Имуществена сделка на запретен и събиране на доказателства от въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50269

София, 23.12.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 440 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Л. В. и Д. Л. В., чрез адвокат Н. Ч., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №264770/15.07.2021г. по г.д.№7247/2020г. в частите, с които е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №., т.., дело №...г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, на основание, чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД; както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разваляне на сключения с нот.акт №., т.., дело №...г. договор за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор ..., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор..., на основание чл.108 от ЗС.

Касационното обжалване е допуснато с определение №607/25.07.2022г. по следните въпроси: 1/ за значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено по пълно запрещение лице; 2/ следва ли, преди да даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка, съдът да назначи на поставеното под пълно запрещение лице особен представител, с оглед охраняване на неговите интереси, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и 3/ за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По въпроса за значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено по пълно запрещение лице:

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.1 от СК настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. В изпълнение на това задължение той може да извършва всички действия, свързани с „обикновеното управление“ на имуществото, собственост на поставеното под запрещение лице. Сключването на разпоредителни сделки със същото, както и обременяването му, може да бъде извършвано само при нужда или очевидна полза на лицето, и то след разрешение на районния съд, който следва да направи преценка дали разпореждането не противоречи на интересите на запретения /чл.165, ал.4 от СК и чл.130, ал.3 и ал.4 от СК/. Мнението на настойническия съвет, като орган чиято функция е да подпомага и контролира настойника при упражняване на неговите правомощия /чл.166 и чл.171 от СК/, е приложение към искането за издаване на разрешението за разпореждане. Целта му е да даде информация на съда за всички обстоятелства около бъдещата сделка, с оглед преценка нуждите на запретения и охраняване на неговите интереси. То не е задължително за съда разглеждащ искането, който е длъжен да прецени интереса на поставения под запрещение с оглед на всички предоставени данни. Мнението на настойническия съвет не е задължително и за настойника /чл.165 от СК/, който се грижи за личността и имуществото на поднастойния и е негов законен представител. При наличие на действия на настойника във вреда на поставеното под запрещение лице, съветниците, членове на настойническия съвет, могат да предложат неговото освобождаване на органа по настойничество и попечителство. Даденото от съда разрешение по естеството си е охранителен акт, който не подлежи на обжалване /чл.537, ал.1 от ГПК/ и е непротивопоставим на неучаствалите в производството лица /чл.546 от ГПК/. То може да бъде оспорено по предвидения в чл.537, ал.2 и ал.3 ред – с иск от трети лица, когато с него се накърняват техни права; от прокурора, когато е накърнен обществен интерес или е нарушен закона, както и в производството при оспорване на сключената от настойника сделка.

По поставения въпрос следва ли, преди да даде разрешение за извършване на разпоредителна сделка, съдът да назначи на поставеното под пълно запрещение лице особен представител, с оглед охраняване на неговите интереси:

Съгласно разпоредбата на чл.169 от СК, когато настойникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си или възникне противоречие между неговите интереси и тези на поставеното под запрещение лице, той следва да бъде заместен от заместник-настойника. В тези случаи органът по настойничество и попечителство може да назначи особен представител. Такъв може да бъде назначен на поставеното под пълно запрещение лице и в производството по издаване на разрешение по реда на чл.130, ал.3 от СК, когато има противоречие в интересите на представител и представляван по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК. Последното е налице, когато: представителят действа от името на представлявания и от свое и чуждо име в едно и също производство и техните интереси са насрещни, т.е. те са насрещни страни по материалноправната сделка, както и когато двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Такова противоречие не е налице, когато страни по сделката са свързани лица, нито е предвидена законова забрана за сключването на подобни сделки. Свързаността на страните по договорите може да е основание за прогласяване на тяхната относителна недействителност в предвидените от закона случаи /чл.135 от ЗЗД, чл.647 от ТЗ, чл.216 от ДОПК/, и то при наличие и на останалите изискуеми за това предпоставки.

По последния въпрос за задължението на въззивния съд да събере нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение №341/02.07.2010г. по гр.д. №177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №178/06.11.2017г. по т.д.№600/2017г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. В същата се приема, че въззивният съд следва да се произнесе по доказателствените искания, своевременно направени от страните пред първостепенния съд, които не са били допуснати или са били допуснати, но не са били събрани. Съдът следва да прецени тяхната относимост към предмета на спора и да се произнесе с нарочен акт дали ги допуска или не. Неизпълнението на тези задължения представлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство свързани с попълване на делото с относимите към спора доказателства. Във всички случаи, с оглед характера на въззивното производство, съдът следва да е бил сезиран с такова искане от страна по делото, въз основа на което възниква задължението му да се произнесе по допустимостта и относимостта на доказателствата поискани, но не събрани от първоинстанционния съд. Преклузията по чл.266 ал.1 от ГПК не настъпва, когато пропускът за установяване на действителните отношения между страните в производството, чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуалните правила /решение №174/12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №72/09.07.2012г. по т.д.№398/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.

В жалбата на А. Л. В. и Д. Л. В. са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно приложение и в противоречие с материалния закон и при необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза, съответно липсата на решение на настойническия съвет за отчуждаване на процесните недвижими имоти. Излага се, че при сключване на сделката на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител, което било необходимо за охраняване на неговите интереси, поради свързаността на лицата членове на настойническия съвет. Наведени са и доводи за неизпълнение на задължението от страна на ответницата на поетите с договора задължения за гледане и издръжка на прехвърлителя, като в тази връзка се твърди, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства и не е допуснал поисканите от страните такива. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Е. К. М. с писмен отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК, чрез адвокат С. Б., изразява становище за законосъобразност, обоснованост и правилност на обжалваното решение, като постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в обжалваните му части. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище А. Л. В., лично и Д. Л. В., двамата чрез адвокат Н. Ч., поддържат жалбата. По същество молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на въззивната инстанция в обжалваните му части и да им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Е. К. М., чрез адвокат С. Б. и с писмено становище, оспорва жалбата. Твърди, че мнението на настойническия съвет не е сред абсолютните предпоставки за сключване на разпоредителна сделка и е налице потвърждаването му от членовете на настойническия съвет в хода на настоящото производство – устно и чрез конклудентни действия. Твърди още, че не е налице необходимост от назначаване на особен представител на поставеното под запрещение лице, тъй като в конкретния случай няма противоречие в интересите. Излага, че исканията по доказателствата не са направени своевременно, поради което хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК е неприложима. По същество моли съда да потвърди решението в обжалваните му части. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещните страни адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С решението на Софийски градски съд в обжалваните му части е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №., т.., дело №., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона – сделката е сключена в нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 от СК и в отклонение от даденото разрешение за разпореждане, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, на основание, чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като при изповядване на сделката на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител, с оглед обстоятелството, че членовете на настойническия съвет са свързани помежду си; както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разваляне на сключения с нот.акт №., т.., дело №..г. договор за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор .., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор ..., на основание чл.108 от ЗС.

Решението на въззивния съд в останалата му част е влязло в законна сила.

За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците са наследници по закон на починалия на 20.07.2012г. И. Д. В., на основание чл.8, ал.1 и чл.10, ал.2 от ЗН по заместване, предвид настъпилата по-рано смърт на техния баща. Наследодателят е бил поставен по пълно запрещение с решение от 08.10.1970г. по г.д.№4653/1979г. на СНС, БК. До 1997г. негов настойник е била майка му – Е., а след нейната смърт брат му Л. /наследодател на ищците/. За членове на настойническия съвет били определени М. Д. Д. и ищците - А. Л. В. и Д. Л. В..

Съдът установил, че през 2010г., с решение от 13.08.2010г. на Органа по настойничество и попечителство, за настойник на И. Д. В. била назначена М. Д. Д., а за членове на настойническия съвет били определени: Е. К. М. /заместник настойник/, Д. Г. М. и Г. Д. М..

С решение от 27.04.2011г. по г.д.№4294/2011г. на Районен съд – София, 91 състав, на М. Д. Д., в качеството ѝ на настойник на И. Д. В. било дадено разрешение за разпореждане със собствените на поставения под запрещение идеални части от недвижим имот – северната сграда близнак, находяща се в [населено място], м.Овча Купел, Княжевско селище, [улица], с площ от 50кв.м. /подробно описана/, съответните идеални части от дворното място – 341.17 кв.м, с едноетажна масивна сграда на 60 кв.м в дъното на двора, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място, в което са построени сградите, съставляващо УПИ ..., ..., целият с площ от 1010кв.м и граници: улица, УПИ.., УПИ..., УПИ ... и УПИ ..., ..., като ги прехвърли на Е. К. М. срещу задължението на последната да поеме изцяло грижата и издръжката на запретения, с оглед осигуряване на нормален и спокоен живот, като И. Д. В. запази правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Приел е, че атакуваният в производството договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №... т.., дело №...г. е сключен въз основа на даденото разрешение от съда.

Съдът констатирал, че към молбата за издаване на разрешение за сключване на договора е приложено мнение на настойническия съвет на И. Д. В. от 15.02.2011г. Кредитирал е заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-почеркова експертиза, според което подписите в становището на настойническия съвет на лицата Е. М., Д. М. и Г. М. не са изпълнени от тях.

Въззивният съд приел за установено и обстоятелството, че до пролетта на 2012г. при И. Д. В. не е било констатирано отклонение във физическия му статус, с оглед възрастта и заболяването му „олигофрения“. Посочил, че при извършения на лицето профилактичен преглед през пролетта на 2012г. е открита анемия, резистентна на лечение. На 15.06.2012г. същият е бил приет за стационарно лечение в болница, където е установена диагноза миелодиспластичен синдром с тежка панцитопения.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил следните правни изводи:

По предявения иск за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, като сключен при нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 от СК и в отклонение от даденото разрешение за разпореждане:

Въззивният съд посочил, че задълженията на настойника са свързани с представителство на поставеното под запрещение лице, управление на неговото имущество и полагане на грижи за него, но не включват задължение за издръжката му от имуществото на настойника. Последната следвало да се осигури по възможност от собственото на запретеното лице имущество. С оглед на това, направил извод, че сделките на разпореждане с имуществото на поставените под запрещения лица ще са нищожни поради противоречие със закона само когато са извършени без наличие на разрешение от съда по реда на чл.165, ал.4, изр.1 вр. чл.130, ал.3 от СК. В случая такова е било дадено преди сключване на атакувания договор. Приел, че мнението на настойническия съвет не е форма на одобрение на сделката и няма характер на съгласие. Прилагането му има препоръчителен характер, поради което липсата му не може да обуслови незаконосъобразност на даденото разрешение за сключване на разпоредителна сделка, нито нищожност на последната. Приел още, че обстоятелството, че с разрешението си съдът е позволил отчуждаване на идеалните части от дворното място и двете постройки, а сделката е сключена само за една от тях също не води до нейната нищожност. По тези съображения е намерил предявения иск за неоснователен.

По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като при изповядване на сделката на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител, с оглед обстоятелството, че членовете на настойническия съвет са свързани помежду си:

Въззвният съд посочил, че за основателността на този иск, по делото следва да е установено, че страните използват една или няколко позволени сделки, за да постигнат непозволен резултат, който не е характерен за тях. Приел е, че в конкретния случай такова заобикаляне на закона не е установено, тъй като фактът, че всички лица в настойническия съвет са свързани помежду си не покрива посочения критерий. Посочил е, че самата разпоредба на чл.156, ал.1 от СК повелява органът по настойничество да назначава такива лица, които са между роднините и близките на поставеното под запрещение лице и които биха се грижили най-добре за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Направил извод, че неназначаването на особен представител на запретения също не може да се приеме за заобикаляне на закона, а и такъв представител формално не е бил необходим. Въз основа на това е намерил предявения иск за неоснователен, тъй като твърдяното основание за нищожност на атакувания алеаторен договор не е осъществено.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане поради неизпълнение на поетите с него задължения. В тази връзка е посочил, че тежестта за доказване факта на изпълнение на поетите с договора задължения е за ответницата, в качеството ѝ на приобретател по сделката. Приел е, че неправилно първостепенният съд е отказал да допусне поисканите свидетели за установяване на този факт, но доколкото такива искания не са направени във въззивното производство от въззиваемата М., за съда не са налице процесуални възможности за поправяне на допуснатите нарушения. Независимо от посоченото, съдът приел, че по делото е установен факта на полагане на грижи и издръжка на прехвърлителя, като е основал извода си на заключението по допуснатата съдебно–медицинска експертиза, според която състоянието на лицето е било такова, че е изисквало постоянни и системни грижи, без които страдащия от дълбока умствена недостатъчност би загинал. Съдът посочил, че полаганите грижи за В. са били в достатъчно висока степен, тъй като в социален дом той би живял по-кратко. Още повече, че твърденията, че след изписване от болницата същият е бил на легло и е имал нужда от памперси, както и че след двукратно наводняване на сутерена, който е обитавал, В. е бил преместен в дома на приобретателката, за да получава там нужните му грижи до неговата смърт не са били оспорени. Последното обстоятелство съдът приел за косвено установено и от показанията на свидетелката Новачка, според която той е позволявал само на определени хора да се грижат за него – свекъра ѝ, сестра му и нейните роднини. Посочил, че от медицинската документация може да се обоснове извод, че за здравословното състояние на И. В. грижи е полагала единствено ответницата.

Съдът приел за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, тъй като ищците не са установили правото си на собственост върху процесния недвижим имот на соченото от тях основание – наследяване по заместване от баща си Л. В..

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо.

По предявения иск за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане поради противоречие със закона, като сключен при нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 от СК и в отклонение от даденото разрешение за разпореждане, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД:

В съответствие с дадения отговор на въпроса за значението на мнението на настойническия съвет при разпореждане с имущество на поставено под пълно запрещение лице въззивният съд е приел, че то е един от елементите за издаване на разрешението за сключване на разпоредителната сделка, но не е елемент от фактическия състав за настъпване на прехвърлителното ѝ действие. Основателно е, обаче, касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с отговора, въззивният съд е направил извод, че когато при сключване на сделката е дадено предварително разрешение по реда на чл.165, ал.4, изр.1 вр. чл.130, ал.3 от СК, то не може да бъде отменено инцидентно. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на крайния му извод за неоснователност на иска по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с решение №18/27.04.2011г. по г.д.№4294/2011г. на Районен съд – София е дадено разрешение на М. Д. Д., в качеството ѝ на настойник на поставения под запрещение И. Д. В. да прехвърли на Е. К. М., срещу задължението на последната да поеме изцяло грижите за запретения, с оглед осигуряването му на спокоен живот, собствените на запретения идеални части от недвижим имот – сграда близнак, находяща се в [населено място], м.Овча купел, Княжевско селище, [улица], със застроена площ от 50кв.м, подробно описана, ведно със съответните идеални части от дворното място – 341,17кв.м, с едноетажна масивна сграда от 60 кв.м в дъното на двора, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място, в което са построени сградите, съставляващо УПИ ІІ ., ., като И. Д. В. запази правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

В преписката по издаване на разрешението е приложено заверено копие от Протокол от 15.02.2011г. на настойническия съвет на поставения под пълно запрещение И. Д. В. /назначен с решение на Органа по настойничество и попечителство от 13.08.2010г./. В него е обективирано съгласие за прехвърляне на притежавания от И. Д. В. недвижим имот на трето лице, по преценка на М. Д., срещу задължението на това лице да осигури цялостната издръжка на В. и да поеме грижите за него, като му бъде запазено правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. Протоколът е подписан от четиримата членове на настойническия съвет.

От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – графологична експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че подписите в Протокол от 15.02.2011г. на настойническия съвет на поставения под запрещение И. Д. В., не са положени от лицата посочени в него, а именно Е. К. М., Д. Г. М. и Г. Д. М.. С оглед на това съдът намира, че приложеното към преписката по издаване на разрешението за разпореждане със собствения на И. Д. В. недвижим имот мнение на настойническия съвет е неистински документ, тъй като не е подписан от три от лицата, които са го съставили.

С оглед на отговора на поставения правен въпрос за значението на мнението на настойническия съвет, съдът намира, че при разглеждане на предявения иск за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот, собственост на поставено под запрещение лице, исковият съд е компетентен да направи преценка за интереса на запретеното лице /прехвърлител/ от нейното сключване.

Преценката по чл. 130, ал. 3 СК се извършва при съобразяване в тяхната съвкупност на различни икономически, финансови, социални и етични съображения. Същата обхваща: конкретните нужди на запретеното лице, включително и от средства за издръжка, към момента на разпореждането; всички обстоятелства около притежаваното от него имущество към този момент – дали същото ще бъде предмет на разпореждане в неговата цялост и дали това е в интерес на лицето; дали имуществото може да носи доход, като в този случай следва да бъде преценена реалната, а не хипотетична възможност за това, както и дали този доход ще бъде достатъчен за задоволяване нуждите на лицето. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.3 от СК, настойникът на поставения под запрещение има задължение да извършва правни действия по управление на имуществото, представителство пред трети лица и полагане на грижи за личността му, но не и задължение за лично полагане на грижи и даване на издръжка. Последната следва да се осигури, по възможност, от имуществото на запретеното лице. С оглед на това и установената по делото необходимост от грижи и нуждата от издръжка на запретения И. В., съдът счита, че сключеният договор за прехвърляне на част от собствения му имот срещу задължение на приобретателя да му осигури цялостна издръжка и да поеме грижите за него, е в негов интерес. Срещу прехвърляне на имота, лицето ще получи задоволяване на неговите битови, социални, лечебни и други ежедневни нужди. Още повече, че сделката е сключена при запазено в полза на прехвърлителя пожизнено и безвъзмездно ползване на отчуждения недвижим имот, поради което същата не го лишава и от място за живеене.

С оглед на това, съдът намира, че разрешението на районния съд по настоящия адрес на запретеното лице за сключване на атакуваната сделка, е дадено при съобразяване на неговия интерес. Действително, при сключването ѝ е прехвърлена само част от собствения на И. В. недвижим имот, но това обстоятелство не е в негова вреда, нито в противоречие със закона. Даденото от съда разрешение за извършване на разпоредителна сделка не препятства възможността същата да бъде сключена в по-малък от разрешения обем, при наличие на съгласие от страна на приобретателя. По този начин, в полза на запретеното лице се запазва част от имуществото му, което би могло да послужи за задоволяване на други негови потребности.

Крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД е правилен, а решението в тази му част следва да бъде оставено в сила.

По иска за прогласяване нищожността на договора на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като при изповядване на сделката на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител, с оглед обстоятелството, че членовете на настойническия съвет са свързани помежду си.

Съдът намира за неоснователно касационното оплакване за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за липса на необходимост от назначаване на особен представител на поставения под пълно запрещение И. В. за охраняване на неговите интереси, поради свързаността на лицата членове на настойническия съвет.

В съответствие с дадения отговор на въпроса, въззивният съд е приел, че по делото не е установено противоречие в интересите на поставения под пълно запрещение И. Д. В. и неговия настойник М. Д. Д., тъй като същите не са насрещни страни по атакуваната сделка. Установената родствена връзка между настойника, представляващ поднастойния и приобретателя на имота /заместник-настойник/ не е самостоятелно основание за нищожност на сделката. Правилен е и изводът на въззивния съд, че в закона не се съдържа забрана за сключване на сделки, въз основа на които настойника, респ. заместник-настойника поемат задължение за издръжка и гледане на поставеното под запрещение лице, нито такава може да се изведе от разпоредбата на чл.164, ал.3 от СК. Правилно съдът е съобразил и целта на нормата на чл.156, ал.1 от СК, а именно настойническият съвет да се състои от такива лица, които поради родството и близостта си със запретения да се грижат най-добре за неговите интереси, като му осигурят адекватна грижа, от лица, които познава. В този смисъл е и формираната съдебна практика по приложение на чл.164, ал.3 от СК, част от която е обективирана в решение по г.д.№4190/2017г. на І г.о. на ВКС.

При постановяване на атакуваното решение в посочената му част съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Решението е обосновано.

По предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане поради неизпълнение на поетите с него задължения:

Съдът намира за основателно въведеното касационно оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение на разпоредбата на чл.266, ал.3 от ГПК. В противоречие с дадения отговор съдът е приел, че не е сезиран с искане за събиране на гласни доказателства, поради което за него не съществува задължение да поправи допуснатите пред районния съд процесуални грешки при събиране на относимите и допустимите към производството доказателства.

При разглеждане на делото пред първостепенния Районен съд – София са били постановени две решения: 1/ решение от 05.01.2016г., с което съдът се е произнесъл по част от предявените искове – за прогласяване нищожност на сделката по нот.акт №188/2011г. поради накърняване на добрите нрави, противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС; и 2/решение №79180/30.04.2020г., постановено по реда на чл.250 от ГПК, по предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД, както и по искането за отмяна на нотариален акт №188/2011г., по реда на чл.537 от ГПК.

Срещу първото решение ищците А. Л. В. и Д. Л. В. са депозирали въззивна жалба вх.№1010614/26.01.2016г., по която е образувано в.г.д.№3492/2016г. на Софийски градски съд. В тази жалба е направено искане за допълване на решението на първостепенния съд с произнасяне по всички предявени претенции: за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание, при твърдения, че приобретателката е знаела за близката смърт на прехвърлителя; за отмяна на нотариалния акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК и по предявения в условие на евентуалност иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение на поетите със същия задължения. В жалбата са направени и искания по доказателствата – за преразпит на свидетеля О. Н. и допускане до разпит на още един свидетел за установяване на посочените обстоятелства, между които и в какви условия на живеене е бил поставен прехвърлителя, при изложени твърдения, че ответницата не е полагала дължимите грижи за И. В. и същият е бил поставен в нечовешки условия за живот. Образуваното въззивно производство е било прекратено и делото върнато на Районен съд – София за постановяване на решение по реда на чл.250 от ГПК.

Срещу допълнителното решение ищците А. Л. В. и Д. Л. В. са депозирали въззивна жалба вх.№5062020/29.05.2020г., по която е образувано в.г.д.№7247/2020г. на Софийски градски съд.

С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивната инстанция е била надлежно сезирана с две въззивни жалби, в които са изложени частично припокриващи се твърдения за незаконосъобразност и неправилност на постановените от Софийски районен съд актове, в които своевременно и надлежно са били направени доказателствени искания за допускане до разпит на свидетели за установяване на условията, при които е живеел прехвърлителя И. В., след сключване на атакуваната сделка.

В протворечие с дадения отговор, при разглеждане на делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението си да се произнесе и евентуално да събере нови доказателства в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК, при констатиране на допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допуснатите нарушения са довели до неизсясняване на спора от фактическа страна и са се отразили върху обосноваността и правилността на решението.

Посочените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл.293 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта по иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Висящността на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД обуславя висящност и на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, доколкото същият е обусловен от неговото разрешаване. Решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и по отношение на него и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В заключение, не са налице поддържаните касационни оплаквания и въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №.., т.., дело №..г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, на основание, чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частите, с които са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за разваляне на сключения с нот.акт №.., т.., дело №..г. договор за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор ..., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор ..., на основание чл.108 от ЗС, както и в частта за разноските и делото да се върне за ново разглеждане от разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На основание чл. 294, ал.1 от ГПК при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе по своевременно направените от страните доказателствени искания.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл.294 ал.2 ГПК/.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №264770/15.07.2021г. постановено по г.д.№7247/2020г. на Софийски градски съд в частите, с които е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №.., т.., дело №...г., сключен между И. Д. В., действащ чрез настойника си М. Д. Д. и ответницата Е. К. М., поради противоречие със закона – сделката е сключена в нарушение на чл.165, ал.1 и ал.4 от СК и в отклонение от даденото разрешение за разпореждане, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и поради заобикаляне на закона, на основание, чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като при изповядване на сделката на поставеното под запрещение лице не е назначен особен представител, с оглед обстоятелството, че членовете на настойническия съвет са свързани помежду си.

ОТМЕНЯ решение №264770/15.07.2021г. постановено по г.д.№7247/2020г. на Софийски градски съд в частите, с които е потвърдено решение от 05.01.2016г., допълнено с решение №79180/30.04.2020г. на Районен съд – София по г.д.№26549/2014г., с което са отхвърлени предявените в условие на евентуалност искове от А. Л. В. и Д. Л. В. срещу Е. К. М. за разваляне на сключения с нот.акт №.., т.., дело №..г. договор за издръжка и гледане, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и за предаване на владението върху 1/24ид.ч. на всеки един от ищците от недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор .., заедно с по 1/12 ид.ч. от северната сграда близнак с идентификатор .., на основание чл.108 от ЗС, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: