Възлагане на неподеляемо жилище и доказване липсата на друг имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София, 12.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Никова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1469 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 356 от 17.12.2019г. по гр.д. № 734/2019г. на Добрички окръжен съд, с което е отменено решение № 65 от 09.05.2019г. по гр.д.№ 577/2017г. на Каварненски районен съд в обжалваната част, касаеща извършването на делбата по чл.349, ал.2 ГПК и вместо това е постановено изнасяне на публична продан на съсобствения недвижим имот - поземлен имот в [населено място] с идентификатор *** с площ 1429 кв.м., заедно с първия етаж от многофамилна жилищна сграда, построена в имота, който е застроен на 132 кв.м., както и на пет други сгради, построени в имота, от които една сграда за обитаване и четири стопански сгради, подробно описани в решението, като получената при публичната продан сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: за Т. Д. С. 5/12 ид.ч., за С. Д. С. 5/12 ид.ч. и за Н. П. С. 2/12 ид.ч.

Касационно обжалване е допуснато по жалбата на съделителите Т. Д. С. и С. Д. С.. Те считат, че делбата следва да се извърши чрез поставяне в дял по чл.349, ал.2 ГПК в полза на първата жалбоподателка, както е постъпил първоинстанционния съд. Предпоставките за това възлагане според тях са налице, тъй като претендиращата възлагане е декларирала, че не притежава друг жилищен имот и това твърдение не е оспорено от насрещната страна, нито са налице доказателства, опровергаващи това изявление.

Ответницата по жалбата Н. П. С. я оспорва.

Касационното обжалване, допуснато с определение № 434 от 15.10.2020г., е на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства и по-конкретно на тези, установяващи изискването съделителят да не притежава друго жилище, при предявена от него претенция за поставяне в дял по чл.349, ал.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по делба във фазата по извършването й. Делбата е допусната между С. Д. С., Т. Д. С., двамата с дял по 5/12 ид.ч. и Н. П. С. с дял 2/12 ид.ч на поземлен имот в [населено място], заедно с жилище на първи етаж от построената в имота многофамилна жилищна сграда, както и лятна кухня, гараж и три стопански сгради. Делбеният имот е бил собственост на общия наследодател С. Д. П., починал 1965г., наследен от съпругата си Н. П. П. и децата си Д. П. и П. П.. Между тези наследници е извършена делба през 1984г., при която поземленият имот и жилищната сграда са останали съсобствени между съпругата Надежда с дял 1/3 и сина Д. с дял 2/3, а синът П. е получил парично уравнение. Д. П. е починал 1996г. и е наследен от настоящите съделители-ищци Т. Д. и С. Д. и от съпругата си С.. Н. П. П. - съпруга на общия наследодател е починала 1999г. и е наследена от сина си П. С. П. и дъщеря си И. П. Н.. Синът П. е починал 2005г. и негов наследник е ответницата Н. П. С. заедно със съпругата му С. П.; последната е дарила своята 1/12 ид.ч. на дъщеря си Н. С.. И. П. Н. е продала през 2004г. своята 1/6 ид.ч. на майката на ищците С. П.. Последната е починала 2005г. и е наследена от двамата ищци.

Проследявайки този начин на възникване на съсобствеността, при който чрез сключения договор за продажба е налице прехвърляне на права от едно наследствено коляно на друго, то съдът е приел, че на съделителите Т. С. и С. С. /които принципно са от едно коляно/, не може да бъде разпределен общ дял, без изричното им съгласие, а те изрично са се противопоставили на такъв начин на извършване на делбата.

По-нататък съдът е изтъкнал, че от делбения имот не могат да се образуват три дяла - за всеки съделител по един. Поради това е пристъпил към разглеждане на предявената от Т. С. възлагателна претенция по чл.349 ал.2 от ГПК и е счел, че тя не е доказала, че не притежава друго жилище. Приел, че притежаваните от нея идеални части от друг жилищен имот не са пречка за възлагането, но твърдението за липса на друго жилище, обективирано в нотариално заверена декларация, не е достатъчно. Декларацията е оспорена от насрещната страна и тежестта за доказване на декларираното е на декларатора, който следва да установи декларираните отрицателни фактически твърдения по косвен път с доказването на съвкупност от положителни факти. В тази насока съдът се е позовал на практиката по решение №143/08.02.2017г. по гр.д.№1693/2016г. на II г.о. на ВКС. В случая, след заявеното оспорване на твърдението, че не притежава жилище, съделителката не е ангажирала никакви доказателства в негова подкрепа. Така, според съда, тя не е доказала наличието предпоставката по чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане.

Въз основа на горното Добрички окръжен съд е постановил изнасяне на неподеляемия имот на публична продан

По основанието за касационно обжалване.

Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, израз на която са посочените от касатора решения, включително Решение № 270 от 19.02.2015г. по гр.д. № 7175/2013г. на ІV г.о., че съдът при решаване на спора, е длъжен да обсъди всички относими доказателства, в тяхната съвкупност и въз основа на тази комплексна преценка да обоснове изводите си. Възприемането на извод, че определен правнорелевантен факт е недоказан, без да са взети предвид всички събрани доказателства, касаещи този факт, обуславя неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдопроизводствените правила.

По касационната жалба .

Решаващият извод на Добрички окръжен съд за отхвърляне възлагателната претенция на Т. С. е базиран на възприетото от съда недоказване от нейна страна, че отговаря на законовото изискване да не притежава жилищен имот. Този извод съдът е направил едностранчиво, без да обсъди всички налични данни и доказателства по делото, относими към това законово изискване. Съдът правилно се е позовал на практиката по Решение № 143 от 08.02.2017г. по гр.д. № 1693/2016г. на ІІ г.о., според което ако представена от съделителя декларация за установяване на отрицателното условие за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК бъде оспорена, то негова е тежестта да докаже декларираните обстоятелства; както и че доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти/ индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. В случая при обсъждане на всички относими доказателства се налага извод, че такова доказване от страна на претендиращата съделителка Т. С. е извършено. При предявяване на претенцията по чл. 349, ал.2 ГПК Т. С. е представила нотариално заверена декларация, че не притежава самостоятелно жилище и че към датата на откриване на наследствата на двама родители е живяла в процесното жилище; представила е и удостоверение от Службата по вписванията в гр. Каварна за вписванията на нейно име в периода 1997 - 2018г., от която не се установява притежанието на жилищен имот. Съделителката Н. С. е заявила, че декларацията е некоректна, тъй като има информация, че Т. и брат й са получили по наследство къща в [населено място], [община]; поискала е издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни притежава ли Т. С. имот на територията на Република България. Това удостоверение е издадено и в резултат на него е представена справка от Служба по вписвания гр. Варна, която отразява вписванията спрямо лицето в цялата страна. От справката се установява, че Т. С. е собственик заедно със С. С. на поземлен имот с едноетажна жилищна сграда в [населено място], т.е. че притежава 1/2 идеална част от този жилищен имот. Пред въззивния съд Т. С. е представила нова декларация с нотариална заверка на подписа от 15.08.2018г., че не притежава право на собственост върху самостоятелно жилище.

Добрички окръжен съд изрично не е обсъдил изрично нито справката от Службата по вписванията в гр. Каварна, нито справката от Службата по вписвания в гр. Варна, а последната отразява вписванията спрямо лицето за имотите на територията на цялата страна. Въпреки това, съдът явно е възприел, че Т. С. притежава идеална част от жилищен имот, защото е изложил съображения, подкрепени и със съдебна практика, че притежаването на идеална част от жилище не е пречка за възлагането.

При горните данни изводът на съда, че съделителката Т. С. не е доказала непритежаването на жилище в страната, е направен в нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. При оспорване на представената имотна декларация претендиращата съделителка носи тежестта да докаже истинността на декларираното. Декларираният факт е отрицателен - непритежание на жилище. Начините да бъде доказан този отрицателният факт са: първо, посредством официални документи, които потвърждават този деклариран от страната факт и второ, посредством верига от положителни факти, които водят до единствен и несъмнен извод, че отрицателният факт е осъществен. По делото е осъществен първият начин на доказване - приложените официални документи - справки от Службата по вписванията, потвърждават твърденията на съделителката в декларацията за непритежаване на жилищен имот.

Следователно, налице са законовите предпоставки на чл. 349, ал.2 ГПК за поставяне на неподеляемия жилищен имот в дял на Т. С.. Тя е живяла в имота към момента на откриване на наследствата на двама наследодатели /факт, по който не се спори; повдигнатото едва в писмената защита пред настоящата инстанция оспорване е несвоевременно/ и не притежава друго самостоятелно жилище /факт, който е установен от обсъдените по-горе декларации и справки/. Обект на възлагане е допуснатата до делба жилищна сграда с идентификатор *****, заедно с поземления имот, върху който тя е построена и обслужващите постройки в него.

При горните изводи постановеното въззивно решение, с което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново за уважаване на предявената от Т. С. претенция за поставяне на имота в неин дял на основание чл. 349, ал.2 ГПК със съответните последици от това - заплащане на парично уравнение на двамата останали съделители според пазарната оценка на дяловете им. Установената по делото пазарна цена на делбения имот е 124 390лв. С оглед дяловете на страните в съсобствеността Т. С. дължи на Н. П. С. за нейните 2/12 ид.ч. сумата 20 732лв., а на С. Д. С. за неговите 5/12 ид.ч. сумата 51 829 лв.

Съгласно чл.355, пр.1 ГПК върху стойността на дяловете си съделителите дължат 4% държавна такса както следва: Т. С. и С. С. по 2073 лв., а Н. С. - 830 лв.

По разноските. Предвид уважаването на касационната жалба касаторите имат право на сторените разноски за настоящето производство, които възлизат на 4233 лв. видно от представения списък по чл. 80 ГПК

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 356 от 17.12.2019г. по гр.д. № 734/2019г. на Добрички окръжен съд в обжалваната част по извършването на делбата и вместо него постановява:

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т. Д. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], област Добрич, [улица] на основание чл. 349, ал.2 ГПК следния недвижим имот: Поземлен имот в [населено място], [община], с идентификатор *** по КК и КР на селото, с площ 1429 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване - ниско застрояване, номер по предходен план: 555, кв. 47, парцел ІІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, заедно с построените в имота: 1/ сграда с идентификатор **** , застроена на 132 кв.м., представляваща първи етаж от жилищна сграда с идентификатор ****, с предназначение многофамилна жилищна сграда; 2/ сграда с идентификатор **** , застроена на 18 кв.м., на един етаж, с предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3/ сграда с идентификатор **** , застроена на 46 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда; 4/ сграда с идентификатор **** , застроена на 30 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, 5/ сграда с идентификатор **** , застроена на 25 кв.м. на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда и 6/ сграда с идентификатор **** , застроена на 6 кв.м. на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, ПРИ УСЛОВИЕ , че в шестмесечен срок от влизане в сила на решението заплати на С. Д. С. , ЕГН[ЕИК], от [населено място],[жк], №23, вх.А, ет.1, ап.1 сумата 51 829 /петдесет и една хиляди осемстотин двадесет и девет/ лева и на Н. П. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 20 732 /двадесет хиляди седемстотин тридесет и два/ лева, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК съделителите да заплатят държавни такси по сметка на Върховния касационен съд, както следва: Т. Д. С. - 2073 лв., С. Д. С. - 2073 лв. и Н. П. С. - 830 лв.

ОСЪЖДА Н. П. С. да заплати на Т. Д. С. и С. Д. С. сумата 4233 /четири хиляди двеста тридесет и три/ лева разноски по делото пред Върховния касационен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: