Законност на уволнение при въведени нови изисквания за образование

Текстът на акта

Ключови фрази

- 9 -

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.04.2022 (шести април две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2820 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 261 432/21.04.2021 година, подадена от [община], против решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Видин е потвърдил първоинстанционното решение № 2065/292110.2020 година на Районен съд Кула, първи състав, постановено по гр. д. № 95/2020 година с което са уважени предявените от Е. Т. Л.-П. против [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Е. Т. Л.-П. от длъжността „главен специалист ЕСГРАОН“ в [община], извършено с предизвестие от 10.03.2020 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 от КТ, в резултат на което Л.-П. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а [община] е осъдена да й заплати сумата от 1325.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.04.2020 година до 25.09.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 11.06.2020 година до окончателното плащане.

В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Е. Т. Л.-П. против общината искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба Е. Т. Л.-П. е подала отговор на същата с вх. № 262 232/15.07.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

[община] е била уведомена за обжалваното решение на 24.03.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 261 432/21.04.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 37/24.01.2022 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях; за това подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност и при спор за законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ длъжен ли е той да доказва обективната необходимост от изменението и за това следва ли работникът или служителят да обоснове твърденията си за злоупотреба с права от страна на работодателя, като изложи конкретни факти и обстоятелства в тази насока.

По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предвижда правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, в случаите когато той не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Поначало всички, предвидени в чл. 328 от КТ хипотези, даващи право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя се основават на факти и обстоятелства, възникнали след сключването на трудовия договор. Именно тези нови факти и обстоятелства дават възможност на работодателя, чрез едностранно изявление да внесе промени във валидно възникналото и съществуващо трудово правоотношение, като прекрати същото. Предвидената в чл. 328,ал. 1, т. 6 от КТ възможност не прави изключение от това правило. В мотивите на т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че и при двете основания за едностранно прекратяване на трудовия договор-по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ-се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Това е така, защото по принцип, всяко от тези основания за прекратяване на трудовия договор, представлява нововъзникнал юридически факт. В тази насока са и даденото в т. 1а от цитираното ТР тълкуване, съгласно което не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя и действащи към този момент изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. С оглед на това основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя е налице и е приложимо ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях.

Съдебната практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е константна за това, че въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо. Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите на оспорване на уволнението само при надлежно въведени от работника твърдения за злоупотреба с право или дискриминация от страна на работодателя. В тази насока са решение № 321/31.10.2011 година, постановено по гр. д. № 13/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 година, постановено по гр. д. № 680/2012 година, решение № 345/06.03.2014 година, постановено по гр. д. № 3868/2013 година, решение № 55/16.04.2015 година, постановено по гр. д. № 3086/2014 година, решение № 183/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година, решение № 216/23.06.2015 година, постановено по гр. д. № 633/2014 година и решение № 60 276/06.01.2022 година, постановено по гр. д. № 4103/2020 година, шестте по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

По силата на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Затова при спор относно законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовото задължение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. За да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото по установения за това ред от страната, която има интерес от установяването им. Това е страната, която носи доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ. При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока. В този смисъл решение № 71/24.07.2013 година, постановено по гр. д. № 284/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Видин е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Видин е приел за установено, че при сключване на трудовия договор с Е. Т. Л.-П. работодателят бил заложил изисквания в длъжностната характеристика за образователна степен за заемане на длъжността-средно образование, като по този начин се бил съгласил с изискванията за заемане на тази длъжност. Л.-П. отговаряла на изискванията, като била удостоверила притежаваното образование с диплома и в продължение на повече от петнадесет години заемала експертна длъжност в [община]. По време на изпълнение на възложената й работа към нея не били предявявани други или нови образователни или квалификационни изисквания, натрупала била опит и квалификация. Било установено, че изискванията за заемане на длъжността били същите, като единствената промяна била в изискването за образование, което не произтичало от нормативен акт, а от волята на самия работодател. При сравнението на двете длъжностни характеристики, новата и предишната не се установявали нови изисквания за заеманата от Е. Т. Л.-П. длъжност. Разпитаният по делото свидетел установявал, че нямало назначено лице, а длъжността се съвместявала от друг служител в общината.

Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ основанието за уволнение било свързано с липсата на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като изисквания за съответната работа. Те се изразявали в определена степен и вид завършено образование и професионална квалификация, без която съответната работа не можела да се изпълнява. Тези изисквания се предвиждали в нормативните актове, в длъжностните характеристики или следвали от тях. Когато работникът нямал изискуемо образование или професионална квалификация още при сключването на договора, работодателя могъл да прекрати законосъобразно трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ само когато изискването за образование или квалификация било предвидено в нормативен акт. Когато това изискване било въведено в последствие от самия работодател с длъжностната характеристика, работодателя не можел да прекрати законосъобразно взаимоотношението с него, доколкото приемайки, че и без да отговаря на тях, работника би се справил с възложената работа, той сам се отказвал от гаранцията, която му давали поставените от него изисквания и веднъж вече се бил съгласил, че притежаваните от работника образование и квалификация са достатъчни. При уволнението поради промяна в изискванията за образование било достатъчно да се докаже изискването за съответното образование което работника не притежавал. По настоящето дело както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, такова доказване не било проведено. Освен поради посоченото уволнението било незаконно и на друго основание. Дори и да съществували доказателства за променено изискване за образователна степен към датата на процесното уволнение, според въззивния съд работодателят бил допуснал злоупотреба с правото си на уволнение, с което бил нарушил принципа за добросъвестност при упражняване на трудовите права и задължения, залегнал в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. По правило съображенията на работодателя за необходимостта от промяна на образователните изисквания за дадена трудова функция били въпрос на целесъобразност и на негова суверенна преценка и не подлежали на съдебен контрол. При довод за злоупотреба с право от страна на работодателя обаче съдът следвало и бил длъжен да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността било въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали работодателят е действал добросъвестно. Злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ била налице, когато се установяло, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, каквото било правото да въведе нови изисквания за образование, било постигане на една-единствена цел-прекратяване на трудовия договор само с конкретен служител.

По делото е установено, че по силата на сключен между [община] и Е. Т. Л.-П. договор № 39/11.02.2002 година, между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което Л.-П. е заемала длъжността „главен специалист ЕСГРАОН“. Към момента на сключването на договора за заемането на длъжността се е изисквало средно образование, а съгласно диплома от Техникума по фина механика и оптика „М. В. Л.“ [населено място]-П. има завършено средно образование, със специалност „очна оптика“. Със заповед № 209/24.02.2020 година на Кмета на [община] са изменени Устройствения правилник и длъжностното разписание на общинската администрация, като длъжността „главен специалист ЕСГРАОН“, длъжностно ниво 11, наименование на длъжностното ниво по КДА- ниво специалист 11, се трансформира в „главен експерт ГРАО“, длъжностно ниво 5, наименование на длъжностното ниво по КДА-експертно ниво 5, а за длъжността „главен експерт Връзки с обществеността, култура и протокол“ в отдел „ППОП“ е предвидено да се заема по трудово правоотношение. Като минимално изискване за заемане на двете длъжности е предвидено висше образование с образователна степен бакалавър. Тази заповед е издадена въз основа на предложение по докладна от секретаря на [община], като предложението по отношение на заеманата от Л.-П. е мотивирано с необходимостта да се постигне по-качественото събиране, обработване и анализ на информацията и предлагане на ефективни решения за подобряване качеството на предлаганите услуги, да се следи и да се дава информация за удовлетвореността на клиентите, да се дават конкретни предложения за подобряване качеството на обслужване. Посочено е, че лицето заемащо длъжността трябва да притежава знания и умения за обработване на информация, създаване на съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на проблеми, да прилага и променя функции за настройки на софтуер и приложения.

С оглед на това е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Е. Т. Л.-П., тъй като е налице изменение на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „главен специалист ЕСГРАОН“, настъпило след сключване на трудовия договор между нея и [община]. Обстоятелството, че към момента на сключване на трудовия договор е било налице изискване за средно образование не означава, че работодателят не може да променя това изискване за в бъдеще. Подобно ограничение в закона не съществува, а обратното самата възможност за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ сочи, че това е възможно. В случая не може да намери приложение тълкуването по т. 1а от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, тъй като то се отнася до случаите когато работникът или служителят не отговоря на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността, към момента на сключване на трудовия договор, което не е налице в конкретния случай. Към момента на сключването на трудовия договор Е. Т. Л.-П. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, а несъответствието е възникнало в един последващ момент.

В исковата си молба Е. Т. Л.-П. е посочила, че изменението на изискванията за образование и квалификация за заеманата от нея длъжност е извършено единствено с цел да бъде прекратено трудовото й правоотношение, тъй като след последните местни избори кметът на общината я упреквал, че не била гласувала за него. Доказателства за такова отношение на кмета на [община] не са събрани по делото. По начало обстоятелството, че изменението на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността ще доведе до уволнението на единствения служител, който заема тази длъжност и не отговора на новите изисквания, не ограничава работодателят да извършва промени в тази насока. При това той не следва да доказва, че е извършил тези промени добросъвестно, а доказателствената тежест да установи недобросъвестността му се носи от работника или служителя, в конкретния случай от Е. Т. Л.-П.. Същата не е ангажирала доказателства в тази насока, а извод за недобросъвестност на работодателя не може да бъде изведен от показанията на разпитаните по делото свидетелки Ц. В. Ц. и А. В. Б., тъй като те се отнасят до фактите относно връчването на новата длъжностна характеристика на Е. Т. Л.-П., като не касаят твърдените от нея отношения с кмета на общината. Същевременно самата Е. Т. Л.-П. твърди, а това се потвърждава и от втората свидетелка, че на заеманата от ответницата по касацията длъжност не е назначаван друг човек (както би било ако се целеше само уволнението й), а същата се изпълнява от друг служител на [община], който бил с висше образование. С оглед на това Е. Т. Л.-П. не е доказала, при условията на пълно и главно доказване, че уволнението й се дължи на злоупотреба с право от страна на работодателя, поради което презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ не е оборена.

Предвид изложеното така предявеният от Е. Т. Л.-П. срещу [община] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а това от своя страна води до отхвърляне и на акцесорните му искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото Е. Т. Л.-П. ще трябва да заплати на [община] сумата от 1743.00 лева, представляваща направени разноски по делото за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 47/02.03.2021 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 606/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Л.-П. от [населено място], [улица]№ 25, вх. „В“, ет. 5, ап. 49, с ЕГН против ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК-гр. Б., [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и като такова за отмяна на уволнението й от длъжността „главен специалист ЕСГРАОН“ в [община], извършено с предизвестие от 10.03.2020 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 1 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност, като [община] бъде осъдена да й заплати сумата от 1325.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.04.2020 година до 25.09.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 11.06.2020 година до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Е. Т. Л.-П. от [населено място], [улица]№ , вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН да заплати на ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК-гр. Б., [улица] сумата от 1743.00 лева разноски по делото за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.