Недопустимост на съдебно решение, постановено спрямо починала страна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60096

гр. София, 26.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3869 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. К. от САК, против въззивното решение № 1011от 6.02.2020 год. по гр. д. № 11196/2018 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 6.12.2016 год. и решение от 23.01.2018 год. за поправка на очевидна фактическа грешка, двете постановени по гр. д. № 14790/2007 год. на Софийския районен съд.

С първото са изнесени на публична продан подробно описаните четири земеделски имота в землището на [населено място]: нива от 0.270 дка, м. „Я.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, нива от 2.900 дка, м. „Т.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне, нива от 5.520 дка, м. „Г. гьол”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне и нива от 3 дка в м. „С.”, представляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на [населено място], при подробно посочените граници на всеки от имотите. Постановено е получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, съобразно посочените квоти в съсобствеността, а именно: 2/3 ид. ч. за Ц. П. Г., по 1/24 ид. ч. за С. Д. С., за В. Д. Б., за Н. Н. П., починал в хода на производството и заместен от наследниците му по закон – Д. Й. П. и Г. Н. Т., и последната починала и заместена от наследниците й Й. Н. Т., И. В. Ч. и А. Й. Т., за М. Н. П., починала в хода на производството и заместена от наследниците й К. З. Т. и Т. З. Т., 2/24 ид. ч. за В. Г. Б., по 1/72 ид. ч. за Н. Г. Г., за П. Г. П., за Е. Г. С., по 1/108 ид. ч. за Р. Д. М., за П. П. Г. и за Н. П. К., по 1/144ид. ч. за Г. К. Г. и за Р. К. Г., като всеки от съделителите е осъден да заплати съответната държавна такса.

С второто решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в собственото име на една от съделителките.

Подадената срещу горното въззивно решение от съделителката Ц. П. Г. касационна жалба е върната с влязло в сила определение № 86 от 18.05.2021 год. по настоящето дело, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касаторът П. Г. П. поддържа становище за неправилност, евентуално недопустимост на въззивното решение, като иска неговата отмяна.

Ответниците по касация не са взели становище по жалбата.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора в подадената касационна жалба и въз основа данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 129 от 29.03.2021 год. на настоящия състав на ВКС за проверка на допустимостта му с оглед постановяването му по отношение на починала страна.

Въз основа на данните по делото се установява следното: С влязло в сила решение от 26.10.2009 год., поправено с решение от 12.06.2012 год., постановени по гр. д. 14790/2007 год. СРС, е допусната съдебна делба на четирите земеделски имота в землището на [населено място] между Ц. П. Г., Н. Н. П., М. Н. П., Ф. П. Г., Н. П. К., В. Г. Б., В. Г. Б., С. Д. С., П. Г. П., Е. Г. С., Н. Г. Г., Г. К. Г., Р. К. Г., В. Д. Б. и П. П. Г..

След допускане на делбата в хода на производството са починали Ф. П. Г., заместена от наследника й Р. Д. М., В. Г. Б., заместена от В. Г. Б., Н. Н. П., заместен от наследниците му по закон – Д. Й. П. и Г. Н. Т., и последната починала и заместена от наследниците й Й. Н. Т., И. В. Ч. и А. Й. Т.; на мястото на починалата М. Н. П. са конституирани наследниците й К. З. Т. и Т. З. Т., а на мястото на починалата на 7.02.2017 год. съделителка Е. Г. С. са конституирани наследниците й по закон – П. Д. Т. и Т. Д. Т.. Определението за конституирането им е от 11.08.2020 год., т. е. след провеждането на устните състезания в откритото заседание пред въззивия съд на 9.12.2019 год. и след постановяване на въззивното решение на 6.02.2020 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2, изр. 2 ГПК в случай на смърт на някоя от страните /ал. 1, т. 2/, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС – когато страната е починала след приключване на устните състезания не е налице пречка да се постанови решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Решението по делото ще е недопустимо в случай, че е постановено по отношение на страна, починала преди края на устните състезания, тъй като със смъртта същата е загубила своята процесуална правоспособност. В този смисъл са: решение № 23 от 16.02.21 год. по гр. д. № 2564/2019 год., ІІ г. о. на ВКС, решение № 9 от 21.01.11 год. по гр. д. №1821/2009 год., І г. о. ВКС, решение № 16 от 21.02.2014 год. по гр. д. № 4682/2013 год., ІІ г. о. ВКС, както и определение № 37 от 18.01.18 год. по гр. д. № 3011/17 год., ІІ г. о. на ВКС.

Съдът следи служебно за процесуалната правоспособност на страните, тъй като същата е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по същество на спора.

Съделителката Е. Г. С. е починала преди приключване на устните състезания пред въззивния съд, въззивното решение е постановено спрямо починалата страна, а не спрямо наследниците й по закон – нейните деца, конституирани в по-късен момент. Тъй като процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или страните, то е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда по време на висящността на делото. С оглед на това, че решението е постановено без участието на правоприемниците на починалата съделителка, същото е недопустимо и следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав при участие на всички страни.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 1011 от 6.02.2020 год. по гр. д. № 11196/2018 год. на Софийски градски съд, с което са потвърдени решение № 20244 от 6.12.2016 год. и решение № 321028 от 23.01.2018 год., двете по гр. д. № 14790/2007 год. на Софийския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: