Условия за изменение на режима на лични отношения с детето и бабата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 324

гр.София, 05.06.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2874 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С определение по делото с № 954/05.03.2024г. е допуснато по жалбата на М. Т. Н. и Т. Н. Т. касационно обжалване на въззивно решение № 34/25.01.2023г. по в.гр. дело № 455/22г. по описа на ОС Добрич по въпроса как се преценява в производството по чл. 59, ал.9 СК необходимостта от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете.

Касаторите искат отмяна на въззивното решение, с което е изменен режима на лични контакти между бащата М. Т. Н. и детето М. М. Н., постановен с влязло в сила решение по гр.д.№ 911/2018г. на РС Балчик, в частта по обичайните контакти, като е определен следният: всяка първа и трета седмица от месеца от 17,00ч. в петък до 17,00ч. в неделя с преспиване при бащата, като в първата събота от месеца за времето от 10,00ч. до 17,00ч. този режим се съвместява с режима на лични контакти на бабата Т. Н. Т. с детето. Позовават се на всички основания на чл. 281, т.3 ГПК, изтъквайки, че: в нарушение на съдопроизводствените правила не били изслушани бащата, по реда на чл. 56, ал.6 СК, а бабата – като заинтересована, тъй като предмет на промяна със заявения иск бил и режима на нейните отношения с детето; неправилно бил съвместен режима на бабата и бащата – за обуславящ се възприел единствено факта, че двамата живеят в едно домакинство, без да се държи сметка за интереса на детето да контактува самостоятелно с всеки от тях; в нарушение на закона въззивният съд не определил релевантния период на промяна по чл. 59, ал.9 СК и игнорирал факта, че искът бил предявен едва два месеца след като въпросът за режима на лични контакти на бабата и бащата бил разрешен с решение на ВКС, а в този период не настъпили нови обстоятелства, налагащи изменението му.

Насрещната страна по жалбата – ищцата А. Х. Б. оспорва касационната жалба с писмения отговор по чл.287, ал.1 ГПК.

По изведения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос задължителната ( ППВС № 1/74 г., чийто разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. ) и константна съдебна практика (решение № 59 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2684/2021 г., IV г. о., ГК; решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о. и др.) неотклонно подчертават, че в решението по чл. 59, ал. 9 СК съдът е длъжен, на първо място, да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Релевантен е периодът от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК . От значение е дали в този период са изменени обстоятелствата от значение за определяне на най-добрия (на висшия интерес) на детето. Новите обстоятелства могат да се проявят в различна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т.н. , а други - да произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали новите обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки. За да бъдат последните изменени, е необходимо променените обстоятелства да са от такова естество, че да сочат на влошаване на положението на родителя, при когото детето е оставено за отглеждане, или да засягат ефикасността на взетите по-рано мерки, или поради които новото решение би подобрило положението на детето. Изменението цели защита на висшата цел – благополучието на детето. Преценката за най-добрия интерес на детето е комплексна. Съдът я извършва според желанията и чувствата на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето – арг. от чл. 3 от Конвенцията и § 1 ДР на ЗЗДт .

Настоящият състав споделя изцяло така обобщените разрешения на съдебната практика.

По касационните оплаквания:

Касаторите са баща и баба по бащина линия на детето М., родено през ...г., чиято майка е ищцата А. Х. Б..

С влязло в сила на 27.11.2020г. решение № 100/15.04.2020 г. по гр.д.№ 103/2020г. по описа на ОС Добрич е определен обичаен режим на лични отношения на бащата с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с приспиване.

С влязло в сила на 13.03.2019г. споразумение, одобрено от РС Балчик по гр.д.№ 857/2018г., Т. Т., от една страна, и А. Б. и М. Н., от друга, са определили режим на лични отношения на бабата Т. с детето М., който включва всяка първа събота на месеца от 10 до 17 часа.

Няма спор между страните, че ответникът Н. живее в Англия; че се връща редовно в Р България за уикендите, когато му е определен РЛО с детето и че когато е на територията на Р България живее в едно домакинство с майка си – ответницата Т., а тя го подпомага в грижите за детето. Тези обстоятелства не са търпели промяна нито след 2019г., нито след 2020г., нито в хода на настоящото производство.

Ищцата е поискала изменение на установените режими по няколко причини: защото изпълнението им внася обърканост при детето; защото на нея, като отглеждащ родител й остава само един пълен уикенд в месеца, през който да бъде с детето си; защото не одобрява поведението на бабата и бащата, свързано с подронване на родителския й авторитет и настройване на детето срещу нея; както и поради възникналите конфликти с бабата по повод неизпълнението от страна на майката на определения със споразумението режим на лични контакти.

Правилно въззивният съд, като е кредитирал заключението на в.л. Г. и показанията на св. А. - А., е приел, че изтъкнатите от ищцата обстоятелства не са се отразили на положението на детето – то е привързано и към двамата си родители, и към двете си баби, при общуването с които има изградени навици; емоционалното му състояние е балансирано, жизнено е общително е; добре се е адаптирало към житейската ситуация и приема фактите, такива каквито са; преходът от дома на майката към дома на бащата/ бабата няма негативно въздействие върху психиката на детето.

В отклонение от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е приел, че в случая изменението на режимите се налага по „прагматични съображения“, за каквито са изтъкнати съжителството на бабата и бащата в едно общо домакинство по времето, когато бащата е в Р България и добрите отношения между тях, и необходимостта за майката да останат два уикенда, през които тя да може да подпомогне детето в обучението му, предвид предучилищната му възраст и да осъществи развлекателни мероприятия с него. Нито една от двете групи съображения не е свързана с нови, променени обстоятелства –съжителството на бабата и бащата в общо домакинство и отличните отношения помежду им са факт и при определяне на първоначалните режими на лични отношения. Такъв е и „равносметката“ колко пълни уикенда остават на разположение на майката. Единственото променено обстоятелство в случая е възрастта на детето – ...г., предучилищна възраст. Тя, противно на приетото от въззивния съд, в случая не засяга ефикасността на взетите по-рано мерки. На тази възраст детето няма нужда от повече време за учебна подготовка (то още не е ученик), а дори да има, посещенията през два от уикендите на месеца при баща му и за осем часа месечно при баба му, не са от естество да я затруднят и то значително, както е счел въззивният съд, произволно допускайки, че априори при тези посещения детето само се забавлява. Факт е, че детето е ангажирано с различни дейности и е необходимо да полага усилия за подготовка и развитие на заложбите си, но съдът необосновано е приел, че за тази цел е необходимо ограничение на определените мерки на лични контакти на бабата и бащата. То е в противоречие с интереса на детето, определящо значение за който има не усвояването на учебни навици, а естествената и засвидетелствана от детето потребност да общува и с баща си, и с баба си по бащина линия.

Основателно е оплакването на касаторите, че въззивният съд е съвместил режима на лични отношения на бабата и бащата в нарушение на константната практика на ВКС, според която фактът на съжителство в общо домакинство няма самостоятелно значение за определяне режима на лични контакти. Определящи за възможността за съвместното осъществяване на контактите са конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството. Когато родителят насърчава контактите на детето със своите родители, предоставяйки възможност бабата и дядото да общуват с тяхното внуче през времето, когато детето е при него, вкл. и предоставяйки им го за гледане, съдът следва да съобрази дали, с оглед нуждите на детето , следва да определи и допълнително време за самостоятелни отношения между прародителите и детето. По делото няма данни, че през времето, в което бащата осъществява личните си контакти с детето ( за което пристига в България от Англия, където живее), предоставя възможност на ответницата Т. за същото. Напротив, явно е, че бащата ревностно защитава правото си на пълноценно общуване с детето, а то не се свежда до ежедневната битова грижа, за която е подпомогнат от майка си. От друга страна, бабата има право на самостоятелни лични контакти, каквито не може да осъществи във времето, през което бащата осъществява своите, независимо че се случва последното да е в общия им дом. Установено е по делото, че ответницата Т. е мотивирана да полага грижи за отглеждането на внука си; контактите между двамата не вредят на развитието и възпитанието му, а детето е привързано към бабата си и се е адаптирало към режима на лични контакти с нея. При това положение отнемането на възможността за самостоятелен личен контакт на ответницата Т. с внука й, която, с оглед влязлата в сила част на първоинстанционното решение, е сведена до 8 часа месечно, категорично не би подобрило положението на детето.

Основателно е и оплакването на касаторите за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 6 СК , тъй като родителите не са изслушани от съда. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК в случая не е попречило на съда да разреши въпроса за мерките за лични отношения с детето, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса му. По тази причина допуснатото процесуално нарушение само по себе си не се е отразило върху крайния резултат по спора, доколкото съображенията на страните са изложени подробно в писмен вид по делото, фактическата обстановка е изяснена и при наличните данни съдът може да постанови решение в интерес на детето.

По изложените съображения атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново, с което бъдат отхвърлени исковете на А. Х. Б. срещу М. Т. Н. и Т. Н. Т. за изменение на определения с влязло в сила решение № 100/15.04.2020 г. по гр.д.№ 103/2020г. по описа на ОС Добрич, обичаен режим на лични отношения на М. Т. Н. с детето М. М. Н. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с приспиване, и на определения с одобрено от РС Балчик в с.з. на 05.03.2019г. по гр.д.№ 857/2018г. споразумение режим на лични отношения на Т. Н. Т. с детето М. М. Н. в частта по определените обичайни контакти в първата събота от месеца за времето от 10,00ч. до 17,00ч.

Така мотивиран, настоящият състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 34/25.01.2023г. по в.гр. дело № 455/22г. по описа на ОС Добрич и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Х. Б., съдебен адрес адв. К. А., [населено място] [улица], ет..., ап..., срещу М. Т. Н. и Т. Н. Т., и двамата със съдебен адрес адв. Т. П., [населено място], [улица], офис ..., за изменение на определения с влязло в сила решение № 100/15.04.2020 г. по гр.д.№ 103/2020г. по описа на ОС Добрич обичаен режим на лични отношения на М. Т. Н. с детето М. М. Н. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17 часа в петък до 17,00 часа в неделя, с приспиване, както и на определения с одобрено от РС Балчик в с.з. на 05.03.2019г. по гр.д.№ 857/2018г. споразумение режим на лични отношения на Т. Н. Т. с детето М. М. Н. в частта по обичайни контакти в първата събота от месеца за времето от 10,00ч. до 17,00ч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: