Отговорност на ЧСИ при изплатена издръжка по сметка на родител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София,03.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2097 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на Б. В. П. от С. срещу въззивното решение на СГС от 11.10.2018г. по гр.д. № 14998/2017г.

Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила и за незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба ЧСИ А. М. Б. чрез процесуалния си представител адвокат М.А. е изложил съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ София не е заявило становище пред настоящата инстанция.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определение № 133/27.02.2020г. по въпроса настъпват ли в правната сфера на непълнолетно дете вреди при принудително изпълнение на парично задължение за издръжката му чрез превод от съдебния изпълнител по банкова сметка на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 20.VІ.2017г. по гр.д. № 42162/2013г. в осъдителната му част за сумата 5867.63лв., ведно със законната лихва от 20.І.2011г., и частично относно присъдените разноски и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Б. В.П. срещу ЧСИ А.Б. иск за присъждане на 5867.63лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от извършен през м.януари 2011г. превод по банкова сметка на Д. П. на сума, събрана по изпълнително дело № 2/2011г., която сума следвало да бъде преведена на ищцата – взискателка по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от 20.1.2011г.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че изп.д. № 2/2011г. е образувано по молба на ищцата чрез законния й представител Д. П. въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 2541/2007г. на СРС за присъдена издръжка /в размер на 200лв., считано от влизане на решението в сила – 22.ІІ.2008г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й/, с решение по което /дело/ родителските права върху ищцата са предоставени на майка й Д. П. след развода с баща й В. П.; че на 19 и 20.І.2011г. въз основа на наложен от ответника запор на банкова сметка на длъжника Вл.П. по изпълнителното дело са преведени 7840лв., които са преведени по посочената от майката банкова сметка. Взето е предвид, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба искът е с правно основание чл.441 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия, изразяващи се в превод по банковата сметка на Д. П. на събраната по изпълнителното дело сума, която следвало да бъде преведена на непълнолетната взискателка – ищца. Като ирелевантни са оценени доводите във въззивната жалба във връзка с липсата на изчерпателен доклад относно наведените от страна на ищцата в първото по делото заседание твърдения, че сумата не е използвана по предназначение, т.е. в полза на непълнолетния взискател. Като неоснователни са оценени разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение „възможността“ за съществуване на противоречие между интересите на детето и майката, обоснована с връчването на съобщението за прекратяване на изпълнителното дело на бащата – съобщението за това е връчено на бащата в качеството му на длъжник по изпълнението, а не като представител на дъщеря си /взискателката/. Като неоснователен е оценен изводът на първоинстанционния съд за нарушение от съдебния изпълнител на чл.129 ал.2 СК, задължаваща при противоречие между интересите на родителя и детето да се назначава особен представител – по делото липсват доказателства за такива противоречия към момента на извършване на изпълнителните действия, за които се твърди, че са незаконосъобразни. Прието е, че дори и да са незаконосъобразни действията по образуване и водене на изпълнителното дело, те не обосновават вреди за ищцата, същите биха могли евентуално да осъществят състав на чл.441 ГПК спрямо длъжника по изпълнението. С оглед на това и предвид липсата на доказателства за извършени незаконосъобразни действия на ответника, довели до настъпването на вреда за ищцата, и на причинно-следствена връзка, претенцията е неоснователна.

По поставения въпрос ВКС счита следното:

Съгласно чл.141 ал.2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че правото на издръжка принадлежи на детето, а не на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права. С оглед на това изпълнението на задължението за издръжка трябва да бъде направено на детето - кредитор. Когато детето е малолетно и поради това неспособно да получи изпълнение, овластен за това по силата на чл.3 ал.2 ЗЛС е законният му представител – упражняващият родителските права родител. Самостоятелна способност да приема изпълнение няма и непълнолетното дете – съгласно чл.4 ал.2 ЗЛС за това освен отправено от него искане е необходимо и съгласието на родителя. Изпълнение е налице и в случай, ако то не е направено на кредитора, но той се е възползвал от него.

Предвид препращата към чл.45 ЗЗД разпоредба на чл.441 ГПК се налага извод, че отговорността на съдебния изпълнител за причинените от него на страните по изпълнителното дело или на трети лица вреди е деликтна. Поради това за да възникне тя, следва да са налице предвидените в закона в кумулативна връзка предпоставки, а именно неправомерно действие/бездействие на съдебния изпълнител, причинена вреда, която е в причинна връзка с тях, както и вина, която съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Действието/бездействието на съдебния изпълнител е неправомерно, ако е предприето или не е предприето, въпреки наличието на предпоставки за неизвършването, съответно - за извършването му.

При извършване на изпълнението съдебният изпълнител е обвързан от установеното с изпълнителния лист изпълняемо вземане, в т.ч. със страните във връзка с него – кредитор/взискател и длъжник. Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на взискателя, редовността на която той /първият/ е длъжен да провери за съобразяването й с изискванията на чл.129 ГПК, следователно и за процесуалната дееспособност на взискателя и правомощията на представляващия го с оглед валидността на извършеното процесуално действие. Съдебният изпълнител е длъжен да събере вземането, като паричното следва да изплати на взискателя /и присъединените кредитори/ или на негов представител, разполагащ с изрично пълномощно за получаване на пари, по посочена от тях банкова сметка. Изплащането на суми за издръжка на непълнолетно лице по сметка на родителя, упражняващ родителските права, при липса на посочените предпоставки е неправомерно. Когато, обаче, тези суми са били дължими за минал период и не се твърди от ищеца през този период да не му е била предоставена необходимата и определена по размер от съда издръжка, а се твърди обратното, в неговата правна сфера имуществена вреда не настъпва.

Касационната жалба е неоснователна.

Несъмнено установено е в разглеждания случай, че изпълнителното дело ответникът е образувал въз основа на молба, подадена от майката на ищцата като нейна законна представителка, въпреки че към деня на подаването на молбата ищцата е била непълнолетна /навършила 14 години/ и по силата на чл.4 ал.2 ЗЛС е можела да извършва правни действия лично със съгласието на родител. Съдебният изпълнител не е дал указания за отстраняване на тази нередовност на молбата на основание чл.426 ал.3 ГПК чрез съобразяването й с изискванията на чл.127 ал.1 т.2 във вр. с чл.129 ГПК, пристъпил е към изпълнение и е изплатил събраната по него парична сума по банкова сметка на майката на ищцата в противоречие с разпоредбата на чл.455 ГПК. Законосъобразно въззивният съд е приел, че това не е довело до претендираната от ищцата имуществена вреда. Събраната и изплатена по посочения начин сума е за дължима за минал период /до образуването на 03.01.2011г. на изпълнителното дело/ издръжка. В исковата си молба касаторката сочи, че баща й – длъжник по изпълнителното дело, до края на 2010г. освен присъдената издръжка й е предоставял и 150лв. повече, както и че вредата й се изразява в невъзможността в бъдеще баща й да й изплаща такава издръжка. Че баща й е изплащал редовно и цялостно дължимата й издръжка, за което е образувано изпълнителното дело, Б. П. е заявила и в депозираната по изпълнителното дело декларация. При това положение и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, не е налице една от кумулативно предвидените във фактическия състав на чл.45 ЗЗД във връзка с чл.441 ГПК предпоставки за претендираната отговорност на ответника – нанесена в правната сфера на ищцата имуществена вреда.

Без значение за този извод са заявените в касационната жалба оплаквания за противоречие между интересите на ищцата и майка й в изпълнителното производство, което налагало съдебният изпълнител да назначи на П. особен представител, както и за неосигуряването от последния на правото й на участие в изпълнителното производство чрез изслушването й и свободното изразяване на волята й, гарантирани с чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на детето.

По изложените съображения се налага извод, че атакуваното решение е правилно, поради което и на основание чл.293 ал.1 ГПК то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторката не се следват разноски.

На основание чл.78 ал.3 ГПК на А.Б. следва да бъдат присъдени 750лв. разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 03.05.2019г.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГК, втори състав, № 6307/10.10.2018г. по в.гр.д № 14998/2017г.

ОСЪЖДА Б. В. П. от С., ЕГН [ЕГН], да заплати на А. М Б. от С. 750лв. разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: