Допустимост на иск за преразпределяне на общи части при промяна в собствеността

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 490

СОФИЯ 23.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4360/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Х. Т. чрез неговия пълномощник адв. Е. П., срещу въззивно решение № 541 от 29.04.2022 г. по в.гр.д. № 259/2022 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е определил предмета на спора с оглед обстоятелствата и петитума на исковата молба, поради което неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим.

Ответницата по касация Н. Х. Д. изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 210656 от 22.10.2021 г. по гр.д. № 289/2020 г. на Районен съд- Карлово е уважен иск с правно основание чл. 40, ал.2 ЗС, предявен от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. за определяне правото на собственост на ищеца върху всички общи части на жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с административен адрес на имота [населено място], [улица], като допълва същите с 24.29 %, представляващи разликата между притежавания от ищеца процент от идеалните части на сградата - 51.10 % и 26.81 % от стойността на северното избено помещение с площ от 7.5 кв.м. Със същото решение е определено Т. Х. Т. да заплати на Н. Х. Д. в 6-месечен срок от влизане на решението в сила сумата 4 160 лв., представляващи стойността на припадащите му се идеални части от избения етаж на двуетажната жилищна сграда.

С обжалваното въззивно решение това решение на Карловския районен съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предявеният от Т. Т. установителен иск има за предмет попълване/ допълване на притежаваните от ищеца идеални части от избения етаж на двуетажната жилищна сграда и определяне на припадащите му се идеални части от сградата без включване на стойността на таванското помещение. Приел е, че така заявеното искане е недопустимо, тъй като редът за определяне на дяловете на отделните собственици в общите части на сградата в режим на етажна собственост е определен по императивен начин с разпоредбата на чл. 40 ЗС и собствениците не могат да уговарят тези дялове по друг начин. Оттук е направил извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо искане, поради което и постановеното решение се явява недопустимо.

С определение № 2553 от 18.09.2023 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за неправилност на извода за недопустимост на предявения иск.

Делото е за втори път пред касационната инстанция. С предходното решение № 16 от 27.02.2020 г. по гр.д. № 1728/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., е обезсилено въззивно решение № 1481 от 30.11.2018 г. по гр.д. № 1913/2018 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 105 от 04.04.2018 г. по гр.д. № 1034/2016 г. на Районен съд- Карлово в частта по предявения от Т. Х. Т. против Н. Х. Д. иск по чл. 40, ал.2 ЗС за определяне на идеалните части от общите части към самостоятелните обекти в жилищната сграда в режим на етажна собственост с идентификатор ***, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съображенията на съставът на ВКС, с които е обоснован извод за недопустимост на постановените решения, са че първоинстанционният съд неправилно е определил предмета на делото, като е приел, че е сезиран с иск по чл. 40, ал.2 ЗС за попълване правата на ищеца с припадащите на собствения му втори етаж от сградата идеални части само от избения етаж и се е произнесъл по този иск, в резултат на което неговото решение е било процесуално недопустимо, а въззивната инстанция не е констатирала това и сама е постановила недопустимо решение. Въз основа на твърденията в исковата молба и заявения петитум касационната инстанция е приела, че искането на ищеца Т. Т. е било за определяне на припадащите се към собствения му самостоятелен обект идеални части от всички общи части на сградата.

Видно от подадения от Т. Т. отговор на исковата молба, в който е инкорпориран и предявеният от него насрещен иск, твърдението на същия е било, че в резултат на реализирано право на надстрояване е изградил масивна пристройка към съществуващата жилищна сграда, в която пристройка са ситуирани стълбищна клетка, водеща към втория жилищен етаж - негова собственост, както и избено помещение. Твърдял е, че е придобил по давност това избено помещение, тъй като го владее в продължение на повече от 30 години. С оглед тези свои твърдения е предявил като насрещен иск с правно основание чл. 40, ал.2 ЗС „за попълване на припадащата ми се част от избения етаж като обща част на сградата, в съответствие с припадащия се процент идеални части от притежавания от мен втори жилищен етаж от сградата, като се вземе предвид обстоятелството, че съм собственик на избеното помещение, находящо се в северната част на същия етаж“.

Макар и непрецизно формулиран, този петитум кореспондира с твърдението на ищеца за придобиване по давност на избеното помещение с площ 7.5 кв.м след възникване на етажната собственост. Придобиването по давност на избеното помещение на един етажен собственик от друг влече по необходимост промяна /преразпределяне/на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, определени при възникване на етажната собственост, за да се отчете настъпилата промяна в собствеността. В тези случаи е налице хипотеза, сходна с уредената в чл. 40, ал.3 ЗС. В този смисъл претенцията на ищеца за определяне на притежаваните от него общи части от цялата сграда чрез допълване на дела му с прибавяне на частта, съответстваща на придобитото по давност след възникване на етажната собственост избено помещение, е допустима. Като е достигнал до друг извод въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 541 от 29.04.2022 г. по в.гр.д. № 259/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: