Окончателна присъда за домашно насилие и убийство на баща

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 508

гр. София, 20.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Камелия Николова разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 753 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Добрич и жалба на защитника на подсъдимия А. срещу решение № 75 от 03.07.3025 г. по в.н.о.х.д. № 93/2025 г. на Варненския апелативен съд.

С протеста е оспорена справедливостта на определеното при въззивната намеса наказание, като се настоява, че то не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК. Поискана е отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед утвърждаване на определеното от първостепенния съд наказание доживотен затвор.

В жалбата на защитника на подсъдимия са изложени аргументи, предназначени да обосноват наличието на всяко от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, съпътствано с искане за смекчаване на наложеното наказание до абсолютния минимум за престъпленията по чл. 116, ал. 1 НК или за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура аргументирано изразява несъгласие с подадения протест. Противопоставя се и на уважаването на касационната жалба, излагайки конкретни съображения.

Защитникът на подсъдимия пледира за отхвърляне на протеста и за уважаване на подадената от него касационна жалба .

Подсъдимият в своя защита настоява, че фактите по делото обосновават прилагане на чл. 119 НК или на чл. 118 НК. В последната си дума отново моли да бъде променена правната квалификация на извършеното от него престъпление към по-лека.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда от 16.01.2025 г., постановена по НОХД № 215/2024 г., състав на Добричкия окръжен съд е признал подсъдимия Т. С. А. за виновен в това, че на 03.08.2023 г., в с. З., общ. Т., ул. "П." № ** умишлено умъртвил баща си С. А. Ю., като убийството е извършено с особена жестокост и при условията на домашно насилие, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т.т. 3, 6 и 6а вр. чл. 115 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален режим. Зачетено и приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, както и периодът, в който по отношение на него е бил прилаган домашен арест. На осн. чл. 40, ал. 4 НК съдът е постановил при изтърпяване на наказанието спрямо А. да се прилагат съответните медицински грижи. Извършено е разпореждане с веществените доказателства по делото и с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия е възложено заплащането на направените по воденето му разноски.

При упражнен по жалба на защитника на подсъдимия инстанционен контрол и с решение № 75 от 03.07.2025 г. по ВНОХД № 93/2025 г. на Варненския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието доживотен затвор е заменено с лишаване от свобода за срок от осемнадесет години, смекчен е и първоначалният режим за неговото изтърпяване в строг. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Както протестът, така и жалбата срещу въззивния акт са неоснователни.

Фактическата картина на инкриминираните събития е изведена след извършен от предходните инстанции обективен и точен анализ на доказателствата. Изводите им в това отношение са формирани не при пренебрегване на установени чрез обясненията на подсъдимия факти, а при добре обоснован отказ да се доверят на източника на тези факти. Съблюдавайки изискването на чл. 14, ал. 1 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съдилищата са съпоставили твърденията на подсъдимия с останалите информационни източници по делото – свидетелски показания, експертни заключения и протокол за освидетелстване на Т. А.. По този начин е проверена възможността подсъдимият да е бил нападнат физически от своя баща по начина, който е описал, а именно чрез нанасяне на повалил го на терена юмручен удар в лявото слепоочие, нанасяне на юмручен удар в сърдечната област, скачане с крака върху гърдите му и замахване с нож от страна на жертвата, наранило едната му ръка. Съобразена е липсата на находки на порезно нараняване по някоя от ръцете на Т. А., както и следи от физическо въздействие в областта на гръдния му кош и главата му, включително в слепоочните му области, които да потвърдят настояването за упражнено над самия него физическо насилие от жертвата. Единствените наранявания по организма му са тези по гърба на дясната му длан и пръстите на дясната му ръка, добре съответстващи като естество и локализация да са били получени по механизма на нанасяне със същата ръка и с голяма сила на серия юмручни удари, следи от каквито са установени по лицето и главата на жертвата. Находките от тези наранявания могат да обяснят и наличието на следи от кръв на подсъдимия върху металната част на ножа, с който е извършено убийството. Заслужаващ подкрепа, поради обективното негово съответствие с доказателствата, е съдебният извод, че наличието на епителни клетки от починалия върху дръжката на ножа, с който са нанесени фаталните за живота му наранявания, е обяснимо с факта, че този нож е бил част от домакинското оборудване на дома му и с него той е боравел в ежедневието си.

За да отхвърлят възможността поведението на подсъдимия да е било следствие от предприето срещу него нападение от жертвата, съдилищата правилно са отчели и доказателствата за предшестващите отношения между двамата, съответно фактът, установен чрез редица свидетелски показания, обсъдени и аргументирано кредитирани с доверие, че приживе Ю. е живял в условия на системен тормоз – психически и физически от страна на подсъдимия, очевидци на който са ставали жители на селото, възприемали непосредствено не само вербалните агресивни изблици на А., но и негови прояви на физическо насилие над баща му. Съобразени обективно са гласните доказателства, че приживе Ю. е бил добър, кротък, смирен човек, неспособен да се самозащити срещу сина си, от когото е изпитвал страх. Съобразен е и факта, че преди смъртта си С. Ю. нееднократно е търсел институционална защита срещу подсъдимия, като престъплението е извършено в условията на действие на издадена от съда заповед за временната му защита в рамките на образувано по негово искане производство по Закона за защита от домашно насилие.

Неукорима от процесуална гледна точка е преценката на въззивния съд, че решаването на въпросите относно деянието не би могло успешно да се постигне чрез обясненията на подсъдимия и като се има предвид явния конфликт, в който са твърденията му, че в процесната сутрин се е намирал в критично здравно състояние и е изпитвал страх за живота си поради физически прояви на заболяванията, от които е страдал – от една страна и реализираното от него поведение спрямо баща му по нанасяне на тежък побой с ръце и на поредица от девет прободни наранявания с нож в областта на шията – от друга страна.

Поради всичко това отричането на възможността инкриминираните събития да са протекли по описания от подсъдимия начин не е основано на произволна преценка на доказателствата, пренебрегваща неговите обяснения, а представлява съдебен извод, формиран при спазване на всички процесуални правила, гарантиращи достоверността му.

Искането на подсъдимия за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с квалифициране на поведението му по чл. 118 НК или по чл. 119 НК не може да бъде удовлетворено в никоя от насоките му, първо, защото не съответства на установените факти по делото. Тези факти не дават основание да се обсъжда формиране на умисъла на подсъдимия в състояние на силна психична възбуда, предизвикана по начина, указан в чл. 118 НК първо поради отсъствие на изискваното от този законов текст провокиращо неправомерно поведение на жертвата. От друга страна, твърдението на подсъдимия, че след като, уплашен за живота си, е успял да вземе ножа от ръцете на своя баща и по-нататък не помни какво се е случило, е опровергано от съдебно-психиатричната и психологична експертиза. Тази експертиза не е установила по времето на престъплението той да се е намирал в особено психично състояние с характеристиките на това, което има предвид посочената разпоредба, съответно, съзнанието му да е било овладяно от чувства дотолкова, че възможностите му за рационално мислене, за вземане на правилни решения и за ръководене на постъпките да е била ограничена по начина, който има предвид разпоредбата на чл. 118 НК.

Немислимо от правна страна е квалифициране на деянието на подсъдимия и като убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Преди всичко, както вече бе посочено, липсват фактологически основания за обмисляне на такава възможност. Въззиввият съд не е установил доказателства за това подсъдимият да е бил провокиран чрез предприето от жертвата нападение срещу него, което да е изисквало незабавна реакция по неутрализирането му, защото е създавало непосредствена опасност за здравето или за живота на А.. Всъщност, основания да се възприеме тази правна квалификация не се съдържат и в обясненията на подсъдимия, защото от момента, в който според твърденията му, той е отнел ножа от ръцете на жертвата, за него нападението би трябвало да е било прекъснато, съответно, опасността от увреждане би трябвало да е била елиминирана и от тук-нататък отбрана не би трябвало да е било нужна. Съответно, в момента, когато подсъдимият е нанесъл поредицата от прободно-порезни наранявания в областта на шията на жертвата не са съществували условията на неизбежна отбрана, дори фактическата картина на събитието на престъплението да бе доказано тази, която е описал подсъдимия.

Правно немислимо е прилагането на квалификацията по чл. 119 НК към деянието на подсъдимия и по друга причина. Това деяние е извършено чрез нанасяне на множество удари с различни средства в жизнено важни области от организма – главата и шията. Касае се за удари, нанесени с голяма сила и интензивност, като за една част от тях е било ползвано средство с висок увреждащ здравето и живота потенциал, каквото средство е представлявал ползваният от подсъдимия кухненски нож с дължина на острието 10 см. Според СППЕ в момента на нанасянето на тези удари са липсвали ограничения пред субективните възможности на подсъдимия да осмисли особената жестокост, с която действа спрямо жертвата. Целта на такова поведение очевидно не е била отблъсване на нападение в собствена защита, а представлява единствено израз на отношението на подсъдимия към С. Ю..

Касационната проверка не потвърждава и претенциите за явна несправедливост на определеното чрез въззивната намеса наказание, било то поради негова прекомерна завишеност или поради необоснованото му смекчаване.

Поначало всяко престъпно посегателство е израз ако не на трайно формирано, то поне на моментно незачитане на установения в страната правов ред и на морала в обществото, като с всяко престъпление се пристъпват правни и морални норми, насочени към регулиране на живота в общност. Затова констатацията на прокурора, че деянието на подсъдимия е израз на неуважение към установения в страната правов ред и морала не насочва към особености на извършеното, отличаващи го от обичайните случаи на убийство с конкретната квалификация и не определя радикално различно ниво на обществената му опасност спрямо тези случаи, за да бъде преценено престъплението като отговарящо на изискването на чл. 38а, ал. 2 НК за изключителна тежест.

Несъстоятелни са и аргументите на прокурора, свързани с обекта на посегателство. Обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на живота на конкретен човек са непосредствен обект на всяко убийство. Инкриминираното деяние не надхвърля това положение със засягане на живота на повече от едно лица. Няма други особености в обекта на посегателство, които да отличат случая с изключителна тежест в рамките на възприетата правна квалификация, било поради наличие на няколко жертви или поради лишаване от живот на лице в беззащитно или в безпомощно състояние, напр. Налице е като особеност на случая единствено разширяване на непосредствения обект, доколкото са засегнати и семейните отношения в аспекта на най-близката родствена връзка, която може да съществува – тази между родител и рожден син. Но този факт е послужил като основание за квалифициране на извършеното по чл. 116, ал. 1, т. 3 НК.

Доколкото изключителната тежест на престъплението е характеристика, която има отношение към индивидуализацията на наказанието, тя не може да бъде преценявана от гледище на съставомерни обстоятелства. Затова аргументите на прокурора, свързани с това, че жертвата е баща на подсъдимия, че деянието е демонстрация на неуважение към „родовите кръвни връзки, към семейните устои“ са неотносими към преценката за изключителна тежест на престъплението, защото имат отношение към правната квалификация.

По същата причина неотносим към преценката за изключителна тежест на престъплението е аргументът на прокурора, че приживе и в продължение на години С. Ю. е бил подлаган на домашно насилие, упражнявано от подсъдимия и в постоянен страх от него. Тези обстоятелства имат отношение към характеристиката на елемент от състава на престъплението – „в условията на домашно насилие“, както този елемент е бил дефиниран от закона към датата на престъплението. Според чл. 93, т. 31 НК (редакция, ДВ, бр. 19/2019 г.) престъплението е извършено "в условията на домашно насилие", ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права …“ Тази част от дефиницията предполага преценка на обстановката, в която жертвата е била поставена преди самото деяние и в условията на която и като продължение на едно предшестващо създадено състояние на упражняване на физическо, психическо и пр. въздействие е било извършено престъплението. Изискването за системност според утвърденото в съдебната практика разбиране предполага най-малко три прояви като израз на изградена устойчивост и трайност в поведението на дееца. В настоящия случай актът на физическо въздействие, чрез който е осъществено изпълнителното деяние, е представлявал поредна проява на едно установено през годините и многократно (много повече от три пъти) повтаряло се поведение на подсъдимия по упражняване на психически и физически тормоз над родния му баща.

В протеста декларативно посочен като аргумент за особена тежест на престъплението е механизмът на неговото извършване. Отсъства обаче излагане на каквито и да е конкретни съображения, които биха могли да откроят начина на извършване на конкретното убийство от обичайните случаи на престъпления с квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК. Такива съображения не би и могло да бъдат изтъкнати, защото липсват установени от съдилищата факти за проявена прекомерна, изключителна бруталност при убийството на С. Ю..

Споменатата в протеста характеристика за подсъдимия, изготвена от полицейски инспектор и съдържаща данни за съставени срещу Т. А. актове за установяване на административни нарушения по ЗМВР, по УБДХ и по наредба на местната община не би могла да служи като обективен източник на данни за личността на подсъдимия, отличаващи я с изключително ниво на обществена опасност. Пълната липса в характеристичната справка на каквато и да е информация за времето, когато съответните деяния са били извършени и са били санкционирани, за тяхното естество, за това дали извършеното санкциониране е станало окончателно и евентуално кога, правят тази справка лишена от полезно съдържание.

Като аргумент за изключителна тежест на престъплението в протеста е посочено наличието на три квалифициращи признака на извършеното престъпление. Такъв факт без съмнение завишава обществената опасност на деянието, способен е да характеризира и личността на дееца. Но не е достатъчен, за да бъде преценено престъплението като изключително тежко. Този факт, както и склонността на подсъдимия към прояви на гняв и агресия и към други хора, не само към баща му, са отчетени при определянето на срочно лишаване от свобода над минималния законоустановен размер. В тази връзка справедливо въззивният съд е съобразил, че се касае за прояви, обусловени и в голяма степен улеснени от установените по експертен път болестни отклонения от нормалното психично здраве при подсъдимия. Касае се за трайно психично състояние, което е било ключов фактор за антисоциалните изяви на подсъдимия и в значителна степен е улеснило мотивацията му за извършване на престъплението. Недоброто здравното състояние (психично, а и физическо) на подсъдимия, наред с останалите данни по делото за съпътствалите изграждането му неблагополучия в социалната му реализация, са намерили справедлив израз в решението на въззивния съд да избере по-лекото по вид наказание, сред алтернативно предвидените за престъпленията по чл. 116, ал. 1 НК, а именно лишаване от свобода, което, отмерено за срок от 18 години съответства напълно на данните за личността на подсъдимия и на тежестта на извършеното от него престъпление

Неоснователно е и искането на адв. Г. за допълнително смекчаване на наказанието чрез определянето му в минималния законоустановен за престъпленията по чл. 116, ал. 1 НК размер. В жалбата не са формулирани конкретни съображения в полза на това искане, които да бъдат подложени на съдържателно обсъждане по касационен ред. Затова във връзка с него може единствено да се отбележи, че при отмерването на срочното лишаване от свобода са съобразени всички обстоятелства, имащи значение за справедливостта на наказанието. Съобразен е смекчаващият вината и отговорността характер на отклоненията от нормалния здравен статус (физически и психичен) на подсъдимия и липсата на предхождащо престъплението негово осъждане. Правилно са отчетени като отегчаващи обстоятелства липсата на съществен мотив за извършеното посегателство, както и наличието на три квалифициращи обстоятелства, но не и интензитета на упражненото насилие, макар и упоменат с уговорката, че е преценяван извън квалификацията „с особена жестокост“. Поведението на подсъдимия по интензивно нанасяне на удари по жертвата, първо с юмруци, а след това и с нож, както и тяхната сила, са обстоятелства, които се обхващат от квалификацията на убийството като извършено с особена жестокост. Дългогодишното домашно насилие, на което е бил подложен приживе С. Ю., проявите на което са надхвърляли многократно изискуемия за квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6а НК минимум, както и фактът, че убийството е извършено при действието на издадена от съда заповед за защита на Ю. са все фактори, утежняващи отговорността на подсъдимия и изискват съобразяване при преценката относно справедливостта на определеното с въззивната намеса наказание.

Що се касае до настояването на защитата, че въззивният съд не е отчел като част от смекчаващите обстоятелства направено от подсъдимия самопризнание по делото, следва да се отбележи, че поначало самопризнанието се третира в съдебната практика като смекчаващ отговорността фактор. В случая е безспорен фактът, че след престъплението подсъдимият сам е сигнализирал органите на полицията, макар и не с пълно признание за случилото се между него и баща му, впоследствие в хода на наказателното производство е давал обяснения по обвинението. Чрез тези обяснения той е упражнил правото си на лична защита, като съдебната преценка и на двете предходни инстанции е, че те съдържат компонент на вярно и такъв на неистинно възпроизвеждане на релевантни обстоятелства. Ролята им при това положение не е възможно да бъде определена като решаваща за изясняването на фактологията по случая, още повече като се има предвид наличието и на други информационни източници. Поради това относителната тежест на факта на дадените обяснения, както и на направеното от подсъдимия съобщение до органите на полицията за възникнал в процесната сутрин скандал между него и баща му не дават основания за допълнително смекчаване на санкцията.

С оглед на така констатираното отсъствие на претендираните от страните касационни основания при постановяването на оспореното въззивно решение и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 03.07.3025 г. по в.н.о.х.д. № 93/2025 г. на Варненския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.