Доказване на лично имущество и презумпция за съвместен принос при покупка на имот в брак

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

София, 26.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1409 /2020 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 385 от 15.10.2020 г. по касационна жалба, подадена от З. Р. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 597/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което отменено решение № 85/14.06.2019 г. по гр.д.№ 477/2018 г. на РС-Своге и вместо това е уважен предявеният от Б. И. И. иск по чл. 21, ал.4,т.1 СК, като е признато за установено по отношение на касаторката, че тя няма принос при закупуването на УПИ ...., кв. ... по плана на [населено място], [община], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. и тя е осъдена да плати деловодни разноски за двете инстанции.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 138, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.3 ТЗ, чл. 21, ал.3 СК и чл. 32, ал.2 СК, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в обсъждане на недопустими свидетелски показания, съгласно чл. 164, ал.1 т.1 ГПК и необсъждане на останалите допустими и относими свидетелски показания, и писмени доказателства, и за необоснованост на извода, че е оборена презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи, като не са съобразени датите, когато са теглени заемите, размера на изтеглените суми и установената от закона солидарност на съпрузите за задълженията, поети за задоволяване нужди на семейството.

Ответникът по касация оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е съобразено с доказателствата и закона. По същество пледира за отхвърляне на иска за делба, защото счита, че е доказан и основателен иска за установяван, че имота е негова лична собственост.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по следната група въпроси, отнасящи се до необходимостта да е доказано, че средствата са с извънбрачен произход, да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за да се уважи такава претенция и за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос, както и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт. Прието е, че по тази група въпроси, относими към спора и определящи решаващите изводи на съда, възивното решение е постановено в противоречие с решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1071/2011г. на ВКС, ІV гр.о. В него е посочено, че „при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество”.

Настоящият състав споделя тази практика и по поставената група въпроси приема следното: При твърдение за пълна трансформация, заявена като насрещен иск или като възражение в тежест на заявилият тази претенция е да докаже извънбрачният произход на вложените средства при закупуване на недвижимо имущество по време на брака. За да се установи пълна трансформация е необходимо да се докаже еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход. По този спор е ирелевантен приноса, тъй като трансформацията се основава на влагане на лични средства, т.е. такива, които са от преди брака, или получени по дарение, или наследство, респективно от продажбата на имущество, което е било лично на това основание. Трансформацията изключва приноса по определение. За разлика от иска за установяване на пълна или частична трансформация, по иска за установяване липса на съвместен принос по чл. 21, ал.4 СК следва да се обори презумпцията за съвместен принос от ищеца по този иск. Когато съпругът не е титуляр по възмездната сделка, той не е и страна по нея, а трето лице, което придобива права по силата на закона и може да опровергава съдържанието на нотариален акт, с който сделката е оформена с всички доказателства. / Р № 94/31.03.2014 г. по гр.д. № 5791/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., Р № 251/09.01.2015 г. по гр.д.№ 7253/2013 г. на І гр.о. / За страната по сделката, оформена в нотариална форма действа забраната на чл. 164, ал.1 т.2 ГПК, защото тя може да се снабди с обратно писмо от другата страна по сделката, установяващо действителната воля на страните по нея. Същата забрана действа и за опровергаване съдържанието на частен документ, подписан от страната – чл. 164, ал.1 т.6 ГПК. При преценка основателността на твърдението за пълна трансформация, съдът следва да прецени тези правила и всички доказателства по делото във взаимната им връзка и съвкупно.

По касационната жалба:

Предявен е от З. Р. Ц. против бившия й съпруг Б. И. И. иск за делба на УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. Твърди, че имота е съсобствен при равни права. Ответникът Б. И. е предявил насрещен иск за установяване, че имота е лична негова собственост, защото е закупен със пари, дарени от баща му И. И., който изтеглил заем от ДСК и му дарил сумата 5000 лв., а бившата му съпруга нямала принос в закупуването му. Затова и в нотариалния акт, като купувач бил посочен само той. Ц. е оспорила твърденията, като е заявила, че имота е закупен с изтеглен от съпрузите заем от 5000 лв. по време на брака, по който тя е била съдлъжник и който е изплатен по време на брака. Заявява че и тя е плащала местен данък за имота и се е грижела за децата.

По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 17.08.1991 г. и е прекратен с развод на 19.12.2017 г. С н.а.№ .... г. на нотариус А. Ч., Б. И. И. е купил от П. В. и децата му Е. и Е. В. процесния имот за сумата 836,70 лв., която продавачите декларирали, че са получили напълно и в брой от купувача. Страните имат идентични твърдения, че действителната продажна цена е била 5000 лв. В този смисъл са и показанията на свидетеля П. В.. Той установява, че при него дошли бащата на Б. и той и водили преговорите. Плащането не станало тогава, защото бащата му казал, че нямат пари в момента, казал му, че ще теглят пари, но не знае от коя банка. Парите му ги дал на Б. бащата, донесли ги в дома му заедно с Б.. Първата среща станала есента 2003 г. Получил парите за имота през 2003 г.

От писмо № 650 от 25.02.2019 г. на „Банка ДСК” АД, / на л. 115 от делото на РС и писмо № 55/08.01.2019 г. на „Банка ДСК“ АД на л. 117 се установява, че синът Б. И. е сключил договор за кредит на 11.12.2002 г. и е изтеглил 5000 лв. По този договор съдлъжник и солидарно отговорен е съпругата му З.. Този заем е погасен на 08.11.2007 г. Бащата И. И. е сключил договор за кредит на 14.02.2002 г., видно от писмо № 1082 от 08.04.2019 г. / на л. 142 от делото на РС/, но е изтеглил 2000 лв. и е погасил този кредит на 13.10.2005 г. В периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. бащата И. И. не е сключвал договори за кредит с тази банка. Не е доказано сключване на договори за кредит с друга кредитна институция. Към писмото от „Банка ДСК“ АД, съгласно съдържанието му, е приложена информация относно движението по сметките на бащата И. К. И. /подписана от изготвилия писмото служител/, от която е видно, че за периода на сделката, а и през цялата 2003 г. не се установява теглене на суми, близки по размер до цената на сделката. След отпускане на кредита на 04.02.2002 г. са теглени малки суми на различни дати през 2002 г. и до януари 2004 г., значително под хиляда лева / л. 147 - л.153 от делото на РС/ Според показанията на св. Т. – служител на „Банка ДСК” АД и познат на ответника И., заем от 5000 лв. бил отпуснат на бащата, за да се покрие цената на продажбата. Тези показания обаче не се подкрепят от писмените доказателства, а им противоречат. Според показанията на свидетелката Я., бащата изтеглил заем за сватбата на другия си син, а имота, съпрузите изплатили със заем, което знае от ответницата.

РС е отхвърлил иска на Б. И. за пълна трансформация и е допуснал делба на процесния имот при равни права, като не е кредитирал показанията на св. Т., тъй като те противоречат на писмените доказателства и установените с тях факти относно това кой е телил заема, кога и в какъв размер. Изрично е посочено, че Ц. не носи доказателствена тежест да установява приноса си, тъй като се ползва от презумпцията, но въпреки това е ангажирала свидетелки показания /на св.М. и св. Я./ които се потвърждават от писмените доказателства.

Въззивният съд е приел че придобивната стойност на имота е 5 000 лв. Позовал се е на показанията на св.В. и е приел, че бащата на Б. – И. И. е изпълнил задължението на купувача да плати продажната цена при установена безвъзмездност на отношенията между тях. Посочел е, че според показанията на св. В., бащата донесъл в дома на купувача парите, общо 5 000 лв. Въз основа на тези показания е приел, че презумпцията за съвместен принос е оборена.

Съдът не е кредитирал показанията на св. Я. и М. относно сключения договор за банков кредит и договор за поръчителство, защото били недопустими на основание чл. 164, ал.1 т.1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал.3 ТЗ и чл. 138, ал.1 ГПК. Не е обсъдил писмата от ДСК и безспорно установения факт, че съпрузите са теглили кредит в размер на 5 000 лв. през декември 2002 г., а преговорите за имота са водени през есента на 2003 г. и пред м.декември 2003 г. е сключен окончателният договор в нотариална форма. По същество съдът е приел, че е доказано, че имота е купен с дарени от бащата на бившия съпруг средства, поради което е уважил иска за пълна трансформация, като е отхвърлил иска за делба.

Решението е неправилно, защото противоречи на чл. 21, ал.1 и ал.3, чл. 22 СК и на чл. 28 СК, не са обсъдени събраните доказателства във взаимната им връзка и съвкупност, а решаващите изводи са необосновани, защото не кореспондират на събраните доказателства. От писмените доказателства – писмата на „Банка ДСК“, чието съдържание не е опровергано, се установява, че бащата е теглил заем в размер на 2000 лв. / а не 5 000 лв., каквато е цената на сделката/ и че кредитът е отпуснат на 14.02.2002 г. Когато е преговарял с продавача – св. В. при първата им среща през есента на 2003 г. бащата е бил със синът си и е заявил, че в момента нямат пари, но ще теглят от банка. Не се доказва обаче бащата да е теглил заем от есента до края на същата 2003 г., когато са водени преговорите и е реализирана сделката. Не се установява и от сметката му да са теглени съвпадащи или близки до продажната цена суми по размер. Теглените суми на различни дати през 2002 г. до края на 2003 г. са много под хиляда лева. Същевременно е установено, че съпругът е теглил кредит в размер на 5000 лв. на 11.12.2002 г., по който солидарен длъжник е и съпругата. Съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване нужди на семейството – чл. 32, ал.2 СК. Съдът се е позовал на свидетелят В., който е разказал, че бащата на Б. му занесъл парите в дома му, но е съобразил, че били заедно с Б.. От фактическото предаване на парите от бащата, с когото бил и сина на продавача не може да се прави извод, че бащата изпълнил с дарствено намерение задължението на сина по договора за покупко-продажба. Този факт следва да се преценява съвкупно с останалите доказателства по делото, което въззивния съд не е сторил.

При тези доказателства настоящата инстанция счита, че не е доказано влагането на изцяло извън семейни средства в покупката на имота, т.е. не е доказано, че той е лична собственост на бившия съпруг Б. И. на основание чл. 22 СК. Тъй като не се доказва пълна трансформация на дарени средства, процесният имот, като купен по време на брака на основание чл. 21, ал.1 СК е съпружеска имуществена общност. Презумпцията на чл. 21, ал.3 СК не е оборена, за да бъде изключен съвместният принос на основание чл. 21, ал.4 СК. След развода, имота е останал съсобствен при равни права между бившите съпрузи на основание чл. 28 СК. По отношение на него следва да се допусне съдебна делба при равни квоти.

Въззивното решение, с което са формирани изводи в противен смисъл е постановено в противоречие с материалния закон – цитираните правни норми при фрагментарно обсъждане на доказателствата и е необосновано. Това налага отмяната му. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия в първата фаза на делбата, по аргумент от чл. 293, ал.3 ГПК, настоящата инстанция, следва да се произнесе по същество.

Касаторката претендира деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 325 лв., които са доказани с договора за правна помощ и квитанция за платена държавна такса, съгласно приложение списък по чл. 80 ГПК. В този размер следва да й се присъдат.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 6 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 597/2019 г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Б. И. И. ЕГН-[ЕГН] да се признае за установено по отношение на З. Р. Ц. ЕГН- [ЕГН] , че придобитият по време на брака възмездно недвижим имот: УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. е лична негова собственост и тя няма принос при закупуването му.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Б. И. И. ЕГН-[ЕГН] и З. Р. Ц. ЕГН- [ЕГН] при равни квоти на следния недвижим имот: УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], [община], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м.

ОСЪЖДА Б. И. И. ЕГН-[ЕГН] да плати на З. Р. Ц. ЕГН- [ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 325 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: