Премахване на паркирани коли по границата на съседен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

СОФИЯ, 21.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3238/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 223 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 267/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 52 от 22.02.2019 г. по гр.д. № 432/2018 г. на Районен съд - Велинград, с което са отхвърлени предявените от А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В. против В. А. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка около южната граница откъм [улица]на собствения им УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], които пречат на изграждане на ограда между двата съседни имота в съответствие с издадените строителни книжа, както и за осъждане на ответника на основание чл. 45 ЗЗД да им заплати обезщетение в размер на 1 250 лв. за претърпени имуществени вреди.

С определение № 205 от 29.04.2020 г. по гр.д. № 3238/2019 г. на ВКС, І г.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.последно ГПК в частта по иска по чл. 109 ЗС.

Жалбоподателите А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В. поддържат, че въззивното решение в допусната му до касационно обжалване част е необосновано и незаконосъобразно. Сочат, че въззивният съд е интерпретирал превратно събраните по делото доказателства, поради което неправилно е приел, че те не установяват действията, с които се пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствения им имот, да са извършени от ответника.

Ответникът по касация В. А. Г. чрез своя процесуален представител адв. Ч. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че предявеният иск с правно основание е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като при уважаване на този иск ищците няма да постигнат целения от тях резултат, а е следвало да защитят претендираното право чрез иск по чл. 108 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Установено е по делото и не е било спорно, че ищците са съсобственици на УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], а ответникът А. Г. е собственик на идеални части от съседния УПИ .... Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че между двата имота има изградена ограда от плътна част и мрежа над нея, която не съвпада с кадастралната граница между ПИ с идентификатор ...., собственост на ответника, и ПИ с идентификатор ...., собственост на ищците, а навлиза изцяло в имота на последните с 1.50 м. в посока север от предвидената в плана. С решение по гр.д. № 78/2010 г. на Велинградския районен съд, влязло в сила, е отхвърлен предявения от В. А. Г. и Г. Д. Г. против А. Н. В., Е. И. В., Ц. Н. В., Ц. Д. В. и А. Д. Ж. иск с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № 14-03-163 от 13.10.1983 г. , изменен със заповед № 1233 от 17.09.2005 г. и заповед № 1102 от 21.08.2006 г., изразяваща се в неправилно заснемане на границата между имоти пл.№№ .... и ...., в резултат на която част от УПИ .... с площ от 13 кв.м неправилно е била заснета като част от УПИ ....

През 2000 г. и през 2006 г. на ищците е било издадено разрешение за строеж, презаверено през 2015 г., за построяване на масивна ограда на южната регулационна линия, съвпадаща с кадастралната граница. За изграждане на оградата на 28.09.2017 г. е следвало да се извърши трасиране на място на имотните граници. На посочената датата непосредствено до съществуващата на място ограда откъм страната на имота на ответника е бил паркиран товарен автомобил, впоследствие на негово място е бил паркиран бял микробус, а след това - лек автомобил. При извършване на оглед на място към м. 11.2018 г. вещото лице също е констатирало, че върху имотната граница има паркиран автомобил.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че в продължителен период от време върху имотната граница има паркирани различни автомобили, и това създава пречки на ищците да упражняват правото си на собственост като оградят собствения си имот съобразно издаденото им разрешение за строеж, но е отхвърлил иска по съображения, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че тези действия са извършени от ответника.

Въззивното решение е очевидно неправилно.

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Константна е практиката на ВКС, че този иск може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние.

В противоречие с тази практика при преценката си за основателността на предявения негаторен иск въззивният съд е придал решаващо значение единствено на обстоятелство кой фактически е паркирал автомобилите върху имотната граница между двата съседни имота, без да съобрази, че състоянието, създадено в резултат на това нарушение, засягащо правото на собственост на ищците, се поддържа от ответника, който твърди, включително и в настоящото производство, че е собственик на площта, заключена между съществуващата на място масивна ограда и кадастралната граница, заснета в плана, бездейства и не е направил необходимото за преустановяване на нарушението. Всички разпитани по делото свидетели безпротиворечиво установяват, че частта от УПИ ...., граничеща с материализираната ограда със съседния УПИ ...., обичайно се ползва от семейството на ответника за паркиране на ползваните от тях автомобили. Според доведения от ответника свидетел Ц. В., белият микробус, за който е установено, че е бил паркиран на мястото след като е преместен първоначално паркирания камион, се ползва от сина на ответника. Тези доказателства, преценени във връзка с данните по делото, че различни МПС в продължение на повече от година престояват върху имотната граница, а това означава и в имота на ответника Г., опровергават и правят логически неприемлива защитната му теза, че не знае чии са автомобилите и от кого са оставени там. Ответникът не е предприел действия по освобождаване на имотната граница с оглед изграждане на ограда по нея между двата имота, и с поведението си поддържа това противоправно състояние, създадено от членове на негово семейство, въпреки отправената от ищците изрична нотариална покана, което е достатъчно основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 109 ЗС. В качеството си на собственик на недвижим имот той не може да извършва в него - лично или чрез други лица, такива фактически действия, които създават пречки за нормалното ползване на съседния имот, по - големи от обикновените. С оглед естеството на нарушението - разполагане на имотната граница на движими вещи, които лесно могат да бъдат подменени с други, както е в настоящия случай, отхвърлянето на негаторния иск само поради това, че не установено кой фактически е извършил тези действия, макар да се установява, че с бездействието си ответникът поддържа създаденото в резултат на това противоправно състояние, означава да се остави без защита правото на собственост на собственика на съседния имот, засегнат от нарушението, като се запазят последиците от това нарушение, което е в явно противоречие със смисъла и целта на закона.

По тези съображения обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови или допълнителни съдопроизводствени действия, на основание чл. 293 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявените от А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В. против В. А. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС следва да бъдат уважени.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 223 от 18.06.2019 г. по в.гр.д. № 267/2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. А. Г. на основание чл. 109 ЗС да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка около южната граница откъм [улица]между собствения му имот, съставляващ УПИ ...., и УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], собственост на ищците А. Н. В., Е. И. В., С. В. Ж., Д. Х. С., Ц. Д. В. - С. и Ц. Н. В., които пречат на изграждане на ограда между двата съседни имота в съответствие с издадените строителни книжа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: