Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Оправдаване при липса на причинна връзка и обвинение за съучастие

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е предаден на съд като самостоятелен извършител за причиняване на средна телесна повреда при побой с бухалка. Доказателствата и съдебномедицинската експертиза обаче установяват, че тежката коремна травма е причинена от ритници, нанесени от трето лице (свидетел), а не от ударите на подсъдимия. Върховният касационен съд оставя в сила оправдателната присъда, тъй като липсва причинна връзка между действията на подсъдимия и увреждането, а обвинение за съучастие не е повдигнато.

Какво приема съдът

Когато едно лице е обвинено като самостоятелен извършител, то не може да носи отговорност за увреждане, причинено от действията на друго лице, щом липсва както причинна връзка, така и повдигнато обвинение за съучастие.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

средна телесна повредапричинна връзкасъучастиесъизвършителствооправдателна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 477

гр. София, 10 ноември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 670 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Х. В. И., подадена чрез повереник, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Хасково , № 11 от 8.04.2025 г, по ВНОХД № 301/24, с която е отменена присъда на Районен съд, Димитровград, № 260000 от 28.03.2023 г, по НОХД № 4/21, в наказателната й част и в частта относно дължимите разноски, и подсъдимият К. Д. Х. е признат за невинен в това, че на 3.11.2018 г в [населено място], общ. /община/, е причинил на Х. В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема: разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимият К. Д. Х. е признат за виновен в това, че на 3.11.2018 г в [населено място], общ. /община/, е причинил на Х. В. И. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема: разкъсвания на черния дроб и капсулата на задстомашната жлеза и кръвоизлив в коремната кухина, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и сторените по делото разноски.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочат се следните доводи: Събраните по делото доказателства са анализирани в разрез с процесуалните правила. Съдът неправилно е кредитирал Допълнителната СМЕ, а е отказал да ползва основната СМЕ, в която е очертан механизма на причиненото телесно увреждане. Установено е, че средната телесна повреда е причинена от удара с бухалка, нанесен от подсъдимия. Съдът превратно е тълкувал доказателствата и е приел, че увреждането е причинено от действията на св. И. И.. Не са взети предвид гласните доказателства, изводими от показанията на св. П. И. и св. Т. П., установяващи, че единствено подсъдимият е нанасял удари на пострадалия. Невярно са интерпретирани показанията на св. Х. И., който се е намирал в състояние на тежко алкохолно опиване. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че св. И. И. е държал вратата, за да не бъде отворена от някой от обитателите на къщата, което му е попречило да нанесе удари с ритници на пострадалия. Допуснато е нарушение на материалния закон.

С жалбата се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния обвинител пледира за уважаване на жалбата.

Частният обвинител жалбоподател не участва лично в касационното производство.

Защитата пледира за оставяне в сила на въззивната присъда.

Подсъдимият се присъединява към съображенията на своя защитник.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящето производство е второ по ред касационно такова.

С решение на ВКС № 267 от 30.04.2024 г, по н. д. № 275/24, е отменена присъда на Окръжен съд, Х., № 33 от 10.10.2023 г, по ВНОХД № 573/23, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният съд е констатирал, че е било допуснато нарушение при анализа на доказателствата, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като е указал какви действия да бъдат извършени за отстраняване на нарушението.

При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановена присъда № 11 от 8.04.2025 г, по ВНОХД № 301/24, предмет на настоящата касационна проверка.

Съставът на окръжния съд е изпълнил указанията, залегнали в отменителното касационно решение и е провел въззивно съдебно следствие, а събраните доказателства е подложил на съвкупна преценка, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК.

Съдът е анализирал показанията на пострадалия в контекста на останалите доказателствени средства и правилно е приел, че неговите твърдения са от решаващо значение за изхода на делото. Вярно е, че към момента на деянието, пострадалият се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване, но доколкото по делото не е възникнало съмнение в неговата свидетелска годност, съдът е имал основание да ползва показанията му от досъдебното производство / пред разследващ орган и пред съдия /, приобщени в съдебната фаза, при условията на чл. 371, т. 1 НПК. Свидетелят е разпитан двукратно и е дал идентични показания, установяващи, че е бит от подсъдимия и от св. И. И., като е направил ясно разграничение за това кой от тях какви удари му е нанесъл. Въз основа на заявеното от него е изяснено, че подсъдимият му е нанесъл удар с бухалка по главата, довел до падането му на земята, след което същото лице му е нанесло още удари с бухалката, попаднали в областта на гърба, ребрата и отстрани на тялото. Пострадалият е заявил, че, докато е бил на земята, св. И. И. го е изритал няколко пъти в областта на корема. Съдът е имал основание да се довери на заявеното от св. Х. И., като е съобразил, че той е единственият очевидец на случилото се. Вярно са интерпретирани показанията на св. П. И. и св. М. И., които по време на побоя са се намирали вътре в къщата, и са възприели само част от инкриминираните събития. Цитираните свидетели са заявили, че са видели само удара, нанесен от подсъдимия, в областта на главата на пострадалия. Те обаче нямат възприятия за развоя на събитията, поради което не са узнали, че в побоя се е включил св. И. И.. Установено е, че цитираните свидетели не са успели да излязат на терасата пред къщата, където се е развил инкриминирания случай, което се е дължало на обстоятелството, че е имало затруднение при отваряне на вратата. Изяснено е, че е имало период от време, в който св. И. И. е задържал бравата от външната страна, но включването му в побоя не е съвпаднало с този момент, поради което едното действие / задържането на вратата / обективно не е попречило да бъде извършено другото действие / нанасянето на удари с ритници в коремната област на пострадалия /. Вярно са интерпретирани показанията на св. П., която е била в къщата и само е чула виковете на св. Х. И., но не е видяла кои са нападателите и кой от тях какви действия е извършил.

На следващо място, вярно е интерпретирано заключението на Допълнителната СМЕ, назначена в изпълнение на указанията, дадени в отменителното касационно решение. В устните си разяснения пред съда вещото лице, автор на СМЕ, е уточнил, че дадения в експертизата отговор за механизма на телесното увреждане, е изцяло теоретичен и не е съобразен със спецификата на конкретния случай, в частност, с гласните доказателства, имащи отношение към броя и вида на нанесените удари и тяхната локация / по главата и тялото на пострадалия/.Допълнителната СМЕ е изработена след запознаване с гласните доказателства, като са съобразени показанията на пострадалия, при което е даден обоснован отговор за механизма на увреждането, който е в следния смисъл: В случай, че ударите с бухалка са нанесени по начина, съобщен от пострадалия, е налице много малка вероятност от тези удари да бъде причинена инкриминираната травма. Удари с крака в областта на корема на пострадалия могат да предизвикат описаната в обвинителния акт травма. За да бъде получена средната телесна повреда, предмет на обвинението, ударът с бухалка следва да е нанесен в коремната стена.

Съдът е имал основание да кредитира Допълнителната СМЕ, чието заключение е изготвено професионално и е дало убедителен отговор на поставените въпроси. Ползвайки съвкупността на събраните доказателства, съдът е направил вярното заключение, че престъпният резултат е произтекъл не от действията на подсъдимия, а от действията на св. И. И., който е нанесъл удари с ритници в коремната област на пострадалия, довели до причиняване на инкриминираната средна телесна повреда.

При преценката на правната страна на деянието правилно окръжният съд е обсъдил следните обстоятелства:

В обвинителния акт е описано, че подсъдимият е действал като самостоятелен извършител, а св. И. И. единствено е присъствал на мястото на инкриминираните събития, но не е участвал в побоя. При тази конструкция на обвинението следва да се приеме, че липсват факти, обвързващи св. И. И. с извършеното престъпление, тоест, липсва фактическо обвинение за съучастие между подсъдимия и св. И. И.. Липсва и юридическо обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1, извършено при условията на чл. 20, ал. 2 НК. Съдебната практика е изяснила, че съучастниците отговарят за съвместно причинения престъпен резултат и това е така, тъй като този резултат е настъпил поради съвместните им общи задружни действия. В посочената хипотеза действително е без значение от действията на кой от тях е настъпил резултата, достатъчно е да бъде установено, че всеки е участвал в самото изпълнение на престъплението. При условие, че по настоящето дело липсва фактическо и юридическо обвинение за съучастие под формата на съизвършителство, поведението на св. И. И. не би могло да рефлектира върху наказателната отговорност на подсъдимия, който е обвинен и предаден на съд за това да е действал като самостоятелен извършител на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Отговорът на въпроса дали може да се ангажира отговорността на подсъдимия като самостоятелен извършител е отрицателен, тъй като между неговите действия и настъпилия престъпен резултат липсва причинна връзка, което обуславя несъставомерност на деянието му от обективна страна. Ето защо, настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд, че подсъдимият не би могъл да носи наказателна отговорност за деяние, осъществено от друго лице, в какъвто случай, постановената спрямо него осъдителна присъда следва да бъде отменена и следва да бъде постановена оправдателна такава.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Не е допуснато и нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. При изясняване на релевантните факти не е допуснато процесуално нарушение, а тези факти не обвързват подсъдимия с престъплението, предмет на обвинението. Ето защо, с постановяването на оправдателната присъда не се е стигнало до нарушение на материалния закон, а доводът за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не може да бъде споделен.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Хасково, № 11 от 8.04.2025 г, по ВНОХД № 301/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.