Връщане на делото за блудство/изнасилване заради неизяснени факти и пропуски в доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 501

Гр. София, 19 ноември 2025 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора А. Г., като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н.д. № 682/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат П. П. - служебен защитник на подсъдимия К. А. А., против решение № 54 от 05.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 734/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

В касационната жалба са заявени и трите касационни основания. Същественото процесуално нарушение се обосновава с нарушение на чл. 13 НПК, като се твърди, че обективната истина е останала неизяснена, тъй като съдилищата по фактите не са изискали доказателства дали към инкриминирания период свидетелката Т. П. е била в болнично заведение, както пострадалата Г. М. е твърдяла. Защитата намира порок в процесуалната дейност на въззивния съд, който, както първият, безрезервно е кредитирал показанията на тази свидетелка и не е отчел съществените противоречия в тях. С твърдението, че обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото е въведен довод и за нарушение на чл. 14 НПК. Твърдението за нарушение на материалния закон се обосновава с позиция за недоказано авторство на деянието и с осъждането на невинен човек. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана с високия размер на лишаването от свобода – отмерен на десет години – и с изминалия период от време от датата на деянието. Отправените в касационната жалба искания са алтернативни - за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание касационната жалба е поддържана от адвокат П.. Защитникът доразвива тезата за незаконосъобразност на оспорения акт, акцентирайки върху това, че по делото не е била назначeна гинекологична експертиза, която единствена би могла да потвърди имало ли е полово съвкупление с пострадалата. Обръща внимание и върху избирателния и частичен доказателствен анализ в решението на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата определя касационната жалба като неоснователна. Смята, че релевираните от защитата основания за незаконосъобразност на съдебния акт не са налични. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият К. А. А. в лична защита поддържа казаното от своя защитник. В последната си дума твърди, че не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и признат за виновен.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

По процесуалното развитие на делото

В Окръжен съд – Монтана е внесен обвинителен акт срещу К. А. А. за престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НК, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 92/2020 г.

По това дело с присъда от 20.04.2021 г. подсъдимият е признат за виновен в престъплението, за което е бил предаден на съд, като му е наложено наказание от десет години лишаване от свобода.

По жалба на защитата срещу тази присъда в САС е било образувано в.н.о.х.д. № 690/2021 г., по което е било издадено решение, потвърждаващо първоинстанционния акт.

С решение по н.д. №857/2022 г. на ВКС, НК, 1 наказателно отделение в образувано по жалба на защитата касационно производство, поради наличие на съществени процесуални нарушения, въззивното решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане на АС-София.

В този съд е било образувано в.н.о.х.д. № 549/2023 г., по което на 31.07.2023 г. е издадено решение, с което първоинстанционната присъда е отменена на процесуално основание и делото е върнато за ново разглеждане от ОС-Монтана.

При второто разглеждане на делото пред ОС-Монтана с присъда от 17.04.2024 г. по н.о.х.д. №278/2023 г. подсъдимият К. А. А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец октомври 2017 г., при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години – Г. Н. М., [дата на раждане] , като я принудил към това със сила – блъскал я, запушил й устата, ударил й шамар, и със заплашване – казал й, че ще я пребие от бой и ще й стъжни живота, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 3, т. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НК и чл. 54 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим. С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 НПК разноските по делото са възложени на подсъдимия.

По жалба на защитата срещу тази присъда в САС е образувано в.н.о.х.д. №734/2024 г. С решение № 54 от 05.02.2025 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена изцяло.

Именно този съдебен акт е предмет на проверка в настоящата процедура пред ВКС – втора по ред.

Касационната жалба е допустима , тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК –защитник на подсъдимия, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок от петнадесет дни и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

По съществото на жалбата бе прието следното:

1. Липсва процесуална възможност да се удовлетвори отправеното с жалбата искане за оправдаване на подсъдимия К. А.. Това искане предполага извеждане на нови фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. В рамките на правомощията си ВКС има възможност само да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.

2. В рамките на касационната проверка остава релевираното от защитата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Воден от разбирането, че наличието му предопределя изхода на делото и не налага произнасяне по останалите касационни поводи касационният съд разгледа най-напред възраженията свързани с този касационен повод.

При произнасяне по доводите по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК съставът на ВКС прецени, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си за разкриване на обективната истина, както и задължението си за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушенията на чл. 13 и чл. 14 НПК са налични, тъй като проведеното по настоящото дело съдебно следствие не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност, а обективната страна на съдийското убеждение не е основана на обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

2.1. На първо място, в хода на досъдебното и съдебното производство не са събрани доказателства дали към инкриминирания месец октомври 2017 година свидетелката Т. П. К. е постъпвала в болнично заведение – било то за собствено лечение, било като придружител на някое от своите малолетни деца. Изясняването на това обстоятелство, изрично посочено от прокурора в обвинителния акт (абзац втори, ред трети) и прието за безспорно от въззивния съд (ред трети от мотивите на въззивното решение) е от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Това е така, тъй като както пострадалата, така и свидетелите Н. Н. и Г. И., които възпроизвеждат възприятията на последната относно процесните събития, твърдят, че същите са се разиграли във време, в което, поради дълговременно отсъствие на родната й майка, момичето е останало в дома си само със своя пастрок и подсъдим по делото.

Информацията от Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Николай Чудотворец“ гр. Лом – единственото лечебно заведение в района, предоставящо стационарна болнична помощ към онзи момент – е следвало да бъде изискана не само с цел проверка достоверността на показанията на пострадалата, според която майка й е пребивавала в болницата в гр. Лом като придружител на сестра ѝ К., но и с оглед проверка на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на самата Т. К., които категорично отричат последната да е отсъствала продължително от дома си в посочения период.

Въззивният съд е следвало да изиска писмен отговор от болничното заведение, като прецени, че производните доказателства, събрани чрез разпитите на свидетелите Н. и И. – а именно, че пострадалата е останала насаме с пастрока си, тъй като майка ѝ е отишла да ражда – се опровергават от приложената по делото справка за родственост (л. 34 от досъдебното производство), както и от удостоверението за раждане, съдържащо се на л. 183 от първоинстанционното дело. От посочените документи е видно, че пострадалата има три едноутробни братя и сестри: К. К. А., [дата на раждане] , А. К. А., [дата на раждане] , и М. К. А., [дата на раждане] , като всяко от децата е родено в период, значително предхождащ инкриминирания.

Отсъствието на майката от дома през октомври 2017 г. следва да бъде еднозначно установено, за да може съдът да формира обоснована преценка не само относно достоверността на посоченото от пострадалата, но и относно въпроса кой през времето на това отсъствие е полагал грижи за другите две деца – А., на година и осем месеца, и М., на шест месеца – които са били във възраст, изискваща постоянен родителски надзор.

Касационният съд обръща нарочно внимание на обстоятелството, че във всеки от трите си разпита пострадалата свързва процесното събитие с продължителното отсъствие с постъпване в болница на майка й – информация, изнесена и от бабата, и от бащата на момичето. Потвърждаването или опровержението на това конкретно твърдение има пряко значение за формиране на извод относно достоверността на останалата част от показанията на пострадалата, които са единствените преки доказателства по делото.

2.2. Въззивният съд е пропуснал да обърне внимание на съществен елемент от прочетените показания на пострадалата от досъдебното производство, където тя е посочила, че на финала на насилствения полов акт братът на подсъдимия с малко име А. е почукал на заключената врата на стаята, в която е реализирано деянието, и това на практика окончателно е преустановило престъпното поведение на дееца. Последното твърдение, макар и да не съдържа преки данни за извършителя, има потенциално важно значение за процеса, тъй като локализира времето и мястото на деянието, а също така сочи на наличието на евентуален свидетел на съпътстващи обстоятелства – като външния вид, поведението или емоционалното състояние на подсъдимия и на пострадалата. Ако бъде разпитан, братът на подсъдимия би могъл да даде сведения относно точния момент, в който се е намирал в дома на К. А., какво е чул или видял, и дали е възприел някакви особености в ситуацията, на които е станал свидетел. Това е особено важно, тъй като към момента липсва пряко или косвено потвърждение на тази част от разказа на пострадалата, а въззивният съд не е обсъдил нейните твърдения в тази насока, нито е предприел действия за проверката им чрез призоваване и разпит на посоченото от самата нея лице. С ясното съзнание за изминалото от датата на деянието до момента време, но и предвид спецификата и значението на това обстоятелство за делото, разпитът на това лице е необходим, за да се провери ключов елемент от разказа на пострадалото момиче, който – ако се потвърди – би могъл да повиши значително доверието в нейната версия на случилото се.

2.3. Необходимо от въззивната инстанция е било провеждането на повторен и задълбочен разпит на свидетеля Н. Н., на когото година и четири месеца след случилото се пострадалата първа е съобщила за насилствения акт и който всъщност е лицето, подало съобщение в полицията за извършеното сексуално посегателство. Този разпит би следвало да установи какво точно е съобщило момичето за насилствения акт пред баща си; как е мотивирала пред него причината, поради която не е казала за станалото на майка си, при която е живяла; защо момичето не е било заведено на лекар и каква е причината бащата да съобщи в полицията за станалото поне месец след като пострадалата му го е доверила.

2.4. Въззивният съд не е допуснал, изслушал непосредствено и приел назначената при първото въззивно разглеждане на делото съдебно медицинска експертиза на пострадалата, приложена на л. 29 и сл. от в.н.о.х.д. № 690/2021 г. на САС. Тази експертиза има значение за разкриване на обективната истина по делото, тъй като, макар да не дава отговор на значимия въпрос от кога датира разкъсването на химена, коментира медицинския статус на пострадалата – абсолютно необходим по делото с оглед неговия предмет. Експертизата е следвало да стане част от материалите по делото като се има предвид, че сред тях липсват каквито и да е медицински документи, от които да се изведе, дори частично, информацията, обективирана в експертното заключение.

Коментираните по-горе нарушения са процесуални и съществени по своя характер, те покриват и касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото нарушенията са отстраними, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – София. При новото разглеждане на делото следва да бъдат събрани всички доказателства необходими за изясняване на обективната истина в процеса, като наличната доказателствена маса бъде обсъдена не схематично, както до момента, а задълбочено и при взаимовръзка и анализ на наличните доказателствените данни. При новото разглеждане на делото в мотивите на съдебния акт би трябвало да присъства и еднозначна информация за присъдите, обуславящи рецидивната престъпна деятелност на подсъдимия, ако бъде установено, че той е автор на деянието, за което е предаден на съд. Указания в тази насока е имало още в отменителното решение по н.д. №857/2022 г. на ВКС, НК, 1 н.о., които в тази част обаче изцяло са били игнорирани от съдебния състав.

Доколкото въззивното решение се отменя на процесуално основание, доводите, свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, не следва да бъдат разглеждани. Те следва да получат задълбочено разрешение в мотивите на новия въззивен акт – присъда или решение.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 54 от 05.02.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 734/2024 г. по описа на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.