Отмяна на въззивно решение за грабеж поради липса на мотиви и неизслушани искания

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * съществени процесуални нарушения * липса на мотиви * право на защита

Р Е Ш Е Н И Е

№ 652

гр. София, 16.12.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора от ВП Иванов

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1039/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №44/30.05.24 г.,постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по Н.Д.472/24 г., подсъдимият З. О. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1,б.А НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, постановено да се изтърпи при първоначален строг режим-на основание чл.57,ал.1,т.2,б.Б ЗИНЗС. Приспаднато е задържане по ЗМВР и НПК.

По протест на представител на държавното обвинение и по жалба на подсъдимия чрез неговия служебен защитник е образувано В.Н.Д.411/24 г.по описа на АС-Пловдив /ПАС/. С решение №179/29.10.24 г.на 1-ви наказателен състав присъдата е потвърдена.

Срещу този съдебен акт е постъпила жалба, в която е развито касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се отмяна на решението на ПАС и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС самият подсъдим предоставя на този съд преценката по съдбата на производството. Неговият служебен защитник поддържа касационната жалба с изложените в нея доводи и искане.

Представителят на ВП намира,че решението на ПАС следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изложените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правилата по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Претенциите по ангажиращия настоящата инстанция процесуален документ са напълно основателни. За да бъде разбрана изцяло тяхната състоятелност обаче, по мнение на този съд е необходимо да се направи кратък преглед на относимата процесуална действителност.

И така, както вече бе казано, въззивното производство е образувано за разглеждане от ПОС по протест на прокуратурата и по жалба на подсъдимия чрез неговия служебен защитник. Тъй като в открито съдебно заседание на 30.05.24 г. е бил обявен само диспозитивът на присъдата, а мотивите са изготвени по реда на чл.308 НПК, първоначално са постъпили бланкетни въззивни протест и жалба, за да се спази изискуемият срок.

Още с бланкетната жалба обаче /л.6 от второстепенното дело/ защитата на дееца е направила доказателствени искания: 1/ Да се допусне назначаване на комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза на свидетелите А. Ш. и Л. и Р. Х., която да установи способността на тези лица, с оглед тяхното физическо и психическо състояние, правилно да възприемат фактите, имащи значение за делото, и да дават достоверни показания по тях. 2/ Да се изиска информация от „Център за психическо здраве-Пловдив“ Е. относно обстоятелството посещавали ли са свидетелите Л. и Р. Х. програма за лечение на лица,зависими от опиоиди/субституиращо лечение с метадон, през последните пет години.

По-нататък, след изготвяне на мотивите към присъдата на ПОС са депозирани допълнителен протест /02.08.24 г./ и допълнение към въззивна жалба /16.08.24 г./. В изложението по втората изрично е направено възражение, че първоинстанционният съд не е свързал разпитаната по делото свидетелка Р. С. с процесните събития, като е изложена аргументация за неоснователност на тази теза, поради което се настоява и за различна преценка.

На л.24 от въззивното дело е приложено определение №333/30.08.24 г., с което ПАС,1-ви наказателен състав, се е произнесъл по реда на чл.327 НПК. Видно от съдържанието на същото, липсва отразяване на очертаните по-горе искания в жалбата, изготвена от служебния защитник, за подсъдимия. И не само че няма произнасяне по тяхна допустимост и основателност или не, но и изложението на съдебния акт навежда на категоричен извод, че те са счетени за несъществуващи от една страна, а от друга- че ПАС се е произнесъл само служебно по дължимите въпроси, залегнали в чл.327 НПК.

В съдебно заседание на 03.10.24 г. отново липсва разглеждане на обсъжданите претенции- било то по искане на подсъдимия и/или защитника, било по служебен почин от съда. След доклада на съдебния състав очевидно страните са запитани и са дали отговор,че нямат други искания /л.33 от въззивното дело,лице, долу/. Поне така е изписано в протокола като писмено доказателствено средство, което не е оспорвано. Оттам насетне в ход на съдебни прения защитникът на подсъдимия по нарочен начин е поставил въпроса за начина на третиране на показанията на свидетелката Р. С..

В постановеното атакувано пред ВКС решение не е взето абсолютно никакво отношение по въздигнатия довод относно С.. При това не само няма изричен отговор на отправеното възражение по повод разбора на нейните показания, но и няма споменаване на жената като разпитан свидетел въобще /за разлика от други/, за характеристиката на чиито показания поне да се възприемат доводите на първостепенния съд.

В светлината на изложеното дотук в касационната жалба са направени две значими аргументирани съждения: Първо, че пропускът на въззивната инстанция да обсъди и анализира част от доказателствения материал- показанията на свидетелката Р. С., въпреки направеното възражение, представлява съществено процесуално нарушение, което неминуемо води до неизпълнение на задължението по чл.14 НПК за всестранно, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и на чл.339,ал.2 НПК; като по този начин се накърнява и правото на защита на подсъдимия. Второ, непроизнасяйки се по изрично направените доказателствени искания с въззивната жалба, ПАС е допуснал съществен процедурен порок, тъй като стореното от него неизбежно води до поредно накърняване правото на защита на Р., който е бил ограничен от възможността за събиране и проверка на поисканите доказателствени източници.

Изложеното от защитата поведение на ПАС е безспорно. Затова отговорът, който следва да бъде даден от настоящата инстанция, е дали описаните неблагополучия очертават характеристиките на съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху правото на защита на подсъдимия, наред с липса на дължими мотиви. Този отговор е положителен.

На първо място липсата на излагане на каквито и да са съображения по довода, изтъкнат във въззивната жалба относно показанията на свидетелката Р. С., формулират несъмнен извод за неизпълнение на задължения на контролираната инстанция,залегнали в разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. Този съд е абсолютно убеден,доколкото законът не прави разграничение, че по принцип се дължи становище по всички възражения, колкото и съответният контролиран съдебен състав да ги счита за несъществени. Това становище е необходимо да личи от мотивите към атакувания съдебен акт или поне да се извлича имплицитно от заетата от второстепенния съд позиция.

В случая казаното не само не се съзира да е предмет на разглеждане от ПАС, но и се извежда заключение за неприсъствие на нужни разяснения по съществен въпрос, относим към показанията на свидетелката С.. Безсъмнено е било необходимо поясненията на първостепенния съд по нейните показания да бъдат обсъдени подробно в контекста на отправените възражения за времето на обстоятелствата,за които жената свидетелства от една страна, а от друга-съобщеното да бъде отнесено внимателно към изявленията на други свидетели и обясненията на подсъдимия, дадени пред ПОС. Тогава би било възможно преценката на кредитираната от съдилищата информация от досъдебното производство да бъде ценена по различен начин. Следователно иде реч за неприсъствие на решаващи мотиви и е налице допуснато нарушение на чл.348, ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. То от своя страна е рефлектирало върху правото на защита на касатора.

На второ място, както бе казано, ревизираният съд е счел за несъществуващи направените във въззивната жалба доказателствени искания и не е дал никакъв отговор по тях. Дори и да бе намерил за нужно да ги отхвърли, това бе редно да бъде мотивирано сторено още с определението по реда на чл.327 НПК. Приемайки,че е възможно доказателствените искания да изискват сериозни съдебни разсъждения, ВКС намира,че би следвало да се отговори на тях най-късно в открито съдебно заседание пред ПАС на 03.10.24 г. И не, страната,която ги е отправила към съда, не може да бъде упрекната, че не е поставила тези искания отново в цитираното съдебно заседание, защото в крайна сметка подсъдимият и неговият адвокат имат право да подберат каквато желаят стратегия на защита. Дължало се е съдебно произнасяне, каквото не присъства и по този начин е нарушена разпоредбата на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК.

Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване ВКС ще заяви, че отправените доказателствени искания касаят решаващи съображения за съдебната преценка по съществото на производството, предвид същностно променените показания на свидетелите Ш. и Х. в хода на първостепенното разглеждане на делото и яркото им признание,че са зависими от определени субстанции, които са били употребили в процесния ден. А тогава несъмнено става дума за нужда от задълбочена преценка за надеждност на показанията на тези лица.

Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 и т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №179/29.10.24 г.,постановено от АС-Пловдив, 1-ви наказателен състав, по В.Н.Д.411/24 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/