Срок за възражение за погасителна давност по граждански иск в наказателния процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 270

гр. София, 11.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 199 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на гражданският ищец – Министърът на финансите на Република България като представител на държавата, чрез гл. юрисконсулт М. С., против въззивно решение № 4/15.01.2025 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 564/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част.

В тази част, Пловдивският апелативен съд, след като е отменил присъда № 10/15.02.2024 г. по НОХД № 925/2023 г. на окръжен съд – Пловдив и е прекратил наказателното производство, водено срещу подсъдимата С. Й. М. за престъпление по чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване), е отхвърлил като неоснователен предявеният от Министъра на финансите граждански иск за сумата от 89 482, 03 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на всяко деяние до датата на влизане на присъдата в сила.

В касационната жалба са изтъкнати доводи за нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че гражданският иск е отхвърлен с доводи за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, което не е равнозначно на погасителна давност на вземането от деликт и още по-малко на изтекъл 5-годишен срок за предявяване и приемане на гражданския иск. Развита е тезата, че след като първоначалното обвинение на подсъдимата е претърпяло изменение (деянието по обвинителния акт по чл. 255 от НК е било преквалифицирано по чл. 256, ал. 1 от НК) привличането й като обвиняем на 18.05.2015 г. не следва да се счита като начален момент за течение на погасителната давност за наказателно преследване и още по-малко за 5-годишния срок за погасяване на вземането от деликт.

В допълнение към жалбата се цитира практика на СЕС, според която в рамките на наказателно производство за престъпления в областта на ДДС, задължението да се осигури ефективно събиране на средствата на Съюза, изисква от националния съд да остави без приложение вътрешните разпоредби относно давността, които възпрепятстват налагането на ефективни и възпиращи санкции. Тезата на ищеца е, че възпиращото действие се осигурява не само чрез наказателни санкции, но и чрез гражданскоправна отговорност за извършения деликт. Независимо дали ще се приложи давността за наказателно преследване, въпросът за гражданската отговорност има самостоятелно значение.

Претендира се отмяна на решението в гражданската му част и уважаване на гражданския иск за сумата от 73 488, 12 лв., представляващи вреди за държавата от престъплението по чл. 256, ал. 1 от НК.

В писмено становище защитникът на подсъдимата отчита жалбата за неоснователна. Оспорва разбирането, че давността за престъплението по чл. 256 от НК не е започнала да тече и твърди, че узнаването на причинителя на деликта е станало с привличането му като обвиняем за деянието по чл. 255 от НК. От този момент гражданският ищец е имал възможност да защити правата си, но не е сторил това в продължение на 5 години и поради което е настъпила и погасителната давност.

В с. з. пред ВКС не се явяват страните и техните процесуални представители.

Прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на жалбата. Сочи, че гражданският иск се разглежда по правилата на ГПК, доколкото в наказателния процес няма съответни правила. Поради това, след като възражението срещу приемането на гражданския иск не е било направено при предявяването му пред първоинстанционния съд (съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК), то позоваването на изтекла давност е преклудирано и не може да бъде правено в по-късен момент.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, които обхващат само гражданско-отхвърлителната част на въззивното решение, намери следното:

Касационната жалба е основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения.

За да отхвърли предявения от Държавата, чрез Министъра на финансите, граждански иск срещу подсъдимата С. М. (за сумата от 89 482, 03 лв.), Пловдивският апелативен съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1/04.02.2013 г. на ОСНК на ВКС и конкретно на т. 3 от него, че „възражението за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД по отношение на приетия в наказателното производство граждански иск, е по съществото на делото и съдът се произнася по него с присъдата/решението, като отхвърля иск, ако са налице условията за това“ . Затова и след като пред въззивния съд защитата на подсъдимата е направила възражение за изтекла 5-годишна давност, се е произнесъл по него, приемайки го за основателно – защото от момента на привличането на М. като обвиняем с постановление от 18.05.2015 г. до момента на предявяване на иска на 28.09.2020 г. (приет за съвместно разглеждане в разпоредителното заседание на 20.10.2020 г.) посочения срок вече е бил изтекъл, поради което и гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

ВКС счита, че макар въззивният съд правилно да е отбелязал, че въпросът за изтекла погасителната давност ( по чл. 110, вр. чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, относим към погасяване на правото на иск, а не на самото вземане) е по съществото на делото, както и вярно и в съгласие със съдебната практика да е откроил релевантните моменти, относими към преценката за изтичането му (който в случая е започнал да тече от датата на привличането на М. като обвиняем и е изтекъл към момента на предявяване на иска на 28.09.2020 г.), то незаконосъобразно е приел, че това е основание за отхвърляне на иска.

Съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по реда на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага ГПК. В НПК липсват изрични правила, относими към момента, в който е възможно да се правят възражения за погасяване на правото на иск, които след това да бъдат обсъждани по същество. Отбелязването в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/04.02.2013 г., че въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е такъв по съществото на делото и по основателността на иска, също не предоставя отговор в тази насока. Съответно, при липсата на правила в НПК или тълкувателна практика, субсидиарно приложим е ГПК. В текста на чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК е уредена изричната хипотеза, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти. В тази категория попадат и възраженията за погасителна давност, както е прието в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В наказателния процес липсва уредена процедура за размяна на книжа и възражения, относими към гражданския иск. Единствената разпоредба, имаща отношение към въпроса е тази на чл. 85, ал. 3 от НПК, съобразно която гражданският иск се предявява най-късно до започване на разпоредителното заседание (при дела от общ характер, какъвто е случая). ВКС намира, че това е моментът, когато най-късно могат за се правят и възражения за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

По настоящото дело очевидно няма спор, че 5-годишният срок за предявяване на иска на Държавата е изтекъл на 18.05.2020 г. Същевременно, в проведеното разпоредително заседание на 20.10.2020 г. подсъдимата, респ. нейният защитник, са пропуснали да направят възражение за изтекла погасителна давност, поради което тази възможност да сторят това по късно (направено във въззивното производство) е преклудирано. Затова и при решаване на въпроса по същество апелативният съд е следвало да констатира това, като съответно отхвърли възражението за давност и се произнесе по основателността на иска – да прецени налице ли са факти, които да обуславят съдържанието на деликтно поведение, което да е в причинна връзка с настъпването на имуществени вреди, чието обезщетяване е претендирано с гражданския иск.

ВКС не може да отстрани този процесуален недостатък, изискващ анализ и преценка на факти от значение за разрешаване на гражданската отговорност на подсъдимата, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в гражданско-отхвърлителната му част и делото да се върне за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд в същата част от друг съдебен състав.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4/15.01.2025 г. на Пловдивския апелативен съд по ВНОХД № 564/2024 г. в гражданско-отхвърлителната му част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.