Погасяване на право на строеж по давност и поради отказ

Текстът на акта

Ключови фрази

12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 554
гр.София, 01.10. 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 4093 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 13930 от 14.06.2023 г., подадена от “Софийски имоти" ЕАД, [населено място] против решение № 492 от 18.04.2023 г. по гр.дело № 1486 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 18.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 6138/2017 г. по описа на СГС, и е отхвърлен предявения от „Софийски имоти“ ЕАД отрицателен установителен иск срещу „Владимпекс“ ЕООД, че учреденото от Столична община в полза на „Владимпекс“ ЕООД с Договор № РД-56- 2102/16.10.1998 г. право на строеж върху УПИ №..., общ., отреден „за КОО", с площ от 748 кв.м., кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша“, не съществува като погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок.

В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че отказът от страна на „Лаудис билдинг“ ЕООД от прехвърленото му от „Владимпекс“ ЕООД право на строеж има за последица връщането на това право в патримониума на ответното дружество. Навежда довод, че след като ответникът се е разпоредил в полза на „Лаудис билдинг“ ЕООД с учреденото му право на строеж, а последното дружество се е отказало от това право, суперфицията се е погасила и вече не тежи върху земята, следователно липсва процесуална легитимация за ответника по предявения иск, а постановеното решение е недопустимо.

Твърди се и неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът необосновано приел, тълкувайки неправилно събраните доказателства, че давностният срок не е текъл от 21.01.2003 г. поради обективна правна и фактическа невъзможност за реализиране на суперфицията. Незаконосъобразно бил извършен косвен съдебен контрол върху Заповед № РД-09-50-41/22.01.1999 г. на Главния архитект на София, с която е одобрен регулационния план, послужил за издаване на виза за проектиране от 21.01.2003 г.

Навежда се оплакване за необоснованост на постановеното решение, при постановяването на което не са обсъдени всички относими доказателства и не са изложени убедителни мотиви за отхвърляне на иска.

Ответникът по касация оспорва жалбата.

С определение от № 2715 от 03.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението да изложи мотиви като с оглед предмета на спора анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните .

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Постоянна е практиката на ВКС, че независимо от предвидената в чл.272 ГПК възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, той не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Настоящият състав споделя напълно посочената практика.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

Предявеният от касатора отрицателен установителен иск за признаване, че правото на строеж върху УПИ III-126, общ., отреден „за КОО“, с площ от 748 кв.м, кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша”, учредено в полза на „Владимпекс“ ЕООД с договор № РД 56-2102/16.10.1998 г., е погасено по давност, е обоснован със следното: Ищецът твърди, че с посочения договор Столична община е учредила в полза на „Владимпекс“ ЕООД право на строеж, което ответникът не е реализирал в срока по чл.67 ЗС. След учредяването на суперфицията правото на собственост върху поземления имот е придобито от ищеца по силата на извършена от Столична община апортна вноска в капитала на дружеството.

Ответникът е оспорил иска с възражение, че срокът по чл.67 ЗС не е започнал да тече поради това, че с анекс от 2003 г. за започване на строителството е определен срок от една година, считано от издаване на разрешение за строеж, което все още не било издадено, затова и срокът не е започнал да тече. Налице били обективни пречки за извършване на строителството: при изменение на ЗРП площта на имота била намалена със 170 кв.м.; издадената на 10.08.1999 г. скица - виза за проектиране била въз основа на невлязъл в сила план, одобрен със заповед от 22.01.1999 г., а следващите издадени скици (от 26.04.1999 г., презаверена на 23.09.2010 г.) са по предходен регулационен план, одобрен със заповед от 20.12.1989 г. В скица от 10.12.2002 г. имотът бил посочен с номер ІІІ-за СГО и били цитирани заповедите от 1995 г. и 1999 г. за утвърждаване на дворищната регулация. Несъответствие с действащия план от 1999 г. имало и в издадените визи за проучване и проектиране от 21.12.2000 г. и 23.01.2003 г. Изложеното създавало неяснота относно регулационния статут на имота съгласно действащия регулационен план. Заедно с това „Софийска вода“ АД отказало да съгласува визата за проектиране и мотивираното предложение за допускане на инвестиционно проектиране, тъй като през имота преминавал главен канален колектор, който бил пречка за извършване проектирането и строителството. През 2008 г. ответното дружество поискало от Столична община като собственик на инфраструктурните обекти да предприеме изместване на преминаващия през имота колектор. Ответникът счита, че е извършил необходимите действия, но исканията му за изменение на плановете с оглед осигуряване възможност за застрояване останали без отговор. Моли за отхвърляне на предявения иск.

С първоинстанционното решение по отношение на ответника е признато, че учреденото в негова полза право на строеж е погасено по давност. За да отмени това решение, съставът на Апелативен съд София е намерил за основателно възражението на ответника за наличие на обективни пречки за застрояване на имота. Приел е, че издадената на 21.01.2003 г. виза за проектиране била по неодобрен регулационен план, приет извън компетентността на главния архитект на София, и породил действие едва след потвърждаване от Столичния общински съвет на издадените от него заповеди. Всички издадени визи за проектиране не били в съответствие с плана, по който са издадени. Намиращият се в имота главен канализационен колектор е пречел за проектирането и изграждането на предвидената сграда, което е станало възможно едва след въвеждането в експлоатация на новия колектор с разрешение за ползване от 13.02.2017 г. Затова въззивният съд е приел, че срокът по чл.67 ЗС е започнал да тече от 13.02.2017 г. и до подаването на исковата молба в съда на 19.05.2017 г. не и изтекъл.

По касационната жалба:

Фактите по делото са следните: Договор № РД-56-2102 от 16.10.1998 г. Столична община е учредила в полза на „Владимпекс“ ЕООД възмездно безсрочно право на строеж върху терен частна общинска собственост, находящ се в район „Лозенец“, м. НПЗ Хладилника, парцел пл. № IX от кв. 1а с площ 918 кв.м. за изграждане на обществен център с приблизителни ЗП- 500 кв.м. и РЗП -1000 кв.м., за цена от 216 600 лева, заплатена на 08.09.1998 г. В чл.12 от е предвиден едногодишен срок за започване на строителството. Съгласно чл.9 суперфициарят се задължава да проучи съществуващите условия на терена, вкл. подземен и надземен кадастър, геоложки и хидроложки условия, като при нужда проектира и изгради необходимата му инженерна инфраструктура. На 03.02.2003 г. е подписано допълнително споразумение между Столична община и „Владимпекс“ ЕООД, с което е изменен чл.12 от договора като е предвидено строителството на сградата да започне в едногодишен срок от издаването на разрешението за строеж, но не по-късно от 31.12.2003 г.

След сключване на договора от 1998 г. и преди подписване на анекса от 03.02.2003 г. Столична община е апортирала процесния имот в капитала на Софийски имоти ЕАД.

За периода след учредяване на суперфицията регулационният статут на процесния имот е определен от регулационния план на местност „Хладилника-Витоша“ от 1989 г., изменен със заповед от 1995 г.; кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен с две заповеди от 1999 г.; ПУП от 2012 г.; изменение на ПЗ от 2017 г. По молби на „Владимпекс“ ЕООД от 26.03.1999 г.; 26.07.1999 г.; 28.11.2002 г. и 12.08.2015 г. са издадени скица от 26.04.1999 г. по действащия регулационен план от 1995 г. (съгласно уточнението на вещото лице Б. в с.з. на 13.11.2020 г.); скица-виза за проучване и проектиране от 10.08.1999 г.; виза за проектиране от 21.12.2000 г.; скица от 10.12.2002 г.; виза за проучване и проектиране от 20.01.2003 г.; скица от 04.09.2015 г.

На 12.05.2003 г. „Владимпекс“ ЕООД е прехвърлил в полза на „Лаудис билдинг“ ЕООД учреденото му право на строеж. На 26.01.2017 г. е вписан отказ на „Лаудис билдинг“ ЕООД в полза на „Владимпекс“ ЕООД от правото на строеж, придобито с договора от 12.05.2003 г.

По делото няма данни ответникът да е представил на „Софийска вода“ виза за проектиране или мотивирано предложение за допускане на инвестиционно проектиране; не е представен отказ на водоснабдителното дружество да съгласува проектиране на сграда за процесния парцел. С жалба от 14.03.2008 г. „Владимпекс“ ЕООД е заявил искане за изместване на каналния конектор, тъй като заради него „Софийска вода“ отказвала съгласуване на издадената виза за проектиране и проучване, което препятства строителството на предвидената сграда. С възражение от 17.05.2011 г. до главния архитект на район Лозенец срещу проекта за изменение на ПЗР е направено искане петното за застрояване да се измести на северозапад по приложено мотивирано предложение, за да не попада върху каналния колектор. Посочено е, че с новата план-схема на канализацията се предвижда изместване на колектора, но намеренията на суперфициаря са да започне строителство преди изместване на колектора.

Видно от констатациите на вещото лице Б. по единичната СТЕ, на скица от юни 2016 г. „Софийска вода“ е издала съгласувателно писмо, в което е посочено, че каналът е изключен от канализационната мрежа, поради което не е необходимо да се пази неговата цялост и сервитут.

Видно от основното заключение на тричленната СТЕ, в решение на СОС от 31.05.2012 г. е цитирано писмо от 12.12.2011 г., с което са представени съгласувателни писма от „Софийска вода“ за измененията в ПЗ от 2012 г. Според вещите лица това одобрение на ПУП от страна на „Софийска вода“ дава възможност на инвеститора да реализира строежа.

Констатацията, направена в т.3 на допълнителното заключение на тройната СТЕ въз основа на чертеж Ситуация М 1:500, част: Канализация на инвестиционен проект, одобрен на 14.08.2014 г., (кръстовището на [улица]и [улица]), че съществуващият уличен канал в процесния парцел се запазва и не подлежи на премахване, не съответства на представения по делото проект, видно от който обозначеният с кафява пунктирана линия канал, преминаващ през процесния парцел, е зачертан със знак „Х“, което съгласно легендата означава, че е обозначен съществуващ канал, който отпада. В етап едно на проекта е предвидено отклонение на този канал при Кл.5 ЛСК, след което в посоката на процесния парцел каналът е зачертан. По същия начин каналът е обозначен със зачертаване и в останалите представени по делото чертежи на проекта: част Отводняване и част Сборен план. Заедно с това видно от чертежите строителното петно, предвидено в застроителния план за процесния парцел, е разположено в крайната му северозападна част и не попада върху съществуващия канал. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.202 ГПК да обсъди допълнителното заключение заедно с представените проекти, а е възприел констатациите на вещите лица, въпреки че противоречат на официалните писмени доказателства. В резултат на това нарушение въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че преминаващият под повърхността на процесния парцел канал е представлявал обективна пречка за започване на строителство през целия период от учредяването на суперфицията до въвеждането в експлоатация на новия канализационен колектор през месец февруари 2017 г. Изводът е направен без да се съобрази установеното чрез представените проекти обстоятелство, че по застроителния план от 2012 г. строителното петно не е попадало върху канала. Разположението на строителното петно по одобрения на 31.05.2012 г. застроителен план е видно и от извадката от същия, приложена към заключението на единичната СТЕ (приложение 6).

По основателността на касационната жалба: решението е неправилно. Основателен е доводът, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил довода на ищеца в отговора му на въззивната жалба и свързаните с него писмени доказателства, че правото не строеж е погасено поради направения от „Лаудис билдинг“ ЕООД отказ от това право; не е обсъдил възраженията срещу защитната теза на ответника, че са съществували обективни пречки за започване на строителството.

Предявеният иск е за установяване несъществуването на право на строеж в лицето на ответника върху процесния парцел. Съгласно правната доктрина предметът на делото може да бъде отричано от ищеца право, характеризирано с основанието и петитума на иска въз основа на правната норма. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право не е възникнало или е погасено, ищецът не е длъжен да сочи юридическия факт с конкретни индивидуализиращи белези, от който такова право се поражда, респективно факта, от който правото се е погасило. Основанието на отрицателния установителен иск обхваща фактите, от които ответникът твърди, че произтича отричаното с исковата молба право, и фактите, на които ищецът основава възраженията срещу неговото съществуване. Петитумът представлява съдържанието на спорното право заедно с вида на търсената защита. Когато бъде уважен отрицателен установителен иск, претендираното от ответника право е отречено без оглед на конкретно правопогасяващо основание, а с оглед на всички възможни такива основания. /в този смисъл и мотивите към т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, приложими и по отношение на отрицателен установителен иск за погасено право на строеж относно характера на иска и обективните предели на СПН на решението/. При отхвърляне на отрицателен установителен иск силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е съдебно установил с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание.

С оглед изложените правни съображения въззивният съд не е изпълнил задължението си да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира самостоятелни правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. Не са обсъдени доказателствата, че ответникът е прехвърлил отстъпеното му право на строеж на „Лаудис билдинг“ ЕООД, което е извършило отказ от придобитото право на строеж, както и направените в тази връзка доводи на ищеца в отговора на въззивната жалба, че с вписването на отказа от правото на строеж суперфицията се погасява в полза на собственика на земята, включително и в случаите, при които правото е било прехвърлено на последващ приобретател и той се е отказал от него. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени.

В нарушение на материалния закон въззивният съд не е констатирал, че правото на строеж е погасено поради отказ от същото, а е приел, че с извършения от приобретателя „Лаудис билдинг“ ЕООД отказ правото на строеж се върнало в патримониума на ответника.

Правната последица от извършен отказ от ограничено вещно право е освобождаване на имота от учредената вещна тежест. Ако отказът от суперфицията е извършен преди изграждане на постройката в груб строеж, тогава правата на суперфициаря ще са погасени. Суперфицията се погасява в полза на собственика. С ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС се приема, че при уважаването на предявения от собственика на земята отрицателен установителен иск по чл.67 ЗС правото на строеж като погасено по давност ще се върне (в смисъла на иманентно притежавано право или правомощие на собственика на терена) в патримониума на собственика на земята. Същата е последицата от погасяването на правото на строеж на друго основание – поради отказ на суперфициаря или неговия правоприемник. Погасяването на правото на строеж винаги е в полза на собственика на земята. Като е направил различен извод, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че правото на строеж не е погасено по давност. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 36 от 30.03.2022 г. по гр.д. № 3209/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., правото по чл. 67 ЗС да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. При неспазване на този срок от суперфициаря собственикът на земята може да се позове на изтеклата давност като в този случай съдът, разглеждащ спора, следва да се произнесе откога в конкретния случай е започнал да тече срокът по чл. 67 ЗС и кога е изтекъл. При наведени доводи, че забавянето на строежа се дължи не на поведението на носителя на правото на строеж, а на действия или бездействия на собственика на земята или на трети лица, или на обективни причини, както и при доводи за спиране или прекъсване на давността на някое от основанията по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, съдът следва да отговори ясно и конкретно налице ли са периоди, през които 5-годишният срок не е текъл.

В случая ищецът е посочил в отговора си пред въззивната инстанция, че нито издадените визи за проучване и проектиране, нито съществуващия в имота уличен канал са били обективна пречка за извършване на строителството. Развил е доводи, че скиците от 16.04.1999 г., 21.12.2000 г. и 17.01.2003 г. са били издадени по действащия регулационен план, одобрен със заповеди от 1989 г. и 1995 г. като е сочил, че планът от 1999 г. е влязъл в сила едва на 06.08.2003 г. Посочил е, че суперфициарят не е проявил активност за изместване на уличния канал, а във възражение от 17.05.2011 г. е изразил становище, че ще се съобрази със съществуващото му местоположение, тъй като намерението му е да започне изпълнение на инвестиционните си намерения. Действия в тази насока не били предприети.

Тези доводи не са обсъдени от въззивния съд. При преценката налице ли е забавяне по причина извън поведението на суперфициаря следва да се съобрази както характера на пречките, така и проявената от последния активност за преодоляването им с оглед поетите по договора за суперфиция задължения.

Неправилен и необоснован е изводът за наличие на пречки за започване на строителството до 13.02.2017 г., когато е въведен в експлоатация новият централен колектор. Давността за погасяване правото на строеж започва да тече от възникване на фактическата възможност за реализирането му, изразяваща се в осигуряване на строителни книжа и фактическото получаване на достъп до имота за суперфициаря. В случая няма спор, че снабдяването със строителни книжа е задължение на самия суперфициар, както и че същият е получил достъп до имота. Доказателства за отказа на „Софийска вода“ да съгласува визата за проектиране не са представени. Видно от данните по делото, представеното от страна на „Софийска вода“ положително становище за измененията на ПУП през 2012 г. е давало възможност на инвеститора да реализира строежа. Заедно с това, по плана от 2012 г. строителното петно не е попадало върху преминаващия под повърхността канал, следователно същият не е представлявал пречка за извършване на строителството.

Необоснован и в противоречие с доказателствата е изводът на въззивния съд, че издадените скици през периода 1999-2003 г. не били съобразени с актуалния регулационен статут на имота и едва издадената на 09.02.2015 г. скица била съобразно действащия регулационен план. Видно от заключенията по единичната и тройната СТЕ и поясненията, направени от вещите лица в съдебното заседание при приемането на заключенията, всички скици за имота са издавани по действащия към момента регулационен план. Извън горното фактът на издаване на грешна или неактуална скица не е обстоятелство, което може да се приеме за пречка за извършване на строителство по отстъпеното право на строеж.

Накрая следва да се посочи, че дори съществуващият още към датата на отстъпване правото на строеж канал да е съставлявал обективна пречка за извършване на строителство в парцела, ответникът не установи да е проявил своевременно активност и настойчивост за преодоляването на тази пречка. Първото действие в тази посока е предприето едва през 2008 година, почти десет години след сключване на договора за учредяване право на строеж. Ето защо следва да се приеме, че не обективни пречки, а бездействието на суперфициаря е станало причина за неосъществяване на строежа и погасяване на учреденото ограничено вещно право. При съобразяване с определения с анекса краен срок за започване на строителство, правото на строеж е погасено, считано от 01.01.2009 г.

По делото не са установени основания по чл. 115 ЗС и чл. 116 ЗС за спиране или прекъсване на давностния срок, нито е установено собственикът на земята недобросъвестно да е създавал пречки за реализирането на правото на строеж, поради което следва да се приеме, че давностният срок е изтекъл и правото на строеж, предоставено в полза на „Владимпекс“ ЕООД, не съществува, тъй като е погасено по давност. Независимо от горния извод се констатира погасяването на правото на строеж на 26.01.2017 г. поради вписан от приобретателя отказ, както се посочи по-горе.

Въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния и процесуалния закон. Обжалваното решение, с което е отменено решение от 18.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 6138/2017 г. по описа на СГС, и е отхвърлен предявеният от „Софийски имоти“ ЕАД отрицателен установителен иск срещу „Владимпекс“ ЕООД, че учреденото от Столична община в полза на „Владимпекс“ ЕООД право на строеж върху УПИ №... , общ., отреден „за КОО", с площ от 748 кв.м., кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша“, не съществува, следва да бъде отменено на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като по отношение на „Владимпекс“ ЕООД се признае за установено, че учреденото му с Договор № РД-56- 2102/16.10.1998 г. право на строеж върху УПИ №... с площ от 748 кв.м., кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша“, не съществува.

Касаторът следва да понесе всички направени от насрещната страна разноски: 1418 лева за първоинстанционното производство, по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанция и 288,18 лева заплатена държавна такса в касационното производство – общо 2106,18 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 492 от 18.04.2023 г. по гр.дело № 1486 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Софийски имоти" ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК], срещу „Владимпекс“ ЕООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 67 ЗС, че „Владимпекс“ ЕООД не притежава право на строеж върху собствения на ищеца “Софийски имоти" ЕАД недвижим имот, находящ се в [населено място] и представляващ урегулиран поземлен имот УПИ №... , общ., отреден „за КОО", с площ от 748 кв.м., кв.23 по действащия план на м.НПЗ „Хладилника Витоша“, а по предходен план: УПИ №... – „за СГО и мебелна къща“, квартал 1а, поради погасяването по давност на правото на строеж, учредено с Договор № РД-56- 2102 от 16.10.1998 г., вписан с вх. № 20519 от 09.11.1998 г., том XV, № 53, имотна партида № 925521 по описа на Служба по вписванията при СРС и поради отказ от правото, извършен с декларация Акт № 33, т.І, рег.№ 2559, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх.рег.№ 3051, Акт № 172, т.І, дело № 1797, дв. вх.рег. № 2921 от 26.01.2017 г.

ОСЪЖДА „Владимпекс“ ЕООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] да заплати на “Софийски имоти" ЕАД, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 2106,18 (две хиляди сто и шест 0,18) лева - разноски за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.