е внохд № П-48/2017 г. на САС. В съдебно заседание от 18.10.2017 г. на САС е разпитан свидетел и делото е отложено. В заседанието от 29.11.2017 г. са разпитани четирима свидетели. Сред тях са лица, които са били осъдени по обвинителни актове, изготвени от ищеца. С решение от 31.08.2018 г. САС потвърждава оправдателната присъда.

По делото е приобщено вещественото доказателствено средство за резултата от използваните СРС. Узнавайки, че по отношение на него са били събирани доказателства чрез СРС при четирите оперативни способа по чл. 5 – 8 ЗСРС и за период от шест месеца, ищецът изпитва крайно омерзение и унижение. В неговия кабинет, където също е имало поставени устройства за подслушване, са били обсъждани различни проблеми на административното управление на ОП-Плевен, провеждани са срещи с разследващи полицаи и прокурори. Той става мнителен. Започва непрекъснато да се оглежда и да проверява дома си за подслушвателни устройства.

Прокуратурата подава протест и срещу второто решение на САС. То е потвърдено с решение от 07.08.2019 г. по кнохд № 1056/2018 г. на ВКС.

Всички крайни съдебни актове по наказателното дело с изключение на първото отменително решение на ВКС установяват, че ищецът не е извършил продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3, вр. чл. 26 НК, за което е обвинен. Развитите мотивите са за начална несъставомерност на обвинението – нарушението на принципи, и в частност на тези по чл. 10 и чл. 14, ал. 1 НПК, е негодно да изпълни със съдържание бланкетната разпоредба на престъплението по чл. 289 НК (така мотивите в оправдателната присъда и част от мотивите в решенията), или за житейска нелогичност и правна безсмисленост на показанията на св. С. Г. – прокурорът, подал сигнала до ДАНС, е бил конкурент на ищеца в конкурса на ВСС за административен ръководител на ОП-Прокуратура, откогато отношенията с ищеца са обострени, и производството по чл. 306, т. 1 НПК се образува и служебно, като за крайния съдебен акт е без значение дали прокурорът поддържа и какво е искането му за определяне на общо наказание, както и че никоя дума на ищеца при случайната му среща със св. Г. – председател и съдия-докладчик по чнд № 444/2014 г. на ОС – Плевен, не представлява целенасочено мотивационно въздействие от страна на подсъдимия съдията да наруши задълженията си във връзка с правосъдието при разглеждане на делото за прилагането на чл. 24 НК, включително със съображения от задължителното действие на т. 1.3. ТР № 2/16.07.2009 г. ОСНК на ВКС, изясняваща деянието „склоняване“ в смисъла на НК (така мотивите в решенията на САС и в окончателното решение на ВКС).

Информацията за влязлата в сила оправдателна присъда не е огласена от Прокуратурата на Република България.

Изложеното се установява от материалите по приложените наказателно дело и лично кадрово досие на ищеца, от събраните писмени доказателства, от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Й. и Р.. Показанията на съпругата, най-близкият човек до ищеца в този тежък период от живота му, настоящият състав намира за достоверни, като свързани в логична връзка и последователност с показанията на другия свидетел, а и с целия доказателствен материал. Неоснователно е възражението, поддържано като оплакване и в касационната жалба, че е недоказано в 19-месечния период на временното отстраняване от длъжност ищецът да е нямал доходи. Първо, фактът е отрицателен и в тежест на Прокуратурата е да докаже положителните факти – реализирани през периода доходи от ищеца, за да опровергае осъществяването му, а по делото Прокуратурата не е правила доказателствени искания. Второ, за този факт, респ. за негативните преживявания на ищеца, показания са дали и двамата разпитани свидетели. Изводът, че са достоверни, произтича от действалата първоначална редакция на чл. 230 ЗСВ и от чл. 195 ЗСВ, също в приложимата редакция. Действалият ЗСВ не е предвиждал временно отстранен от длъжност прокурор да получава възнаграждение, но е забранявал по същото време да заема друга длъжност или да извършва друга дейност по договор или по трудово правоотношение, освен при изключенията в чл. 195, ал. 1, т. 4 ЗСВ, които в случая не са налице, включително да упражнява свободна професия.

При така установените факти настоящият състав намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение в продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3, вр. чл. 26 НК, което не е извършил и които държавата дължи да обезщети чрез процесуалния си субституент. Искът по чл. 2, ал. 1, пр. 3 ЗОДОВ е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението, което му се дължи по справедливост – чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД, релевантно обстоятелство е продължителността на наказателното преследване. Тя има за начало 17.04.2015 г. Тогава съпругата на ищеца му е съобщила за изготвената и по-късно на същия ден, връчена й „по спешност“ призовка за предявяване на постановлението за привличане като обвиняем. Тогава ищецът за пръв път узнава за „твърденията на органите на наказателната репресия, че е извършил престъпление“ – в смисъла на практиката на ЕСПЧ, цитирана в решение от 12.05.2017 г. по делото Симеонов срещу България (жалба № 219380/04), т.е. това е първият момент, от който той започва да търпи негативни преживявания по причина на незаконното обвинение в престъплението, което не е извършил. Поради това настоящият състав приема, че общата продължителност на наказателното производство е 4 години, 3 месеца и 15 дни - до окончателното решение от 07.08.2019 г. на ВКС. Действително, наказателното производство е приключило в разумен срок в смисъла по чл. 6, § 1 КЗПЧОС – доводът на Прокуратурата за това е основателен, но за определяне справедливия размер на обезщетението от значение е цялостното отражение на предприетото наказателно преследване върху неимуществената сфера на ищеца. Обстоятелствата, които предполагат завишаване на този размер са следните:

Призовката за предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем е била връчена на съпругата му в момент, в който е бил служебно командирован в чужбина. Узнавайки за обвинението по телефона и обмисляйки значението на съобщеното му обстоятелство – връчването на призовката „по спешност“, ищецът е изоставил първоначалното си убеждение, че е станала грешка, и е бил шокиран. Връхлетелите го мисли – изготвяне на постановлението в период, в който отсъства от България (за служебната командировка колегите му знаят), краткото време, с което разполага, за да се завърне в България, при това на собствени разноски, и да упълномощи защитник, към връчената призовка съпругата му сама се грижи за трите им малолетни деца, едното от които кърмаче на 4 месеца, узнали ли са по-големите деца Ц. и И. за обвинението, обясняват притесненията на ищеца, че при тази „кампанийност“, ще бъде арестуван. Изпитал е ужас, че това ще се случи на летището и е пожелал още там да види съпругата и децата си. Чувствал се е безпомощен. Изпитвал е естествено неудобство да се защитава сам по наказателното дело, по което негови колеги ще осъществяват наказателната функция на държавата, упражнявана до момента от самия него. Притеснявал се е, че при евентуален арест ще споделя ежедневието в нехарактерно за него качество с други задържани лица. Това е обяснението, че при пристигането си на летището ищецът е бил блед като платно и силно притеснен, както и за внезапното влошаване на здравословното му състояние – главоболие, гадене и световъртеж, установено при лекарския преглед в следващия ден. При изписаните му медикаменти, неоснователен е доводът на Прокуратурата, че в 42-годишната си възраст и при заеманата длъжност – административен ръководител на ОП-Плевен, ищецът е бил устойчив на този първоначално преживяни, а и впоследствие постоянно изпитвани стрес и дисконфорт по причина на незаконното обвинение.

На 21.04.2015 г., когато е привлечен за обвиняем в продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 НК и е разпитан, ищецът в професионалното си качество с яснота е осъзнавал, че е обвинен за тежко престъпление в смисъла по чл. 93, т. 7 НК, като престъплението е в сферата на професионалната му реализация. До този момент кариерата му е впечатляваща. Целият му професионален стаж е в органите на Прокуратурата. Последователно е заемал различните длъжности, като личните му професионални и нравствени качества обясняват и впечатляващата кариера – от младши прокурор през 25.11.1998 г., преминавайки сравнително бързо през следващите нива, заемайки ръководни позиции в РП-Плевен, включително най-високата за два мандата, с решението на ВСС от 16.11.2011 г. той е назначен и на длъжността административен ръководител на ОП-Плевен. Многократно е награждаван и поощряван. Атестиран е с най-високите комплексни оценки. Не е спирал да усъвършенства професионалната си квалификация. Получавал е признание за работата си на високо ниво – в лично благодарствено писмо в края на мандата на Б. В. за главен прокурор и от прокурора на Б.-Германия като ръководител на екипа за разследване на международен трафик на хора от българска страна. Член е на АПРБ от основаването й. Скоро след това, през 2010 г. е избран и за зам. председател на АПРБ. Още към момента, в който узнава за повдигнатото обвинение, ищецът осъзнава, че наказателната репресия, на която е подложен, неизбежно срива неговия професионален авторитет, изграждан в годините, осуетява намеренията му за кандидатура за втори мандат и прави невъзможно да изпълнява функциите на административен ръководител на ОП-Плевен, въпреки че мандатът му не е изтекъл, а и на заместник председател на АПРБ. Етичната преценка, обяснима с високите изисквания и очакванията на обществото към заеманата от ищеца висока административна длъжност, а и в сдружението на прокурорите, е причината още в същия ден на привличането си за обвиняем да подаде молбата за отпуск, а в последствие – и молбата за освобождаване като зам. председател на АПРБ. Негативните преживявания, свързани с това, - срам и неудобство пред колегите, осъзнаване за кариерен срив, разочарование и ужас, че точно в качеството на административен ръководител може да бъде несправедливо осъден „за назидание“, имат за причина незаконното обвинение и налагат завишен размер на обезщетението.

Завишен размер на обезщетението налага и медийното разгласяване на обвинението. Действително, делото е било „с висок обществен интерес“ – ищецът е първият административен ръководител на национален съдебен орган, привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление и то срещу правосъдието, и Прокуратурата е предоставила информацията на медиите с оглед правото на българските граждани да бъдат информирани (чл. 39 – 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС). Неблагоприятните последици върху неимуществената му сфера обаче имат за причина незаконното обвинение в престъплението, което не е извършил. Те са с изключително висок интензитет. Пред залите на Съдебната палата в Плевен са започнали приказки не само срещу ищеца, но и срещу прокурорите в ръководената от него Прокуратура, които той е преживявал драматично. В сравнително малък град като Плевен подвеждането на прокурор под наказателна отговорност е новина, която предизвиква бурни коментари в обществото. У гражданите на Плевен, а и в обществото, е възникнало естествено съмнение за извършените от ищеца престъпни действия във връзка с неговата работа, особено като се съобрази, че е бил разпознаваем след предишни медийни изяви като ръководител от българска страна на проекта по разследване на международен трафик на хора и като заместник председател на АПРБ. Разгласяването на обвинението в медийното пространство е генерирало огромен негативизъм. Обществото не отчита разликата между обвинение в престъпление и влизане в сила на осъдителна присъда за престъплението. Позорният факт на привличането към наказателна отговорност в тежко умишлено престъпление в сферата на професионалната дейност остава незаличимо петно върху доброто име на ищеца на професионалист, с което се е ползвал в обществото, на герой в очите на децата си Ц. и И. и на съпруг и син, с когото най-близките му хора са се гордеели. Ищецът не е имал сили, нито възможност да изрази позицията си пред медиите, да обясни нелепостта на ситуацията и самият той, потресен, пред близките си хора да изясни причините за случващото се. Завишен размер на обезщетението налага и различният подход на Прокуратурата, която не разгласява следващото развитие на делото нито влязлата в сила оправдателна присъда, въпреки че и тази информация е следвало да третира като такава с висок обществен интерес.

В 19-месечния период, следващ решението от 30.04.2015 г. на ВСС, ищецът също е търпял неимуществени вреди с изключително висок интензитет. Съгласно първоначалната редакция на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, при която решението е взето, ВСС действа при условията на обвързана компетентност – при повдигнатото обвинение за умишлено престъпление кадровият орган е бил длъжен временно да го отстрани от заеманата длъжност, а за причинените вреди отговорността е на държавата чрез процесуалния й субституент, повдигнал незаконното обвинение. Периодът е дълъг. През него ищецът е нямал собствени доходи – законът не е предвиждал да му се дължи възнаграждение и му е забранявал доходи от друга дейност. Така до решението от 23.11.2016 г. на ПК на ВСС за възстановяване на длъжност „прокурор в ОП-Плевен“ неговото 5-членно семейство е търпяло недоимък и лишения. Възпрепятствано е било обучението на двете по-големи деца в усвояването на чужди езици и в спорта. Ищецът е бил принуден да разчита на оскъдните доходи на съпругата си от майчинство и инвалидна пенсия, и то наскоро след раждането на третото им дете, разходите за което нарастват след като кърмата на майката секва, при задължението да погасява усвоения потребителски кредит, принуден да приеме финансова помощ от възрастните си родители-пенсионери. Всичко това сериозно е накърнило неговите чест и достойнство, а и здравето му. Ищецът не е купувал изписаните му медикаменти, изпитвайки срам да харчи пари за себе си, когато семейството му е в недоимък. При следващото искане на Прокуратурата за отстраняването му от длъжност, този път на основание чл. 69 НПК, до произнасянето на съда, с което искането е оставено без уважение, ищецът отново е изпитвал притеснения и несигурност за своето и на семейството си финансово положение, ако искането бъде уважено.

Естествени са изпитаните чувства на омерзение и крайно унижение, когато при разглеждането на нохд № П-48/2017 г. на Софийския апелативен съд той е узнал за използваните СРС. За причинените неимуществени вреди отговорността е на Прокуратурата. Тя е органът, използвал резултата от така събраните доказателствени средства. Въпреки двете разрешения на председателя на СГС незаконността на използваните СРС е последица от незаконността на обвинението. Широко мащабно – чрез четирите оперативни способа в чл. 5-8 ЗСРС, и в дълъг период - от 6 месеца, е извършено грубо, незаконно посегателство върху неприкосновеността на личния и семеен живот на ищеца. Той е разбрал, че е бил наблюдаван, подслушван и следен, включително и в професионалната си дейност. Настъпилите изменения в характера – мнителност и подозрителност у човек, който преди обвинението е имал ведър характер, бил е общителен и с чувство за хумор, са негативни последици в неговата неимуществена сфера, които също налагат завишен размер на обезщетението.

За определяне на завишен размер на обезщетението от значение е, че през периода на незаконна наказателна репресия ищецът преустановява контактите си с колеги не само поради изпитваното неудобство от нелепото обвинение, но и поради опасенията общуването с него да не им навреди, включително кариерно. Това неизбежно го е поставило в пълна социална изолация. Известно е, че както поради високите очаквания на обществото за „чистота в контактите“, достигаща до предубеденост, така и поради поглъщащата всяко лично време поради естеството си и натовареността си работа, извън семейството си магистратите общуват основно помежду си.

През периода на незаконното наказателно преследване ищецът е изпитвал огромен дискомфорт, усещане за несправедливост и безсилие, достигащо до ужас. Естествено е чувството на негодувание и шок у прокурор, който има служебно задължение да повдига и поддържа обвинението, да бъде подложен на незаконна наказателна репресия и то за продължавано престъпление срещу правосъдието при неоснователните твърдения на органите на наказателната репресия да е оказал натиск върху двама свои колеги. Във всички открити съдебни заседания по наказателното дело, общо 9, той се е явявал лично. Заставайки на мястото на подсъдимия, е усещал безсилие срещу нелепото обвинение, съчетано със страх, че именно поради високата административна длъжност, която е заемал, може да бъде несправедливо осъден „за назидание“. Страхът му е допълнително подсилен от това, че неизбежно е осъзнал недостатъчната убедителност на мотивите на оправдателната присъда, срещу която впоследствие Прокуратурата подава протест. Страхът му е бил допълнително подсилен и от връщането на делото от ВКС за ново разглеждане, макар отменителното решение да е с особено мнение. При новото разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд ищецът е изпитвал дискомфорт и поради това, че като свидетели са разпитвани лица, които са били осъдени по изготвени от него обвинителни актове. Дискомфортът, усещането за несправедливост и безсилие са породили у него чувство за несигурност и неудобство при изпълнение на служебните задължения по повдигане и поддържане на обвинението. Следователно незаконното обвинение е причината да поиска шест месеца след възстановяването си на длъжност преместване в отдел „Административен“ на ОП-Плевен, към който никога не е работил. Това неизбежно му е причинило и допълнителен стрес и дисконфорт. Естеството на работата в отдела е различно – надзор за законност на административните актове, т.е. наложило се е да изостави постигнатите през дългите години професионални знания и опит и да усвоява нови. Неоснователен е доводът на Прокуратурата, че след оправдателната присъда от 13.06.2016 г. негативните преживявания у него по причина на незаконното обвинение са затихнали. Напротив, до 07.08.2019 г., когато е постано вено окончателното решение на ВКС, неимуществената му сфера е многократно и грубо засягана, включително поради „упоритостта“ на обвинението да докаже правотата си и то при същите доказателства, които основно са били събрани в проверката по чл. 212, ал. 2 НПК, продължила повече от 11 месеца, и са били преценени от съдебните инстанции, разгледали обвинението по същество, като житейски неубедителни и правно безсмислени – в едната част, а в другата – несъставомерни.

Поставеният негативен отпечатък върху неговия авторитет и име му на професионалист са сериозно увредени. Очакванията и изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите към магистрата са завишени в най-висока степен. Съзнанието за сринат авторитет на високата длъжност в Прокуратурата, която е заемал, и предизвикателството да се справи с пораженията върху личния и професионален живот изискват мобилизиране, неимоверни ежедневни усилия, устойчивост и търпение за възвръщане на положението от преди 17.04.2015 г.

Обстоятелствата, които налагат занижен размер на обезщетението, са следните:

Взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, съпоставена с другите възможни „задържане под стража“ или „домашен арест“, е със сравнително нисък интензитет. Следва да се отчете обаче че тя се е оказала тежка за ищеца, който след раждането на третото си дете и към налагането й е имал значителни финансови ангажименти. Допълнително, той е търпял неудобство и срам, че при липсата на свободни средства, се е наложило за внасянето й да поиска заем от баща си, който е пенсионер.

Спрямо ищеца по наказателното дело не са били взети други мерки за процесуална принуда.

В 19-месечния период ищецът е бил временно отстранен от длъжност, но в останалите 3 години и 2 месеца на висящност на наказателното производство е бил възстановен на длъжността „прокурор в ОП-Плевен“. Тук следва да се отчете обаче, че Прокуратурата е показала „упоритост“ не само в поддържането на обвинението, но и в исканията за временно отстраняване на ищеца от длъжност.

Незаконното наказателно преследване е увредило и неговото здраве на ищеца, но при липсата на други доказателства следва да се приеме, че изпитваните в хода на наказателното производство световъртеж, гадене, безсъние, болки в гърдите и високо артериално налягане са привременни и с отпадане на стреса от незаконното обвинение се очаква да отшумят. Тук следва да се отчете обаче обяснимите притеснения на ищеца в хода на наказателното дело, че здравословните му проблеми се задълбочават поради наследствеността от неговия баща. Известно е, че физическото здраве е проекция на емоционалната настройка.

Съвкупното обсъждане на всички тези обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение, с оглед средното ниво на икономическо благосъстояние на физическите лица в страната мотивира съда да определи дължимото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост в размер 100 000 лв. До този размер искът е основателен.

Въззивното решение следва да се отмени и в частта по чл. 38, ал. 2 ЗА, доколкото крайният изход на спора е различен. За оказаните от адв. Б. безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист - чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 5 000 лв. за първата инстанция и по 8 000 лв. – за другите две, като съобрази обема на предоставената защита според фактическата и правна сложност на делото и пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела към момента на сключените договори между ищеца и адв. Б..

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1474/19.12.2023 г. по гр.д. № 1848/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди е уважен над сумата 100 000 лв. до сумата 200 000 лв., както и в частите по чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОТХВЪРЛЯ иска на И. В. Р. срещу Прокуратурата на Република България с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата над 100 000 лв. до 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в продължаваното престъпление по чл. 289, пр. 2 и 3 НК, което ищецът не е извършил.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която искът е уважен до размер на сумата 100 000 лв. с присъждане на законни лихви от 07.08.2019 г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. О. Б. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА сумата 21 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

3

Особено мнение на съдия В.Райчева по гр.д.№1134/2024г.
Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Следва да се отчита факта, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното /р. по гр. д. № 411/2016 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Моралните вреди са индивидуално определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ р. по гр. д. № 1916/2009 г. на четвърто г. о. на ВКС/.

Според възприетото в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. , въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС според които, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД , спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характиристики.

Както е прието и в т.11 от ТД№3/2004г. ОСГК на ВКС държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането и обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди1 като се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозищитните органи.

Съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители и др. / очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионална реализация, но не в геометрична прогресия.

По всеки казус, с оглед обстоятелствата по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест. Макар съдът да е длъжен да вземе предвид всички конкретни, установени по делото, релевантни обстоятелства, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични.

Отчитайки личността на увредения, респ. професионалния и обществен статус – ръководител на ОП-Плевен, обстоятелството, че обвинението е за извършване на умишлено престъпление в сферата на професионалната реализация на магистрат, към която категория лица са завишени изискванията на обществото за почтеност и спазване на законите, но съобразявайки също, че са завишени и обществените очаквания за ненарушаване на етичните правила за поведение при упражняване на магистратската професия, намира, че негативният ефект от незаконното обвинение в случая се обуславя от съвкупната преценка на посочените обстоятелства. В практиката на ВКС е изяснено, че публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт, държавни служители, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот, поради което на медийното разгласяване на повдигнатото срещу Р. обвинение не може да бъде отдавано еднозначно значение. Във връзка със степента и интензитета на претърпените от неоснователното обвинение морални вреди, същите без да се подценяват, не са довели до загуба на социален и професионален статус на пострадалото лице. Съобразявайки , че са завишени и обществените очаквания за ненарушаване на етичните правила за поведение при упражняване на магистратската професия, намирам че негативният ефект от незаконното обвинение се обуславя от съвкупната преценка на посочените обстоятелства и обосновават в конкретния случай по-нисък размер на обезщетението от определения от мнозинството (имайки предвид създадения от съдебната практика ориентир за подобни случаи). В подкрепа на този извод е и установената съдебна практика на ВКС в решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о, решение № 174 от 12.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 546/2018 г., IV г. о., решение от 16.12.2021г. гр. д. № 909/2021 г. решение № 50154 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., и др.

ПОДПИС: